№ 36
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502589 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх.
№ 296197/13.08.2021г. от Д. АТ. К., ЕГН ********** с адрес с. М., ул. „*****“ № * срещу
решение №262331/20.07.2021г., постановено по гр.дело № 20813/2019г. на Варненския
районен съд, в частта, с която е прието за установено, че въззивникът дължи на
„Райфайзенбанк (България)” АД, ЕИК 83*58413 със седалище и адрес на управление гр.
София, кв. „Лозенец“, „Експо 2000“. Бул. „Н. Вапцаров“ № 5 сумата от 3057.12 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 04.07.2013г. и Анекс №
1/11.01.2017 г. към него, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда – 08.02.2019 г. до окончателното заплащане на задължението, сумата от
100.86 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от *.09.2018г. до
20.01.2019г., сумата от 4.06 лева, представляваща обезщетение за забава върху вноски с
настъпил падеж за периода от *.09.2018г. до 21.01.2019г., сумата от 13.17 лева,
представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за периода от
21.01.2019 г. до 07.02.2019г. и сумата от 90.38 лева, представляваща изискуема лихва,
дължима съгласно чл. 4, вр. С чл. 1, буква „б“ от Анекс № 1/11.01.2017 г. към договор от
04.07.2013 г. за периода от *.10.2016г. до 10.01.2017г., за които суми е издадена Заповед за
незабавно изпълнение № 514/11.03.2019 г. по ч.гр.д. № 896/2019 г. на РС Добрич, на
основание чл. 422, във връзка с чл. 4* ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и
1
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за недопустимост, а по същество неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложени са аргументи, че съдът е
постановил решение извън предмета на делото, доколкото в исковата молба ищецът се
позовава на договор за кредит от 04.07.2013г., а в съдебно заседание вещото лице е
разяснило, че са били налице два броя кредити, по който са отнасяни плащанията на
кредитополучателя. Позоваването на вещото лице на невъведено в процеса правоотношение
въззивникът намира за проява на пристрастие към ищцовата страна, като съдът недопустимо
е ползвал заключението на вещото лице като средство за попълване на исковата молба. Това
прави атакуваното решение недопустимо.
В жалбата са наведени оплаквания за допуснати процесуални нарушения при
събирането и обсъждането на доказателствата. Позовавайки се на уточнението на вещото
лице, че извършените от ответника плащания с в по – голям размер, въззивникът поддържа
твърдението си, че е изряден длъжник, поради което банката не е имала право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В противоречие със съдебната практика не са били
обсъдени от вещото лице доказателствата за плащане по кредита преди подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК. По тази причина е недоказан точният размер на
задължението по процесния договор за кредит.
На следващо място се посочва, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение, като не е изискал в оригинал ч.гр.дело №896/2019г. на Районен съд – Добрич, в
което се съдържат отговорите до банката и контролния секретариат вх.№89/02.02.2019г. и
вх.№8684/05.02.2019г., както доказателства, опровергаващи претендираното просрочие от
*.07.2018г. до 03.01.2019г.
За спорен въззивникът счита и въпроса дали е спазен срока за предявяване на иска по
чл.4* от ГПК.
Въззивникът моли съда да се обезсили първоинстанционното решение и да върне
делото за ново разглеждане, в условие на евентуалност да го отмени и да се постанови
друго, с което да се отхвърли предявените искове изцяло.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в който се застъпва становище за неоснователност на
подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Посочено,
че правилно е установено наличието на сключен договор за кредит. Липсват процесуални
нарушения и правилно е кредитирано заключението на вещото лице по основната и
допълнителната задача за установяване размера на вземанията и наличието на 5 просрочени
анюитетни вноски към 21.01.2019г. Въззиваемата страна категорично набляга, че вещото
лице при изготвяне на двете експертизи е взело предвид доброволно направените плащания
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Констатацията на вещото лице за наличието на втори кредит, който се е обслужвал от
същата банкова сметка не води до излизане от предметния обхват на иска, а точно обратното
2
– изяснява и конкретизира обстоятелствата, при които е бил обслужван кредита.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба чрез
писмено становище. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба, моли за
присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената
въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и
при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „Райфайзенбанк (България)” АД срещу Д. АТ. К.
искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1
и ал.1 от ТЗ и Закона кредитните институции да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи сумата от 3057.12 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 04.07.2013г. и Анекс № 1/11.01.2017г. към него, ведно със законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 08.02.2019 г. до окончателното
заплащане на задължението, сумата от 100.86 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от *.09.2018г. до 20.01.2019г., сумата от *.12 лева, представляваща обезщетение
за забава върху вноски с настъпил падеж за периода от *.09.2018г. до 07.02.2019г., сумата от
26.41 лева, представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за
периода от 21.01.2019г. до 07.02.2019г. и сумата от 121.79 лева, представляваща изискуема
лихва, дължима съгласно чл. 4, вр. С чл. 1, буква „б“ от Анекс № 1/11.01.2017г. към договор
от 04.07.2013г. за периода от *.10.2016 г. до 10.01.2017 г., за които суми е издадена Заповед
за незабавно изпълнение № 514/11.03.2019 г. по ч.гр.д. № 896/2019 г. на РС Добрич.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесните суми и е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Срещу издадената
заповед е подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК от длъжника, поради което за
ищецът се е породил правния интерес да предяви настоящия иск за установяване
съществуването на вземането с оглед дадените указания от заповедния съд.
Твърди се, че е сключен договор за потребителски кредит от 04.03.2013г., по силата
на който „Райфайзен Банк /България/“ ЕАД е предоставила на Д. АТ. К. кредит в размер на
7175.71лв., със срок за издължаване от *.06.2020г. на 84 анюитетни вноски по погасителен
план. За предоставения кредит, кредитополучателят е следвало да заплаща лихва,
формирана от шест месечен SOFIBOR +8.923 надбавка /чл.4.2 от договора/. В чл.4.1
ответникът е уговорил период от 12 месеца, през който да заплаща фиксирана лихва в
размер на 10.897%. При забава на плащанията се дължи наказателна надбавка /чл.4.6 от
договора/ - 10 пункта годишно върху забавена главница.
С анекс №1/11.01.2017г. бил променен срокът на договора до *.01.2021г., уговорена
била фиксирана договорна годишна лихва в размер на 10.276 за период *.02.2017г. до
*.04.2017г., като след изтичането на този срок договорната лихва ще се формира от шест
месечен SOFIBOR +9.923 надбавка. Променен бил и погасителния план на 48 равни
погасителни вноски.
Поради забава на кредитополучателя за заплащане на месечните вноски по
3
погасителен план /6 непогасени вноски/, банката е упражнила правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Изявлението за предсрочна изискуемост е връчено лично на
ответника К. на 21.01.2019г.
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по издадената заповед за
изпълнение.
По делото е постъпил отговор от ответника Д. АТ. К. в срока по чл.131 от ГПК.
Излага се, че предявените искове са недопустими, а по същество се застъпва становище за
неоснователност на същите. Оспорва се обстоятелството, че са били налице предпоставките
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като ответникът е извършвал редовни
плащания по сметката в размер на 125.00лв.
В отговора е направено възражение за неравноправност на клаузите на сключения
договор за кредит, въз основа, на които банката едностранно е променяла условията за
неговото връщане.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
Решение №262331/20.07.2021г., постановено по гр.дело № 20813/2019г. на
Варненския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. Чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.1 от ТЗ за
разликата над 4.06 лева до пълния предявен размер от *.12лв., представляваща обезщетение
за забава върху вноски с настъпил падеж за периода от *.09.2018 г. до 07.02.2019 г., за
разликата над 13.17 лева до пълния предявен размер от 26.41лв., представляваща
обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за периода от 21.01.2019г. до
07.02.2019г. и за разликата над 90.38 лева до пълния предявен размер от 121.79лв.,
представляваща изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4, вр. С чл. 1, буква „б“ от Анекс №
1/11.01.2017г. към договор от 04.07.2013г. за периода от *.10.2016 г. до 10.01.2017 г. е влязло
в законна сила, като необжалвано.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при
проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове, при ясно очертан
предмет с исковата молба и съответстващ на издадената заповед за изпълнение петитум.
Установяването в хода на съдебното дирене на наличието на друго кредитно
правоотношение /договор за кредит от 19.09.2008г./ между страните не е представлява
изменение на предявените искове по недопустим според въззивника начин, което пък да
обуслови извод за недопустимост и на първоинстанционния акт. Исковете черпят своето
основание от първоначалното заявено такова, а именно процесния договор за кредит от
04.07.2013г.
Неоснователно е и оплакването за недопустимост на съдебното решение, поради
4
неспазен срок за предявяване на установителните искове.
Въззивникът е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК срещу заповед за незабавно
изпълнение № 514/11.03.2019г. по ч.гр.д. № 896/2019г. на РС – Добрич. Съобщението до
заявителя, съгласно разпореждане на съда, ведно с препис от възражението са връчени на
25.11.2019г. Исковата молба е входирана на 18.12.2019г., т.е при спазен едномесечен срок
по чл.4*, ал.1 от ГПК.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието
за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото доказателства се установява, че е сключен договор за
потребителски кредит от 04.07.2013г., по силата, на който „Райфайзен банк /България/“
ЕАД, в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на Д. АТ. К., като
кредитоискател сумата от 7175.71лв. със срок за издължаване от *.06.2020г. на 84 анюитетни
вноски по погасителен план. В чл.4.1 е уговорено за първите 12 месеца, считано от
усвояване на кредита, че ще се заплаща фиксирана лихва в размер на 10.897%. След
изтичане на този срок, съгласно чл.4.2 кредитополучателят следва да заплаща лихва,
формирана от шест месечен SOFIBOR +8.923 надбавка. Годишният процент на разходите се
равнява на 12.09% /чл.4.4.1 от договора/. Подписан е погасителен план.
С анекс №1/11.01.2017г. е бил променен срока на договора до *.01.2021г., уговорена
била фиксирана договорна годишна лихва в размер на 10.276 за период *.02.2017г. до
*.04.2017г., като след изтичането на този срок договорната лихва ще се формира от шест
месечен SOFIBOR +9.923 надбавка. Променен бил и погасителния план на 48 равни
погасителни вноски. В чл.2.2.1 е уговорено, че при отрицателна величина на SOFIBOR, той
ще се калкулира на стойност 0 /нула/, като кредитополучателят следва да заплаща само
дължимата надбавка.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че кредитът е усвоен,
поради което съдът приема, че е сключен процесния договор.
След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при вземане предвид
основната дейност на ищеца, въззивната инстанция приема, че той има характер на
потребителски, а от своя страна ответникът, като физическо лице се явява потребител на
основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за
потребителския кредит.
Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е
недействителен. На основание чл.23 когато договорът е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесния договор
съответства на материално правни норми, уреждащи императивно реквизитите, които следва
той да съдържа.
Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е спазена
писмената форма, съгласно чл.10 от Закона за потребителския кредит, редакцията ДВ, бр. 18
от 2010 г., в сила от 12.05.2010г. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-9 съдържа дата
5
и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните
по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, условия
за издължаване на кредита. Съставен е и подписан погасителен план. В съответствие с чл.11,
ал.1, т.10, т.11, т.12, редакцията ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010г. е посочен
годишния процент на разходите, с описаните допускания, подписан е погасителен план с
необходимото съдържание.
Предвид горното съдът приема, че процесният договор за кредит е валиден и годно
основание да породи уговорените него права и задължения за кредитополучателите.
Въззивният съд при извършване на служебна проверка за наличието на
неравноправни клаузи, не констатира наличието на такива, касаещи определяне размера на
задълженията по кредита. При определяне на размера на дължимата договорна лихва,
съгласно първоначалното заключение на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза
банката се е съобразила с уговорките в основния договор и в анекс №1, които са били
отразени и в погасителен план. Няма едностранно изменение на лихвения процент, което да
води до увеличаване на договорната лихва, което от своя страна да се отрази на размера на
цялата дължима сума по кредита. Методологията за начина на формиране на договорната
лихва е ясно разписана, процента й, когато не е фиксирана, е равен на сбора на шест месечен
SOFIBOR и твърда надбавка. Съответно когато SOFIBOR е отрицателна величина
договорната лихва се равнява на твърдата надбавка.
По отношение на падежа, съдът намира, че предсрочната изискуемост на договора за
кредит е настъпила поради неплащане на дължимите вноски повече от 31 дни и с
получаване на уведомление от страна на длъжника. Изявлението на банката за обявяване на
предсрочната изискуемост въз основа на чл.8.4 и 9.2 от договора е е връчено лично на Д.К.
на 21.01.2019г. Налице са били просрочените задължения. Съгласно т. 3, т.4.1 от основното
заключение на вещото лице С. към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
/08.02.2019г./ са просрочени пет вноски в общ размер от 423.89лв., както и 96.45лв.
договорна лихва и *.13 наказателна лихва. Първата неплатена вноска по главница е с
падежна дата *.09.2018г. От допълнителното заключение по счетоводната експертиза,
изслушано пред настоящата инстанция, което също следва да се кредитира, като
компетентно и обективно дадено се установява, че са извършени твърдяните от въззивника
плащания с вноска бележка на л.29 /2324.67лв./ и захранвания /6 бр. по 125.00лв. и 1 по
145.00лв./ по разплащателната сметка, която е обслужвала процесния кредит. Със сумата от
2324.67лв. са погасявани вноски по настоящия договор за кредит и по още един с дата
19.09.2008г., който се е обслужвал от същата разплащателна сметка.
На база искане от страна на ответника К. е направено предсрочно погасяване на
дълга по другия договор за кредит от 19.09.2008г. в размер на 2041.20лв. от внесената
2324.67лв. Т.е тези погашения, категорично са станали със съгласието на длъжника. С
останалите суми, с които е била захранена сметката /6 бр. по 125.00лв. и 1 по 145.00лв./ са
погасени вече главници, договорни и наказателни лихви по процесния договор за кредит,
като последната погасена главница е с падежна дата *.05.2018г. Тази дата категорично
6
кореспондира с посочената от вещото лице падежна дата на първа просрочена вноска за
главница – *.09.2018г.
Предвид горното са неоснователни са оплакванията на въззивника, че не е налице
настъпила предсрочна изискуемост, поради това, че няма просрочени вноски по смисъла на
чл.8.1 от договора за кредит, а именно неплатени повече от 31 дни. Отделно от това следва
да се посочи, че крайният падеж по договора за кредит е настъпил към *.01.2021г., което
обстоятелство следва да бъде зачетено.
Неплатената главница към датата на подаване на заявлението е 3057.12лв., сума, за
която е категорично и вещото лице в заключението по първоначалната задача.
След обявяване на предсрочната изискуемост не се дължи договорна лихва, съгласно
разясненията дадени в Тълкувателно решение №3/2017г. на ОСГТК на ВКС. Следователно
договорната лихва би се дължала само за периода до 20.01.2019г. Неплатената такава се
равнява на 100.86лв. /т.5. от основното заключение по счетоводната експертиза/.
Няма оплаквания във въззивната жалба по отношение дължимостта и размерите на
наказателните лихви/неустойки по чл.4.6 от договора и изискуемата лихва, дължима
съгласно чл. 4, буква „б“ от Анекс № 1/11.01.2017г. Следователно с оглед ограничения
въззив, при съобразяване на заключението на вещото лице досежно установената забава на
ответника и императивната разпоредба на чл. 33, ал.2 от Закона за потребителския
кредит/обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва/, настоящият съд
намира, че същите са установени за сумите 4.06лв. /наказателна лихва върху падежирала
главница/, 13.17лв. /наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница/ и 90.38лв.
/отсрочени лихви/, като изцяло препраща към мотивите на първоинстанционното решение в
тази му част по реда на чл.272 от ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени в посочените по – горе размери , като първоинстанционния акт
постановил същият резултат следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна се следват разноски в размер на
*0.00лв., определено от съда юрисконсултско възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, след преценка за фактическата и правна сложност на
въведения въззивен спор.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262331/20.07.2021г., постановено по гр.дело №
20813/2019г. на Варненския районен съд, в частта, с която е прието за установено, че Д. АТ.
К., ЕГН ********** с адрес с. М., ул. „*****“ № * дължи на „Райфайзенбанк (България)”
АД, ЕИК 83*58413 със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Лозенец“, „Експо
7
2000“. Бул. „Н. Вапцаров“ № 5 сумата от 3057.12 лева, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № 04.07.2013г. и Анекс № 1/11.01.2017 г. към него, ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 08.02.2019 г. до
окончателното заплащане на задължението, сумата от 100.86 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от *.09.2018г. до 20.01.2019г., сумата от 4.06 лева,
представляваща обезщетение за забава върху вноски с настъпил падеж за периода от
*.09.2018г. до 21.01.2019 г., сумата от 13.17 лева, представляваща обезщетение за забава
върху предсрочно изискуема главница за периода от 21.01.2019 г. до 07.02.2019г. и сумата
от 90.38 лева, представляваща изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4, вр. С чл. 1, буква
„б“ от Анекс № 1/11.01.2017 г. към договор от 04.07.2013 г. за периода от *.10.2016 г. до
10.01.2017 г., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 514/11.03.2019 г.
по ч.гр.д. № 896/2019 г. на РС Добрич, на основание чл. 422, във връзка с чл. 4* ал. 1 т. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. АТ. К., ЕГН ********** с адрес с. М., ул. „*****“ № * ДА ЗАПЛАТИ
НА „Райфайзенбанк (България)” АД, ЕИК 83*58413 със седалище и адрес на управление гр.
София, кв. „Лозенец“, „Експо 2000“. Бул. „Н. Вапцаров“ № 5 сумата от *0.00лв./сто и
петдесет лева/, представляваща юрискосултско възнаграждение за въззивна инстанция на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8