Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 5350 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 260534 от 30.10.2019 г., постановено по гр. д. № 80081/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 85-ти състав, е отхвърлен предявеният от С.В.С.
срещу „БТВ М.Г.“ ЕАД иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, предявена като
частичен иск от сумата от 24 500 лева – обезщетение за причинени
неимуществени вреди от видеоматериал, излъчен на 06.04.2016 г. в предаването „bTV Новините –
Централна емисия“ и разпространен в сайта на БТВ с адрес https:/*************.html,
ведно със законната лихва върху сумата от 19.12.2018 г. до окончателното й
плащане.
Срещу
първоинстанционното решение в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца С.В.С.,
в която се излагат доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност,
необоснованост и постановяване в противоречие със съдебната практика. Намира
се, че в процесния случай са налице всички елементи от състава на непозволеното
увреждане, като процесният материал се намира на интернет страницата на
ответника, същият е бил излъчен в новинарската емисия на БТВ, има клеветнически
характер – приписва извършването на престъпление, и като такъв обективно води
до уронване на доброто име на ищеца. Сочи се, че с поведението си ответното
дружество е осъществило всички елементи от състава на престъплението клевета.
Оспорват се изводите на СРС, че липсва противоправно
поведение на „БТВ М.Г.“ ЕАД, както и че с осъждането на последното
ще се накърни правото на свободно изразяване по чл. 10 от ЕКЗПЧОС. Счита се, че
изнесената информация надхвърля рамките на добрия тон и конституционно
гарантираното и защитено право на свободно изразяван на мнение от страна на
медията, като свободата на изразяване влиза в противоречие с правата на ищеца и
го засяга пряко и дълбоко и накърнява човешките му ценности и достойнство.
Твърди се, че вследствие на процесната публикация С.С. е преживял интензивни и продължителни емоции на стрес,
тревожност, обида, смут, възмущение и гняв, съпроводени с влошено физическо
здраве и стабилност. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
„БТВ М.Г.“ АД, в който се излагат доводи за нейната неоснователност и се
претендира оставянето и без уважение, респ. потвърждаване на
първоинстанционното решение. Сочи се, че от събрания по делото доказателствен материал се установява, че в излъчения в
емисия „Новини“ репортаж не се споменава както името на ищеца, така и неговият
прякор. Намира се за правилен изводът на СРС, че изразът „по непотвърдена информация единият от задържаните е С.С. с прякор Г.“ не съдържа каквато и да конкретика на факти,
които да изпълняват признаци на което и да е престъпление, като информацията е
била обективно представена. Счита се, че ответното дружество е спазило всички
изисквания на чл. 1.3.4 от Етичния кодекс на българските медии, като от
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че са използвани
като източници други статии, публикувани преди публикуването на процесната статия, като в първоначалната си редакция
текстът не е съдържал посочената непотвърдена информация. Твърди се, че
представянето на информация е свързано с основаното право на всяко лице и на
обществото да бъде информирано, на достъпа до информация, като това право не
следва да се смесва с правото на свободно изразяване на мнение. Посочва се, че
размерът на претендираното обезщетение е прекомерен и необоснован. Претендират
се разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезирана настоящата инстанция, е подадена от легитимирана
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е частично основателна.
Въззивният
съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна
проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната
част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността на
решение на СРС настоящият съдебен състав намира следното:
Предявен за
разглеждане е иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 от ЗЗД.
Отговорността по
чл. 49 от ЗЗД на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица.
Следователно, за
да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени
вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти: 1/ деяние /действие
или бездействие/; 2/ противоправност /несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3/ вреди /неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения
или
накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство, чест
и добро име/; 4/ причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите вреди /вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да
е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента/;
5/ вина на делинквента, която съобразно уредената в
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага
и 6/ виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959
г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа.
Настоящият
съдебен състав намира, че при правен анализ на публикациите на дадена медия,
съдът трябва да вземе за изходна точка установеното в националното право престъпление
„клевета“ /чл. 147 от НК/, което предвижда кое поведение при изнасяне на
фактически твърдения е неправомерно. Съгласно систематичното тълкуване на двете
алинеи на чл. 147 от НК, „клевета“ е такова поведение на едно лице, при което
се разгласяват на поне един човек, различен от наклеветеното лице, твърдения за
това, че едно лице е извършило престъпление, или пък за факти, които по друг
начин увреждат доброто има на това лице, и тези факти не са верни /не
съответстват на обективната действителнсто, на това,
което действително се е случило/. Следователно, чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, във
връзка с чл. 147 от НК, установява забрана за излагане на неистински твърдения
за факти.
От друга страна,
за разлика от наказателното право, за което е предвидено изчерпателно
изброяване на всички видове престъпления и неуредените като престъпления правонарушения
не са обект на наказателноправна регламентация /чл.
5, ал. 3 от Конституцията на Република България/, гражданскоправната
уредба на непозволеното увреждане /чл. 45, ал. 1 от ЗЗД/ въвежда задължение за
обезщетение на вреди от всяко противоправно
поведение. Противоправно поведение е увреждането на
всяко защитено от правото благо. Такова благо е и защитата на доброто име, за
която чл. 32, изр. 2 от Конституцията на Република България изрично урежда, че
поражда субективно право на защитата. Следователно, на обезщетяване по реда на
чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат не само вредите от клевета, а и всяка друга форма на
изразяване, която уврежда доброто име на едно лице.
Действително
тази защита има своите граници, доколкото увреждането на доброто име става чрез
употреба на слово или мнение, а свободното изразяване е правно благо, което
само по себе си е предмет на конституционна /чл. 39, ал. 1 от КРБ/ и международноправна
/чл. 10, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи, наричана още „Европейската конвенция“ или
„ЕКПЧ“/ защита. Следователно, изводът на съда дали е налице противоправно
поведение при употреба или разпространение на слово /текстово или посредством
видео/ следва да се основава на преценка за баланса между посочените по-горе
две основни права /на защита на доброто име и на свободното изразяване на
мнение/. В този смисъл се е произнесъл и Европейският съд по правата на човека
/ЕСПЧ/ в константната си практика, обобщена в §§ 83 – 89 от решението си по
делото Couderc et Hachette
Filipacchi Associés
с/у Франция /жалба 40454/07/.
Несъмнено
свободата на словото е основно човешко право от фундаментално значение за
съвременното демократично общество. ЕСПЧ е извеждал многократно, че свободата
на словото е в „основите на демократичното общество и едно от базовите условия
за неговия прогрес и реализацията на всеки отделен човек“ – делото Lingens v. Austria, ж. № 9815/82; РКС № 7/1996 г. Защитават се не
само идеи, които са променливи, но и идеи, които „обиждат, шокират и
притесняват“. Това са изискванията за плурализъм, толерантност и широкомислие, без които няма демократично общество – така делото Handyside
v. The United Kingdom, ж. 5493/72 § 49. Съгласно правилото на чл. 10,
ал. 2 от Конвенцията за защита правата на човека, ограничението на свободата на
словото винаги трябва да преследва поне една от следните легитимни цели –
интереса на националната и обществената сигурност, териториалната цялост,
предотвратяването на безредици или престъпления, защита на здравето, на морала,
на репутацията или правата на другите, предотвратяването на разкриване на
секретна информация, гарантирането на авторитета и безпристрастността на
правосъдието, като изброяването е изчерпателно. Ако свободата на словото засяга
репутация и добро име, тя може да бъде ограничена в определени рамки. Това
ограничение се налага, за да се защитят третите лица, когато се разгласяват
неверни и позорящи ги обстоятелства или се засягат тяхното достойнство и чест.
Но тук е необходимо внимателно да се балансира между това ограничение и
свободата на словото като ценност за демократичното общество.
Без съмнение
ЕСПЧ признава на медиите особена роля при разпространението на информация в
интерес на обществото, поради което медийните публикации се ползват по принцип
с относително по-висока степен на защита /срв. § 65
от решението по дело Sunday
Times
с/у Англия (No.
1),
жалба № 6538/74, и § 31 от решението по дело Jersild с/у Дания,
жалба № 15890/89/. Поради това и журналистическите разследвания, дори и когато
излагат неподкрепени със солидни доказателства твърдения, могат да се ползват
от защита като свободно изразяване на мнение, тъй като са от обществен интерес
и спомагат за формиране на дебат в обществото по важни теми, а също така и за
разкриване на общественозначими проблеми.
За да се ползват
от тази засилена степен на защита обаче, журналистите следва да извършват
проверка на информацията съобразно журналистическите стандарти и добри практики
/вж. § 54 от решението по дело Fessoz & Roire
с/у Франция, жалба № 29183/95 и § 78 от решението по дело Pedersen & Baadsgaard
с/у Дания, жалба № 49017/99/. При това журналистите следва да
предават информацията добросъвестно, като извършват и собствена проверка на
фактите, доколкото това е във възможностите им, и като дават възможност за отразяване
на различни значими гледни точки, включително и тези на участниците /вж. § 31
от решението по дело Flux
с/у Молдова (No.
6),
жалба № 22824/04, и § 68 от решението по делото Europapress Holding DOO с/у Хърватия,
жалба № 25333/06/. Наред с това, журналистическите публикации следва да
представят добросъвестно установените от журналиста факти /вж. § 54 от
решението по дело Fessoz
& Roire
с/у Франция, жалба № 29183/95/ и не следва да
създават неверни внушения за действителния характер на установените факти чрез
употреба на неподходящи изразни средства /§ 38 от решението по дело Radio France и др. с/у Франция,
жалба № 53984/00/.
В конкретния
случай, предвид депозирания отговор на исковата молба, първоинстанционният съд
е приел за безспорно в отношенията между страните обстоятелството, че ответното
дружество е собственик и регистрант на домейн www.btvnovinite.bg,
на който сайт е бил публикуван излъчен в предаването „bTV Новините“ видеоматериал, както и е качено съдържанието
на последния в писмен вид, като новината е със заглавие „Петима са задържани при акция на ГДБОП на Околовръстното шосе в София“.
Доводи във връзка с така приетите от СРС за
установени обстоятелства не са релевирани от страните
и във въззивното производство. Его защо и с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК този въпрос е извън пределите на въззивния контрол.
Ищецът е въвел като основание на своя иск следния текст, разпространен чрез видеоматериал, излъчен на 06.04.2016
г. в предаването „bTV Новините –
Централна емисия“, както и разпространен в сайта на БТВ с адрес https:/*************.html
чрез видеоматериал и текст към същия, който счита за лъжлив и клеветнически, а
именно: „Петима
са задържани при акция на ГДБОП на Околовръстното шосе в София. Задържането е
станало при продажба на 1 килограм кокаин. Операцията на ГДБОП е ръководена от
Специализираната прокуратура и в координация с експерти на американската
агенция за борба с разпространение на наркотици. За акцията сигнализираха
зрители на bTV,
които са заснели ареста. Оперативните работници на терен отказаха повече
информация. Екипът ни видя два плика с иззети веществени доказателства. Според
свидетели при акцията са прибрани огнестрелно оръжие, голяма сума пари в брой и
лични документи. По данни на Прокуратурата групата се е занимавала с наркоразпространение. По непотвърдена информация единият
задържан е С.С. с прякор Г.“.
За да отхвърли изцяло исковата
претенция районната съдебна инстанция е приела, че в съдържанието на
горепосочения материал не се съдържат твърдения, уронващи престижа и доброто
име на ищеца, като репортажът отразява репортерска проверка на получена
непотвърдена информация. Настоящият състав споделя този извод, но единствено по
отношение на възпроизведеното във видеоматериала, който е публикуван в сайта на
btvnovinite
под статия със заглавие „Петима са задържани при акция на
ГДБОП на Околовръстното шосе в София“ и който е бил излъчен
в предаването
„bTV Новините“,
но не и по отношение на текстовото съдържание на самата статия. Това е така,
тъй като с оглед установеното в заключението на изслушаната пред СРС съдебно
техническа експертиза, действително коментираният видеоматериал представлява репортаж,
отразяващ репортерска проверка по получена зрителски сигнал, в който репортаж
обаче по никакъв начин – нито словесно, нито в изписаните в самото видео
текстове, не се спомена името на ищеца, или пък се правят такива изказвания,
които недвусмислени да обвързват последния със събитията, предмет на проверката.
Отделно, вещото лице е посочило, че видеоматериалът е качен в сайта на
ответното дружество на 06.04.2016 г. в 19:57:57 ч.,
като след тази датата не са правени корекции и изменения на последния.
Не така стои въпросът обаче с текста
към публикуваната в сайта на btvnovinite статия със заглавие „Петима
са задържани при акция на ГДБОП на Околовръстното шосе в София“.
В заглавието и в текста на последната освен че се посочва, че са задържани
петима души, се отразява, че задържането е станало при продажба на 1 килограм
кокаин, че по данни на Прокуратурата групата се е занимавала с наркоразпространение, като последното изречение на статията
гласи, че по непотвърдена информация единият задържан е С.С. с прякор Г.. В текста на статията липсва каквото и да
било отбелязване кой е източникът на така заявената „непотвърдена информация“.
Няма съмнение, че с оглед основната
функция на медиите да предоставят информация, неофициалната информация и информацията от
неофициални източници са изключително важни в работата на журналистите. В
редица случаи те стават основа за съществени разкрития, които водят до промени
в обществото. Както посочва и ответното дружество, съгласно чл. 1.3.4 от
Етичния кодекс на българските медии, журналистите имат право
да работят с непотвърдена информация, включително когато тя няма посочен източник
и е достигнала анонимно. В този случай обаче, макар журналистите да имат право
при определени обстоятелства да съобщават на аудиторията непотвърдената
информация, то всякога те следва да информират последната за източника на същата
– анонимен източник, източник, пожелал анонимност,
друга медия, информационна агенция, официална институция и т.н. Отделно, журналистите
следва да продължават да търсят факти за потвърждение или опровержение на
неофициалната информация от други източници, като в следващи емисии, предавания
или статии съобщената непотвърдена информация следва да се потвърди или
опровергае съобразно с новополучените факти.
Следователно тогава, когато лице, журналист или
дадена медия добросъвестно е предало чужди изявления за конкретни факти и е
посочило източника, то на последните не може да се търси отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД /така определение № 88/18.02.2020 г. по
гр. д. № 4008/2019 г., IV ГО на ВКС, решение № 557/28.01.2011 г. по гр. д. №
1599/2009 г., III ГО на ВКС/. Процесният случай обаче не е
такъв, доколкото в разглежданата статия липсва каквото и да било отбелязване
кой е източникът на така заявената непотвърдена
информация, че единият от задържаните е ищецът С.С. с
прякор Г.. Обстоятелството, че към отговора на искова молба ответникът
представя разпечатки от статии на други електронни медии, в които се съдържат
идентични твърдения, а именно че едното от задържаните лица на Околовръстното
шосе в София е С.С. с прякор Г., както и
това дали същите предхождат по време процесната
публикация, не може да доведе до освобождаването от отговорност на ответното
дружество, доколкото същото не е отразило в своя текст, че източник на неговата
публикация във връзка с непотвърдената информация е която и да е от тези медии.
Нещо повече, от разказа на разпитания на делото свидетел Н.М.– редактор в сайта
на „БТВ новините“, се установява, че след публикуването на разглежданата
непотвърдена информация, същата по никакъв начин не е била допълнително
проверявана и за нея не е събирана или постъпвала допълнителна информация за
установяване на нейната истинност или не.
В обобщение, „БТВ М.Г.“ ЕАД носи доказателствената тежест не
само за установяване верността на написаното, но и че то е резултат от
добросъвестно журналистическо проучване. Съдържанието на текста „по непотвърдена информация единият
задържа е С.С. с прякор Г.“ не
насочва към извод, че твърденията изхождат от други, при това конкретни автори
и публикации, съответно че в статията коректно е препечатана или предадена
чужда информация. Няма данни и за това, че информацията е проверена и изяснена,
включително чрез вземане становище на засегнатото лице. Макар всеки да има
право да изразява мнение и да го разпространява в печатни издания, които не
подлежат на цензура /чл. 40, ал. 1 от Конституцията на
РБ/, това право не може да се използва за накърняване на доброто име на
гражданите. По своята същност така публикуваният материал има клеветнически
характер не поради това, че съдържа конкретни твърдения за извършено определено
престъпление, а защото посочва факт, който уврежда доброто има на ищеца,
като по делото лисват данни този факт да е бил верен. По този начин е нарушен общият дълг да не се увреждат морални интереси
на други лица /така решение № 573/25.06.2009 г. по гр. д. № 6009/2007
г., III ГО на ВКС/. Като възложител на работата,
ответното дружество носи отговорност на основание чл. 49 от ЗЗД за вредите,
причинени от неговите служители при или по повод на възложената им
работа. Така СГС приема,
че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Както беше посочено, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на вредите се предполага.
Предвид липсата на доказателства, оборващи установената в нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция за вина, съдът намира, че законовата
презумпция не е оборена.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищеца болки и страдания, в каквато насока е
константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.
Съдът, след като съобрази съдебната практика по сходни
случаи и отчете вида и характера на уврежданията на ищеца, които се установяват
от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – св. П.Р.и св. Е.М.,
които посочват, че вследствие на разпространената невярна информация за
задържането на С.С., последният е бил
притеснен, станал затворен, изнервен, ядосан, раздразнителен, отказвал да
излиза, съответно така претърпените душевени страдания, продължителността и
интензивността на същите, както и социално-икономическите условия към момента
на деликта и към настоящия момент, намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от С.С. неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 2 000 лева.
Предвид изложените по-горе правни и фактически съображения,
настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищеца иск за заплащане на
неимуществени вреди от противоправното поведение на
служители на „БТВ М.Г.“ ЕАД следва
да бъде уважен за сумата от 2 000 лева, а за разликата до пълния предявен
размер от 10 000 лева, предявена като частичен иск от сумата от 24 500
лева, правилно е бил отхвърлен от
районната съдебна инстанция.
Предвид изложеното,
поради частично несъвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, то обжалваното
решение следва да бъде отменено в една част.
По
отношение на разноските:
С оглед
частичната отмяна на първоинстанционното решение, дължимите в исковото производство разноски следва да бъдат
преизчислени съразмерно с уважената част от иска. С.С. е претендирал пред СРС сумата от 2 000
лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното
производство, като е представил доказателства за извършването им. Предвид
своевременно наведеното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност, СГС намира, че същото се явява частично основателно, като съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ищеца действия в хода на първоинстанционното производство приема,
че претендираното от последния адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено на сумата от 1 000 лева. Поради което, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК в полза на ищеца трябва да се присъди сума в общ размер от 440 лева -
разноски пред районната съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение,
депозити за вещи лица и държавна такса, като не следва да се присъжда
заплатените от ищеца суми за издаването на съдебни удостоверения.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следващите
се на ответника
разноски в първоинстанционното производство
са в размер на сумата от
80
лева, поради което решението следва да бъде
отменено в частта, в която на „БТВ М.Г.“ ЕАД
са
присъдени разноски за разликата над
80
лева до присъдения
от СРС размер от 100 лева.
Предвид
изхода на спора пред СГС и съобразявайки уважената част от въззивната
жалба в полза на С.В.С. следва
да бъде присъдена
сумата от 40
лева – разноски пред въззивната инстанция за заплатена държавна
такса.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.
8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр.
чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в общ
размер на 100 лева, като на „БТВ М.Г.“ ЕАД се следва сумата от 80 лева – разноски във въззивното производство
за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
въззивната жалба
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 260534 от 30.10.2019 г., постановено по гр. д. № 80081/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 85-ти състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от С.В.С. срещу „БТВ М.Г.“ ЕАД иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД
за сумата от 2 000 лева, /частичен иск от сумата от 24 500 лева/ –
обезщетение за причинени неимуществени вреди от материал, разпространен в сайта
на БТВ с адрес https:/*************.html,
както и в частта, в която С.В.С. е осъден да заплати на „БТВ М.Г.“ ЕАД сумата
над 80 лева до присъдения от СРС размер от 100 лева – разноски по делото, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БТВ М.Г.“ ЕАД,
ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, пл. „*****, да заплати на С.В.С., с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл. 49 от ЗЗД сумата от 2 000 лева /частичен иск
от сумата от 24 500 лева/ - обезщетение за причинени неимуществени вреди
от материал, разпространен в сайта на БТВ с адрес https:/*************.html
и със заглавие „Петима са задържани при акция на
ГДБОП на Околовръстното шосе в София“, ведно със законната лихва върху
сумата от 19.12.2018 г. до окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260534 от
30.10.2019 г., постановено по гр. д. № 80081/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 85-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от С.В.С.
срещу „БТВ М.Г.“ ЕАД иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата над
2 000 лева до претендирания размер от
10 000 лева, предявен като частичен иск от сумата от 24 500 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди от видеоматериал, излъчен на
06.04.2016 г. в предаването „bTV Новините – Централна емисия“ и разпространен в сайта на БТВ с адрес https:/*************.html.
ОСЪЖДА „БТВ М.Г.“ ЕАД,
ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, пл. „*****, да заплати на С.В.С., с ЕГН ********** и адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 440 лева - разноски пред СРС, както и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 273 от ГПК сумата от 40
лева -
съдебни разноски пред СГС.
ОСЪЖДА
С.В.С., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „БТВ М.Г.“
ЕАД,
ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, пл. „*****, на основание чл.
273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 80 лева
- разноски за въззивното производство.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.