ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 321
гр. Девня , 15.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120100589 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№
1859/19.05.2031г., предявена от И. М. П., ЕГН **********, ***, чрез
проц. представител адв. П.Й. Н. с искане за признаване за установено
по отношение на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, че
договор №837749 за предоставяне на финансови услуги / заеми / от
разстояние от 02.01.2020г., сключен между ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ
ЕООД, ЕИК ********* и И. М. П., ЕГН **********, ***, е
недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1 т.10 ЗПК
поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите
не съответства на действителния процент на разходите и в условия на
евентуалност да бъде установено в отношенията между страните, че
И. М. П., ЕГН **********, ***, не дължи на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ
ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 23,66 лева, представляваща
възнаградителна лихва съгласно т.3 от договор №837749 за
предоставяне на финансови услуги / заеми / от разстояние от
02.01.2020г, тъй като клаузата на договора накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в
разрез с принципа на добросъвестността при договарянето и води до
заобикаляне на закона, поради което същата се явява нищожна - пр.
осн. чл.26, ал.1 , т.1 ЗЗД
1
От обстоятелствената част на иска е видно, че ищцата е
сключила с ответника ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК
********* договор №837749 за предоставяне на финансови услуги /
заеми / от разстояние от 02.01.2020г., като исковата молба се основава
на твърдения за наличие на неравноправни клаузи в договора за
кредит, засягащ правата на ищцата като потребител на финансова
услуга. Следователно, искът е на потребител по смисъла на чл.113
ГПК поради което ищцата има качеството “потребител „ на „
финансова услуга „ по смисъла на пар. 13, т.1, във вр. с т.12 от ДР на
ЗЗП.
С исковата молба се търси защита на правата на ищцата,
произтичащи от договор за предоставяне на финансови услуги / заеми
/ от разстояние и чрез отричане на съществуваването на вземането за
възнаградителна лихва по договора с ответника/, поради което налице
е иск на потребител по смисъла на чл.113 от ГПК. / - в този смисъл
Определение от 21.09.2018г., постановено по ч.т.д.№ 1321/2018г. по
описа на ОС Варна.
Следва да намери приложение редакцията на чл. 113 ГПК Изм. -
ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019
г., с която се въведе задължителна подсъдност по спорове повдигнати
от или срещу потребителите. Според новата редакция на разпоредбата
на чл.113 ГПК претенция на потребител може да се разглежда от съд
по настоящия адрес на потребителя. Съдът е направил служебна
проверка за регистрираните адреси на потребителя съгласно
разпоредбата на чл. 119 ал. 3 ГПК и е установено, че при
образуването на исковия процес ответникът има настоящ и постоянен
адрес в ***.
Съгласно решение по т.4 на заседанието на Комисия „Съдебна
карта, натовареност и съдебна статистика” към ВСС, от 21.02.2018г.,
обективирано в №5/21.02.2018г., село Падина, общ. Девня се намира в
2
съдебния район на Районен съд Варна. Фактът, че ***, е включено в
съдебния район на Районен съд – Варна, е изрично оповестен и на
официалния сайт на Районен съд Варна - https://varna-
rs.justice.bg/bg/5549. Налице е и практика ва ОС Варна в този смисъл,
че ***, е включено в съдебния район на Районен съд – Варна –
определение по частно търговско дело № 398 по описа за 2020 г., на
ОС Варна
Вследствие на изложеното, доколкото е предявен иск срещу
потребител, при определяне на подсъдността, приложение следва да
намери именно разпоредбата на чл.113 ГПК, съгласно която
компетентен да разгледа спора е съдът, в чийто район е настоящият
адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния,
поради което и местно компетентният да реши спора съд е Районен
съд - Варна.
При това положение настоящият съд, който е сезиран с исковата
молба, не е компетентен да го разгледа, защото настоящият и
постоянният адреси на ответника не попадат в района на Районен съд-
Девня, а в този на Районен съд-Варна.
Според чл.119, ал.3 ГПК възражение за местна неподсъдност на
делото по чл. 113 ГПК може да се повдига служебно от съда до
приключване на първото по делото заседание, т.е след 07.08.2018г.
съдът следи служебно и за спазването на правилата за местна
подсъдност на спора по отношение на искове на и срещу потребители.
Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото
пред него дело му е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно
изпраща делото на компетентния съд.
Съобразявайки изложеното,съдът намира,че производството по
делото следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по
подсъдност на РС-Варна, на основание чл.118 от ГПК.
3
Мотивиран от гореизложеното , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 589/2021г. по описа
на РС Девня
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС-Варна, на основание чл.
118 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в едноседмичен срок от връчването
му
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4