Р Е Ш Е Н
И E
1478/18.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна – 3-ти наказателен състав в публично съдебно
заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 1910 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от
Н.И.Й. ***3-0000152/14.03.2019 год. издадено от Началника на Обл. Отдел
“Автомобилна администрация“- Варна, с което за нарушение на чл.45 т.1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, на осн. чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтПревози му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв..
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателят поддържа
жалбата, а в писмена молба по същество твърди, че деянието е останало във фазата на опита.
Процесуалният представител на
Административно наказващия орган оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на
процесното НП.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок, поради
което е допустима за разглеждане.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 08.02.2019 г., около 12:27 ч. по
пътя с.Габърница – с.Петров дол – гр.Провадия на 2 км. преди разклона на пътя
Тервел-Провадия-Айтос свидетелите Д.К. и Й.Й. - служители на ОО „Автомобилна администрация“-Варна спряли
за проверка движещият се в посока към гр.Провадия лек автомобил „Дачия“ с рег.
№ В9890 РР. Автомобилът бил обозначен,
оборудван и маркиран като работещо такси, с включен сигнал червено като в същия били превозвани 5
пътника. След разговор с пътниците установили, че те са се качили в гр.Варна, тъй като им било по-удобно, а и
цената била почти като тази на билет за автобус. Двама от тях вписали това в писмени обяснения, които
предали на проверяващите. Водачът – настоящият жалбоподател Н.Й., също не
отрекъл, че превозът е започнал от Община-Варна. При проверка на пътната книжка
свидетелите К. и Й. установили, че
превозът от гр. Варна за гр. Провадия бил вписан в нея, а от показанията на
таксиметровия апарат – че до мястото на проверката са изминати 48.608 км.
Цената за тях била 52.76 лева като водачът приключил апарата, за което извел
касов бон на тази стойност. Водачът, представил Разрешение № 231/02.01.2019 г. за
извършване на таксиметров превоз на територията на Община – Провадия, но не и
такова за територията на Община – Варна. При така установените факти, свид Д.К.
съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 45 т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници.
Въз основа на АУАН, справка в
Община-Варна и на материалите съдържащи се в административно-наказателната
преписка Началникът на ОО „АА“- Варна издал НП № 23-0000152/14.03.2019 год., с което наложил на жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 2000 лв.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Д.К. и Й.Й. и писмените доказателства приобщени по
делото. Съдът ги кредитира като
обективни и взаимно допълващи се.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира
правно убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените
им правомощия съгласно чл.91 ал.3 от ЗАвтП, чл.92 ал.2 от ЗАвтПревози и Заповед № РД -08-249/15.05.2015
г. издадена от Министъра на ТИТС.
Не са допуснати
съществени процесуални нарушения във фазата на производството пред административно
наказващия орган. АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички
изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като
му е дадена възможност да организира адекватна защита. Жалбоподателят не е
депозирал възражение в срока по по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява и липсата
на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Отделно от това видно от съдържанието на НП административно наказващият
орган е извършил справка в Община-Варна и установил, че за цитираното
в жалбата превозно средство собственост на въззивника, не е издвано разрешение
за извършване на таксиметров превоз на територията на Община – Варна. За това издавайки процесното
постановление АНО е приел, че е налице
нарушение, извършено от конкретното лице.
По приложението на материалния закон
В хода на съдебното производство,
от събраните гласни и писмени доказателства, безспорно се установи, че на
посочените в НП място и време
въззивникът е извършвал таксиметров превоз от гр. Варна до гр. Провадия
без надлежно разрешително за извършване на такъв превоз на територията на
Община – Варна. Съдът не споделя
възражението от писменото становище на процесуалния представител на
въззивника, че деянието е останало във
фазата на опита. Доколкото
се касае за динамична дейност, при която местоположението на превозното
средство на пътя се мени, а относимите към нарушението факти са могли да бъдат
изяснени само при спиране на автомобила за извършване на проверка, изводът, че
фактическият състав на нарушението е завършен
още на територията на Община
Варна е
недвусмислен.
На наказаното лице е възведено обвинение за
извършено нарушение на нормата на чл. 45,
т.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници. Нормата по своята същност е императивна, тя
вменява забрана за извършване на таксиметров превоз, като задължава водач на
таксиметров автомобил да не извършва таксиметров превоз на територията на
община, за която няма издадено разрешение – в настоящия случай наказаното лице
е извършвало превоз с начална точка гр.Варна т.е. в пределите на община Варна,
а е имал валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз по смисъла на чл. 24 и сл. от Наредбата само за
територията на Община Провадия. Наказаното лице не попада в изключението
предвидено в нормата – а именно да извършва таксиметров превоз в курортен
комплекс, разположен на територията на две общини. Фактът, че водача е
извършвал таксиметров превоз се подкрепя от доказателствата към административно
наказващата преписка и от гласните такива събрани в хода на съдебното
производство. Освен това наказаното лице лично се е подписало под издаденият на
място АУАН без възражения, т.е. по този начин жалбоподателят косвено
свидетелства, че е извършвал таксиметров превоз на пътници с начална точка Община
Варна. Липсата на издадено разрешение от тази община за извършване на
таксиметров превоз води и до извод за съставомерност на извършеното деяние.
С оглед на това съдът
прие, че правилно административнонаказващия орган е наложил административно
наказание на основание чл. 93,
ал.1, т.1 от ЗАвПревози, тъй като се касае
липсата на редовно издадени документи, а наложеното наказание е в съответствие с предвиденото
от законодателя в абсолютен размер.
Съдът счита, че доколкото се
касае за формално нарушение, осъществяването на което всякога застрашава в
съответна степен обществените отношения, които е призвано да гарантира ,
настоящото не е малозначително по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Освен това за
жалбоподателя има регистрирани и други нарушения на нормативни актове свързани с реда за
извършване на превоз на пътници.
Предвид изложеното съдът прие, че
обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН
Р Е Ш И :
потвърждава Наказателно постановление № 23-0000152/14.03.2019 год. издадено от
Началника на Обл. Отдел “Автомобилна администрация“- Варна, с което на Н.И.Й. ***
за нарушение на чл.45 т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, на осн. чл.93
ал.1 т.1 от ЗАвтПревози е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните.
СЪДИЯ: