РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. гр. Добрич, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Калина Т. Димитрова
Членове:Атанас М. Каменски
Деница Кр. Петрова
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
в присъствието на прокурора Пламен Николов Николов (ОП-Добрич)
като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213200600340 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на гл.ХХI, по жалба на
защитника на подсъдимата М. Д. П. срещу присъда
№260026/29.06.2021г. по н.о.х.д.№1294/2019г. на РС-гр.Д.
С поднадзорната присъда П. е призната за виновна в това, че на
***г. в гр. Д., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и
поддържала у С. П. Д. заблуждение и с това и причинила имотна
вреда в размер на 7000 лева, поради което и на основание чл. 209, ал.1,
във в-ка с чл.54, ал.1 от НК на подсъдимата е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е
отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години, като
възпитателната работа в срока е възложена на съответния районен
инспектор по местоживеене.
На основание чл.45 от ЗЗД П. е осъдена да заплати на С. П. Д.
1
сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за нанесени с
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от
29.05.2017г. до окончателното издължаване.
Присъдата е атакувана с доводи за незаконосъобразност-
процесуална и материалноправна, както и за необоснованост.
Претендира се за отмяна на първоинстанционния акт и признаване на
подсъдимата за невиновна в извършването на вмененото
престъпление, респективно-за отхвърляне на гражданскоправната
претенция.
Частният обвинител-граждански ищец-лично и чрез повереника
си пледира за потвърждаване на атакувания акт.
Представителят на обвинението изразява становище за
неоснователност на жалбата.
След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването
доказателствен материал и изложените от страните доводи,
настоящият състав взе предвид следното:
Между ***г. и *** г. М. П. работила на длъжност „***“ към ***-
Д., като и било възложено два пъти седмично да *** С. П. Д. от гр.Д.,
ползваща услугата поради ****. По същото време подсъдимата
посещавала по работа и дома на св.Ц. Д., чиято дъщеря също била
****
При контактите си с Д. подсъдимата успяла да получи от нея в
заем в размер на 4000 лева, които към м.май ***г. все още не била
върнала, въпреки настояванията на свидетелката. Същевременно П.
вече дължала 1000 лева и на друг потребител-св.З. Н.
Във връзка с работата си П. постепенно се сближила със С.Д.,
която споделила, че е сама, тъй като *** е в чужбина. Използвайки
приятелското отношение на жената подсъдимата няколко пъти взела
от нея заеми, които връщала с голямо забавяне и след многократни
настоявания.
2
Малко след като П. напуснала службата, на ***г. Д. се свързала с
нея и я поканила в дома си. Докато разговаряли подсъдимата се
похвалила, че получила по наследство място в близост до морето в
гр.Б., което предстои да продаде и срещу значителна сума. За
реализиране на сделката трябвало да изчака единствено пристигането
на ***си от чужбина. Докато обяснявала плановете си П. отговорила
на входящо повикване на мобилния си телефон и след кратък разговор
изведнъж започнала да се държи ***-да **** При тази сцена Д.
останала **** така, че когато П. внезапно и поискала 7000 лева, които
спешно да внесе в банката, без да обмисли действията си се съгласила.
Веднага след това, придружавана от подсъдимата, Д. отишла в клона
на „***“ и изтеглила от сметката си 5000 лева, които предала на П.
още в салона, но все пак успяла да получи разписка за сумата с
уверение, че парите ще бъдат върнати до месец. След това двете
отишли до клон на „***“, като Д. изтеглила още 2000 лева. Парите
отново предала на подсъдимата. Върху същия лист, с разписката за
първата сума, бил вписан и втория дълг, след което жените се
разделили.
По-късно в клон на „***“ в гр.Д. П. внесла по сметка на св.Ц. Д.
сумата от 4150 лева, като във вносната бележка, като основание за
плащане посочила „връщане на заем“.
След като се прибрала в дома си Д. се усъмнила в поведението на
П. и започнала да я търси многократно, настоявайки да върне парите.
При разговорите подсъдимата неизменно гарантирала, че ще се
издължи, по-късно обещавала, че ще продаде имот в с.Д. и ще върне
сумата, но не предприемала нищо в тази насока, като след ***г.
спряла да отговаря на позвъняванията на пострадалата.
В хода на разследването е установено, че описаната сцена с ***
поведение на подсъдимата била разиграна след позвъняването от
страна на И. Г., по повод оплакване от страна на Ц. Д. за неиздължен
от ***г. заем от 4000лв. и заканите и, че ще ****
3
През м.септември ***г. подсъдимата била взела кредит в размер
на 550лв. от „***“ООД, който трябвало да върне чрез шест месечни
вноски от по 150лв, но погасявала задълженията си едва до края на
годината. Към ***г. внесла по кредита и сумата от 100лв. Освен това
от ***г. П. имала сключен с „***“ договор за потребителски кредит в
размер на 18000 лева, с месечна вноска-330.27 лева. През ***г.
задълженията вече били просрочени, като след ***г. не са били
внасяни суми.
Така установената от районния съд фактическа обстановка
изцяло се кредитира и от настоящия състав. В случая от съществено
значение безусловно са показанията на частния обвинител и
граждански ищец. Същите са подробни, логически издържани и
последователни, като изцяло кореспондират с писмените
доказателства по делото относно движението по сметките на Д.,
справката за проведените телефонни разговори, както и с показанията
на посочените свидетели, претърпели идентични усложнения по повод
дадените при аналогични ситуации заеми на подсъдимата. От друга
страна обосновано и правилно първостепенният съд е кредитирал
само отчасти дадените от подсъдимата обяснения, констатирайки
очевидните противоречия с останалия доказателствен материал,
явната непоследователност и липсата на логика в лансираните версии,
които по същество съставляват естествена защитна позиция в процеса.
В тази връзка настоящият състав намира за напълно неоснователни
възраженията на защитата за допуснато избирателно и превратно
тълкуване на доказателствения материал. След внимателен и обстоен
анализ на всички релевантни за процеса данни първостепенният съд е
изложил убедителни и прецизно мотивирани съображения за
подлежащите на кредитиране източници, тяхната достоверност и
обвързаност с останалите такива, като и за причините, налагащи този
подход, осъществявайки в пълен обем задълженията по чл.13, чл.14 и
чл.305, ал.3 от НПК.
4
Относно приложението на материалния закон:
На *** г. в гр. Д., подсъдимата е възбудила и поддържала у С.Д.
заблуждение и с това й е причинила имотна вреда в размер на 7000
лева. При описаната по-горе инсинуация подсъдимата е създала
невярна представа у пострадалата, че като съсобственик на атрактивен
наследствен имот в гр.Б. очаква скорошна продажба срещу значителна
сума, а сделката се бави единствено поради очакваното завръщане на
роднина от чужбина. Непосредствено след това П. е използвала
проведения телефонен разговор, за да инсценира **** , като започнала
да ****, внушавайки, че е ***и спешно се нуждае от определена
парична сума, за да предотврати последиците. В резултат Д. е била
убедена, че с оглед предстоящата продажба подсъдимата на практика
е финансово обезпечена, а твърдените затруднения са само временни.
По този начин въведената в заблуждение Д. е била мотивирана да
предприеме имуществено разпореждане, предавайки под формата на
заем сумата от общо 7000 лева, които подсъдимата обещала да върне в
едномесечен срок, подписвайки и разписка за дълга. С това П.
затвърдила и поддържала убеждението, че ще върне дълга си.
Според обясненията на самата подсъдима и показанията на
***въпросният имот в гр. Б. е съсобствен, а отчуждаването му е
изключително сложно поради наличието на множество съсобственици
с различни интереси. Освен това, към ***г. П. дължала не само сумата
от 4000 лева, взета от Д., но и имала два вече просрочени и
необслужвани кредита към финансови институции. Така на практика
подсъдимата обективно не е имала възможност да изпълни поетия
ангажимент. В случая П. е действала с ясното съзнание, че
пострадалата няма реална представа за действителното и положение и
е мотивирана да се разпореди с имуществото си единствено и само въз
основа на внушените и грешни представи. Предвиждайки, че не е в
състояние да изпълни уговореното и от това ще произтече имотна
вреда за Д., с действията подсъдимата е целяла именно този резултат,
5
за да получи процесната имотна облага.
С оглед изложените фактически констатации и правни изводи
настоящият състав прие, че законосъобразно и обосновано
първостепенния съд е квалифицирал извършеното като престъпление
чл. 209, ал.1 от НК, преценявайки, че казусът не попада в приложното
поле на чл.93, т.9 от НК, най-малкото поради това, че в случая
вредните последици не са незначителни, доколкото причинената
имотна вреда надхвърля многократно установената за страната
минимална работна заплата.
По отношение на наказанието:
При индивидуализиране на следващата се санкция районният съд
е представил в достатъчна степен дължимия анализ на релевантните за
отговорността факти. ****За такова обаче настоящият състав не
приема сочената ****. На практика лисва и конкретно поведение,
годно да бъде определено като проява на критично отношение към
извършеното и израз на искрено съжаление за стореното. В
противовес е разгледан единствено значителния размер на нанесената
щета, без да бъде съобразена ****на пострадалата, осъществената
злоупотреба с нейното ***. Същевременно, обосновано в случая е
прието, че не са налице каквито и да било основания за прилагане
разпоредбата на чл.55 от НК. В случая липсват както многобройни,
така и изключителни смекчаващи отговорността факти, годни да
обусловят извода, че и най-лекото предвидено от конкретния състав
наказание се явява несъразмерно тежко. Именно поради това, воден от
принципите по чл.54 от НК, макар и подценявайки обществената
опасност на извършеното, първостепенният съд е приел, че следва да
индивидуализира санкцията в размер на законоустановения минимум,
налагайки на подсъдимата лишаване от свобода за срок от една
година. При наличие на формалноправните предпоставки по чл.66 от
НК изпълнението на наказанието е отложено в рамките на
минималния изпитателен срок от три години, като въпросът не
6
подлежи на преразглеждане поради лиса на съответно възражение в
тази насока.
По отношение на гражданскоправната претенция:
Искът безспорно черпи правно основание от разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД. Законосъобразно и обосновано районният съд е осъдил
П. да заплати на С. П. Д. сумата от 7000 лева, като обезщетение за
нанесени с процесното деяние имуществени вреди, подлежащи на
репариране ведно със законната лихва от 29.05.2017г. до
окончателното издължаване. Поради това на подсъдимата е възложена
и държавната такса върху уважения размер на претенцията.
С оглед изложените констатации и съображения настоящият
състав счете процесната жалба за неоснователна. Поднадзорната
присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, като не са налице
основания за отмяна или изменение, поради което и на основание
чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
Потвърждава изцяло присъда №260026/29.06.2021г. по н.о.х.д.
№1294/2019г. на РС-гр.Д.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7