Решение по дело №962/2021 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260807

 

гр.Бургас,27.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                     

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря К.В., като разгледа НАХД № 962 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба на В.С.М. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 20-0769-001483/21.05.2020 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не се оспорва фактическата обстановка, но се заявява, че автомобилът не е собственост на жалбоподателя, а на жената, с която той живее на семейни начала от 26 години, поради което и той не е бил наясно, че срокът за заплащане на една от вноските по задължителната застраховка „ГО“ не е бил спазен. Заявява се, че въпреки просрочване на плащането на една от вноските по застраховката, договорът не следва да се счита за развален (прекратен), доколкото, за да може да настъпи този ефект е необходимо преди това до застрахования да се изпрати надлежно уведомление, което в случая не е сторено. Счита се, че посочването в полицата, че такова прекратяване на договора ще настъпи автоматично след 15 дни е недостатъчно, поради което и следва да се приеме, че към датата на проверката полицата е била действаща и валидна. На последно място се заявява, че жалбоподателят е ползвал автомобила инцидентно, в условията на извънредното положение и то, за да обслужи болните си близки, като им занесе хранителни продукти.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които още веднъж повтаря и доразвива. Акцентира върху това, че договорът за застраховка „ГО“ е бил действащ, поради което и неправилно е била ангажирана отговорността му по чл. 638, ал. 3 КЗ.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП“, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за неоснователност на жалбата, поради което и се пледира за цялостно потвърждаване на НП.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л. 25) НП е връчено на жалбоподателя на 12.02.2021 г., а жалбата е депозирана на 17.02.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 26.04.2020 г. около 17:45 часа жалбоподателят М. управлявал МПС – лек автомобил „*“ с рег. № *, собственост на *(живуща на семейни начала с жалбоподателя от 26 години) в гр. Бургас по бул. „Стефан Стамболов“ до УМБАЛ-Бургас към кръстовището с бул. „Никола Петков“.  По същото време свидетелят – М.У. – мл. автоконтрольор при Сектор „ПП“-Бургас - бил на работа и решил да извърши проверка на автомобила. Спрял го, като в хода на проверката констатирал, че автомобилът няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и на място съставил на водача АУАН с бл. № 692195, квалифицирайки нарушението като такова по чл. 638, ал. 3 КЗ. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, заявявайки, че ще изложи допълнителни възражения. В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН възражения не били депозирани. На следващия ден в 11:05 часа била сключена застраховка „ГО“ (полица на л. 9).

Въз основа на АУАН на 21.05.2020 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН и счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ, поради което и наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Срещу горните факти не са изложени и никакви конкретни доводи от страна на жалбоподателя и не са ангажирани никакви доказателства. М. не оспорва, че на процесната дата и час е управлявал автомобила, който не е бил негова собственост, нито че към онзи момент не е била платена една от вноските по застраховката „ГО“ за МПС, но счита, че неплащането на една от вноските в срок не води до прекратяване на договора.

   Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Това е така, доколкото на основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и 5 КЗ се съставят длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото качество несъмнено актосъставителят е притежавал (от данните по делото е видно, че той е заемал длъжността „младши автоконтрольор“). Съгласно нормата на чл. 647, ал.2 от КЗ наказателните постановления се издават от Директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. С цитираната в процесното наказателно постановление и приложена по делото Заповед № 251з-1776 от 31.05.2016 г. на директора на ОДМВР- Бургас – началниците на групи в Сектор „ПП“ са оправомощени да издават наказателни постановления по чл. 638, ал.1-3 от КЗ.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. 

От събраните в производството пред съда доказателства се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е негова собственост, както и че не е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" към датата и часа на полицейската проверка. Такава е била сключена в деня след проверката. Следователно - налице са съставомерните елементи на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на М..

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че застраховката „ГО“ е била действаща и не се е прекратила след неплащането на една от вноските в срок. В тази връзка следва да се има предвид следното:

В жалбата М. изрично посочва, че действително една от вноските не е била платена в срок, както и че в полицата е било изрично записано, че в такъв случай, след изтичане на 15-дневен срок от падежа на въпросната вноска, застраховката ще се прекрати (такъв текст изрично е поместен и в новата полица, сключена един ден след процесната дата). Видно от справка в общодостъпния сайт на гаранционния фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy) се установява, че застраховка „ГО‘ за автомобила е била сключена на 21.10.2019 г. със срок до 20.10.2020 г., на разсрочено плащане, като втората дължима вноска е била с падеж на 21.01.2020 г. Застрахованият не е заплатил тази вноска, поради което и с изтичане на 15-дневен срок от падежа (05.02.2020 г.), съобразно със записаното в полицата, договорът за застраховка на МПС е бил автоматично развален (прекратен, използвайки терминологията на КЗ). При това положение, считано от 06.02.2020 г. за автомобила не е имало валидна застраховка „ГО“, което е било видно за всеки, който управлява автомобила най-малко от задължителния стикер, залепен на стъклото.

Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл. 368, ал. 1 от КЗ – в случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор, като при неизправност от страна на застрахования на застрахователя са дадени правата да намали застрахователната сума по договора, да измени условията на договора или да прекрати договора – чл. 368, ал. 2 от КЗ. Предвидено е, че правата по алинея втора застрахователят може да упражни след изтичане на 15-дневен срок от получаване на писмено уведомление за това от застрахования –  чл. 368, ал. 3, изр. 1 от КЗ. Но също така е предвидено, че подобно писмено уведомление се смята за връчено, ако изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който срок не може да бъде по-кратък от 15 дни – чл. 368, ал. 2, изр. 2 от КЗ. В случаите на изречение второ допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо.

Жалбоподателят признава в жалбата, че процесната застрахователна полица съдържа такава изрична клауза, която застрахованият е приел с нейното подписване. Предвид горното съдът счита, че не е било необходимо застрахователят да изпраща ново изрично писмено изявление за прекратяване на договора, щом законът позволява и страните по застрахователното правоотношение изрично са се договорили, че ще използват т.нар. „фингирано“ връчване. В този смисъл е практиката на административните съдилища по аналогични казуси, като например - Решение № 1440 от 8.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1544/2020 г.

В този смисъл е и практиката на ВКС, като например - Решение № 83/05.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 808/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 147/07.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 850/2011 г., I т. о. ТК и Решение № 161/13.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 607/2011 г., ІI т. о., ТК, Определение № 440/01.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 238/2009 г., I т. о., ТК; Определение № 479/15.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 71/2012 г., I т. о., ТК и Определение № 164/9.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 491/2011 г., II т. о., ТК (постановени по приложението на чл. 260, ал. 2, вр. с чл. 202, ал. 1 КЗ (отм.), но напълно приложими и при сега действащия КЗ, предвид идентичният подход на законодателя при уреждане на тези отношения). В тези решения на ВКС изрично се приема, че е напълно допустимо в застрахователната полица да е налице изрична клауза, че застрахователят ще счита договора за прекратен с изтичане на 15-дни от датата на падежа на която и да е от вноските от застрахователната премия като се фингира, че полицата съдържа предизвестие за упражняване на това потестативно право.

В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, където също се приема, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал.2, във вр. с чл.202, ал.2 КЗ (отм.), независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд.

От изложеното е видно, че съдебната практика е категорична, че ако застрахованият не е платил на падежа на някоя от вноските – договорът му се прекратява автоматично, предвид посочените норми на чл. 368 от КЗ, и изричното упоменаване в полицата, че при неплащане на премия по застрахователния договор същия се прекратява автоматично. Това фингирано връчване на известие за прекратяване е нормативно установено и е уговорено между страните предвид записаното в полицата, поради което и съдът приема, че считано от 06.02.2020 г. на валидно правно основание полицата „ГО“ е била прекратена, като до дата на проверката нова застраховка не е била сключвана.

            Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 638, ал. 3 КЗ  законосъобразно е наложено „Глоба” в размер на 400 лв. Видно от санкционната норма наказанието е определено в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).

В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“. В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Действително нарушението е извършено по време на извънредното положение, но застраховката е била прекратена повече от месец преди това, а отделно от това дори по време на тази извънредна обстановка застрахователните офиси не са били затваряни и при добро желание всеки субект е можел да сключи застраховка (което се доказва от това, че още на следващия ден, все още в срока на извънредното положение, за автомобила е била сключена валидна застраховка). Действително личната обществена опасност на М. е ниска, но само това не е основание за отпадане на отговорността му. Той не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че се е грижил за болни роднини, но дори това да е вярно – отново не може да доведе до отпадане на отговорността му, доколкото са съществували достатъчно законосъобразни начини за обслужване на тези роднини (такси, обществен превоз и т.н.). Щом жалбоподателят е решил да използва автомобил, то той е следвало д се увери, че този автомобил е в изрядно състояние, включително и че има валидна застраховка „ГО“. Проверката за това обстоятелство освен по документите, които придружават автомобила, може за броени секунди да се извърши и на общодостъпната интернет страница на Гаранционния фонд. В случая жалбоподателят не е положил дължимата грижа, но въпреки това е управлявал лекия автомобил, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор – разноски принципно се дължат на АНО, който обаче не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да му присъди такива.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-001483/21.05.2020 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ на В.С.М. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:/М. Баев/

Вярно с оригинала: К.В.