№ 712
гр. Плевен, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430100098 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „Изи финанс“ЕООД против
И. Е. И. по чл.422 от ГПК за установяване вземането по ч.гр.д.№6584/2023г.
на ПлРС за сумата 50лв.Посочва се, че сумата е остатък от задължение по
договор №***г., сключен чрез електронната платформа и последващо
потвърждване на сключване на договора по телефон, съгласно чл.210 от ЗПК
вр. с чл.9 от ЗПФУР и чл.189, ал.2 от ЗПФУР.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, като
признава задължението.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 3637/24.11.2023г. по
ч.гр.д.№6584/2023г. по описа на ПлРС, за следните суми: 800лв. главница,
224,40лв. договорна лихва за периода от 23.06.2022г. до 16.10.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по
чл. 410 ГПК -23.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението,
1
както и разноски в размер на 25лв. д.т. и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: остатък от
задължение по договор за кредит №***г.
Направено е възражение от длъжника, че сумите са заплатени и
погасени по давност.В тази връзка и указания на съда е предявена и
настоящата ИМ за сумата 50лв.
Не е спорно наличието на валиден договор между него и ответника,
предоставяне на сумата по кредита, ликвидност и изискуемост на вземането,
размера и периода на лихвите.
Спорен по делото въпросът, дали кредитополучателят е изпълнил
задължението си в срок.
Направено е признание от ответника на дължимите суми. Ищецът е
направил искане по чл.237 от ГПК, като претендира и разноските.
В закона е предвидено, че, когато ответника признае иска, по искане на
ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата
хипотеза, като предвид и представените по делото доказателства,
установяващи основанието за дължимостта на процесните суми, съдът
намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави. С
оглед на направеното признание на предявения иск от страна на ответника,
следва да бъдат уважен.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите
лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт,
като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
2
осъдителен диспозитив. Съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е 75лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като изрично е
заявено, че не се претендира юрисконсултско възнаграждение в настоящето
производство.Следва да се осъди ответника да заплати направени разноски в
настоящето производство общо 25лв. за д.т., 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение, разходи куриер 20лв. По отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева /в ИМ/, съдът
намира следното - с оглед на изхода на спора в установителното производство
- уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 300,00 лева, а в
размер, определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на делото,
разглеждането му в едно съдебно заседание и изменението на разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно
сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен
материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100,00
лева.
Съдът констатира, че в исковото производство е предявена претенция
само за сумата 50лв. главница и е внесена д.т. 50лв., като съдът е събрал
такса допълнително от 25лв., като е приел, че се касае за два иска и
дължимата такса е 100лв.- по 50лв. за всяка претенция.При това положение
надвнесената сумата от 50лв. може да бъде върната по сметка на ищеца, след
нарочна молба и посочване на сметка.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК, във вр.с чл.237 от ГПК
по отношение на ответника И. Е. И., ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на «Изи
3
финанс» ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София-***, р-н «***»,
ж.к.»***», ул.»***»№***, ЕИК*** следните суми: 50лв. главница с падежна
дата 20.03.2023г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК -23.11.2023г. до окончателното
изплащане на задължениетоза които суми е издадена заповед за изпълнение
№3637/24.11.2023г. по ч.гр.д.№6584/2023г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК И. Е. И., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Изи финанс» ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.София-***, р-н «***», ж.к.»***», ул.»***»№***, ЕИК*** сумата общо
145лв., представляваща деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА И. Е. И., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Изи финанс»
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София-***, р-н «***»,
ж.к.»***», ул.»***»№***, ЕИК*** сумата общо 75лв. - разноски по ч.гр.д.
№6584/2023г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4