РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. гр. Хасково, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20245640200529 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Арда - Тур“ ЕООД, град Хасково срещу
Наказателно постановление № 43-0001832 от 18.12.2023 г., издадено от и.д.
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Стара
Загора, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на дружеството - жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лева по чл. 105, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози за нарушение по 19, ал. 4 от ЗАвтПр. В
подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което
било издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че описаното в съставения
АУАН и впоследствие на издаденото наказателно постановление било твърде
неясно, неточно и непълно, като не отговаряло на действително
осъществената фактическа обстановка.
1
С Решение № 69 от 02.04.2024 г., постановено от РС – Хасково по АНД
№ 149 по описа за 2024г. е потвърдено Наказателно постановление № 43-
0001832 от 18.12.2023г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” – Стара Загора, а с Решение № 2467 от
14.06.2024 г., постановено от Административен съд – Хасково по КАНД №
450/2024г., постановеният съдебен акт е отменен, а делото – върнато на РС –
Хасково за ново разглеждане от друг състав на съда, станало основание за
образуване на настоящото производство.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково при новото
разглеждане на делото, дружеството – жалбоподател „Арда-Тур“ ЕООД, град
Хасково, редовно призовани, се представляват от управителя на дружеството
- С. И., лице с висше юридическо образование.
Административнонаказващият орган – и.д.Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” – Стара Загора, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител. В придружителното писмо по делото
моли съдът да потвърди издаденото наказателно постановление, алтернативно
– да го измени, ако е налице законово основание за това.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима. За пълнота на
изложението, предвид посоченото в атакуваното в настоящото производство
наказателно постановление местоизвършване на нарушението, а именно – гр.
Кърджали, според настоящия състав на съда, местно компетентен да разгледа
процесната жалба се е явявал Районен съд-Кърджали. Доколкото, обаче, е
налице произнасяне на касационната инстанция, с което е постановено
връщане на производството за разглеждане от друг състав на Районен съд-
Хасково, което се явява задължително и обвързващо за първоинстанционния
съд и поради липсата на възражение от страните в производството за местна
неподсъдност на делото, съдът счита, че е обвързан с дадените от
касационната инстанция задължителни указания за разглеждане на делото и
следва да се произнесе по същество по постъпилата жалба, а и нарушението
на правилата за определяне на местната подсъдност, за разлика от тези за
родовата е съществено процесуално нарушение само при отправено от
страните възражение, което не е било уважение в нарушение на разписаното в
2
закона.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 19.10.2023 г. свидетелите М. К. И. и М. П. М., двамата на длъжност
„****” в ОО „АА” – Кърджали, извършили комплексна проверка на дейността
на превозвача „Арда - Тур“ ЕООД, град Хасково, в офиса на дружеството в
град Хасково, бул. „****“. След проверка на наличната документация,
Маршрутно разписание № 26108 на автобусна линия Кърджали – Хасково и
въз основа на отразяването в дневника за изпълнение на курсовете в Автогара
„***“ град Кърджали за дата 12.07.2023г. било установено, че по Маршрутно
разписание № 26108 не била изпълнена междуселищна автобусна линия от
град Хасково за град Кърджали с час на тръгване от Автогара „***“ в 15:30
часа. С оглед тези констатации и след достигнат извод за извършено
нарушение по чл. 19, ал. 4 от ЗАвтПр, на 19.10.2023 г., срещу „Арда-Тур“
ЕООД, град Хасково, в присъствие на упълномощено лице от законния
представител на дружеството – И. С. И. с пълномощно с нотариално заверен
на 18.01.2021 г., с рег. № 398 на Нотариус, рег. № 352 по Регистъра на
Нотариалната камара с район на действие РС – Хасково подпис, на
упълномощителя бил съставен от свид. М. К. И. Акт за установяване на
административно нарушение, № 329672, който бил подписан от
упълномощеното лице, а в съответната графа за обяснения или възражения по
акта вписал, че има такива, без да впише в какво се изразяват.
Възражения срещу съставения АУАН, обаче, не са депозирани
допълнително в рамките на законоустановения тридневен срок от връчване на
екземпляр от него, станало на датата на неговото съставяне – 19.10.2023 г.,
срещу подпис на упълномощеното лице, според отразеното в приложената
разписка.
При издаване на наказателното постановление, административно
наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта
за установяване на административно нарушение и на основание чл. 105, ал.1
от Закона за автомобилните превози, наложил процесната административна
санкция, като наказателното постановление е подписано с квалифициран
3
електронен подпис.
Изложената дотук фактическа обстановка се подкрепя от представените
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе,
както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели М. К. И. и
М. П. М., чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата,
изложени в АУАН относно извършената проверка и тези, свързани с неговото
съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал,
вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се
основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на
фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за автомобилните
превози, превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни
линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за
движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя. Независимо от
това след 1 януари 2008 г. периодите по точки i) и iii) обхващат текущия ден и
предходните 28 дниПо силата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр, за нарушения на
този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на
него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена
санкция 200 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на
санкционния акт на това основание. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не
са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в
присъствие на упълномощено лице, особено, когато се отнася до юридически
лица и връчването, което действие със самостоятелно правно значение е
изпълнено именно чрез това лице и чрез него е осигурена възможност за
4
запознаване с неговото съдържание и за отправяне на възражения по него. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, видно от представените доказателства в тази насока, в
кръга на неговите правомощия, спазена са формата и редът за издаването му,
като не се констатираха твърдяните пороци при полагане на валиден
квалифициран електронен подпис от наказващия орган, съобразно чл. 57, ал. 2
ЗАНН. Видно от приложеното по делото наказателното постановление,
същото е подписано с квалифициран електронен подпис от Б. Д. Б., и.д.
директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара
Загора, посочен и като длъжностно лице, издало НП. Съгласно чл. 13, ал. 3 от
ЗЕДЕУУ, квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла
на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, а именно -
усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за
създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на
квалифицирано удостоверение за електронни подписи. В чл. 25, т. 2 на
горепосочения регламент е изрично посочено, че правната сила на
квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис. По делото от страна на АНО е представен електронен носител /СД/,
съдържащ файл с подписано с КЕП наказателно постановление, напълно
идентично с приложеното по делото на хартиен носител такова. След
извършена проверка на валидността на положения във файла електронен
подпис се установява, че същият е със статус: „сертификатът на подписа не е
отменен“ и същият е с валидност 23.02.2023г.-23.02.2024г., т.е. – файлът е
подписан с валиден квалифициран електронен подпис. Съобразявайки
гореизложеното, съдът намира, че процесното наказателно постановление е
подписано от длъжностното лице, което го е издало.
По съдържанието си атакуваното наказателно постановление отговаря
на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, установяваща изискуемите му
реквизити. Относно възражението на представляващия дружеството-
жалбоподател, следва да се посочи, че субекта на твърдяното нарушение в НП
е бил правилно индивидуализиран. В действителност нормата на чл. 57, ал. 1,
т. 4 ЗАНН не сочи какви точно индивидуализиращи данни следва да се
съдържат в НП, когато нарушителят, чиято административнонаказателна
5
отговорност се ангажира, е юридическо лице /чл. 83, ал. 1 ЗАНН/. По аргумент
от чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН и на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато субект на
нарушението е юридическо лице, то същото следва да бъде
индивидуализирано в НП с неговото наименование/фирма, седалище и адрес
на управление, ЕИК/БУЛСТАТ /в този смисъл и Решение № 1586 от 11.04.2024
г. по к.а.н.д. № 55/2024 г., Решение № 1585 от 11.04.2024 г. по к. а. н. д. №
67/2024 г. и др. на АдмС – Хасково/. Видно от съдържанието на атакувания
санкционен акт, тези задължителни и необходими за безспорната
индивидуализация на юридическото лице - нарушител признаци са налице,
като ЕГН на представляващия дружеството не е сред тях, поради което и
възражението му в тази насока се явява неоснователно. На следващо място,
описанието на нарушението е пълно и точно откъм всички съставомерни
признаци, характеризиращи го от обективна страна, а дадената правна
квалификация е релативна на твърденията за факти в санкционния акт. В
случая от административнонаказващия орган е установено от фактическа
страна, че превозвачът е допуснал да не се изпълни възложената му
междуселищна автобусна линия с час на тръгване 15:30 часа по Маршрутно
разписание №26108 Кърджали-Хасково. Действително, изпълнителното
деяние е описано съвсем лаконично, но същевременно е достатъчно конкретно
и ясно, като съдържа всички изискуеми елементи, за да бъде конкретизирано
нарушението – неизпълнение на задължението да бъде извършен съответния
превоз с посочените междуселищна автобусна линия и начален час. Това от
своя страна дава възможност за разбиране на конкретното извършено като
нарушение в настоящия случай и то, без да се създава възможност за
объркване или неразбиране от страна на нарушителя. Поради това, съдът не
споделя възражението на жалбоподателя, че описанието не е ясно и точно,
напротив - приема, че нарушението е описано по начин, даващ възможност на
санкционираното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно защитата си. Самото нарушение е описано словесно, а
така също и с посочване на правната му квалификация – чл.19, ал.4 от ЗАвП.
Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а
приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на
установеното нарушение. Тоест, липсват каквито и да са съществени
процесуални нарушения които да водят да отмяната на НП на това основание.
6
От материално-правна страна обаче, съдът намира, че вмененото на
дружеството-жалбоподател административно нарушение не е установено по
категоричен и безспорен начин. Няма спор по делото, а и това се установява
от приобщените по делото доказателства, че на 31.01.2023г. между Община
Хасково - в качеството на възложител и дружеството-жалбоподател „Арда -
Тур“ ЕООД - в качеството на изпълнител, е бил сключен Договор за възлагане
на обществена поръчка с предмет: „Възлагане на обществен превоз на
пътници по линиите от Общинската, Областната и Републиканската
транспортни схеми от квотата на Община Хасково“ по обособена позиция №
15 – 1 Хасково – Николово – Кърджали, 2 Хасково – Варна, със срок на
действие на договора от 10 години, считано от датата, следваща датата на
сключването му. По силата на този договор възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извършва обществен превоз на пътници по автобусни
линии от утвърдените Общинска, Областна и Републиканска транспортни
схеми по обособена позиция № 15 с Маршрутни разписания, неразделна част
от договора, които обаче не са представени с него по делото. По делото е
представено заверено като „копие на копие“ с подпис на заверяващия и печат
на ИА „Автомобилна администрация“ Маршрутно разписание № 26108 на
автобусна линия Кърджали-Хасково от 20.12.2007г., в което е отразен маршрут
Автогара – Кърджали – Автогара Хасково със съответни часове на тръгване и
пристигане. Видно от съдържанието на същото, в него липсва надлежно
отбелязване /заверка/ от общинската администрация на коя фирма -превозвач
е възложено за изпълнение то и по силата на кой договор, със съответния срок
на действие, е станало това. Т.е. липсва яснота относно обстоятелството, дали
Маршрутно разписание № 26108 от 20.12.2007г към датата на твърдяното
нарушение -12.07.2023г. е било все още действащо и актуално, респ. - не се
установява по делото имало ли е то обвързваща за дружеството –
жалбоподател сила. Липсата на посочените съществени за маршрутното
разписание реквизити, а оттам - липсата на яснота относно актуалността му
към процесната дата и наличието на обвързваща за дружеството-
жалбоподател сила на това маршрутно разписание, не може да обоснове
достигнатия от административнонаказателния орган извод, че дружеството-
жалбоподател е имало задължението да извърши превоз на пътници от
Автогара „****“ гр.Кърджали в 15:30 часа, а оттам - че е извършило
вмененото му с АУАН и НП административно нарушение. Действително, по
7
делото е представен в оригинал Дневник за изпълнение на курсовете в
Автогара „***“ за процесната дата 12.07.2023г., от който се установява, че на
12.07.2023г. липсва отразяване от тази автогара Хасково да е тръгвал в 15:30
часа автобус на „Арда-Тур“ ЕООД по това маршрутно разписание, но от
представените по делото доказателства, както вече стана ясно, не може да се
обоснове извода, че превозвачът е имал задължението да спазва това
маршрутно разписание и да извърши този превоз и то точно на тази дата. В
тази връзка и във връзка с дадените от касационния съд в мотивната част на
Решение № 2467 от 14.06.2024г. по КАНД № 450/2024 г. на Административен
съд – Хасково указания, тук е мястото да се посочи, че освен наличието на
процесуално задължение за съда служебно да събира доказателства с оглед
разкриване на обективната истина по делото, е налице и доказателствена
тежест в административнонаказателния процес, която възлага именно на
административно - наказващия орган да установи по безспорен начин
административно-наказателното обвинение, за което привлича нарушителя
към отговорност. В този аспект и след като указанията на касационната
инстанция са изпълнени от съда, а последното не бе сторено от АНО и при
новото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, това води след
себе си като последица отмяна на издаденото от него наказателно
постановление, поради недоказаност на повдигнатото от него
административно - наказателно обвинение.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява основателна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като незаконосъобразно, е необходимо да бъде отменено от
съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0001832 от 18.12.2023г.,
издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
8
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9