№ 1923
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330203211 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Б. Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, чрез
адв. Т. Т. против Наказателно постановление № 22-1030-002580/26.04.2022
г., издадено от Й.П.М. – ***, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24
(двадесет и четири) месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателното постановление (НП), без да се
сочат конкретни негови пороци. Моли се наказателното постановление да
бъде отменено. С представени допълнителни мотиви към жалбата на лист 7-8
от делото от адв. Т. Т., с пълномощно по делото, се твърдят допуснати
съществени процесуални нарушения. Поддържа се неправилно да е
определено мястото на извършване на нарушението, в наказателното
постановление да е приета различна дата на осъществяване на деянието
спрямо предявеното с АУАН обвинение, както и жалбоподателят да е бил
лишен от възможността да даде кръвна проба за медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване поради допуснати грешки при
попълването на талона в частта за датата и часа на връчването му.
Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Т., който поддържа
жалбата.
1
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 45930/07.02.2022 г.
взема становище производството по издаване на наказателното
постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно
установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и
вината му счита за категорично доказани. Моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от И. Б. Д., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 18.05.2022 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена на 20.05.2022 г. чрез сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив, поради което 14-дневният срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 20.03.2022 г. в 21:20 часа в гр. Пловдив, по ул. „Барикадите“ № 16
жалбоподателят И. Б. Д. управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с
рег. № ***, когато бил спрян за извършването на проверка от свидетелите Д.
М. М. – ***, и Т. Р. М. – ***. Двамата свидетели решили, че жалбоподателят
следва да бъде тестван за установяване употреба на наркотични вещества или
техни аналози, но тъй като нямали правомощия да извършват такива
проверки, а уредът, с който се извършвало тестването, се намирал в сградата
на Районното управление, то те отвели Д. в Трето РУ при ОДМВР-Пловдив и
потърсили съдействие от сектор „Пътна полиция“ – Пловдив за изпращане на
служител, който да проведе тестването на жалбоподателя с техническото
средство.
Около 01:20 часа на 21.03.2022 г. в Трето РУ при ОДМВР-Пловдив се
явил свид. К. М. К. – ***. В присъствието на свидетелите М. и М. той поканил
жалбоподателя да бъде тестван с Дрегер Дръгтест 5000 с фабричен № ARKF-
0023 за проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози. В
01:20 часа на 21.03.2022 г. жалбоподателят Д. в присъствието на свидетелите
М. и М. отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство
Дрегер Дръгтест 5000 с фабр. № ARKF-0023. На място свид. К. съставил Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 616019
против жалбоподателя Д., в негово присъствие и в присъствието на
свидетелите М. и М.. Бил попълнен и талон за изследване № 122261, с който
на жалбоподателя била предоставена възможност в срок до 45 минути да се
2
яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД за вземане на кръвна проба за химико-
токсикологично лабораторно изследване. Препис от АУАН и от талона за
изследване били връчени на жалбоподателя срещу разписка. Талонът бил
връчен на Д. в 01:40 часа на 21.03.2022 г.
Жалбоподателят не се явил в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД за вземане на
кръвна проба до изтичането на предоставения му срок в талона за изследване,
а и след това до края на календарния ден.
Въз основа на съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
В акта било записано, че нарушението е извършено на 21.03.2022 г. в
21:20 часа, докато в наказателното постановление било прието, че
нарушението е осъществено на 20.03.2022 г. в 21:20 часа.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Д. М. М. и Т. Р. М.. От
тях се установява, че проверката е започнала на ул. „Барикадите“ в град
Пловдив, където автомобилът, управляван от жалбоподателя, е бил спрян за
проверка, но оттам той е отведен в Трето РУ при ОДМВР – Пловдив, за да му
бъде извършен тест с техническо средство за проверка за употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Изяснява се, че самият уред, с който
е извършвана проверката, не е бил наличен в служебния автомобил, с който са
се придвижвали свидетелите М. и М., а се е съхранявал в сградата на
Районното управление. Установява се още, че свидетелите М. и М. са
потърсили съдействие от служителите на сектор „Пътна полиция“, тъй като не
са разполагали с правомощие да изпробват жалбоподателя с техническо
средство за проверка за употребата на наркотични вещества или техни
аналози, както и че са отвели Д. в Трето РУ при ОДМВР – Пловдив за
изчакване на такова съдействие. От свидетелските показания съдът
установява и че жалбоподателят е бил поканен да бъде тестван за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, когато
вече е бил в Трето РУ – Пловдив и след като е пристигнал компетентният да
извърши теста служител, както и че Д., поканен, е отказал да му бъде
извършена такава проверка. Показанията на свидетелите М. и М. са вътрешно
непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. Ценят се за добросъвестно
дадени от незаинтересовани по делото лица. Намират подкрепа в събраните
писмени доказателства, които служат за тяхната проверка. По тези
съображения показанията на свидетелите М. и М. се ползват с доверие от
съда.
От показанията на свид. К. М. К. не се установяват релевантни за делото
обстоятелства, освен че към датата на съставяне на акта е заемал длъжността
3
***. Свидетелят К. заявява, че няма никакви спомени за конкретния случай,
поради което показанията му не допринасят за изясняване на процесното
деяние.
От талон за изследване № 122261, съставен от Т.Г.Д., се установява, че
екземпляр от същия е връчен на жалбоподателя Д. в 01:40 часа на 21.03.2022
г., като му е предоставен срок от 45 минути за явяване в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД в гр. Пловдив за вземане на кръвна проба за лабораторно
изследване.
От писмо от изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД
(лист 5 от делото) се установява, че на дата 21.03.2022 г. жалбоподателят Д.
не е преминавал за преглед през лечебното заведение, включително за даване
на кръвна проба за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя И. Б. Д. се изяснява, че
той е правоспособен водач на МПС, притежава издадено СУМПС с № ***,
валидно до *** г. и с налични 18 контролни точки.
От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление
от материално и териториално компетентен орган.
Въпреки това съдът приема, че обжалваното наказателно постановление
е издадено при допуснато съществено и неотстранимо процесуално
нарушение. В наказателното постановление е приета различна дата на
извършване на деянието, квалифицирано като административно нарушение,
спрямо обвинението, предявено със съставянето на АУАН. В случая
административнонаказателното производство е образувано по общия ред по
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН – със съставянето на акт за установяване на
извършеното административно нарушение, представляващ АУАН № 616019
от 21.03.2022 г. Следователно АУАН е процесуалният документ, който
очертава фактическата рамка на обвинението и предметът на доказване в
процеса, той трябва да съдържа и описанието на признаците от състава на
нарушението, включително време, място и начин на извършването му.
Административнонаказващият орган се произнася по законосъобразността и
обосноваността на акта, с който е сезиран, тоест произнася се по едно вече
формулирано и предявено обвинение. Наказателното постановление е акт по
същество, с който се решава въпросът за отговорността и за вината на дееца.
Следователно произнасянето следва да бъде в рамките на обвинението, за
4
което се води процесът. Съгласно трайната съдебна практика наказателното
постановление не служи за отстраняване на пропуски и непълноти при
описанието на нарушението в АУАН.
В случая в акта е прието, че нарушението е извършено:
„на 21.03.2022 г. в 21:20 часа в гр. Пловдив, ул. „Барикадите“,
докато в наказателното постановление, издадено въз основа на същия
акт, е прието от фактическа страна, че деянието е извършено:
„на 20.03.2022 г. в 21:20 часа в гр. Пловдив, на ул. „Барикадите“.
Констатираното процесуално нарушение, изразяващо се в посочена
различна дата на извършване на деянието в АУАН (21.03.2022 г.) и в
наказателното постановление (20.03.2022 г.), е съществено, защото създава
неяснота пред санкционираното лице срещу какво обвинение следва да се
защитава и по този начин неправомерно се ограничава правото му на защита.
Този порок не може да бъде саниран по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Посочената разпоредба предвижда, че наказателното постановление се издава
и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Това
процесуално правило не разпростира действието си върху всеки порок в
АУАН. В трайната съдебна практика на касационната инстанция, която се
споделя и от настоящия състав, последователно се приема, че липсата или
противоречивото посочване на датата на извършване на нарушението в
АУАН и в НП не е такава нередовност на акта, която да може да бъде
отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно Решение № 468 от
01.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив
подобно разширително тълкуване би обезсмислило съставянето на самия акт
и уредената в ЗАНН процедура за това. Недопустимо е по реда на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в
АУАН нарушение като деяние, място и дата на извършване, както и с НП да
се ангажира отговорността за нарушение, различно от посоченото в АУАН
с направеното описание от фактическа страна. Това е така, защото със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се повдига
своеобразно обвинение за конкретно извършено нарушение с
индивидуализиращите го белези и от този момента за лицето възниква
възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение. Като е наложил
санкция с НП за деяние, извършено на различна дата, спрямо описаното в
АУАН, наказващият орган е санкционирал жалбоподателя за ново и различно
деяние, за което той не се е защитавал дотогава в процеса. Констатираното
процесуално нарушение е от категорията на съществените, влече порока
незаконосъобразност на наказателното постановление и представлява
основание за неговата отмяна.
Допуснатото противоречие следва да се обясни с обстоятелството, че
установено от доказателствата по делото жалбоподателят Д. е управлявал
МПС на 20.03.2022 г. и в 21:20 часа е спрян за проверка в гр. Пловдив, на ул.
„Барикадите“ № 16 от свидетелите М. и М., но самият отказ за извършването
5
на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества е
направен в 01:20 часа на 21.03.2022 г. Тази разлика от няколко часа между
началото на проверката и отказа на жалбоподателя се дължи на
обстоятелството, че към датата на деянието изпробването на водачите е
извършвано в сградите на районните управление на МВР, където са били
съхранявани самите технически средства. Установява се и че свидетелите М.
и М. не са били оправомощени да извършват такъв вид проверка и затова са
потърсили съдействие от сектор „Пътна полиция“ – Пловдив. До явяването на
компетентния да извърши проверката свид. К. М. К. са изминали 4 часа, през
които е настъпил и следващият календарен ден. И свид. М., и свид. М. са
категорични, че поканването на жалбоподателя Д. да бъде изпробван с
техническото средство Дрегер Дръгтест 5000 е извършено в сградата на Трето
РУ при ОДМВР – Пловдив, респ. че там е направен и отказът. Следователно
жалбоподателят е отказал извършването на проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества на 21.03.2022 г. в 01:20 часа и именно
това е моментът и датата на извършване на нарушението. В наказателното
постановление е прието деянието да е от дата 20.03.2022 г. в 21:20 часа, тъй
като тогава е осъществено управлението на МПС. Изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП обаче представлява самият отказ от
извършването на проверката и той е направен на 21.03.2022 г. Тази дата не
фигурира никъде в наказателното постановление. Единствено е описан часът
– „в 01:20 часа в сградата на 03 РУ гр. Пловдив“, но без да е ясно и конкретно
посочено за коя дата се отнася този фактически извод на АНО. Датата на
извършване на нарушението не е реквизит на наказателното постановление,
който да се извлича чрез тълкуване на волята на наказващия орган или по
правилата на формалната логика – той трябва да бъде изрично, ясно и
несъмнено посочен. Действително фактът на управлението на МПС е също
относимо обстоятелство от обективна страна, тъй като чрез него се доказва
специалното качество водач, което прави конкретното лице годен субект на
нарушението. В случая жалбоподателят Д. не е бил изгубил това си качество
към 01:20 часа на 21.03.2022 г., тъй като през цялото време от началото на
проверката в 21:20 на 20.03.2022 г. той се е намирал в сградата на Трето РУ
при ОДМВР – Пловдив, където е изчаквал пристигането на оправомощения за
извършването на проверката с тест полицейски служител. От друга страна и
свид. М., и свид. М. изясняват в показанията си, че жалбоподателят е бил
поканен за изпробване с техническото средство и е отказал извършването на
проверка с Дрегер Дръгчек 5000 едва след отвеждането си в Трето РУ
Пловдив и пристигането на свид. К.. Този подход на двамата свидетели е
напълно обясним, доколкото се изясни, че те сами не биха могли да
предприемат правомерно тестване на жалбоподателя. Тези факти определят
извод, че поканата до Д. за извършване на тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и отказът, с който той е отговорил,
представляващ изпълнителното деяние на нарушението, са извършени на
дата 21.03.2022 г. в 01:20 часа.
6
Както беше посочено, в наказателното постановление въобще липсва
правилната дата на извършване на нарушението. Следователно с НП не е
саниран порок в АУАН, а тогава той е допуснат. Неправилно определената
датата на извършване на нарушението е недостатък, който съдът не би могъл
да преодолее, включително и по реда на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, тъй като
приемането за пръв път със съдебното решение на нова, различна дата на
деянието би представлявало съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Такъв вид съществено изменение е недопустимо да се прави
със съдебното решение, тъй като нарушава правото на защита на
жалбоподателя.
По отношение на АУАН следва да се приеме, че в него правилно е
посочено, че нарушението е извършено на 21.03.2022 г., когато
жалбоподателят Д. е отказал на свид. К. да бъде тестван с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози. От друга страна в АУАН е прието, че управлението на МПС и
проверката са от 21:20 часа на 21.03.2022 г., тоест няколко часа след
доказания по делото момент на отказа. За самия отказ в акта е прието, че е от
01:20 часа, но отново без да е посочено на коя дата. Доколкото за
управлението в акта се твърди да е от 21:20 часа на 21.03.2022 г., то напълно
възможно е да възникне объркване или неяснота за санкционирания дали
отказът не е отнесен в АУАН вече към дата 22.03.2022 г., тъй като Д., а и
съдът са поставени в положение да предполагат каква е действителната воля
и на актосъставител, и на административнонаказващия орган.
При всяко положение по делото е доказано по категоричен и несъмнен
начин, че в АУАН и в наказателното постановление е приета различна дата
на извършване на нарушението и това е достатъчно основание за отмяна на
НП, тъй като представлява съществено и неотстранимо процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита. В този смисъл е и трайната
съдебна практика - така Решение № 82 от 09.04.2009 г. по к.а.н.д. № 62/2009
г. на Административен съд – Шумен; Решение № 643 от 06.04.2015 г. по
к.а.н.д. № 289/2015 г. на Административен съд – Бургас; Решение № 6332 от
02.11.2018 г. по к.а.н.д. № 5988/2018 г. на Административен съд – София;
Решение от 11.02.2016 г. по к.а.н.д. № 299/2015 г. на Административен съд –
Русе.
Самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление е и
неговата необоснованост. От доказателствата по делото се установява, че
нарушението е извършено на 21.03.2022 г., а не на 20.03.2022 г., както е
прието в постановлението. Съставомерното поведение на жалбоподателя Д.
(отказът за извършване на проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози), е осъществено на
21.03.2022 г. в 01:20 часа, а с наказателното постановление е наложено
наказание за деяние от 21:20 часа на 20.03.2022 г. Следователно с
обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за време, което обективно
попада преди извършването на изпълнителното деяние и когато нарушението
7
все още не е било осъществено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Д. е
управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ***, на
20.03.2022 г. в гр. Пловдив, на ул. „Барикадите“ и е спрян за проверка до №
16, както и че като водач на 21.03.2022 г. в 01:20 часа в сградата на Трето РУ
при ОДМВР – Пловдив е отказал да бъде тестван с Дрегер Дръгтест 5000 с
фабричен номер ARKF-0023 за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Отказът се изяснява да е направен 4 часа след
започване на проверката, тъй като тогава и жалбоподателят е поканен да бъде
тестван с техническото средство по причина, че едва тогава се е явил свид. К.,
който е компетентен да извърши проверката и е изпратен да окаже съдействие
на свидетелите М. и М.. Отказът на жалбоподателя да бъде тестван с Дрегер
Дръгтест 5000 е непосредствено възприет от свидетелите М. и М., поради
което съдът го приема за доказан по делото факт. От приетата като писмено
доказателство справка от лечебното заведение, към което жалбоподателят е
насочен с талона за изследване – УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, се установява и
че до изтичането на определения с талона срок той не се е явил за даване на
кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба
на наркотични вещества или техни аналози. Следователно целите на
проверката не са постигнати.
Независимо от това наказателното постановление следва да бъде
отменено поради допуснатото съществено и неотстранимо процесуално
нарушение, изразено в приетата различна дата на извършване на деянието в
АУАН и в НП. По същество правилната дата, на която е осъществено
съставомерното поведение на жалбоподателя, така и не е посочена в
наказателното постановление, тъй като отказът е направен на 21.03.2022 г., а
не както погрешно е прието в постановлението – на 20.03.2022 г. Така
мотивиран, съдът намира жалбата за основателна, а наказателното
постановление за незаконосъобразно и необосновано, поради което то трябва
да бъде отменено.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в
производството пред районния съд страните имат право на разноски в
процеса. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се
дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане за
овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено в брой.
Направено е възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно. Наложеното административно наказание е под
формата на глоба и съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
8
минималните размери на адвокатските възнаграждения при определянето
размера на възнаграждението е приложимо правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата. Същото гласи, че при интерес от 1 000 до 5 000 лева минималният
размер на възнаграждението е 300 лева + 7 % за горницата над 1 000 лева.
Същевременно съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът
на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за съответния вид работа. Горното в никакъв случай не означава,
че адвокатското възнаграждение следва да се договаря винаги в минимален
размер - така Определение № 1581 от 21.10.2021 г. по к.ч.а.н.д. № 2745/2021
г. на ХХI състав на Административен съд – Пловдив. Доколкото в случая
възнаграждението е уговорено при спазване на нормативните правила на
Наредба № 1/09.07.2004 г. и не надвишава значително предвидения
минимален размер, то вредата за жалбоподателя от сторените разноски за
адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконосъобразното
наказателно постановление следва да бъде овъзмездена в пълнота. По делото
са извършени множество следствени действия, като са разпитани трима
свидетели, събрани са писмени доказателства и са проведени две открити
съдебни заседания, в които се е явил представляващият жалбоподателя
адвокат. Защитата е осъществена освен срещу имущественото наказание
глоба, то и срещу кумулативно наложеното наказание лишаване от права. По
тези съображения съдът намира възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно.
Правната уредба на присъждането на разноски по ЗАНН препраща към
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, в структурата на което е
част административнонаказващият орган, а това е ОДМВР – Пловдив като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 от
ЗМВР, така Решение № 13009/02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 г. на ВАС.
Направените разноски в съдебното производство в размер на 30,00 лева
за възстановяване на пътни разходи на свид. Т. Р. М. следва да останат за
сметка на Районен съд – Пловдив, пред който орган те са сторени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-002580/26.04.2022 г.,
издадено от Й.П.М. – ***, с което на И. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за 24 (двадесет и
четири) месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на И. Б. Д., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10