РЕШЕНИЕ

                               номер  558,   09.05.2019г., гр.Бургас

                                                       

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

           Бургаският районен съд,  осми наказателен състав,

на  шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година,

в публичното заседание в следния състав :

                                                                                    Председател :   Петя   Георгиева

                                                                                    

Секретар : Златка Калоянова

Прокурор : ………………….

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер 1230 по описа на съда за 2019 година за да се произнесе  взе предвид следното :

       Производството по делото е образувано по повод жалбата на В.Б.Л. ЕГН ********** с адрес ***, против наказателно постановление № Е-128/ 14.02.2019г., издадено от кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, на основание чл.428 от ЗВД на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление.

   Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирано лице и е допустима.

   Община Бургас чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното постановление.

   Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното :

    На 06.02.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата 06.02.2019г. в 07:40 часа  при извършена проверка в гр.Бургас, в Приморски парк, до Летния театър, инспектори от „Контрол и административнонаказателна дейност по опазване на околната среда” при Община Бургас са установили, че жалбоподателят В.Л. е разхождал куче порода „*“, цвят черен, пол мъжки, на видима възраст около 9 години, с идентификационен микрочип ************* без поставен повод в нарушение на чл.177, ал.1, т.3 от ЗВД.

   Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 06.02.2019г. в присъствието на жалбоподателя, който при съставяне на акта е възразил, че не е съгласен. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е  депозирано писмено възражение.

    От формална страна в акта  за установяване на административно нарушение се съдържат законоустановените реквизити по чл.42 от ЗАНН. Същият е съставен от оправомощено лице, видно от представената по делото заповед № 2210/15.08.2018г. на кмета на Община Бургас.

   Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и  за нарушение на чл.177, ал.1, т.3 от ЗВД е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.428 от ЗВД е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 100 лева.

    При служебната проверка съдът намери, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен административно-наказващ орган, съгласно чл.472, ал.5 от ЗДВ и съдържа всички изискуеми реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване. По отношение неправилното изписване на презимето на жалбоподателя в акта и в наказателното постановление съдът намира, че е налице очевидна фактическа грешка. Както във акта, така и в наказателното постановление има пълно съвпадение на единния граждански номер на жалбоподателя, който е уникален идентификационен номер за физическите лица в Република България. На всеки единен граждански номер съответства само един субект - физическо лице. В случая субекта на нарушението е ясен, правото му на защита не е нарушено, въпреки некоректното изписване на презимето му, поради което не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, от категорията на абсолютните основания за отмяна.

     По същество жалбата е неоснователна.

     Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.3 от ЗВД забранява се извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник. От разпита на  свидетелите М.И. и М.Б. се установява, че при извършена проверка на 06.02.2019г. в 07:40 часа в гр.Бургас, в Приморски парк, до Летния театър жалбоподателят В.Л. е разхождал куче порода „*****“, цвят черен, пол мъжки, на видима възраст около 9 години, с идентификационен микрочип ************ без поставен повод. По този начин, несъобразявайки поведението си с абсолютната забрана на чл.177, ал.1, т.3 от ЗВД, жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна описаното в акта нарушение, поради което в съответствие със закона е била ангажирана неговата отговорност.

   От субективна страна, съдът намира, че жалбоподателят е действал виновно, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е искал настъпването на тези последици.

   При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбата на чл.93, т.9 от НК. В случая не е налице маловажен случай, тъй като деянието не се отличава с по-ниска обществена опасност от други нарушения от същия вид. Наличието или липсата на вредни последици не следва да се коментира, тъй като деянието не е резултатно по характера си. Жалбоподателят е разхождал едро куче без повод в Приморския парк на гр.Бургас, в близост до Летен театър – обществено място посещавано от много граждани. При наличието на тези обстоятелства процесното деяние не може да обоснове по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

   Разпоредбата на чл.428 от ЗВД предвижда, че който наруши забрана по чл.177, ал.1, т.3 или 4, се наказва с глоба в размер 100 лева. Доколкото размерът на наказанието глоба е определено от законодателят в абсолютен размер е безпредметно да се изследва въпросът дали наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение. Наложеното наказание е определено в съответствие със закона, поради което обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.

     Мотивиран от изложените съображения, Бургаският районен съд на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН

                                                                Р   Е   Ш   И :

    ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Е-128/ 14.02.2019г., издадено от кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, на основание чл.428 от ЗВД на В.Б.Л. ЕГН ********** с адрес *** е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.

      Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                                Председател :/п/

 

Вярно с оригинала:З.К.