Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 17.06.2016 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На осемнадесети май две
хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар:
С.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 722 по описа за 2014 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединените искове е с
правно основание член 109 от ЗС и член 45 от ЗЗД.
ИЩЦАТА - Л.Х.М. твърди, че е собственик на
масивна жилищна сграда, построена в дворно място в град К., съставляващо УПИ II–915, в кв. 88 по регулационния план на града, одобрен
със Заповед № 265 от 05.04.1994г. по силата на нотариален акт № 166, том II,
нотариално дело № 594/12.07.1991г., издаден от съдия от Карловски районен съд.
Ищцата сочи, че по предходните регулационни планове, одобрени през 1964г. и
1975г., на юг имотът й граничел с улица тупик, създадена да обслужва единствено
съседите от изток - УПИ IV-836, 1530 по плана от 1975г. и УПИ
III-917, в кв. 88 по новия план от 1994г. Тази улица тупик по новия план била
предадена именно към УПИ III-917. Още с предходния план от 1975г. се
предвидило на юг от техните два имота да бъде построена сграда - държавна
собственост с предназначение за ДСК и поща/фотография и се затворила
съществуващата улица, на която било лицето на УПИIV-836. През 1980г.
започнал строежът на сега съществуващата сграда на ДСК. Предвид нейната
височина и масивност следвало да се правят дълбоки изкопи за основи, поради
което преди да се започне строителството, за да бъде защитен техния имот с
оглед голямата денивелация, държавата с държавни средства изградила масивен
подпорен зид с бетон и големи камъни с височина около 2м. на регулационната
линия между техния имот и улицата-тупик по плана от 1975г. Този именно подпорен
зид бил отразен в плана от 1994г., но вече несъвпадал с регулационната линия, а
на практика попадал в УПИ III-917, отреден за имот 816, собственост на
ответника. От представените две скици - от действащия и обезсиления план било
видно, че по протежението на цялата източна граница между имота на ищцата и
имота на ответника също съществувал подпорен зид. Ответникът закупил имота с
нотариален акт 125, том VII, дело 1643 от 15.10.2003г. Една година по-късно
през 2004г., започнал да събаря каменния зид широк 50 см. от изток и от
югоизток (наречен дувар в жалбите). Подавала няколко пъти жалби до кметството и
общината, но резултатът бил, че зидът бил съборен безпрепятствено. През 2006г.,
Х.М. започнал да събаря и подпорния зид от юг под предтекст, че е собственик на
зида, щом попадал в имота му (въпреки че добре знаел, че съществува спор между
тях, че този зид именно е имотната ни граница). През годините периодично
продължавал събарянето му и след последната й жалба от 24.06.2008г. Общината
разпоредила преустановяване на разбиването. Така събарянето било
прекъснато, но зидът останал полусъборен
и до днес. Още към края на 2009г. започнали да забелязват първите пукнатини на
стълбището и площадката пред къщата. Към настоящия момент стълбището направо
било разделено на две. В началото на 2010г. се появили и първите пукнатини по
къщата. Постепенно те се увеличавали и зимата на 2012г. вече били сериозно
разтревожени за здравината й. Преди земетресението с магнитут 5,8 по Рихтер на
24.05.2014г. пукнатините изглеждали, както било отразено на снимковия материал
към конструктивното становище на 22.05.2014г. след оглед на място през месец
май. Към сегашния момент, пукнатините се задълбочили и разширили, а се появили
и нови - явно свързано и с обилните валежи, които не спирали вече месеци наред
тази пролет. Освен пропуквалия и необратими деформации, инж.Р.А., специалист
„Строителни конструкции“ КИИП, при огледа на място установила и пропадане на
основата в югоизточния край на сградата. Заключението било, че сградата се
нуждае от укрепване и възстановяване целостта на носещите елементи по
конструктивен проект, но такъв основен ремонт се обезсмислял, ако първо не се
възстановят подпорните зидове. В обобщение се сочи, че независимо дали Х.М.
притежавал към настоящия момент собствеността върху предадената част от
общинската улица-тупик или не, независимо дали подпорният зид от юг е негова
собственост или не, той нямал право да го разруши, защото с това си действие
обричал на събаряне дома им. Ако той претендирал, че е собственик, това не
правело правомерни неговите действия по събарянето, защото в този случай законът
изрично регламентирал, да бъде спазена процедурата по член 197 от ЗУТ - да се
легитимира пред общинската администрация,
като собственик със сезираща молба и след спазване на изискванията на закона. Ако ответникът бил спазил законовата процедура, нямало
да се стигне до днешните поражения върху имота й. Така със своите противоправни
действия (неспазване на законовата процедура), които съдебната практика
приемала винаги за неоснователни, макар и косвено насочени срещу целостта на
сградата й, имали за пряка последица създаването на непосредствена опасност,
застрашавали съществуването на собствеността на ищцата - законно построената от
нея и съпруга й жилищна сграда. Освен това, ако М. твърдял, че е собственик на
разрушените подпорни зидове, той носел отговорност, че не е спазил задължението
си по член 50 от ЗС, да се въздържа от действия, с които пречи за използването
на съседния имот повече от обикновеното (позовава се на Решение 57/26.03.2013г.
по гр.д. 907/2012г. на ВКС).
С допълнителна
молба, депозирана във връзка с отстраняване на нередовности от 06.10.2014г.
ищцата твърди, че ответникът е собственик на УПИ III-917 с площ 860 кв.м. по скица и 714 кв.м. по
документи за собственост, нтп ниско застрояване, находящ се в град К., улица „*****“
№ 2, в кв. 88, при граници: УПИ II-915, УПИ I- 916, УПИ XVII-1483, УПИ XVIII-1443 и улица по
регулационния план на град К., закупен с нотариален акт № 125/15.10.2003г. На
изток и югоизток границата била материализирана с масивна каменна ограда, която
същевременно играела ролята на подпорен зид, поради голямата денивелация,
широка около 0.50м. и висока около 2м. Твърди, че оспорвайки границата помежду
им, съседът й напълно съборил зидът от изток през 2004г., въпреки протеста от
ищцовата страна и многото жалби до общината. След време построил нов, на запад от предишния, навлизайки в нейния
имот по регулационен план, но не със същата широчина и здравина. Тъй като зидът
бил тесен и изграден без желязо, същият подал от натиска на земните маси от
нейния имот и се пропукал. Така този зид представлявал опасност, както за
нейния, така и за неговия имот. Твърди, че на югоизток, ответникът съборил част
от зида по същото време - 2004г. Разрушеният участък вече 10 години продължавал
да се руши от природните явления. В момента там се образувал улей, през който
земните маси буквално се свличали при всеки дъжд в имота на съседа им. Сградата
й се е наклонила точно в тази посока и се е пропукала до основи, точно в
югоизточния й ъгъл. Състоянието й било критично. Във връзка с това, сключила
договор за проектиране и започвала спешно укрепване, преди настъпването на
зимния сезон.
Конкретизира претенция в смисъл, че
южната й граница съвпада с построения от общината през 1980г. бетонен подпорен
зид с широчина около 0.80м., с височина около 2м. към момента на построяването
му. Съседът й твърди, че подпорният зид попадал в негова частна собственост.
Така той за периода от 2006г. до 24.06.2008г. с машина тип „Хилти“ разбил и
съборил почти половината от този зид, без разрешение от кмета (в съответствие с
разпоредбата на чл. 197 от ЗУТ и Решение № 1343/18.11.1969г. по гр.д. №
1283/1969 г., III г.о. на ВС). Но освен, че съборил внушителна част от зида,
той наел и багер, който изкопал земна маса откъм нейната страна на зида, като
се образувал канал. Въпреки че през 2008г., след поредната й жалба, ответникът
бил уведомен от общината, че действията му по събаряне на зида от юг били
противоправни и следвало да ги преустанови (Писмо № 94-Л-37/10.07.2008г. на
Община К.), той не предприел възстановяване на разрушеното.
Сочи, че с тези свои виновни, неоснователни,
противоправни действия на подкопаване и събаряне на съществуващи повече от 20
години подпорни зидове при изключително голяма денивелация на терена, лесно
ерозираща песъчлива почва, подложена през годините на активно въздействие от
интензивни дъждове, ответникът застрашил устойчивостта на жилището й. Така,
същият създадал реално състояние на опасност за съществуването на обекта на
правото на собственост - жилищната й сграда. Това вмешателството на ответника в
нейната правна сфера било косвено (не руши директно жилищната сграда). Но то е
до степен на създаване на неправомерно състояние на пречене и смущаване
упражняването на правото й на собственост върху законно построената в имота й сграда
(Решение № 57/26.03.2013г. по гр.д. № 907/2012г. на ВКС, в което е цитирана и
практика на ЕСПЧ). Действията на ответника (неправомерно рушене, разбиване и
събаряне на подпорни зидове и отнемане на земна маса в непосредствена близост
до тях) и бездействието му (невъзстановяване на предишното законно фактическо
състояние) довели до опасност за съществуването на сградата, като през
последната година тази опасност нараснала неимоверно, поради силния земетръс
през месец май 2014г. и нечуваните порои, които не спирали от пролетта, лятото
и сега през есента. За да се предпази сградата от събаряне било необходимо да
се предприемат спешни мерки за усилването й при основите.
Твърди, че
увреждането на сградата, според мнението на специалистите било пряка последица
от изземването на земна маса покрай зидовете и тяхното събаряне. Поради
многобройните пукнатини по сградата, които напоследък започнали да придобиват
застрашителни размери, и поради разцепването на стълбището и терасата и
видимото без инструмент накланяне на сградата в посока югоизток, била принудена
да ангажира специалисти. Сключила договор с „Г.“ ЕООД град П. от 15.09.2014г.
за проектиране, включващ в предмета си: конструктивно обследване и даване на
конструктивно становище, както и съставяне на констативен протокол и заснемане
с предписание за укрепване на жилищната сграда с приложени чертежи, представени
като доказателства по делото. Договорената цена за тези услуги била 200 лева -
чл. 17, ал. 1 от договора. Ако при разкриване на основите се наложи преработка
на проектната документация, се заплащало допълнително (чл.17, ал. 2 от
договора). Фирмата направила прогнозни изчисления за непосредствено
предстоящото през месец октомври укрепване на основите. Съгласно представената
количествена сметка, укрепването ще струва 2000 лева, като за изкоп на
основите: 400 лева, за доставка и полагане на бетон: 900 лева, за направа и
разваляне на кофраж за основи при ремонти: 300 лева и за укрепване на
конструкции: 400 лева. С договора от 15.09.2014г., в чл. 1, ал. 3 и чл. 20 бил
предвиден и авторски надзор по време на изпълнение на укрепването, като били
фиксирани задължителни за заплащане 200 лева.
МОЛИ съда, на основание член 109 от ЗС, да постанови
решение, с което да осъди ответника да преустанови създаденото от него чрез
неоснователно и противоправно подкопаване и събаряне на подпорните зидове от
юг, югоизток и изток на собствения на ищцата имот, представляващ УПИ II-915 с
площ 460 кв.м. по скица, нтп ниско застрояване, находящ се в град К., улица „*****“
№ 2, в кв. 88, при граници: УПИ III-917, УПИ I- 916, улица и УПИ XVIII - ДСК по
регулационния план на град К., реално състояние на опасност за съществуването
на двуетажната жилищна сграда на 80 кв.м., собственост на ищцата, построена в поземления
имот, като възстанови с грижата на добър стопанин описаните в исковата молба
подпорни зидове във вида, в който са съществували, преди той да ги подкопае и
разруши. Моли да бъде постановено, че ако даденият от съда срок не бъде спазен, да
има право да възстанови подпорните зидове.
МОЛИ съда, на основание член 45 от ЗЗД, до постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сума от общо 2500
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи пряка и непосредствена последица от настъпилото увреждане на
жилищната й сграда вследствие на неговите противоправни действия и бездействие,
описани в исковата молба, както следва: за изготвяне на проектна документация
за укрепване конструкцията на сградата - 300 лева, за авторски надзор при
укрепването - 200 лева и за осъществяване на укрепването - 2000 лева, които се
разпределят по пера - за изкоп на основите: 400 лева, за доставка и полагане на
бетон: 900 лева, за направа и разваляне на кофраж за основи при ремонти: 300
лева и за укрепване на конструкции: 400 лева. Претендира за направените по
делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - Х.С.М. счита иска за допустим, но
неоснователен. Оспорва обстоятелства по исковата молба. Намира, че от доказателствата по делото, представени от ищцата било
видно, че пукнатините по жилищната му сграда не са следствие от строителни
дейности в неговия имот. Смята, че ищцата следвало да възложи предварително
изпълнение - изготвянето на технически паспорт, съгласно изискванията на ЗУТ и
да изпълни дадените предписания от обследващите, в част конструктивна за
укрепване и гарантиране устойчивостта на сградата. Пак от доказателствата по
делото, приложени от ищцата, се установявало, че при строителството на
жилищната сграда през 1969г. имота, в който били построили жилищната сграда
даже не бил заснет в кадастралния план на град К., което било показателно, че
при строителството може би не е имало строителни книжа и документи за сградата
и не бил осъществяван технически контрол. Специалистите, които дали препоръка
на ищцата сочели, че следвало да се пристъпи към укрепване и възстановяване на
конструкцията на сградата по конструктивен проект. Подпорният зид, който
съществувал в имота му бил изграден и запълнен с почва – насип, с цел изравняване
на терена. При строителството на жилищната сграда на ищцата (ако изобщо е имало
проект), следвало към него да има геоложки доклад от специалист по земна
механика и фундиране, като след започване и завършване на изкопните работи трябвало да се осъществява контрол от
независим строителен надзор по извършване на строителните дейности –
фундирането. Моли по тези съображения искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претеднира за направените по делото разноски.
В хода на
делото конституиран като ОТВЕТНИК – К.А.М..
В отговора си, депозиран по реда на член 131 от ГПК, същата счита иска за допустим, но основателен. Сочи, че от
описаните в исковата молба обстоятелства считам, че не отговарят на
действителното положение следните обстоятелства: от доказателствата по делото
било видно, че пукнатините по жилищната сграда не били следствие от строителни
дейности в нейния имот, а същият следвало да възложи предварително изпълнение -
изготвянето на технически паспорт, съгласно изискванията на ЗУТ и да изпълни
дадените предписания от обследващите в част конструктивна за укрепване и
гарантиране устойчивостта на сградата. При строителството на жилищната сграда
през 1969г. имота, в който били построили жилищната сграда не бил заснет в
кадастралния план на град К., което било показателно, че при строителството
може би нямало строителни книжа и документи за сградата и не бил осъществяван
технически контрол. Специалистите, които са дали препоръка на ищцата да
пристъпи към укрепване и възстановяване на конструкцията на сградата по
конструктивен проект. Подпорният зид, който съществувал в имота й бил изграден
и запълнен с почва – насип, с цел изравняване на терена. При
строителството на жилищната сграда следвало към него да има геоложки доклад от специалист по земна механика
и фундиране, като след започване и завършване на изкопните работи трябвало да
се осъществява контрол от независим строителен надзор. Претендира за
направените по делото разноски.
В ХОДА на делото ищцата е поискала и съдът е допуснал
изменение на предявения иск по реда на член 45 от ЗЗД, като същият се счита
предявен по пера както следва: изкоп на основи – 1300 лева; доставка и полагане
на бетон – 1650 лева и направа и разваляне на кофраж – 410 лева. С увеличения
иск, претенцията по член 45 от ЗЗД възлиза в размер на 4260 лева.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
По
доказателствата във връзка с иска по член 109 от ЗС.
От представеното по делото копие на нотариален акт № 133,
том III, рег. № 1292, дело № 583/2003г- на нотариус Н. Н. ***
се установява, че по силата на покупко-продажба, Х.С.М. е придобил недвижим имот,
представляващ - УПИ III-917 с площ 860 кв.м.
по скица и 714 кв.м. по документи за собственост, находящ се в град К., в кв.
88, ведно с построената в него жилищна сграда. Възмездния характер на сделката
обосновава придобиване на имота в режим на семейна имуществена общност с К.А.М.,
тъй като видно от представеното копие от Удостоверение за сключен граждански
брак (лист 110 от делото), ответниците са сключили такъв на 16.05.1997г., т.е.
към датата на закупуване на имота, двамата са имали сключен граждански брак.
По отношение
собствеността на ищцата, от представения нотариален акт № 166, том II, дело №
594/12.07.1991г. на РС – К. се установява, че Л.Х.М. и Н.Х. М. са продали на П.Б.Н.
недвижим имот, представляващ – дворно място с построена в него жилищна сграда с
общо застроено и незастроено пространство от 350 кв.м., находящо се в град К.,
съставлаващ имот пл. № 840, в кв. 88, за който е отреден парцел I по плана на
града. Представеното Удостоверение за
наследници № 000099 от 25.04.2008г. на Кметство К. удостоверява, че П.Б.Н. е
починала на 07.10.1991г., като е оставила за единствен законен наследник - Л.Х.М.
(ищца по делото). Представените по делото скици удостоверяват регулационната
характеристика на имота към настоящия момент, а именно – имотът съставлява УПИ II–915, в кв. 88 по регулационния план на града, одобрен
със Заповед № 265 от 05.04.1994г.
Безспорно е по
делото, че притежаваните от страните поземлени имоти са съседни.
От представения по
делото Технически констативен протокол № 1 от 15.10.1980г., издаден от
специалист „АБ“ при Кметство град К., заявен от Л.Х.М. и Н.Х. М. е
констатирано, че заявителите са собственици на дворно място в квартал 88 по
плана на град К., в което през 1969г. са изградили ново масивно двуетажно
жилище по протокол за дадена строителна линия № 87 от 19.09.1969г. на бившият
ГНС – К., което дворно място не е заснето
в кадастралния план на града, одобрен със Заповед № 436 от 04.04.1975г.
на ОНС – П..
Видно
от изпратената от Община К. кореспонденция до Л.Х.М., с копие до Х.С.М. с писмо
изх. № 94-Л-37/10.07.2008г. във връзка с жалба, подадена от ищцата с вх. №
94-Л-37/24.06.2008г., специалисти от общинска администрация са направили оглед
на място, при което са констатирали, че съседът на Л.Х.М. има намерение да
огради и укрепи двора си, поради голямата денивелация спрямо околните имоти От
извадката на действащия план е установено, че цитирания подпорен зид е в
неговия имот. На Х.С.М. устно му бе разпоредено да преустанови разбиването на
съществуващата стена и да представи актуална скица на своя имот, заедно с ИТП
или конструктивно становище на правоспособен проектант по част конструктивна,
съгласно изискванията на член 48 и член 47, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, относно
намеренията си за ограда и подпорен зид, за да му се издаде разрешение за
строеж.
По
делото са представени строителни документи от 2006г., касаещи – технически
инвестиционен проект за изграждането на лятна кухня, с възложител - Х.М., както
и конструктивно становище за надстройка на подпорна стена. В обяснителната
записка за лятната кухня е посочено, че площадката е подравнена тераса с
частично изпълнена бетонова настилка и укрепена с подпорни стени откъм ската. В
цитираното конструктивно становище е посочено, че по искане на възложителя - Х.С.М.,
на основание член 48, ал. 6 от ЗУТ се предвижда изпълнение на надстройка на
съществуваща подпорна стена с ширина 0.25м. и височина 0.60м. подпорната стена
е разположена на северната междусъседска регулационна линия и попада изцяло в
имота на възложителя. Същата е в много добро състояние, без видими дефекти,
деформации, пукнатини и слягане. Дава се заключение, че проектът за надстройка
на съществуващата подпорна стена отговаря на действащите норми и може да бъде
изпълнен без това да влияе на конструкцията и сигурността на хората.
За това, че
ответникът – Х.М. е извършвал изкопни дейности в своя имот още от 2004г., дават
данни представени във връзка с това документи, а именно: жалба от съпруга на
ищцата - Н.Х. М. *** (лист 18), Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 02.10.2006г. на РП- К. по повод жалба на Л.Х.М., че съседът й Х.С.М.
разрушава подпорна стена на границата между имотите им; писмо от Община К. –
изх. № 94-Н-291/26.10.2006г., касаеща действия по стабилизиране на каменен
подпорен зид (лист 111); заявление и отговор от Община К. (лист 163, 164 от
делото)
Доколкото
представеното геодезическо заснемане чрез представяне на Обяснителна записка
(лист 167), както и Конструктивно становище, изготвено по искане на възложителя
- Л.Х.М. за състоянието и конструкцията на сградата, построена в УПИ II-915, в
кв. 88 по плана на град К. от инж. Р.А., представляват частна експертиза, която
не е допусната по реда на ГПК, непосредствено от съда, при съблюдаване на
допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните и
изслушване на специалиста, съгласно разпоредбата на член 200 от ГПК, поради
което съдът не го обсъжда.
С Констативен
протокол № ********** от 18.10.2013г., Ст.спец.-инспектор от Община К. дава
предписание да се направи обследване на сградата от необходимите специалисти, както и
експертиза във връзка с предприемане на последващи действия. Предписанието е
дадено във връзка с жалба № 94-00-5988 от 16.10.2013г. от Л.Х.М. за рушаща се
сграда с административен адрес: град К., улица „Елена Снежина“ № 2.
По делото са
представени (лист 148-159 от делото) – историческа справка, история на
фондообразувателя, както и документи за собственост, административни заповеди
от Народен съвет, скици (схеми) на терените, които са взети предвид от вещите
лица, при изготвяне на заключения по делото.
По
доказателствата във връзка с иска по член 45 от ЗЗД.
Във връзка с
претендираните имуществени претенции, ищцата е представила Договор за проектиране
от 15.09.2014г., сключен между Л.Х.М. от една страна, като възложител и „Г.“
ЕООД граз П., от друга страна, в качеството си на изпълнител. Предмет на
договора е конструктивно обследване и конструктивно становище, констативен
протокол и заснемане на жилищна сграда в УПИ II-915, в кв. 88 по плана на град К..
Съгласно чл. 17 от договора, договорената цена за изпълнение на проектните
работи е 200 лева, платими при сключване на договора. За това, че договорената
сума е изплатена се установява от представените - фактура № 71/02.10.2014г.
(лист 160), Разписка, издадена от инж. Р.А. и платежно нареждане, съдържащи се
на лист 161, 162 от делото.
Във връзка с
аварийното укрепване жилищната сграда в УПИ II-915, в кв. 88 по плана на град К.,
по делото са представени разрешение за строеж № 170/25.11.2014г. и
инвестиционен технически проект
Видно
от представения договор за СМР, сключен на 23.02.2015г. между Л.Х.М., в
качеството й на възложител и Х. Б.С., в качеството му на изпълнител. Предмет на
договора е аварийно укрепване основите на жилищната сграда на Л.Х.М., в УПИ
II-915, в кв. 88 по плана на град К.. Срок за извършване на СМР е фиксирана
датата – 03.03.2015г. (т. 4 от договора). По предварителни разчети (т. 5 от
договора) стойността за това възлиза на 5500 лева – общо труд и матирали, като
авансовото плащане (т. 3 от договора) е 1900 лева. В т. 5, ал. 2 от договора е
предвидено, че след изкопаване на основите и извършване на работата по договора
ще се състави количествено стойностна сметка (КСС) за крайната цена на договора
– реално вложени труд и материали. Съгласно т. 5, ал. 3 от договора,
възложителя дължи заплащане на разликата над договорените 5500 лева, при
представяне на КСС и приемането й от възложителя
Видно
от представената КСС (лист 170), общата стойност на СМР възлиза на 6500 лева,
по пера както следва: изкоп на основи и
извозване на калта – 1300 лева; разбиване на площадка, мозаечна ръчно – 550 лева;
доставка и полагане на бетон В20 – 390 лева, подпиране на външна тераса – 400
лева; направа и монтаж на кофраж – 410 лева; направа на армировка – 780 лева;
доставка и ръчно наливане на бетон – 1260 лева; вътрешно укрепване на една от
стоите – 400 лева;полагане насип и трамповане – 130 лева; изхвърляне на
строителни отпадъци, товарене на насип ръчно и транспорт – 380 лева; изграждане
на колона Г-образна – 230 лева и армиране на бетонова настилка - 270 лева.
Видно от приемо-предавателен протокол
за изпълнени ремонтно-строителни работи от 31.03.2015г., подписан от Л.Х.М., в
качеството й на възложител и Х. Б.С., в качеството му на изпълнител са
установени извършените в имота на ищцата аварийно ремонтни строителни работи,
като извършената работа и приета.
Видно от разписка,
съдържаща си на лист 202 от делото, инж. Р.А. е удостоверила получаването на 50
лева от Л.Х.М. за осъществен авторски надзор по изпълнение на проект – аварийно
укрепване жилищната сграда на Л.Х.М.. С разписка (лист 214 от делото) инж. Р.А.
е удостоверила получаването на 150 лева от Л.Х.М. за осъществен авторски надзор
по дати и суми, както следва – на 25.02. за 2 часа – 50 лева; на 27.02. за 2
часа – 50 лева и на 01.03. за 3 часа – 50 лева.
Т.е. общата сума
за осъществен авторски надзор от инж. Р.А. по изпълнение на проект – аварийно
укрепване жилищната сграда на Л.Х.М. е в размер на 200 лева.
Представени са 6
броя разписки (лист 208-213 от делото), издадени от Х. Б.С., удостоверяващи
получени от Л.Х.М. суми за аварийно укрепване на сградата й в общ размер на
6000 лева.
Видно от разписка,
съдържаща си на лист 203 от делото, Х. Б.С. е удостоверила получаването на 500
лева от Л.Х.М., представляващи последна вноска по договорената цена за СМР от
23.02.2015г. за аварийно укрепване жилищната сграда в УПИ II-915, в кв. 88 по
плана на град К., с което двете страни считат договоро за изпълнен.
Т.е. общо
платената сума на Х. Б.С., в качеството му на изпълнител по договор за аварийно
укрепване основите на жилищната сграда на Л.Х.М., в УПИ II-915, в кв. 88 по
плана на град К. е в размер на 6500 лева.
По приетите
гласни доказателства и заключения по допуснати съдебни експертизи във връзка с
исковете по член 109 от ЗС и член 45 от ЗЗД.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал
свидетели на страните. От показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата
страна се установява следното: Свидетелят Х. Б.С. твърди, че е изпълнител по договор за СМР от 23.02.2015г. Договорът
бил изпълнен на частни начала, заедно с негови приятели. В бригадата имало и
техническо лице - инж. Г.Г., който трябвало да следи за качеството на работата.
Строителните работи, които извършили на обекта били съгласно проект, тъй като
къщата пропадала и трябвало да направят укрепване и наливане на бетонни
настилки и подпорна стена до основите на къщата. Къщата била под наклон. Тя е
на баир и отсреща имало подпорна стена, която била разрушена. От това могли да
дойдат проблеми. Изградената подпорна стена била разрушена, земята е свлачищна
и затова направили укрепването. Сочи, че предвид на направеното укрепване в
близките няколко години нямало да има проблеми. Сочи, че нямал строително
образование, но работел от 20 години като строител. С ищцата договорили цена за
строителните работи на обекта 5500 лева. Твърди обаче, че инженер А., изготвила
проекта, при който предвидиела бетон- Б-15. Те обаче го изпълнили с Б-20 -
сложили и по-здрава армировка, защото сградата била в свлачищен район и имало
пропадане. Така, общата стойност излязла 6500 лева.
Свидетелят П.Н.М., син на ищцата твърди, че живея в
тази къща откакто се е родил. От родителите си знае, че къщата е строена през
1968г. Пукнатините се появили от 2006 насам. Оттогава насетне ответниците
започнали да рушат подпорни стени. От южната стена имало дувар подпорен, който ответниците
махнали и си изградили постройка на границата и възстановили стената с куфраж и
камъни. Но това, което изградили било много по-малко от това, което махнали.
Предишния дувар бил масивен, с големи камъни, не бил като подпорна стена, а
изграден от големи камъни. След като бутнали и бетонната стена от южната стена
на имота им, започнали да се увеличават пукнатините по къщата. От родителите си
знаел, че от южната стена на имота имало масивна подпорна стена, която била
изградена от общината. Но от 2006г., ответниците разрушили по-голямата част от
тази стена с машини „Хилти”. Имало място в имота, където изцяло липсвал
подпорен зид. Където били най-много пукнатините по къщата, там стената била
разрушена до нула. Там къщата била най-близо да липсващия зид. Съседът - Х.М. с
помощ от приятели разрушил този зид. При разговор с него, същият му отговорил,
че стената била в неговия имот. Твърди, че му заявил, че тази стена подпирала
имота и имало насип. Ответникът обаче, изкопал насипана земя до стената наравно
с имота и си насипа земята в двора. Събарянето на зида от ответникът било през
2006-2007г.
От показанията на свидетеля, осигурен
от ответната страна се установява следното:
Свидетелят А. Г. Г., баща на ответницата К.М., твърди,
че познавам Л. и Н.М. като съседи на ответниците. През 2002-2003г. зет му – Х.М.
станал комшии на бай К. и Л., когато закупил къща. Твърди, че се занимавал
много години със строителство, като ответника го извикал, за да си даде мнение
за закупуването й. В онзи момент къщата била в абсолютно отчаяно състояние. И
сега била в същото. Правил и продължава да й прави ремонти. По къщата имало
нацепване и падане на зидовете. Къщата се намирала на центъра в град К., зад
спестовна каса. Към настоящия момент, къщата на Х. имала много напуквания.
Едната му спалня била цялата напукана. Предполага, че напукванията се дължали
на почвата. Страните по делото били в добри отношения. Бай К. го извикал, тъй
като се занимавал със строителство, за да огледа неговата къща, но вътре в
къщата му не е влизал. По същата видял пукнатини на мозайката, която е под
терасата, до прозореца, на земята. Имало пукнатини и под прозореца на къщата на
Л. и К.. К. го питал как могат да се заличат тези пукнатини, но той не знаел.
Предполагал само, че имало някакво слягане на почвата, за да се получа
пукнатини на пода. Твърди, че когато зет
му купил къщата, от западна страна имало сух зид, с камъни, издут и затова
трябвало да го съборят и да направят бетонен, здрав зид. Твърди, че съборили
този зид и моментално с кофраж направили нова отливка. От южната страна на
двора и понастоящем имало бетонна стена, отлята. Тази бетонна стена била в
имота на зет му. Огледали тази бетонна стена и се опитали да разберат колко е
цялата стена, дали е до оградата с бетон или е частична - малка оградка.
Започнали и се опитали да я разбият, но се отказали, тъй като нямало разбиване.
Там, където съборили зидът (подпорната стена) нямало свличане на почва, така си
е с тревата. Направило му впечатление, че и други сгради наоколо имали такива
напуквания. Имало такива даже и подпорната бетонна стена. Училището и то имало
пукнатини, целия паметник на Х. Б., надолу бил напукан. Може би целият район
там бил такъв. Имало изявление на кмета за пропадане на паметникът на Б.
надолу. Имотът на Х. бил на 50 метна от паметника. Предполага, че района бил на
свлачище, щом паметника, стълбите и всичко пропадало. Твърди, че теренът на Л.
и К. по-скоро бил наклонен към къщата на Х.. Дъждовната вода била проблема.
Всички техни води от комшиите нагоре, от дворовете се свличали в ъгъла на
къщата на Х. и там се получило свлачище. Под имота на Х. била сградата на
спестовна каса и по нея имало напуквания и то много, под подпорните стени имало
напуквания. Твърди, че къщата на Л. я гледал само, когато строили бетонната
стена, защото били на тяхното ниво. Западната стена падала, тя бела със сухи
камъни. Западната стена я направили може би от 1 до 3 години след закупуване на
къщата.
По отношение видимите пукнатини в имота на ищцата,
констатирани от свидетеля към момента на закупуване имота на ответника, същият
конкретизира следното: пукнатините на къщата на Л. били под терасата, където
имало мозайка, като цялата била напукана. На самата къща имало пукнатина под
прозореца, в единия ъгъла на прозореца имало две пукнатини. Пукнатините били
широки около пръст. Най-фрапиращата пукнатина била под прозореца на терасата и
в ъгъла имало някаква, но не е кой знае колко. Твърди, че когато съборили сухия
зид, не е паднал друг участък от оградата, който и до ден днешен да е съборен.
На следващия ден, само след часове възстановили оградата и към момента била
възстановена. Малка стеничка, която бутнали била на високото в двора на Х..
На въпроса, дали към момента имало липсващ каменен
зид, в югоизточната част, свидетелят отговаря, че като започнали да строят се
получил конфликта. Наистина, започнали да копаят. Имало пролука, следствие от
водата, която се стичала от дворовете. Този отвор започвал от нивото на техния
двор към нивото на Х. на двора. Този отвор започвал от тяхното ниво на двора и
се свличала пръста в мястото на ответника. Отворът бил широк около един метър.
И сега имало останки от каменен зид, но към закупуването на имота не било така.
Събарянето на каменния зид било след закупуването, трябвало да се закрепи, тъй
като падал. Те го съборили, тъй като бил изронен, направо надут, щял да изпада.
Към имота на Х. имало редени камъни, точно под имота на Л.. Те ги наредили,
защото били на пътеката, на куп. Твърди, че предложил на Х. да направят
озеленяване. Станало ясно, че нямало да им дадат да строят, затова му предложил
да наредят нещо, като икебана, да направят зеленина. Камъните били наредени на
площ един метър на метър и нещо по изкопа. Намира, че опасност от свлачищни
процеси има за имота на Х., отколкото на ищцата, защото от крайната ограда на
навътре нямало 20 см свлачище, а пръста се свличала към него. Тази голяма
подпорна стена не позволявала да се свлича пръста.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал съдебно
техническа експертиза, в лицето на вещото лице - Д.И.М., което във
връзка с поставените задачи, е проучило материалите по делото, извършило
справка в Община К. и Кметството град К., както и е извършило оглед на място.
На въпроса -
има ли на място разрушени подпорни зидове по източната, югоизточната и южна
граница с имота, с който граничи имот на ищцата на юг и изток, вещото лице
отговаря, че съгласно представена скица № 113 от 07.10.2008г. на УПИ II-915, в
кв. 88 в град К. по подробния устройствен план, одобрен със заповед № 265 от
1994г., съдържаща се на лист 15 от делото, е показана подпорната стена, от
югоизточната част към двора на ищците. Стената е изцяло от бетон с дебелина 70
см, височина към улица „*****” № 2 е 1.25м и дължина 3.40м. Тази част от
подпорната стена е запазена в първоначалният си вид. От 3.40м в посока към
жилищната сграда на ответника, подпорната стена е разрушена във височина като
са останали средно около 70см над терена, а на места и 35см с дебелина 70см.
Дължината на разрушената стена е 9.95м. Бетонната стена е била свързана с
подпорна стена от каменна зидария. На място има купчина от големи камъни, които
са били вероятно продължение на бетонната стена. Дължината е била 7.15м с
дебелина 60см. Виждат се каменните основи.
Южната подпорна стена е в първоначалния си вид с
размери дебелина 60см, дължина 3.40м. и височина 1.25м. бетонна и над нея
ограда с каменна зидария.
Оградата и подпорна стена в източна посока е с
бетонова заливка върху каменната зидария и е стъпаловидно направена с дебелина
50см., а над зидарията е с дебелина 20см. Тази подпорна стена не е свързана с
другата подпорна стена, защото е разрушена тази с каменната зидария, там при
силните валежи се свлича почва и се е образувало място като вдлъбнатина с
размери 1.40м. на 40см. във формата на полукръг. Наклона на двора на ищцата е
от запад към изток и от север към юг и водата се излива точно на това място в
двора на ответника.
На въпроса -
налице ли е пропадане на основата в югоизточния крайна сградата ни, вещото лице
отговаря, че при огледа на място в югоизточния край на сградата се виждат
пукнатини по стените на първия етаж. Пукнатините са хоризонтални с ширина от
1-1.8 мм. Напукване има и около отворите на прозорците. Най-много са на
входната площадка, около колоната, напукана е мозайката на площадката и
стъпалото за нея на няколко места. При огледа в сградата се установи, че в
двете югоизточни стаи, пукнатините са по-ясно изразени, с по-голяма дължина и
широчина и се намират над прозорците и под тях от двете им страни. Не може да
се докаже при огледа на място, че е пропаднала основата в югоизточния край на
сградата, но пукнатините в тази част на сградата дават основание за това.
На въпроса -
пукнатините, деформациите и пропадането, ако има такова, последица ли са от
разрушението на подпорните зидове от юг, югоизток и изток на имота ни, вещото
лице отговаря, че терена на процесиите имоти и около тях е доста наклонен и са направени
и други подпорни стени, за да се образуват равнинни парцели, които са
застроени. Деневилацията на двата имота е около 1.8-2.8м. По принцип,
подпорните стени се правят за да стане терена равнинен и да може да се задържи
почвената повърхност (да не се отмива по наклона) и водата, която е попаднала
да може по гравитачен път да се придвижи в дълбочина на терена и да се оттече
по естествен начин. В случая, дворното място на ищцата е с два наклона - от
север към юг и от запад към изток. Водата от двете посоки се събира и изтича в
близост до югоизточната фасада на разстояние 4.30м от сградата до оградата и е
образувано като дупка - полукръг към сградата на мястото между източната
подпорна стена и разрушената с каменна зидария подпорна стена.
На въпроса -
нуждае ли се сградата от укрепване, с оглед запазване на нейната цялост, вещото
лице отговаря, че от Община К. е разпоредено да се преустанови разбиването на
съществуващата стена и да се представи актуална скица на имота на ответника,
заедно е ИТП или конструктивно становище на правоспособен проектант по част
конструктивна (докозетелства от лист 17 от делото), съгласно изискванията на
ЗУТ, чл. 48 и чл. 147, ал. 1, т. 54, относно намеренията си за ограда и
подпорен зид, за да му се издаде разрешение за строеж. Сградата се нуждае от
укрепване и възстановяване целоста на носещите елементи.
На въпроса -
установява ли се изкопаване и отнемане на земна маса в основата на подпорните
зидове от юг и от изток, вещото лице отговаря, че при огледа на място се установи,
че е отнета земна маса в основата на подпорните зидове
На въпроса –
към момента на строителството на сградата в имота на ищцата, имало ли е
изискуемите строителни книжа и документи, осъществяван ли е контрол от
технически надзор при строителството на сградата, имало ли е геоложки доклад от
специалист по земна механика и фундиране, и осъществяван ли е контрол в тази
насока, вещото лице отговаря, че
Въз
основа на скица виза, архитектурни проекти с обяснителна записка, с геоложки
доклад за мястото на строежа за предвиждане на дълбочината на основите на
сградата се издава строително разрешение, индивидуализирано с номер, дата и
година. При направена проверка в Кметство град К. за наличието на строително
разрешение, установило, че се съхраняват такива от 1971г. нататък. В Община К.
нямат строителни разрешения от 1969г.
На въпроса -
възможно ли е строителството на сграда да е осъществено върху насип, а не върху
твърда почва и в течение на времето, вследствие на улягане да се получават
пропиквания по същата и обратно, ако основитe на сградата и конструкцията са
изпълнени съгласно геоложките и конструктивни изисквания възможно ли е
пропукване, вещото лице отговаря, че в строителството винаги се има предни
почвата върху която ще се строи, тя трябва да бъде „здрава почва“. Сградата е
построена около 1969г. Възможно е сградата да е улягала във времето, но това
улягане е общо за цялата сграда, а не само в единия край. Съгласно протокол №
76 от 19.09.1969г. за строителна линия (представена от ищцата) е дадена от
техник, който е работил към ГНС К., следователно е имало наблюдение върху какво
ще се строи.
На въпроса -
има ли достатъчно отстояние от жилищната сграда на ищцата до регулационната
граница между двата имота същата да изгради подпорна стена в собствения си
имот, вещото лице отговаря, че от жилищната сграда до дървената ограда,
измерено на място е 4.30м. Там оградата е подкопана от свличането на почвата.
Имота на ищцата е на височина и подпорната стена трябва да се изгради и в двата
имота, по регулационната линия и предписанията на Община К. описани на страница
17 от делото.
С оглед оспорване на приетата експертиза, съдът е
допуснал нова, комплексна такава, в лицето на вещите лица – К.К.Д. –
конструктор и С.Г.Г. – геолог.
На въпроса -
Какво означава, къща да е изградена на насип и превръща ли се насипът в
стабилна основа с годините, ако няма какво да наруши равновесието, вещите лица
отговарят, че сградата е построена през 1969г. Доказателство за това е Протокол
№76/19.09.1969г. за строителна линия и ниво. Съгласно §5, т.36 от Допълнителни
разпоредби на ЗУТ „строителни книжа” са всички необходими одобрени
инвестиционни проекти за извършване или узаконяване на строежа, разрешение за
строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на линия и
ниво. При наличие на Протокол за линия и ниво следва, че сградата е законно
построена. По искане на собственика може да се възстановят строителните книжа
на основание член 145, ал.5 от ЗУТ. Сградата не е била компрометирана в
годините.
Насипът, съгласно нормите за проектиране на плоско
фундиране е особена почва. При фундиране в насипни почви трябва да се вземат
предвид нееднородния състав, недоуплътнеността и слегваемостта, с които те се
характеризират. В тази връзка, нормите за проектиране на плоско фундиране
задължават при фундиране в насипни почви, същите да се уплътнят допълнително.
Уплътняването е процес, при който следва да се достигне стандартна плътност при
оптималпото водно съдържание. Така уплътнен, насипът има поведение на земна
основа и е годен са фундиране.
На въпроса -
възможно ли е да се появят пукнатини върху една сграда при първоначалното
слягане на терена, които обаче да не са опасни за сградата и да „не работят“,
вещите лица отговарят, че слагането на свързаните строителни почви (уплътнен
насип, песъчлива глина) е много продължителен процес. При фундиране на сгради и
съоръжения върху уплътнен насип или песъчлива глина, в земната основа настъпват
консолидационни процеси. Уплътняването на почвите в течение на времето под
действието на постоянен товар се нарича консолидация. Слягането и уплътняването
на свързаните почви се развива в три стадия: начално слягане, първична и
вторична консолидация. През първите два стадия се проявява по-голямата част от
слягането. Началното слягане, което е и най-голямо, се проявява веднага след
прилагане на товара. При третият стадий, слагането е минимално и протича в
много продължители период от време. През първите два стадия на консолидацията с
възможно да се появят пукнатини по вътрешните и външните мазилки на сградата,
но те не са опасни за конструкивната цялост на сградата. Сляганията, които се
появяват в третия стадии са почти незабележини и често не се установяват с
просто око.
На въпроса -
кога пукнатините са доказателство, че има необратими деформации в конструкцията
на сградата - колко трябва да са големи и има ли значение тяхното
местоположение, вещите лица отговарят, че при пукнатини по големи от 5мм има
наличие на деформация по конструкцията. Местоположението на пукнатините и видът
им имат определящо значение при определяне на деформациите по конструкцията. В случая се касае за поддаване на насипа и
слягане на земната основа, което е довело до копрометиране на сградата в
югоизточната част - поява на хоризонтални и наклонени пукнатини с дебелина
от 1-1.8см. Поради деформациите на сградата се е наложило да се вземат спешни
мерки за укрепването и.
На въпроса -
свидетелство ли е за здравината на основите на къщата на Л. и за това, че е в
равновесно състояние, ако от построяването й 1968г. до 2013г. не е имало
проблемни пукнатини, вещите лица отговарят, че през периода 1968-2013г. не са
се променяли във времето натоварванията върху земната основа под сградата. Не е
реализирана надстройка, няма промяна в съществуващата конструкция на сградата.
От изготвения проект за укрепване е видно, че фундирането е извършено на 80см
от кота терен. Имайки предвид времето на изграждане на сградата може да се
каже, че почти всички двуетажни сгради през този период са реализирани с каменни
основи на дълбочина 80см. Въз основа на анализа следва, че основите на сградата
са поемали натоварванията, без да се компрометира конструкцията.
На въпроса -
като се има предвид денивелацията на терена и близостта на подпорната стена от
изток до къщата на Л.М., възможно ли е да се появят пукнатини в източния ъгъл
(най - близък до съборения зид) вследствие събарянето на подпорния зид от
големи камъни (сух до вар) от изток и югоизток, вещите лица отговарят, че
напълно е възможно да се появят пукнатини в източния ъгъл вследствие събарянето
на подпорния зид от каменна зидария.
На въпроса -
възможно ли е събарянето наполовина на бетоновия зид от юг през 2006г. да
предизвика увеличаване на пукнатините върху къщата на Л.М., вещите лица
отговарят, че преди разрушаването на подпорната стена се предполага, че насипът
зад нея се е намирал във влажно състояние. За това свидетелстват видимо
„неработещите“ и сухи барбакани, които не са пропускали водите инфилтрирали се
в насипа да преминат през нея. Това е оказвало допълнителен порен натиск на
стената и същата в минал период е подала. За това свидетелства пукнатината,
образувала се по западната граница между двата имота. Това означава, че
подпорната стена, макар и леко подала е успявала да задържи влажния насип, в
едно с допълнително създадения порен натиск. След разрушаването на подпорната
стена, порният натиск се е намалил драстично, за сметка на консистенцията на
насипа. По този начин са създадени условия (на филтрация), при които водата в
порите на насипа да излезе от тях, като по този начин в скелета на почвата
(насипа или песъчливата глина) настъпват необратими деформации, свързани с
намаляването на порестостта. Това са сложни консолидационни процеси, които е
можело да се изследват в лабораторни условия преди разрушаването на стената.
Подобно поведение имат и глинести почви. Т.е. ако сградата на ищцата е
фундирана не върху чакълите и валуните, а върху делувиалната глина или уплътнен
насип, е възможно тези консолидационни процеси, формирани в южната част на
имота, да са разуплътнили земната основа, върху която е фундирана къщата. По
този начин земната основа е слегнала необратимо под действието на товара от
къщата и основите в тази зона са се напукали, а плочника пред входа е слегнал
неравномерно.
На въпроса -
оказва ли се критично за здравината на къщата на Л. дебелината на
новоизградения зид от изток с бетонова заливка, липсата на подпорна стена от
югоизток и наполовина съборения бетонов зид от юг в периода 2006г.-2014г.,
(включително силен земетръс и изключително валежни сезони през 2014г. за цялата
страна) и довело ли е това до необратими деформации на сградата, вещите лица
отговарят, че подаването на насипа и слягане на земната основа е довело до
слягане на основите и пукнатини в югоизточната част на сградата на Л.М.. В
момента на огледа пукнатините не работят, вследствие проведените укрепителни
мероприятия, видно от лепенките на място, които не са скъсани. В страната през
2014г. няма регистрирано силно земетресение, което да доведе до сериозни
деформации на сградата.
На въпроса -
причина ли е за новопоявилата се пукнатина в подпорната стена от изток с
бетонова заливка, недостатъчната дебелина на подпорната стена от изток, както и
липсата на достатъчна височина на бетоновия зид от юг, вещите лица отговарят,
че за да се установи причината за пукнатината в подпорната стена е необходимо
да се извършат статически изчисления на подпорната стена, както и да се
представят данни за начина на изпълнение и вложени материали. Към делото няма
представен одобрен проект на подпорната стена, който да свидетелства за нейната
надеждност и сигурност за нейното предназначение. Няма данни за наличие на
такъв, поради което по безспорен начин не може да се установят причините за
пукнатината. Същата може да се получи вследствие недостатъчна носимоспособност,
течове от води, слягане на основа и др.
На въпроса -
сега направеното аварийно укрепване на сградата на Л.М. при основите би ли било
достатъчно за нейната здравина за в бъдеше без възстановяване на подпорните
зидове в първоначалния им вид - височина и дебелина, вещите лица отговарят, че
само по себе си укрепването на основите не е достатъчно. Денивилацията на
терена задължително трябва да се укрепи с подпорни стени. Необходимо е да се
изготви инвестиционен проект, да се одобри от общинската администрация и да се
издаде разрешение за строеж. Каменният подпорен зид може да се замени със
стоманобетонова подпорна стена с по-малка дебелина по статически изчисления.
На въпроса -
до основи ли е съборена подпорната стена и ако не на какво разстояние
съществува към настоящия момент, вещите лица отговарят, че почти да основи е
съборена подпорната стена. Разстоянието от стената до съществуващата сграда е
около 4.30м.
На въпроса -
има ли свличано на почва от имота на ищците към имота на ответника по цялата
дължина на подпорната стена, вещите лица отговарят, че към момента на
направения оглед, свлечела земна маса не се забелязва, но има индикации за
предишно такова в зоната между двете подпорни стени, където има суха каменна
зидария с височина около 50см.
На въпроса -
има ли видимо свличане на подпорната стена в частта долепена до оградата на
ищците, вещите лица отговарят, че свличане на подпорната стена в частта,
долепена до оградата на ищците няма, но има слягане, при което общата
устойчивост на подпорната стена е нарушена.
На въпроса -
има ли пропуквания по сградата на ищците от западната страна към улицата,
вещите лица отговарят, че по мазилката и дворната настилка откъм
северозападната (западната) част на къщата се наблюдават малки пукнатини, които
са най-вероятно в следствие на първичното слягане на сградата. Не се забелязват
пукнатини, водещи до компрометиране на конструкцията по западната страна на
сградата към улицата.
На въпроса -
наклонен ли е терена на дворното място на ищците и ако е наклонен в коя посока
е наклона и по какъв начин е отведена дъждовната вода или същата изтича в имота
на ответника, вещите лица отговарят, че наклона на двора на Л.М. е от запад на
изток и от север на юг и водата се излива точно на това място в двора на
ответника.
На въпроса -
има ли пропуквания в жилищната сграда на ответника и съседни сграда и огради и
ако има на какво се дължат, вещите лица отговарят, че по време на огледа в
къщата на ответника се установиха пукнатини по вътрешните и външните мазилки на
сградата. Също така и бетоновата настилка пред входната врата на къщата също е
слегнала с около 2-3см. Тези пукнатини, най-вероятно се дължат на неравномерни
слягания на земната основа, протекли в първите стадии на консолидация. Няма
представени проекти за фундиране на сградата.
По реда на член 176 от ГПК, ответникът - Х.С.М. в открито
съдебно заседание, проведено на 23.03.2016г. дава обяснение, че когато закупил имота, сухата зидария си беше издута и
решили да я укрепят с бетон. Проект имал само за надстрояване на тази бетонна
стена от 60 см. Не може да си спомни, дали има одобрен проект и строително
разрешение за изграждане на напълно нова подпорна стена. Проекта касаел само
надграждане на подпорната стена, тъй като при оглед, специалисти казали, че всички
стени са стабилни и добре направени.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
По първоначалния иск, с правно основание
член 109 от ЗС
Ищцата претендира осъждане на ответниците да
преустановят създаденото от тях чрез неоснователно и противоправно подкопаване
и събаряне на подпорните зидове от юг, югоизток и изток на собствения на ищцата
имот, представляващ УПИ II-915, находящ се в град К., улица „*****“ № 2, в кв.
88, реално състояние на опасност за съществуването на собствената на ищцата
двуетажната жилищна сграда на 80 кв.м., построена в поземления имот, като възстанови
с грижата на добър стопанин описаните в исковата молба подпорни зидове във
вида, в който са съществували, преди той да ги подкопае и разруши.
За успешното провеждане на негаторния иск следва да се
установи, че е налице действие, респективно бездействие, което пречи на ищеца
да упражнява своето право на собственост, както и че същото е противоправно.
От разпитаните по делото свидетели, осигурени от
ищцовата страна безспорно се установи, че поради пропадане на къщата се
наложило укрепване и наливане на бетонни настилки и подпорна стена до основите
на къщата. Свидетелят Х. Спасов посочва, че отсреща имало подпорна стена, която
била разрушена и от това могли да дойдат проблеми. Изградената подпорна стена
била разрушена, земята е свлачищна и затова направили укрепването. Свидетелят П.М.,
сочи, че пукнатините по къщата се появили от 2006 насам. Оттогава насетне
ответниците започнали да рушат подпорни стени. От южната стена имало дувар
подпорен, който ответниците махнали и си изградили постройка на границата и
възстановили стената с куфраж и камъни. Предишния дувар бил масивен, с големи
камъни, не бил като подпорна стена, а изграден от големи камъни. След като
бутнали и бетонната стена от южната стена на имота им, започнали да се
увеличават пукнатините по къщата. Свидетелят осигурен от ответната страна - А. Г.
също дава показания за това, че разрушили част от подпорна стена, както и че
съществуващия сух зид, с камъни, бил издут и затова трябвало да го съборят и да
направят бетонен, здрав зид. Съдът кредитира приетите показания от разпитаните
по делото свидетели, като безпристрастни и достоверни, тъй като същите не са
противоречиви, кореспондират си за това – какво е извършено в имота на
ответнниците и са дадени от лица, които имат преки наблюдения по случващите се
процеси и дейности в двата имота, собственост на страните по делото.
По делото са приети заключения по допуснати СТЕ,
изготвени компетентно от назначените вещи лица. Според заключението на вещото
лице - Д.И.М., подпорната стена, от югоизточната част към двора на ищците.,
изградена от бетон с дебелина 70 см, височина към улицата 1.25м и дължина 3.40м. – в тази част е
запазена в първоначалният си вид. Но от 3.40м в посока към жилищната сграда на
ответника, подпорната стена е разрушена във височина като са останали средно
около 70см над терена, а на места и 35см с дебелина 70см. Дължината на
разрушената стена е 9.95м. Бетонната стена е била свързана с подпорна стена от
каменна зидария. Южната подпорна стена е в първоначалния си вид с размери
дебелина 60см, дължина 3.40м. и височина 1.25м. бетонна и над нея ограда с
каменна зидария. Оградата и подпорна стена в източна посока не е свързана с
другата подпорна стена, защото е разрушена тази с каменната зидария и там при силните
валежи се свлича почва и се е образувало място като вдлъбнатина. Според вещото
лице, терена на процесиите имоти и около тях е доста наклонен и са направени и
други подпорни стени, за да се образуват равнинни парцели, които са застроени.
В случая, дворното място на ищцата е с два наклона - от север към юг и от запад
към изток. Водата от двете посоки се събира и изтича в близост до югоизточната
фасада и образувано като дупка - полукръг към сградата на мястото между
източната подпорна стена и разрушената с каменна зидария подпорна стена.
Според заключението на вещите лица – К.К.Д. и С.Г.Г.,
слагането на свързаните строителни почви (уплътнен насип, песъчлива глина) е
много продължителен процес, който се развива в три стадия: начално слягане,
първична и вторична консолидация. През първите два стадия се проявява
по-голямата част от слягането. Началното слягане, което е и най-голямо, се
проявява веднага след прилагане на товара. При третият стадий, слагането е
минимално и протича в много продължители период от време. През първите два
стадия на консолидацията с възможно да се появят пукнатини по вътрешните и
външните мазилки на сградата, но те не са опасни за конструкивната цялост на
сградата. Сляганията, които се появяват в третия стадии са почти незабележини и
често не се установяват с просто око. В случая се касае за поддаване на насипа
и слягане на земната основа, което е довело до копрометиране на сградата в
югоизточната част - поява на хоризонтални и наклонени пукнатини с дебелина от
1-1.8см. Поради деформациите на сградата се е наложило да се вземат спешни
мерки за укрепването и.
Вещите лица са стигнали до извода, че през периода
1968-2013г. не са се променяли във времето натоварванията върху земната основа
под сградата на ищцата, като не е реализирана надстройка, няма промяна в
съществуващата конструкция на сградата. Въз основа на анализа следва, че
основите на сградата са поемали натоварванията, без да се компрометира
конструкцията. Заявяват в заключението си, че е напълно е възможно да се появят
пукнатини в източния ъгъл вследствие събарянето на подпорния зид от каменна
зидария. В заключението си посочват, че след разрушаването на подпорната стена,
порният натиск се е намалил драстично, за сметка на консистенцията на насипа.
По този начин са създадени условия, при които водата в порите на насипа да
излезе от тях, като по този начин в скелета на почвата настъпват необратими
деформации, свързани с намаляването на порестостта.
При така установеното от фактическа страна се налага
извода, че извършеното от ответниците преустройство е противоправно, тъй като
безспорно се установи, че е извършено без строително разрешение и е в нарушение
на архитектурен и конструктивен проекти към годината им на изграждане, както и
че пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост. В резултат на
премахването на разрушаването на подпорните стени в критични моменти
(включително и по време на земетръс) биха се появили още по-големи дефекти по
сградата. С извършените от ответниците действия е нарушена носимостопобността и
устойчивостта на конструкцията на сградата.
Основателността на негаторния иск предполага
неоснователни, а в някой хипотези и противоправни действия, които пречат за
упражняване правото на собственост в пълен обем. Не може да се уважи иска по
член 109 от ЗС ако не е установено ответникът да пречи на упражняване правото
на собственост. Конкретно по поставения казус, съдът приема за безспорно
установеното, извършеното от ответниците преустройство на собствения им
поземлен имот чрез разрушаване на част от подпорните стени и изграждане на
други, след като са бутнати вече изградени такива, имайки предвид, че терена е
с голяма денивелация.
Не се представиха документи, установяващи строително
разрешение за предприетите от ответниците дейности, които от своя страна са
застрашили устойчивостта на сградата на ищцата, като в резултат на това са
налични видими деформации по стените на сградата й, пукнатини по стените и
отворите на прозорците, пропадане в югоизточния ъгъл на сградата.
Съдът намира, че е налице неоснователно действие, както от гледна точка на противопоправността (неспазване на императивни строителни правила за реконструкция) така и от гледна точка на вмешателство в праната сфера на ищеца по делото, създавайки реално състояние на опасност за съществуването на обекта на правото на собственост.
По делото безспорно, с допустими доказателствени
средства, са установени обективни действия, осъществени от ответниците,
съставляващи премахване и реконструкция на подпорни стени с фактическо
проявление, които обуславят в един широк смисъл ограничение да се упражнява
правото на собственост, като абсолютно вещно право. Касае до осъществени
действия, който като резултат са създали реално състояние на заплаха за
съществуването на обекта на правото на собственост.
Следва да се отбележи, че негаторната претенция,
включва две искания:
- да
преустановят създаденото от тях чрез неоснователно и противоправно подкопаване
и събаряне на подпорните зидове от юг, югоизток и изток
- да бъде
постановено, че ако даденият от съда срок не бъде спазен, да има право да
възстанови подпорните зидове.
С оглед установеното от фактическа
страна, първото искане е основателно и доказано от правна страна, поради което
следва да бъде уважено. Няма законова пречка собственика на увредения имот да
иска от съда да се осъди ответника да извърши за своя сметка определени заместими
или незаместими действия, чрез които да възстанови увредената вещ. Касае се за
изпълнение на определено действие (член 526 и член 527 от ГПК), което представлява
част от негаторната претенция на ищеца.
Второто искане е
неоснователно, тъй като не съдържа конкретни увреждащи действия върху
вещта.
Искането, съдът да даде срок, който ако не е спазен, да има право да
възстанови подпорните зидове представлява част от общото задължение на всеки към
всички да не вредят другимо или да поправят за своя сметка, която от своя
страна да мотивира правен интерес от имуществена претенция за реализирани
разходи за това. Това общо задължение изключва възможността за съдебна
намеса по иска с правно основание член 109 от ЗС, освен при конкретно
увреждане, каквото не съдържа искането. Ето защо в тази част иска следва да не
бъде уважаван.
По
иска, с правно основание член 45 от ЗЗД
Ищцата претендира осъждане на ответниците да заплатят
сума от общо 4260 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от настъпилото увреждане
на жилищната й сграда вследствие на неговите противоправни действия и
бездействие, описани в исковата молба, както следва: за изготвяне на проектна
документация за укрепване конструкцията на сградата, за авторски надзор при
укрепването и за осъществяване на укрепването, включващо - изкоп на основите,
доставка и полагане на бетон, направа и разваляне на кофраж за основи.
Няма законова пречка негаторния иск да бъде съединен
обективно и кумулативно с иск за обезщетение на вредите от
неоснователното действие. Искът е за вреди от непозволено увреждане и намират
правното си основание в текста на член 45 от ЗЗД. Претенцията касае заплащане на
разходите, които ищцата е направил по ремонта за укрепване на сградата, в
резултат от пропадане основата на къщата, вследствие нарушаване баланса на
земните маси от частично разрушаване на подпорен зид между двата имота от
ответниците. Претенцията е за обезщетение под формата на „претърпяна
загуба“, т.е. за обезщетяване на реално поносените материални щети от
лицето.
Представените в пълнота писмени и гласни доказателства
безспорно установяват, че през 2013г. ищцата е извършила аварийно укрепване основите на жилищната сграда на Л.Х.М., в УПИ
II-915, в кв. 88 по плана на град К., за което за реализирани разноски в размер
на 6500 лева. Във връзка с това за осъществен авторски надзор по изпълнение на
проект са реализирани разноски от 200 лева и за конструктивно обследване и
конструктивно становище, констативен протокол и заснемане на жилищна сграда в
УПИ II-915, в кв. 88 по плана на град К. са заплатени 200 лева. Всички
доказателства установяват твърдението на ищеца за
направени разходи по аварийно укрепване основите на
жилищната сграда. Следва да се отбележи, че доказателства, които
да опровергават събраните доказателства за причинени
имуществени вреди на ищцата, както и да оборват твърденията й за извършени
ремонтни дейности за отстраняване на укрепване на жилището по делото не са
представени от ответната страна.
Според утвърдената съдебна практика размера
на имуществените вреди при непозволено увреждане се определя към момента
на причиняване на вредите. Представените доказателства установяват
такива в размер на 6900 лева. Ищцата претендира 4260 лева. Тази сума ще следва да се
присъди в полза на ищеца. Налице е фактическия състав на член 51, ал. 1
от ЗЗД за присъждане на поисканото обезщетение.
Установено е виновно и противоправно поведение на ответниците под формата на укоримо
действие - премахване и реконструкция на подпорни стени, създаващи
опасност за съществуване правото на собственост на ищцата. Установени
са причинени
имуществени вреди по вид и по размер. Установена е причинната връзка
между противоправното поведение на ответниците и вредите. Вредите са
пряка и непосредствена последица от деянието, тъй като
деянието предшества вредите и те са обусловени от деянието.
Ето защо,
искът като основателен и доказан следва да бъде уважен.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за
държавни такси, вещо лице и адвокатско възнаграждение с оглед уважените
исковете. Представеният списък на
разноски по член 80 от ГПК, удостоверява такива в размер на 1498.06 лева (включващи и 114.20 лева пътни разноски). На страната следва да се
присъдят такива само в размер на 1383.86 лева, като не се присъждат на ищеца включените в списъка по член 80 ГПК
пътни разноски в размер на 114.20 лева, тъй като те не са от категорията на
разноските по смисъла на член 78, ал.1 от ГПК.
По направеното от
ответната страна възражение за прекомерност, съдът намира следното: видно от списъка по член 80 от ГПК, адвокатското
възнаграждение възлиза в размер на 700 лева. Ответната страна възразява за
прекомерност. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за иска по член 45 от ЗЗД и заявена
цена на иска от 4260 лева, адвокатското възнаграждение възлиза на 528.20 лева.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за иска по член 109 от ЗС, като неоценяем иск,
адвокатското възнаграждение възлиза на 300.00 лева. Т.е. общото минимално
възнаграждение на адвокат по обективно съединените искове възлиза в размер на
828.20 лева. Заплатеното от ищцата е под минимално определеното в Наредбата.
Ето защо възражението е неоснователно. По отношение на другите разходи, касаещи
пътни разноски
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание член 109 от ЗС, Х.С.М. *** с ЕГН **********
и К.А.М. *** с ЕГН ********** да преустановят създаденото от тях чрез неоснователно
и противоправно подкопаване и събаряне на подпорните зидове от юг, югоизток и
изток на собствения Л.Х.М. *** с ЕГН ********** имот, представляващ УПИ II-915 с площ 460 кв.м. по
скица, находящ се в град К., улица „*****“ № 2, в кв. 88, при граници: УПИ
III-917, УПИ I- 916, улица и УПИ XVIII-ДСК по регулационния план на град К.,
реално състояние на опасност за съществуването на двуетажната жилищна сграда на
80 кв.м., собственост на ищцата, построена в поземления имот, като възстановят
с грижата на добър стопанин подпорните зидове във вида, в който са
съществували, преди да бъдат подкопани и разрушени от ответниците, като
отхвърля иска в частта, касаещ постановяване на срок, който ако не бъде спазен, да
има право ищцата да възстанови подпорните зидове, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание член 45 от ЗЗД, Х.С.М. *** с ЕГН **********
и К.А.М. *** с ЕГН ********** да заплатят на ищцата - Л.Х.М. *** с ЕГН ********** сумата от 4260.00 (четири хиляди двеста и шестдесет)
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено
увреждане, вследствие на техни противоправни действия и бездействие, описани в
исковата молба, касаещи изготвяне на проектна документация за укрепване
конструкцията на сградата, авторски надзор при укрепването и осъществяване на
укрепването, включващо - изкоп на основите, доставка и полагане на бетон,
направа и разваляне на кофраж за основи.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 1 от ГПК, Х.С.М. *** с ЕГН **********
и К.А.М. *** с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Л.Х.М. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 1383.86 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд П., в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.