ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
гр. Стара Загора, 05.02.2020г.
Административен съд – Стара Загора,
в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Кремена Костова - Грозева
като разгледа докладваното от съдия
Костова – Грозева адм. дело №80/2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.41, ал.3, вр. с чл.127ж от
Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на
"Е.“ ЕООД, ххххххххх със седалище с. Брягово, общ.Първомай,
обл. Пловдив, представлявано от Ж.Д.Г., чрез
„Адвокатско дружество Р.М.П.“, представлявано от Управителя адв. Х.Р.против действия за обезпечаване на доказателства и определяне на размер на
обезпечение за освобождаване на стока, обективирани в протокол
за извършена проверка на стоки
с висок фискален риск №010101404907_3 от 24.11.2019г., съставен от орган по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - ЦЗ И ПА, потвърдени с Решение №483/09.12.2019г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив.
Оспорващият твърди,
че предприетите действия били нищожни, като извършени от материално
некомпетентни органи и протокола за извършена проверка не бил мотивиран. Излагат
се и конкретните доводи, въз основа на които се обосновава довода за
нищожността.
На второ място и в условие на
евентуалност се претендира незаконосъобразност на обективираните с посочения
протокол действия.
На 24.11.2019г. била извършена
проверка на стоки, закупени от оспорващия с място на разтоварване с.Плодовитово, като в процесния протокол било отразено, че
стоката била в съответствие с документите за превоза й и измерените количества
при разтоварването. В протокола били посочени и конкретни основания за
предприемане на действията, обективирани в протокола. Така били предприети
действия по обезпечаване на доказателствата по чл.40 от ДОПК със срок на
действие 72 часа, като били иззети описаните стоки с висок фискален риск и
придружаващите ги документи и поставени под възбрана стоките за ползване и
разпореждане. Било посочено, че иззетата стока и документи подлежали на връщане
при представяне на обезпечение. Определени били в протокола и пазарни цени на
описаните стоки, които били завишени и не отговаряли на действителните пазарни
цени, поради което и определения размер на обезпечението от 5937,35 лв. бил
неправилен.
Според обжалващия безспорно не били
установени нарушенията по чл.121, ал.1 от ДОПК. От своя страна ал.2 на текста
предвиждал две хипотези, които изисквали обективни данни, при които органът да
приемал, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите
данъци щяло да бъде невъзможно или значително затруднено. В случая във
визирания протокол липсвали каквито и да
доводи в тази насока, не се сочели и обстоятелства, които да се установявали от
събраните доказателства.
В решението на Директора на ТД на
НАП Пловдив се приемало, че преценката за предприетите действия била направена
след задълбочен анализ на информационните масиви на НАП относно дружеството, но
в протокола такива конкретни данните не се съдържали, изложените били общи. В
акта на горестоящия орган още се сочело, че при
извършената проверка било констатирано, че на стоковото тържище в с.
Плодовитово било констатирано, че дружеството издавало документи и отчитало
извършените продажби на цени, значително по – ниски от реално заплатените от
клиентите. Проверката била документирана с Протокол № 0873335/24.04.2017г.
/обр. Кд-79/, но в решението не било посочено, че имало съставен и друг
протокол за проверявана наличност на търговеца и цените на зеленчуците, на
които той продава и не били установени различия на сумите от оборота в касата и
сумите по касов апарат, като в този ден били извършени проверки на всички
клиенти, напускащи тържището, вкл. и на тези, закупили стока от жалбоподателя.
Сочи се, че въз основа на въпросния протокол от 2017г. бил съставен АУАН и
издадено наказателно постановление, което било обжалвано пред съд, който
отменил изцяло същото.
В решението на Директора на ТД на
НАП Пловдив също така се сочело, че дружеството декларирало сравнително високи
обороти от дейността, но ДДС за внасяне в минимални размери, не съответстващи
на тези обороти, както и че в предходните годишни данъчни декларации била декларирана
загуба. Тези доводи били изцяло необосновани, като не подкрепени с
доказателства. Сочели се общо приходите и разходите без да се сочели конкретно
доставките с право на данъчен кредит, разликата между покупки и продажби на
стоки с ДДС и пр. обстоятелства. Не било посочено точно колко била разликата
между оборотите само по покупките и продажбите на стоки във връзка с
търговската дейност, за да можело да се извърши реална преценка на какви цени
продавало дружеството и пр., като и от тези изложени факти не можело да направи
извод за някакъв риск за заплащане на задължения от лицето относно конкретни
доставки, нито някакви конкретни задължения за данъци и такси. „Е.“ ЕООД
притежавало активи, нямало не платени данъчни задължения, като в протокола и в
решението също не се посочвали да имало такива или пък имуществото на лицето да
не било достатъчно да обезпечи плащане на такива задължения.
Чл.121, ал.2 от ДОПК изисквал да има
фактическо установяване, а не предположение или индикации за неспазване на данъчното
законодателство, а в случая липсвали конкретни съображения за бъдещи
затруднения при събиране на дължими данъци или невъзможност да се съберат. В
оспорения протокол обаче не се съдържали данни за дължими данъци, събирането на
които щяло да бъде затруднено. Не било посочено събирането на кои данъци щяло
да бъде невъзможно или затруднено. Изцяло необосновани и неверни били
посочените мотиви в решението, че дружеството декларирало ДДС за внасяне в
минимални размери, несъответстващи на оборотите от дейността и че се издал
първичен счетоводен документ на клиентите и се отчитали продажбите на цени,
значително по – ниски от реално заплатените.
Всичко сочело, че липсвали
нормативно установените предпоставки за предприемане на действия по
обезпечаване на доказателства по реда на чл.121, ал.1-3 от ДПОК. Както в
протокола, така и в решението не се съдържали данни за коя конкретно доставка
се приемало, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължими
данъци щяло да бъде невъзможно или значително затруднено. Липсвали и конкретни
доводи и относно твърдения риска от събирането на данъци. Цитира се практика на
административните съдилища.
На последно място се възразява и, че
напълно произволно била определена пазарната стойност на иззетите стоки, тъй като
не се съдържала информация как била определена тя от органите по приходите. В
протокола не препращало към друг акт или документ с такава информация. Дори и относно посоченото
в решението, че цената била определена по метода на сравнимите не контролирани
цени, не съдържало каквато й да била конкретика от къде били взети тези цени.
През 2018г. органите по приходите извършвали идентични проверки и съставяли
идентични протоколи за обезпечаване, които след обжалването им били отменяни от
съда.
По
така изложените доводи, се иска отмяна като нищожни или незаконосъобразни на
действия по обезпечаване на доказателства и определяне на размер на обезпечение
за освобождаване на стоката, обективирани в Протокол за проверка №010101404907_3 от 24.11.2019 Ответната страна – Директор на ТД НАП Пловдив не изразява
становище с изпратеното придружително писмо.
Ответната страна
– Директор на ТД НАП Пловдив в становище от процесуален представител,
съдържащо се в изпратената преписка,
счита жалбата за неоснователна. Излагат се конкретни фактически твърдения,
фактически и правни доводи. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение. В алтернатива се прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и за намаляването му до размерите, посочени в чл9
от Наредба №1/2004г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като съобрази събраните и приложени от органа доказателства и въз основа на доводите
и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 24.11.2019г. в 15.01 часа на фискален пункт ГКПП Кулата била
извършена проверка, обективирана в Протокол № 010101404907_1, с който била извършена проверка на МПС с посочена
марка и регистрационен номер на превозното средство, с водач П.Б. от гр.Сливен, като при проверката били констатирани данни, че
получател на превозваните стоки било „Е.“ЕООД, с. Брягово, общ. Първомай, обл. Пловдив, а доставчик - BOGOGLU, KOZETA, MAKARIKAS, PATIKAS, VASELIADIS, PAPDAKIS, Гърция. Превозваната
стока била домати – пресни и охладени – 4847,8 кг.; цитрусови плодове-
мандарини други – 3811,00 кг.; краставици – пресни и охладени-1039,00кг.
Цитрусови плодове- портокали пресни – 986 кг.; ябълки- пресни 1544,00кг. и
киви- 1589,50кг. с място на получаване – с. Плодовитово, Борса Плодовитово,
склад 11 и час на получаване 22,00 часа на 24.11.2019г. На осн.
чл.127лб, ал.3 от ДОПК техническото средство било поставено за контрол. В
раздел „Други констатации“ в протокола било посочено, че „количеството е нето кг.“.
Проверката завършила в 15,15 часа на 24.11.2019г.
С Протокол за отстраняване/поставяне
на техническо средство за контрол №010101404907_2 от 24.11.2019г. било констатирано 22,20 часа в Плодовитово,
борса Плодовитово, склад 11 в присъствието на орган по приходите, водача на
МПС, описано в предходния протокол и П.Б., Управител на „Е.“ЕООД, извършили
действия по отстраняване на техническо средство за контрол с посочен номер и
дата на поставяне 24.11.2019г., 15,01ч. и дата на отстраняване 24.11.2019г. в
22,20 часа. Посочено било в протокола, че ППС не било с нарушена цялост.
Проверката завършила в 22,21 часа на 24.11.2019г.
С процесния Протокол № 010101404907_3 за извършена проверка на стоки с висок фискален риск било обективирано, че
на 24.11.2019г. в 22,22 часа в с.Плодовитово,
общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора от служители
на НАП била извършена проверка в Борса Плодовитово, склад 11 на място разтоварване/получаване
на стока с висок фискален риск със задължено лице „Е.“ЕООД. Проверката била
извършена в присъствието на управителя на дружеството. На мястото на
разтоварване/получаване на стоката и при извършената проверка за съответствие
между посоченото в документите и установеното при проверката вид и количество
на стоката, се установявало пълно съответствия между данните за превозваните
стоки и установени при проверката.
Под „Установявания по чл.121а, ал.2
от ДОПК“ било посочено следното : при проверка в информационните масиви на НАП
се установиха следните факти и обстоятелства относно „Е.“ ЕООД с ЕКСИ *********,
даващи основание за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства
на осн. чл.121а, ал.3, вр.
с ал.2 от ДОПК – установени обстоятелства на отклонения от реално дължимите
данъци за ДДС и корпоративен данък. Деклариран ДДС в минимални размери, не
съответстващи на оборотите на дейността. Издаване на първични счетоводни
документи на клиенти и отчитане на продажбите на цени, значително по-ниски от
реално заплатените.
В протокола било посочено, че
горните констатации, свързани с проверяваното лице, налагали извод, че
събирането на дължимите данъци, които щели да възникнат при реализация на
стоката, щяло да бъде невъзможно или значително затруднено и била налице
необходимост от представяне на обезпечение, което да гарантирало събираемостта
на дължимите данъци, които щели да възникнат след последващото разпореждане на
стоката.
Така на осн.
чл.121а, ал.3 от ДОПК вр. с ал.2 от ДОПК било
предприето предварително обезпечение при фискален контрол на посочените по вид
и количество стока /плодове и зеленчуци/ и едновременно било определено
обезпечение в размер на 5937,35лв. /съгласно посочени в табличен вид пазарни
цени за единица стока, обща стойност по пазарни цени и размер на обезпечението.
Посочено било, че пазарите цени на описаните стоки, за определяне размера на
обезпечението били изготвени от орган по приходите от отд.
„Анализ и последващ контрол“ в дир. „Фискален контрол“ при прилагане на Наредба
№ Н-9/2006г. и бил използван метода на сравнимите не контролирани цени между
независими търговци. Експертният резултат бил получен след съпоставяне на
цената за стоките по контролираната сделка с цената на стоки по не контролирани
сделки, осъществени при съпоставими условия. Този метод бил предпочетен, тъй
като същият акцентирал главно върху цената на продукта. Използваната информация
била публична, предоставяна от стоковите борси и тържища в лева, калкулирана
без в стойността й да бил включен ДДС и била за кг/лв. на едро.
В р. II от протокола било посочено, че се предприемали
действия по обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК със срок на действие
72 часа и изземване на стока с висок фискален риск от посочените видове и
количество и придружаващите я документи. На осн.
чл.121а, ал.3 предл. второ от ДОПК била постановена
забрана за разпореждане със стоката, а същата се освобождавала след представяне
на обезпечение в размер на 30 % от пазарната стойност на стоката, като бил
определен срок за заплащането й от 72 часа, считано от крайния час на
приключване на проверката. С протокола било удостоверено и събирането на
следните доказателства – 6 бр. ЧМР, 6 бр. фактури, ПИП от 24.11.2019г.
Проверката завършила на 24.11.2019г. в 23,19 часа.
Бил съставен на същата дата и
приемо-предавателен протокол №010101404907_5 за оставяне за съхранение и отговорно пазене на иззетата стока по горния
протокол. С ПИП на стоки с висок фискален риск № 010101404907_7 от 25.11.2019г. в 15,32 часа били предприети действия
по освобождаване на иззетата с Протокол № 010101404907_3 стока поради предоставяне на изисканото обезпечение.
С жалба, вх. рег. № 70-00-14921/06.12.2019г.
„Е.“ЕООД оспорило пред Директор на ТД НАП Пловдив действията по обезпечаване на
доказателства, обективирани в Протокол № 010101404907_3. С Решение № 483/09.12.2019г. горестоящият орган
отхвърлил като неоснователна подадената жалба. Решението било връчено лично на
упълномощено лице на 07.01.2020г., а жалбата пред съда е подадена по пощата на
14.01.2020г.
По делото се прилагат още: Заповед
№ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.; пълномощно №358/07.06.2017г.; ЧМР и фактури, изготвени на гръцки език, не
придружени от легализира превод.
В решението на Директора на ТД НАП
Пловдив били изложени доводи относно валидността на оспорените действия по
обезпечаване. Посочва се още, че при извършената проверка на служители от дир.
„ФК“ на стоково тържище с.Плодовитово било
констатирано, че „Е.“ЕООД, издавало документи и отчитало извършени продажби на
цени, значително по-ниски от реално заплатените от клиентите, като тази
проверка била документирана с Протокол № 0873335 от 24.04.-2017г. Установени
били и данни /конкретните цифри били посочени в табличен вид/, че дружеството
декларирало данъчни загуби за годините 2015, 2017 и 2018 и сравнително ниски
печалби за 2014г и 2016г. и това се определяло като неяснота на източника на
финансиране. Горното се възприемало и като деклариране на сравнително високи
обороти по ДДС за внасяне в минимални размери и показвало явна тенденция за
работа на загуба. Тези обстоятелствата обуславяли риск от събиране на бъдещи
публични задължения при последващо разпореждане със стоката и поради това
правилно били предприети действията по чл.121а, ал.2 вр.
с ал. 2 от ДОПК. В заключението се в решението били изложени и доводи относно
определяне размера на обезпечението, като се цитират нормите на §1, т.8 и т.10
от ДР на ДОПК.
Цитираният в решението протокол от
24.04.2017г. относно предходна проверка не
се съдържа в преписката, нито е наличен протокол, удостоверяващ извършена
експертиза за пазарни цени на конкретните стоки с висок фискален риск, в който
да се удостоверява пазарната стойност на
стоката към дата на съставяне на протоколът, както и преди това. Данни за
съпоставяне на цената на продуктите по контролирана сделка с цената за продукти
по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия, също
не се представят.
При
така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира, че жалбата, като
подадена от надлежна страна, в срока по чл.41, ал.3 от ДОПК, е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА в обжалваните части.
Пред съда
се заявяват като предметни действията на орган по приходите в насока
предварително обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК чрез определяне на
обезпечение в размер на 5937,35 лв., представляващи 30% от пазарна стойност на 13817,30
кг. /или 19 791,14 лева/ на декларирана стока, включена в списъка на стоки
с висок фискален риск, ведно с действията по обезпечаване на доказателствата по
чл.40 от ДОПК със срок на действие 72 часа, изразяващи се в изземване и на
стока в посоченото количество /цитрусови плодове – портокали, мандарини, ябълки
и киви, и зеленчуци – домати и краставици, пресни и охладени/ и придружаващите ги документи,
ведно и със забрана за разпореждане със стоката до предоставяне на обезпечение
в пари в посочения размер или на безусловна и неотменна банкова гаранция със
срок на действие не по-малко от 6 месеца.
Пред
съда се повдига спор, че тези действия следва да бъдат обявени за нищожни, като
се излагат подробни правни доводи в тяхна подкрепа, а в алтернатива и отменени
като незаконосъобразни /необосновани/.
Преди всичко следва да се посочи, че
обжалваните действия на орган по приходите, които се обективират
в документа наречен „протокол“, съставляват административен акт, т.е. те са годен
за съдебен контрол такъв. Според чл.127ж
ал.1 ДОПК „действията на органите по приходите при извършване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск могат да се
обжалват по реда на чл.41.
Съгл. чл.41
ал.1 ДОПК „действията за обезпечаване на
доказателства могат да се обжалват в 14-дневен срок от извършването им пред
териториалния директор по местонахождение на обекта, който се произнася с
мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата. С решението
териториалният директор може да отхвърли жалбата или да я уважи, като разпореди
преустановяване на обжалваните действия”.
В процесния протокол има отразяване на
обстоятелствата по извършване на самата проверка на 24.11.2019г. /тази по
проверка на превозното средство, на съпроводителните стоката документи и тези
по разтоварването й на местоназначението й/. В документа се сочи се установяват
факти от информационните масиви на НАП, въз основа на който и на основание
чл.121а, ал.2 от ДОПК се приема за установено, че спрямо проверяваното лице
следва да се наложат предварителни обезпечителни мерки по чл.121а, ал.3, във
връзка с ал.2 от ДОПК за обезпечаване на вземания за данъци, които се свеждат
до установяване на обстоятелства на отклонение от реално дължимите данъци за
ДДС и корпоративен данък. Деклариран ДДС за внасяне в минимални размери, не
съответстващ на оборотите от дейността, издаване на първични счетоводни
документи на клиенти и отчитане на продажбите на цени, значително по –ниски от
реално заплатените. Така възприетите факти и обстоятелствата се приемат като основание
по см. на чл.121а, ал.3 във връзка с ал.2 от ДОПК и че следва да се определи
конкретно по размер обезпечение, като се отразяват и последиците при не представяне
на определеният размер на обезпечение, както и се постановява изземване на
стоката, предмет на фискалния контрол.
Като се съобрази естеството на
обективираното в процесния протокол според Съда, е достатъчно, за да бъде
квалифициран същият, като властническо волеизявление, с което пряко се засягат
правата на субекта в конкретното правоотношение – проверка по реда на глава
Петнадесета „а” ДОПК.
Обезпечаването на доказателства по см. на чл.121а, ал.
3, вр. с ал.2, във вр.
с чл.40
ДОПК се извършва
фактически посредством изземване на стоките и придружаващите ги документи и
продължаване на забраната за разпореждане по чл.13, ал.3,
т.4 ДОПК.
В същата правна норма е предвидена и възможността за освобождаване на стоката
при условие на представяне на "обезпечение" и заплащане на разноските
по изземването и съхранението й в императивно определените срокове за това, не предприемането
на които действия води до приложение на нормата на чл.121а, ал.4, изр.1 от ДОПК - по силата на закона
стоката се смята за изоставена в полза на държавата.
Съгласно чл.121а ал.2 от ДОПК: Мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи,
че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще
бъде невъзможно или значително ще се затрудни, а според ал.3 – в случаите по ал. 1 и ал.2 органът по приходите
предприема и действия по чл.40 за обезпечаване на
доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката
и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане
по чл.13, ал.3, т. 4 от ДОПК
продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на
обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на
действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на
стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
Като част от преписката
липсва надлежно доказателство относно факта, дали процесните стоки са такива с
висок фискален риск и макар по делото да не се
повдига спор
относно този факт, то
Съдът е длъжен и служебно да извършва проверка на всяко релевантно за неговата
решаваща воля обстоятелство. При извършената такава на официалната интернет
страница на НАП се установява, че стока – киви с код 0810 50 e включена в Приложение
№1 към Заповед № ЗМФ-599/13.06.2014г. на Министъра на финансите, а домати-
пресни или охладени с код 0702; краставици и корнишони – пресни или охладени с
код 0707 и цитрусови плодове, пресни или сушени с код 0805 са включени в
Приложение № към Заповед №ЗМФ-4/02.01.2014г. на Министъра на финансите. Т.е.
процесната стока е включена в списъка по чл.127а, ал.7 от ДОПК и по отношение на
нея може да се повежда производството по реда на гл. петнадесета „а“ от ДОПК. Тези
заповеди са издадени на основание чл.127а, ал.7 от ДОПК и
същите утвърждават списък на стоките с висок фискален риск по см.
на закона. Тези релевантни обстоятелство обаче по никакъв начин не се сочат
нито в протокола за проверка, нито се коментират в решението на горестоящия административен орган, а те са една от
кумулативните предпоставки за законосъобразността на акта, издаден в
специалното производство, поради което и следва изрично да бъде удостоверено
то, защото и
подлежи на доказване. В противен случай и при установяване на факт, че иззетите
стоки не се включват във въпросния списък, то действията ще са порочни само на
това основание.
Обжалваните действия са предприети в хода
на извършвана проверка по реда на фискалния контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск от органи по приходите в Дирекция „Фискален контрол"
при ЦУ на НАП, поради което Съдът приема извод, че е налице компетентност за
предприетите действия съгласно чл.121а
и чл.127а
от ДОПК.
Напълно неоснователен е доводът за нищожност на обжалваните действия, коиот обективира процесния
протокол с оглед наведения довод за липса на заповед от новия изпълнителен
директор на НАП.
Самата проверка е извършвана от З.Д.,
инспектор по приходите и П.А., ст. инспектор по приходите в Гл. дир. „Фискален
контрол“, като спор по така заеманите от тези служители длъжности не се
повдига. Част от преписката е Заповед №ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на
Изпълнителен Директор на НАП – П.А., издадена и на осн.
чл.127а, ал.1 от ДОПК, съгласно т.3 от която се оправомощават органите по
приходите от Гл. дир. „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП и органите по приходите от
дир. „Контрол“ в ТД на НАП да извършват фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск на територията на страна, без необходимост от
изрично писмено възлагане. При това положение и с оглед безспорния факт, че
проверяващите имат качеството на орган по приходите и заемат длъжности във
въпросната главна дирекция „ФК“ в ЦУ на НАП, то проверката несъмнено е
извършена от надлежно оправомошени длъжностни лица и
техните действия са напълно валидно извършени. Това, че в решението на горестоящия орган се визира стара заповед е въпрос
единствено и само на неправилно посочване на акта за оправомощаване, поради
допусната грешка от самия издател, но безспорно е, че извършилите проверката и
действията по обезпечаване на стоката са надлежно оправомощени с тези права и
за това има издаден нарочен акт от материално компетентния орган.
Данните по преписката сочат, че при
извършване на оспорените действията по обезпечаване на доказателствата
присъства упълномощен представител на жалбоподателя, от страна на същия има
срочно подадена жалба пред горестоящия орган, като
същият се е произнесъл установения от закона еднодневен срок. Не се установява
да има допуснати други съществени процесуални нарушения.
Осъщественият контрол
на 24.11.2019г. е
в предметните граници на чл.127а, ал.2, вр.ал.3 от
ДОПК, вр. с чл.5 от
Наредба № Н-2/2014г., като е осъществен чрез
действията по
чл.127б, ал.1 – ал.3 от ДОПК, вр. с чл.11 от Наредба
№ Н-2/2014г. – спиране на транспортното средство, превозващо стоката на 24.112019г. при влизането
й на територията на Република България
на пункт за фискален контрол
ГКПП Кулата, установяване
самоличността на водача, отстраняване на технимекото средство за контрол, преценка дали
стоката е с висок фискален риск, поставяне на обикновен
ТСК № 0014450 на транспортното средство, проверка на мястото
на получаване/разтоварване в с.Плодовотиво, общ.Братя Даскалови, Зеленчукова борса. Удостоверява се, че всички извършени
от органите по приходите действия
в на 24.11.2019г. са документирани чрез протоколите по чл.127а, ал.6 от ДОПК. В рамките на така извършената
проверка не се
удостоверява да има констатирани нарушения във връзка
с процесната стока
и движението й на територията на България, които да обусловят предварително
обезпечение при фискален контрол на осн. чл.121а, ал.1 от ДОПК. В обективиращите
дейстивята документи-протоколи, единствено съществува
запис „установени отклонения от реално дължимите данъци за ДДС и корпоративен
данък. Деклариран ДДС за внасяне в минимални размери, не съответстващи на
оборотите на дейността. Издаване на първичен счетоводен документ на клиенти и
отчитане на продажбите на цени, значително по-ниски от реално заплатените.“. В
допълнение на тези общи фрази вече в решението на горестоящия
орган, се допълват данни за размера на декларираните за периода 2014-2019г.
общо приходи, общо разходи, счетоводна печалба, счетоводна загуба и данъчна
загуба, както и данни за извършена през 2017г. проверка на 24.04.,
документирана в нарочен протокол /неприложен/, констатиращ извършени от
дружеството продажби на цени /дори не се сочи какво точно е продавано/,
значително по –ниски от реално заплатените от клиентите.
Особеното административно производство се
регламентира в кратък времеви порядък, поради което предпоставките за
предприемане на действията произтичат от физическа и документална проверка на
конкретната стока. Същността на това производство
изисква
наличие на предпоставките за
предприемане на действията по чл.127б от ДОПК, които да са обосновани към момента на обективирането
им в съответния протокол.
В разпоредбите от гл. Петнадесета “а“ на
ДОПК не се съдържат предпоставките, при които органът по приходите е допустимо
да извършва въпросните действия по контрол, такива законодателят установява в
нормата на чл.121а от ДОПК. Съгласно чл.121а, ал.1 от ДОПК, при извършване
на фискален контрол върху движението
на стоки с висок фискален риск органът по
приходите може да поиска от
публичния изпълнител незабавно да наложи
предварителни обезпечителни
мерки върху имуществото на получателя на стоката
за обезпечаване на вземанията за
данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко
от 30 на сто от пазарната
стойност на стоката в случаите на: 1. нарушаване
целостта на техническите средства за контрол; 2. неспазване на
забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4; 3. несъответствие
между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество
на стоката; 4. неявяване на водача
на транспортното средство или на
получателя/купувача на стоката на
мястото на получаването/разтоварването й. Съгласно ал.2, мерките
по ал.1 могат да се наложат
и когато органът по приходите
установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци
ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Съгласно ал.3, в случаите
по ал.1 и ал.2 органът
по приходите предприема и действия по чл.40 за обезпечаване
на доказателства със срок на
действие до 72 часа без разрешение
на съда, като стоката и документите за стоката се изземват.
В този случай
забраната за разпореждане по чл.13, ал.3, т.4
от ДОПК продължава
своето действие, а стоката се освобождава
след представяне на обезпечение в пари или безусловна
и неотменяема банкова гаранция със срок
на действие, не по-малък от
6 месеца, в размер 30 на сто от
пазарната стойност на стоката и след
заплащане на разноските по изземването
и съхранението й. Съгласно ал.5 и ал.6, предварителните
обезпечителни мерки се налагат по
реда на чл.195
с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по
реда на чл. 197
и действието им е 6 месеца.
Не се спори, че процесните действия, които обективира
обжалвания протокол са извършвани на основание
на хипотезата на ал.2 от чл.121а от
ДОПК, която разпоредба обаче предвижда налагане
на предварителни
обезпечителни мерки в случаите, когато органът
по приходите установи, че при
последващо разпореждане със стоката събирането
на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се
затрудни. Предварителните обезпечителни мерки по чл.121а, вр. с чл.40 от ДОПК се явяват допустими, само ако преди тях
или
най-късно едновременно с тях, има наложени
от публичен изпълнител предварителни обезпечителни мерки по реда на
чл.195 от ДОПК. В случая това условие не
е изпълнено, което е основание за отмяна
на обжалваните действия по протокола.
Липсват в преписката каквито и да
е доказателства за това, че процесните
стоки, представляващи стоки с висок фискален
риск, сами по себе си
генерират вземанията за данъци, които
евентуално ще възникват (както
изисква ДОПК), нито че събирането на
тези данъци ще бъде невъзможно
или значително затруднено. В протокола няма изложени
обосновани и конкретни съображения относно
нередности с проверяваната доставка,
както и защо органът по приходите приема, че
при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите от тази продажба данъци
значително ще се затрудни или ще е невъзможно. Органът по приходите е длъжен да изследва,
установява
и сочи конкретните обстоятелства, които
да подкрепят /обосновават изцяло/ извода, че
при последващо разпореждане с конкретно придобитата стока събирането на дължимите
данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено.
Не
по-различна е и обосновката в решението на горестоящия
орган, макар и да има посочване на повече конкретика относно извършена цели две
години и половина преди процесния момент на проверка на оспорващото дружество, както
и счетоводни данни от неговата дейност за период от пет години назад. Всички
други изложения за задълбочен анализ на данните от информационната база данни
на НАП са напълно голословни и не конкретни, още по-малко и надлежно удостоверени.От приложенията към жалбата обаче се
установява, че нарушението, установено с протокола от проверката на
24.04.2017г. е санкционирано с наказателно постановление, което е отменено
обаче от съда. Т.е. релевираният в решението факт на
проверката от 24.04.2017г. от горестоящия орган
неправилно се акцентира като фактическо основание за предприемане на действията
по чл.121а, ал.2, вр. с ал.1 от ДОПК. Мотивирането на
неопределени предварителни данни за евентуално изискуеми и предполагаеми като
размер данъчни задължения, в частност за ДДС и корпоративен данък, които се
сочат в протокола, а в решението безспорно нямат своята изискуема се конкретика
и мотивация. Не става по никакъв начин какво мотивира ответника и защо приема,
че към дата 24.11.2019г. има проявление на обстоятелства, които да водят до
затруднено събиране на ДДС и корпоративен данък и по – коректно, че тяхното
събиране ще бъде невъзможно или значително затруднено от бъдещото разпореждане
на стоката, която се проверява.
Следва да се отчита обстоятелството, че
мерките по чл.121а от ДОПК представляват предварително обезпечаване при фискален контрол, предприемани по реда на глава петнадесет „а" от
ДОПК и тези мерки
целят да обезпечат задължения, които все още
не са възникнали
и съществуващи, т.е. са за "вземания за данъци, които
биха възникнали". Ето защо, преценката на органа за това
следва да се основава на конкретни
обективни факти, а не
да почива на неподкрепени с доказателства и неясно посочени данни за
съдържанието на информационните данни от масивите на НАП. При хипотезата на чл.121а, ал.2
ДОПК приходните органи
следва да установяват въз основа на конкретни обективни данни, че при
последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Разпоредбата изисква фактическо установяване, а не
предположение или индикации за неспазване на данъчното законодателство. Ако органите
по приходите имат съмнения в достоверността на декларираните резултати по ЗДДС, то способът
за тяхната проверка е напълно различен от избрания.
Ето
защо и като отчита наличните по преписката доказателства, Съдът приема,
че конкретно обжалваните действия, обективирани в процесния протокол от 24.11.2019г., са извършени в нарушение
на чл.121а, ал.2 и ал.3 от
ДОПК – при липса на обезпечителна нужда, която законът
дефинира в смисъл, че при последващо
разпореждане със стоките, събирането на дължимите данъци
ще бъде невъзможно
или значително затруднено.
Поради не излагането на релевантните и относими
факти във връзка с формирането на извода за
прилагане на чл.121а,
ал.2 от ДОПК, Съдът
приема такъв, че актът е не мотивиран, което
от своя страна
представлява съществено нарушение на общите процесуални правилата по см. на чл. 59 от АПК. Липсват и доказателства, които да подкрепят доводи в насока, че е възможно
не събиране на дължимите публични задължения или че е затруднено събирането им, което да налага съответно
обезпечение на веществените доказателства по реда на
чл. 121а, ал.
3 от ДОПК.
Що се
отнася до действията по чл.121а, ал.3 от ДОПК, Съдът намира следното:
Размерът на обезпечението задължително
следва да се определи в акта по чл.121а, ал.3,
вр. с чл.40
ДОПК, тъй като се касае до
елемент от съдържанието на действието по обезпечаване на доказателствата в
разглежданата хипотеза, кратките срокове, предвидени в правната норма за
внасянето и последиците, с които законът свързва тяхното пропускане.
В процесния протокол за извършена проверка
на стоки с висок фискален риск от 24.11.2019г. има отразена пазарна цена на
проверяваната и контролирана стока с висок фискален риск, но сочения протокол с
№65, изготвен от орган по приходите в дирекция „Фискален контрол“ при прилагане
на Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. не е част от преписката доставена на съда,
както и конкретни данни за прилагане метода на сравнимите не контролирани цени
между независими търговци и ползваната информация за цената на стоките от
съпоставимите сделки – не намират отражение. Такива доводи не се съдържат и в
решението на горестоящия орган. Т.е. липсват данни за
конкретна или конкретни съпоставими сделки и обстоятелства, разкриващи
осъществяването им при съпоставими условия.
Ето защо и в тази си част обжалването
съдът намира за напълно основателно.
По така
изложените съображения, жалбата се явявя
изцяло основателна, а оспорените
действия като незаконосъобразни следва да бъдат
отменени. За да се преустанови
изпълнението им в съответствие с чл.127ж,
ал.1, вр.
с чл. 41, ал. 3, изр.
1,
вр. с чл. 41, ал.1, изр.2 от
ДОПК, преписката
следва да се изпрати на
ТД на НАП - Пловдив за връщане
на внесеното обезпечение по чл.121а,
ал.3, изр.2 ДОПК в размер на 5937,35 лева.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр.
1
вр. чл.
144, ал. 1 от ДОПК,
основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски, общо в размер
на 350лв., от които 50лв. за
държавна такса и 300лв. адвокатско
възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 10.01.2020г. Като съобрази договорения между оспорващия и неговия
пълномощник размер на адвокатско възнаграждние, Съдът
намира за неоснователно наведено възражение за прекомерност на договореното
възнаграждение за един адвокат. Същото е заплатено на посоченото адвокатско
дружество заради поет от него ангажимент по изготвена и подаване до съда на
жалба против действия по обезпечаване на доказателства от органи на приходите. Съгласно
чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004г. за такъв вид правна дейност се следва минимум
възнаграждение от 300 лева, като настоящият състав не намира причини да приема,
че дори и той е несъответен на извършеното от адвоката и да го редуцира под
този минимум.
Мотивиран така и на основание чл.41, ал.3 предл. последно във вр. с чл.127ж, ал.1
ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на „Е.“ ЕООД, със седалище в с. Брягово, общ.първомай,
обл. Пловдив с ххххххххх, представлявано
от Управителя
П.Б.,
действия по обезпечаване на доказателства по чл.121а, ал.3, вр. с ал.2 от
ДОПК, обективирани в Протокол
№ 010101404907_3/24.11.2019г., потвърден с Решение №483/09.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката
на ТД на НАП - Пловдив за връщане
в седмичен срок от влизане в сила
на това определение
на „Е.“ ЕООД, със седалище в с. Брягово, общ.първомай,
обл. Пловдив с ххххххххх, представлявано
от Управителя
П.Б. на сумата
5937.35лв., внесена на 24.11.2019г. като обезпечение по чл. 121а, ал.
3, изр. 3
от ДОПК, съгласно
приложено на л.102 от делото платежно нареждане.
ОСЪЖДА ТД на
НАП – Пловдив да заплати
на „„Е.“ ЕООД, със седалище в с. Брягово, общ.първомай,
обл. Пловдив с ххххххххх, представлявано
от Управителя
П.Б. разноски в
размер на 350лв. /триста и петдесет лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно съгласно
чл. 41, ал.
3, предложение последно във връзка с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК и не подлежи на
обжалване.