Р Е Ш Е
Н И Е
№………/ .10.2019 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 1228 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, чрез ю.к. П.П., срещу
решение № 1910/07.05.2019 год., постановено по гр.дело № 14603/2018 год. на РС
– Варна, с което са отхвърлени предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14 срещу Й.Д.Д., ЕГН **********,***,
обективно кумулативно предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК, за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 1038.69 лева, представляваща главница по
договор за револвиращ кредит № П.*******под формата на кредитна карта
MasterCard № CARD-13877361;
сумата от 267.70 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за
периода от 01.04.2017г. до 10.11.2017г., сумата от 52.72 лева – лихва за
забава, начислена за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 31.05.2018г., до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед № 4166/01.06.2018г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 8513/2018г. по описа на РС-Варна, 39-ти състав.
В жалбата се излага, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Неправилно ВРС е приел, че
искът следва да бъде отхвърлен, защото ищецът не е доказал, че ответникът е
усвоил суми от кредитния лимит по револвиращия кредит. Излага, че ВРС е
следвало да назначи служебно съдебно-счетоводна експертиза за установяване
усвояването на суми по процесната кредитна карта. Моли решението на ВРС да бъде
отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата
страна Й.Д.Д., чрез назначения особен представител Ц.Д., в писмен отговор
оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея
оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в
него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и
при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. Излага, че
с доклада по делото изрично е указано на ищеца за кои факти не сочи
доказателства. По същество счита решението на ВРС за правилно и
законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и присъждане
на направените разноски.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не е
взел участие. Депозирана е молба вх. № 27728/20.09.2019г. за даване ход на
делото в отсъствие на представител на страната, поддържа въззивната жалба и
моли за присъждане на разноски по делото.
В съдебно
заседание въззиваемата страна Й.Д.Д. се представлява от назначения особен
представител Ц.Д., който моли решението на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК ********* срещу Й.Д.Д. искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1038.69
лева, представляваща главница по договор за револвиращ кредит № PLUS-13333371/2016г.,
под формата на кредитна карта MasterCard № CARD-13877361; сумата от 267.70
лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.04.2017г.
до 10.11.2017г., сумата от 52.72 лева – лихва за забава, начислена за периода
от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.05.2018г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издаден заповед №
4166/01.06.2018г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8513/2018г. по
описа на РС-Варна, 39-ти състав. В условията на евентуалност, в случай че съдът
приеме, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, сезира съда с искане за осъждане на
ответника да заплати горните суми.
В исковата си
молба ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № PLUS-13333371, ответникът Й.Д.Д. е дал съгласие си, освен
посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се дружеството да е
предоставила на ответника кредитна карта с максимален кредитен лимит от 1000
лева, която е активирана от Д. на 21.11.2016г. Излага, че съгласно чл. 1 и чл.
14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
ответника е възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Твърди, че Д. е преустановил редовното обслужване
на кредитната карта на 01.04.2017г., на която дата е извършено последното от
страна на ответника плащане. Към тази дата баланса по сметката му е в размер на
минус 1306.39 лева. Поради това кредиторът е блокирал използването на картата.
Тъй като ответникът не е погасил задължението си, включително и след изпратена
до него покана, ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения срок сезира съда с
искане за установяване спрямо Д. дължимостта на горните суми, в условията на
евентуалност за осъждането му да заплати задълженията, произтичащи от договора
за револвиращ потребителски кредит.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът Й.Д.Д., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Оспорва да е получавал кредитна карта,
ведно с Приложение към договора за потребителски кредит, както и да е активирал
кредитна карта на 21.11.2016г., респ. да е ползвал кредитния ресурс по същата.
Вън от горното и доколкото представеното от ищеца приложение не носи подписа на
ответника, а и липсват доказателства за надлежно учредена представителна власт
на подписалото го за кредитора лице, твърди, че договорът от 19.05.2016г. няма
съдържанието по чл.10 ЗПК по отношение на твърдeния от
ищеца револвиращ кредит – липсва постигнато съгласие за предоставяне на
кредитен лимит от 1000 лева, не е посочено какви такси и комисиони ще бъдат
заплащани, както и размер на договорната лихва. Оспорва се и настъпването на
твърдяната изискуемост на вземанията по договора. По изложените съображения
моли за отхвърляне на исковете.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени
в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.
При правилно
изяснена фактическа обстановка районният съд е извел обосновани и
законосъобразни изводи за липсата на основание за плащане на претендираната от
ищеца сума от 1038.69 лева, представляваща главница по договор за револвиращ
кредит № PLUS-13333371/22016г., под формата на кредитна карта MasterCard №
CARD-13877361; сумата от 267.70 лева, представляваща възнаградителна лихва,
начислена за периода от 01.04.2017г. до 10.11.2017г., сумата от 52.72 лева –
лихва за забава, начислена за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., като е приел, че ищецът не е доказал да
е предоставил на ответника кредитната карта и условията за ползване на същата,
нито е доказал ответникът да е активирал кредитната карта и да е усвоил
кредитния лимит.
Твърдението на
въззивника, че РС-Варна не му е указал за кои факти не сочи доказателства, е
необосновано. С определение №3309/12.03.2019г. ВРС изрично е указал на ищеца,
че не сочи доказателства, установяващи твърденията му, че ответникът е
активирал предоставената му кредитна карта на 21.11.2016г., както факта на
усвояване на предоставения кредитен ресурс. Указанията са правилни и конкретни,
като на страната е предоставена възможност да ангажира допълнителни доказателства,
от която ищецът не се е възползвал.
От представената
по делото на ВРС товарителница 919091613877361 не може се установи какъв
документ е предаден на Й.Д.Д., нито може да се установи, че със същата пратка
са предоставени и издадената от кредитора кредитна карта, както и условията за
ползване на същата. В полето „съдържание на пратката“ е записано „документи“,
без пояснение какви са тези документи, т.е. не може да се приеме, че кредитната
карта и условията за ползване на същата са връчени на ответника.
Правилно
РС-Варна е приел, че не са представени доказателства Й.Д. да е активирал
кредитната карта и да е усвоил кредитния лимит. Месечното извлечение от
13.10.2017г. е едностранно съставено от ищеца и надлежно оспорено ответника,
поради което същото не установява усвояване на кредитния лимит.
По тези
съображения въззивният съд заключава, че претенцията на ищеца е неоснователна,
поради което следва да се отхвърли. Като е достигнал до същия извод
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Въз основа на
изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1910/07.05.2019 год., постановено по гр.дело № 14603/2018
год. на РС – Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: