№ 299
гр. Козлодуй, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20241440100546 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От А. Й. Я., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, чрез
процесуалния й представител Еднолично адвокатско дружество „ Димитър
Милев „, представлявано от адв.Димитър Мирославов Милев против „ Изи
Асет Мениджмънт „ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“ Джавахарлал Неру „ №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от
Галин Тодоров Тодоров, е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 134.63
лева / сто тридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки /,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
потребителски кредит №4382817 от 26.01.2022г., сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
09.05.2024г. до окончателно изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски;
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен
заем договор за потребителски кредит №4382817 от 26.01.2022г., сключен
между нея и ответното дружество.
Сочи се, че съгласно договора на ищцата била отпусната в заем сума в
размер на 1000.00 лева.
Отразено е, че въз основа на чл.4, ал.1 от договора, последният е
следвало да бъде обезпечен с гарант – две физически лица – поръчители,
които да отговарят на условията, посочени в договора или банкова гаранция в
1
полза на ответното дружество, отпуснало заема.
Сочи се, че на датата на сключване на договора между страните, е бил
сключен и договор за предоставяне на гаранция №4382817, по силата на който
„ Файненшъл България " ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ Изи
Acer Мениджмънт " АД задълженията на ищцата.Твърди се, че обезпечението
се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на
задълженията на кредитоиолучателя.Въз основа на сключения договор за
поръчителство ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото
дружество сумата в размер па 792.70 лева, която била разсрочена за
изплащане, заедно е месечната вноска по договора за кредит.
Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя
дължимите парични думи на „ответното дружество, което пък от своя страна,
съгласно договора, е било упълномощено от „ Файненшъл България " ЕООД
да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.Съгласно чл.3, ал.1 от
договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на
поръчителя „ Файненшъл България " ЕООД, като ответното дружество
единствено било овластено да приеме плащането - фактически да получи
паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на
поръчителя.
Твърди се, че ищцата е погасила изцяло процесния кредит.
Счита се, че сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на
специалния закон - ЗПК.Изхождайки от това, то следвало, че с характеристики
на потребителски договор е и договорът за предоставяне на поръчителство
№4382817, сключен между ищцата и „ Файненшъл България "
ЕООД.Доколкото договорът за поръчителство бил акцесорен на този за
предоставяне па потребителски кредит, то действието на поръчителството
било предпоставено от валидното съществуване на главното
правоотношение.Предвид това, наличието на основание за предоставяне на
поръчителство от страна на ответното дружество, било обусловено от
валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и
чл.4 и поради тази причина следвало да се разгледат съвместно и двете
правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът –
ответното дружество е едноличен собственик на капитала на „ Файненшъл
България " ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят били свързани
лица, което било видно от Търговски регистър към АВ.
Сочи се, че прочитат на съдържанието на клаузата на чл.4 от договора и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагало
разбирането, че по своето същество тя представлявала неотменимо изискване
за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор
за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде
то.Счита се, че изискванията, които посочената клауза от договора възвеждала
2
за потребителя били на практика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че последният търсел паричен кредит в сравнително нисък
размер – 1000.00 лева.Предвид това, не само правно, но и житейски
необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора ( за
което съответната банкова институция ще изисква също заплащане ) или две
лиц - поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно
поставени изисквания към.Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които
било ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът целял да го „
насочи " към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно
би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от
заемодателя - ответното дружество, което е и свързано лице с кредитора по
договора за заем.Предвид това се сочи, че разходът за потребителя по
договора за поръчителство с „ Файнеишъл България " ЕООД, бил сигурен и
изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето на
поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от
друга - условията за другите две обезпечения ( две физически лица -
поръчители и банкова гаранция ) са на практика невъзможни за
осъществяване от длъжника.Също така договорът за кредит и поръчителство
били подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ
заемодателя и гарантиращото дружество.
Твърди се, че същевременно кредиторът не включил възнаграждението
по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му по този начин бил
да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Сочи се, че съобразно §1, т.1 от
ДР на ЗПК, " Общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по - специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включвал нотариалните такси.Предвид изложеното
се сочи, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябвало да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.Счита
се, че в конкретния случай е посочено ГПР, но от съдържанието на договора
потребителят не можел да си направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.Също така е отразено, че предвид
предпоставките, при които възниквало задължението на потребителя да
заплати възнаграждение за поръчителство, то същото било с характер на
сигурен разход и следвало да бъде включено изначално при формирането на
ГПР.В случая, акцентът се поставял не само върху факта, че в тежест на
3
потребителя се възлагало заплащането на допълнително възнаграждение за
ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това
обстоятелство му е било известно ( чрез изначалното му включване в
разходите по кредите ), то той би могъл да направи информиран избор дали да
сключи договора.
Счита се още, че самият договор за предоставяне на поръчителство е
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение в полза на потребителя не се предоставяла
услуга.Обезпечението било единствено и само в полза на кредитора, за което
цялото възнаграждение било поето от потребителя.Нещо повече - в случай, че
поръчителят „ Файнсншъл България " ЕООД изпълни и погаси вземането на
длъжника, то имал право на регрес срещу него за пълната стойност на
платеното ( чл. 5, ал.1 от договора за поръчителство ).Следователно се счита,
че срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство,
ищецът не е получил каквато и да било услуга, просто задължението му от
едното дружество щяло да бъде прехвърлено към другото, като и двете
дружества били свързани.
Посочено е, че собственик на капитала на поръчителя „ Файненшъл
България " ЕООД бил заемодателят по договора за заем – ответното
дружество.Основен предмет на дейност на „Файненшъл България " ЕООД
били гаранционни сделки, каквато ес и процесната.Сочи се, че печалбата на „
Файненшъл България " ЕООД от извършената от него търговска дейност като
поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала –
ответното дружество.Счита се, че в случая търговецът - кредитор е обвързал
по - слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се
дължало от момента на сключване на договора за заем, без значение дали
заемателят е изправна страна по същия.Поради изложеното се сочи, че
клаузата на чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на поръчителство
установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не пораждала
права и задължения за страните, като договорът следвало да се прогласи за
нищожен поради накърняване на добрите нрави.Отразено е още, че на
практика със сключване на договора за поръчителство се целяло да се
заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за
поръчителство се уговаряло възнаграждение, което впоследствие щяло да
бъде разпределено като печалба на ответното дружество.Сочи се, че с
договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за
заем доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на ответното
дружество, кредиторът плащал вземането си сам на себе си.Със сключването
на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на
договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което било
уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Също така се счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е
4
уговорена като възнаграждение, е в размер на близо 79% от сумата но
отпуснатия заем.
В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени
доказателства:договор за паричен заем №4382817/26.01.2022г.; договор за
предоставяне на гаранция №4382817, погасителен план, Решение на РС –
Козлодуй и съдебно – счетоводна експертиза.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен
такъв.
Счита се, че предявеният установителен иск е недопустим, тъй като с
Решение №442/05.10.2023г., постановено по ГД№ 1216/2022г. по описа на РС
– Козлодуй, процесният договор за паричен заем е признат за нищожен.Във
връзка с гореизложеното се прави искане настоящото производство по
отношение на установителния иск да бъде прекратено като недопустимо.
Сочи се, че ответникът не оспорва, че между страните по настоящото
дело е бил сключен договор за паричен заем №4382817, който е бил признат за
нищожен с Решение №442 от 05.10.2023г., постановено по
ГД№1216/2022г..Ответникът не оспорва и сумата, която е получил за
погасяване на лихвеното задължение по договора в размер на 134.63
лева.Отразено е, че предявеният иск по ГД№1216/2022г. е бил установителен,
че ответникът не е оспорвал постановеното решение по ГД №1216/2022г. и е
заплатил всички разноски, за които е осъден с това решение, че до момента на
подаване на исковата молба, ищецът в настоящия процес не е отправял искане
до ответното дружество самостоятелно или чрез представител за
възстановяване на процесната сума.Предвид изложеното по - горе е посочено,
че ответното дружество не оспорва, че дължи претендираната сума в размер
на 134.63 лева, която следвало да заплати в полза на ищеца.
Прави се искане на основание чл.78. ал.2 от ГПК. да не бъдат
присъждани разноски по настоящото дело в полза на ищеца.Следвало да се
има предвид, че с предявяване на установителен и в последващо производство
установителен иск ищецът целял да се обогати с допълнителни разноски по
всеки иск.В гражданския процес следвало да бъде стриктно съблюдавано
правилото на чл.3 от ГПК, задължаващо участващите в съдебните
производства под страх от отговорност за вреди да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави.
Прави се искане за присъждане на разноски.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 26.01.2022г., ищецът А. Я. в качеството си на кредитополучател
сключила с ответното дружество „ Изи Асет Мениджмънт „ АД в качеството
му на кредитодател договор за потребителски кредит №4382817/26.01.2022г.
по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното
5
дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 1000.00
лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
Съгласно чл.4 от договора, последният е следвало да бъде обезпечен с
гарант – две физически лица – поръчители, които да отговарят на условията,
посочени в договора или банкова гаранция в полза на ответното дружество,
отпуснало заема.
На датата на сключване на договора между страните, е бил сключен и
договор за предоставяне на гаранция №4382817, по силата на който „
Файненшъл България " ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ Изи
Acer Мениджмънт " АД задълженията на ищцата.Въз основа на сключения
договор за поръчителство ищцата се е задължила да заплати на
гарантиращото дружество сумата в размер па 792.70 лева, която била
разсрочена за изплащане, заедно е месечната вноска по договора за кредит.
По договор за потребителски кредит №4382817/26.01.2022г. ищцата
внесла сума в размер на 134.63 лева, представляваща лихва по договора.
С Решение №442/05.10.2023г., постановено по ГД №1216/2022г. по описа
на РС – Козлодуй, влязло в сила на 14.11.2023г. съдът е признал за установено
в отношенията между ищцата и ответното дружество, че сключеният между
тях договор за паричен заем №4382817 от 26.01.2022г. е нищожен.Със същото
решение съдът е признал за установено в отношенията между ищцата и „
Файненшъл България „ ООД, че сключеният между тях договор за
предоставяне на поръчителство №4382817 от 26.01.2022г. е нищожен.
С оглед отразеното в отговора на исковата молба признание, че ищцата
по процесния договор е погасила лихвено задължение в размер на 134.63 лева,
то съдът намира това обстоятелство за безспорно установено по делото.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило в
настоящия случай ищецът ще дължи само чистата стойност на кредита в
размер на 1000.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва,
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и други
такси, предвидени в договора.
С оглед констатираната нищожност на договора, като платена без
основание в случая се явява вноската за възнаградителна лихва в размер на
134.63 лева, поради което предявеният иск по чл.55 от ЗЗД се явява
основателен и доказан по размер, поради което същия следва да се уважи.
След като сумата от 134.63 лева е преведена по сметка на ищцовото
дружество и не се установява основание за заплащането й, то последната се
явява недължимо платена и подлежи на връщане от ответното дружество,
което неоснователно се е обогатило с тази сума.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
6
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за дължимата по делото
държавна такса по предявения иск в размер на 50.00 лева, внесени от ищеца по
делото.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от ЕАД „
Димитър Милев „, вписано в регистър БУЛСТАТ под №*********, фирмено
дело №24/2021г. по описа на СГС, адвокатското възнаграждение да бъде
определено при условията на чл.38 от ЗА.По делото не е било уговорено
възнаграждение за процесуално представителство, а безплатна правна помощ,
поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение.Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатна
правна помощ и съдействие, са предвидени в чл.38, ал.1 от ЗАдв..Преценката
дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално
затруднено или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна
свобода между адвоката и клиента.Договорката по чл.38 от ЗА касае
вътрешните отношения между адвоката и клиента му, поради което не е
необходимо тя да се доказва.
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази
връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер
предвиден в НМРАВ.
В случая определеното възнаграждение за иска с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД следва да се определи с оглед на разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
която предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие
при дела с интерес до 1000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение
е 400.00 лева.В случая минималното адвокатско възнаграждение по този иск
ще е в размер на 400.00 лева или 480.00 лева с включено ДДС.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „ Изи Асет
Мениджмънт „ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“ Джавахарлал Неру „ №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от
Галин Тодоров Тодоров ДА ЗАПЛАТИ на А. Й. Я., ЕГН:********** от
гр.Козлодуй, обл.Враца сума в размер на 134.63 лева / сто тридесет и четири
лева и шестдесет и три стотинки /, представляваща платена без основание
сума по недействителен договор за потребителски кредит №4382817 от
26.01.2022г., сключен между А. Й. Я., ЕГН:********** от гр.Козлодуй,
обл.Враца и „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ведно със законната лихва от датата на
7
депозиране на исковата молба – 09.05.2024г. до окончателно изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Джавахарлал Неру „ №28,
ет.2, ап.40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров ДА ЗАПЛАТИ на А.
Й. Я., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца сума в размер на 50.00 лева
/ петдесет лева /, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ Изи Асет
Мениджмънт „ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“ Джавахарлал Неру „ №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от
Галин Тодоров Тодоров ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД „ Димитър Милев „, вписано в
регистър БУЛСТАТ под №*********, фирмено дело №24/2021г. по описа на
СГС, сума в размер на 480.00 лева / четиристотин и осемдесет лева и нула
стотинки /, представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
8