Мотиви към Присъда
№ 20 от 08.11.2017г. по НОХД № 363/2017година
на РС Свищов
Обвинението
против подсъдимия С.В.Г. с ЕГН ********** е по чл. 343 в ал. 2 от НК за това,
че на 08.09.2017г. в с. Вардим, общ. Свищов управлявал МПС – товарен автомобил
„***“ с рег. № ***, без да притежава съответно свидетелство за управление на
МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на МПС без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС с НП №
17-0352-000624/08.06.2017г. на Началник РУ МВР Свищов, влязло в
законна сила на 10.08.2017г.
Граждански иск не е предявен.
Подс.
С.В.Г. даде обяснения по делото, според
които от 1994 година е правоспособен водач. Не подновил свидетелството за
правоуправление, защото известно време бил извън страната, а през другото време
не му трябвало. Няколко пъти заявил на полицаите, че е правоспособен, че има
издадено НП където пишело, че има категория М и В и има 39 точки в контролния
талон, а те твърдели, че няма шофьорска книжка, дори че му е необходима
категория С. Според обясненията му, придвижването на превозното средство до
сградата на РУ Свищов се извършило от него. Даде обяснения, че категоризацията
на автомобила е N1, което означава че това е автомобил до 3,5 тона,
който може да се управлява със свидетелство категория В. Според обясненията му,
тогава управлявал автомобила във връзка с работата му, превозвал стока от гр.
Русе до склад на фирма А.. Бил назначен на длъжност **** във фирмата, не бил
назначен за шофьор, но в момента вече не работел в същата фирма. Заяви, че до
сега не му била отнемана книжката и не му били отнемани правата за управление
на МПС. Защитникът му взема становище,
че от събраните по делото доказателства се установявало, че подсъдимият не е
извършил състава на инкриминираното деяние. Установено било, че подсъдимият
притежава 39 контролни точки и никога не му било отнемано това право. Позовава се, че временно лишаване от
право да управлява МПС лишава възможността да изпълнява такава дейност, но
водачът е правоспособен и не попада под хипотезата на чл. 150 НК. Безспорно
било, че има влязло в сила наказателно постановление, глобата по което била
заплатена, но счита, че тогава лицето е следвало да бъде санкционирано по чл.
150 а ЗДвП. Взема становище, че подсъдимият е правоспособен водач, имало
нарушение в случая, но по ЗБЛД. Подсъдимият не подновил свидетелството за
правоуправление след изтичане на срока на валидност – 10 години според закона,
но управлявал МПС, с което извършил нарушение по чл. 81 ал. 2 от ЗБЛД, но не и
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Моли да бъде постановена
оправдателна присъда.
От
събраните по делото доказателства, съдът
намери за установена следната фактическа обстановка:
Подс. С.В.Г. е роден на *** ***. Завършил средно образование. Не е женен. Работи
като **** в „****“**** гр. Русе. Осъждан е както следва: 1. С Решение по НАХД №
795/2005г. на РС Русе, в сила от 29.04.2005г. , подс. Г. е освободен от
наказателна отговорност за деяние по чл. 326 ал. 1 на основание чл. 78а от НК с
налагане на административно наказание глоба в размер на 500 лева. 2. С Присъда по НОХД № 2345/2009г. на РС Руне, в
сила от 30.10.2009г. , подс. Г. е осъден на една година лишаване от свобода,
отложено за срок от три години, за извършено на 23.08.2008г. престъпление по
чл. 206 ал. 1 от НК. 3. С определение от 09.01.2012г. по НОХД № 12/2012г. на РС
Русе, влязло в сила на същата дата, е
одобрено споразумение, с което на Г. е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от две години, изтърпяването на което е отложено със срок от три години
за извършено престъпление по по чл. 206 ал. 6 т. 1 вр. ал. 1 от НК.
На 08.09.2017г. св. Г.Г., св. К.К., Я.Н.
и св. В.А. ***, участвали в СПО по метода на широкообхватния контрол по
холандски модел, което по предварителен план се провежда на път II-52 км, 39 +565 при бензиностанция в с. Вардим, общ. Свищов, като СПО било
проведено в периода от 10,00 часа до 12,00 часа. Около 11,20 часа товарен
автомобил „***“ с рег. № *** се движил в посока от гр. Русе към село Вардим,
като св. К. подал сигнал със стоп палка да спре, според показанията на
свидетелите Г. и К.. След спирането на
товарния автомобил св. Г. поискал на водача на товарния автомобил документите
на водача и тези на товарния автомобил. Водач на товарния автомобил бил подс. С.В.Г.
***. Подс. Г. представел за проверка документите на управлявания от него
товарен автомобил, не представил
свидетелство за управление на МПС, представил лична карта и екземпляр от АУАН за нарушение
по чл. 150 от ЗДвП. След направена
справка служителите от РУ МВР Свищов с
оперативния дежурен установили, че подс. Г. не притежава свидетелство за
управление на МПС и е неправоспособен водач, както и че същия има издадено
Наказателно постановление № 17-0352-000624/08.06.2017г., издадено от Началника
на РУ МВР Свищов за извършено нарушение – управление на ППС без да притежава съответно свидетелство
за управление, влязло в законна сила на 10.08.2017г., според показанията на св.
Г., които кореспондират с показанията на св. К.. Последният изнесе, че при проверката водачът
представил свидетелство за регистрация на автомобила. Св. Г. заяви, че от
справката с оперативната дежурна част при РУ Свищов установил, че в АИС БДС
лицето няма валиден документ за правоспособност да управлява МПС, но поради
това, че същият продължавал да твърди, че има свидетелство за управление на МПС
бил съпроводен в РУ. Там инспектор Х.А. направил справка, от която установили,
че на втори август е връчено наказателно
постановление на водача, което не е било обжалвано и е влязло в сила на
10.08.2017г. Св. Г. изнесе, че след 2000 година от извършената справка не се
установило лицето да е имало свидетелство за правоуправление, а имал само лична
карта. Св. В.А. потвърди, че при проверката се установило, че водачът няма
свидетелство за правоуправление, а след направена справка с дежурния се
оказало, че той не е правоспособен. За констатираното
нарушение – управление на МПС без да е правоспособен водач, св. А. съставил на подс.С.Г. Акт за установяване
на административно нарушение бл. №
877907 от 08.09.2017г., приложен по
делото, свидетели по който станали св. К.К. и
св. Г.Г.. Акта
бил връчен на подс. С.Г., който не направил възражения по него.
Съгласно Справка в Централна база – КАТ, собственик на товарен автомобил
*** с рег. № *** е „А.“****. По
отношение на превозното средство, св. Г. заяви, че ако същото е регистрирано от категорията N1 може да се управлява с категория В. Видно
от свидетелство за регистрация Част I собственик на този автомобил е „А.“****, а от
свидетелство за регистрация Част II – автомобила е категория N1.
Видно
от справка за нарушител/водач С.В.Г., по отношения на същия има влезли в сила
13 наказателни постановления, като пет от тях са преди 2000 г., две от 2001 г.,
четири са влезли в сила през 2006 година и последното е влязлото в сива на
10.08.2017г. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Отразено в справката е, че на лицето е
издадено СУ МПС № 3567408, издържал изпит на 12.10.1994г. с Протокол № 669/12.12.1994г., придобити
категории В М, налични точки 39, като не е отразена дата на валидност на СУ
МПС, като статус на СУ МПС в АНД е отбелязано : налично. 9Съгласно писмо рег. №
1085р-5275 от 12.09.2017г. на Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Русе, след
извършена справка на 11.09.2017г. н АИС АНД, е установено, че С.В.Г. към
08.09.2017г. не притежава валидно българско СУ МПС.
Приложено по делото е Наказателно
постановление № 17-0352-000624 от 08.06.2017г. на Началника на РУ МВР Свищов, с
което на подс. Г. е наложено на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 пр. 1 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, с отразяване, че същото е влязло в сила на 10.08.2017г. Датата на влизане
в сила на наказателното постановление, размера на административното наказание,
основанието на което е наложено, както и
нарушените законови разпоредби – чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС без да е
правоспособен водач, са отразени и в приложения Картон на НП №
17-0352-000624/08.06.2017г.
Изискано
и приложено по делото беше писмо от
Сектор Пътна полиция ОД МВР от
03.10.2017г., видно от която подс. Г. е придобил правоспособност с изпитен
протокол № 669/12.10.1994г. , за кат. В; няма данни същият да е губил
правоспособност за водач на МПС, като към датата 08.09.2017г. е бил с 39
налични контролни точки. Към писмото е изпратена справка за
нарушител/водач, видно от която подс. Г. има издадено СУ МПС № 3567408,
издържал изпит на 12.10.1994г., като на 14.09.2017г. е подал документи за
дубликат на СУ МПС, като е представил карта за медицински преглед № 618 от
12.09.2017г. и на 15.09.2017г. е издадено СУ МПС № ********* валидно до
15.09.2027г. и статус на СУ МПС към
датата на тази справка е „валиден“. Приложени по делото са Протокол №
669/12.10.1994г., видно от която подс. Г. е издържал изпита на тази дата, като
в карта на водача С.В. Г. е записан протокол № 669/12.10.1994г. и издаденото
свидетелство за управление на МПС №
3567408. Приложено по делото е и
заверено копие от свидетелство за управление на МПС издадено на подс. Г. на
15.09.2017г. валидно до 15.09.2027 г. , както и копия на документите във връзка
с издаването му – заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин от 14.09.2017г., декларация от
Г. от 14.09.2017г. по чл. 17 ал. 1 от Правилника за издаване на българските
лични документи, в която декларирал, че шофьорската му книжка е изгубена по
време на престоя му в чужбина; декларация за обичайното пребиваване на Г..
Според данни за издаване на СУ МПС от 14.09.2017г. причината за издаване на СУ
МПС е дубликат на СУ МПС, като са описани предоставени документи – карта за
медицински преглед № 618 от 12.09.2017г. , която карта за медицински преглед е
приложена по делото, заключението по която е, че лицето отговаря на
изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категория В, М.
Видно
от удостоверение за наследници изх. № 1-4500 от 08.08.2016г. на Община Русе, В.С.
Г. е починал на 05.08.2016г. и е оставил за свои наследници съпругата си Е.Г. и
сина си С.Г.. Майката на подсъдимия е пенсионер, като и е отпусната пенсия в
размер на 294,79 лева съгласно приложеното Разпореждане за отпускане на пенсия
от ТП на НОИ Русе.
Гореизложената фактическа обстановка се
потвърждава от писмо на Сектор Пътна полиция – л. 9, справка за нарушител от региона
на Сектор КАТ – л. 10-15, Наказателно постановление № 17-0352-000624 от
08.06.2017г. на Началника на РУ Свищов – л. 17, АУАН бл. № 877907 от 08.09.2017г. – л. 18,
справка за нарушител /водач – л. 20-21, картон на НП, справка в Централна база
КАТ – л. 23, удостоверение за наследници, разпореждане за отпускане на пенсия,
свидетелство за съдимост, данни за личността, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, показанията
на свидетелите Г., К. и А., както и допълнително изисканите и представени писмо
от Сектор Пътна полиция, справка за нарушител и документи във връзка и издаване
на СУ МПС от 15.09.2017г.
От
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Същественият
въпрос за съставомерността на деянието като престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК е дали управляването на МПС с изтекъл срок на валидност свидетелство за
управление удовлетворява законадателното изискване осъществяването на тази
дейност по транспорта да е „без съответно“ свидетелство за управление.
Защитника на подсъдимия взема становище, че управлението на МПС от подсъдимия
след изтичане срока на валидност на свидетелството за правоуправление не го
прави неправоспособен, тъй като същия не
е губил правоспособност, не са му отнемани контролни точки, поради което и не е
извършил деянието, за което му е повдигнатото обвинение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано, че подс. Г.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343в ал. 2 от НК. Съдът
приема за доказано по безсъмнен начин, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато
обвинението. По такъв начин на 08.09.2017г.
в с. Вардим, общ. Свищов управлявал МПС – товарен автомобил „***“ с рег. № ***,
без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за управление на МПС без да притежава
съответното свидетелство за управление на МПС с НП №
17-0352-000624/08.06.2017г. на Началник РУ МВР Свищов, влязло в
законна сила на 10.08.2017г..
Налице са кумулативно предвидените обективни
признаци на състава на престъплението, а именно деецът да е бил санкциониран по
административен ред и преди изтичане на една година от датата на влизане в сила
на наказателното постановление, с който същият е бил санкциониран, е привел в
движение и е управлявал моторно превозно средство, без съответното
свидетелство.
Установи се,
че към датата на проверката 08.09.2017г. подс. Г. не е притежавал валидно
свидетелство за управление на МПС. Същият е бил наказан по административен ред
с влязло в сила НП на началника на РУ МВР за нарушение по чл. 150 ЗДвП, което
не е обжалвано и е влязло в сила на 10.08.2017г.. Във връзка с
възражението на подсъдимия, че е
правоспособен водач на МПС следва да се отбележи, че не е „съответно“ по
смисъла на закона свидетелство за управление на МПС, чийто срок на валидност е
изтекъл. Това е така, тъй като водачът не е доказал след изтичане на срока
наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена
годност за управление на МПС от съответната категория, което се доказва със
съответните документи, изисквани от контролните органи в съответствие с
националното законодателство. При просрочие на валидността на СУ МПС и
управляване на МПС извън този срок водачът първоначално носи
административно-наказателна отговорност, а когато в едногодишен срок от
наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без валидно
СУ МПС, той осъществява състава на чл. 343в ал. 2 от НК. В този смисъл е
решение № 44/2013г. по КНД № 2161/2012г. , I
н.о., ВКС.
Извършител на
престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК може да бъде не само неправоспособен
водач на МПС, който никога не е притежавал свидетелство или е правоспособен, но
не притежава валидно СУ МПС. Установи се по безспорен начин, че на подс. Г. е
издадено СУ МПС № 3567408, след издържан
изпит на 12.10.1994г., срокът на валидност на което е изтекъл. Според чл. 51 ал. 1 от ЗБЛД, срокът на
валидност на свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категория В е изтекъл. След изтичане срока на валидност на свидетелството за
управление на МПС под. Г. не е предприел действия за подновяването му, като
ново свидетелство за управление на МПС му е издадено едва на 15.09.2017г., по
подадено заявление на 14.09.2017г., което е след датата на настоящото деяние. В
случая подс. Г. е притежавал свидетелство за управление, чийто срок на
валидност е изтекъл. След това той е нямал правото да управлява МПС, до
подмяната на СУМПС. За пренебрегване на това си задължение, той е бил
многократно санкциониран, включително и с НП № 17-0352-000624/08.06.2017г. на
Началник РУ МВР Свищов, влязло в законна сила на 10.08.2017г.. С
констатираното управление на 08.09.2017г. той е осъществил от обективна страна
престъпния състав на чл. 343в ал. 2 от НК. Следва да се посочи, че след
изтичане на предписаните срокове за валидност, индивидуалният удостоверителен
документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство от
съответната категория, придобива качеството на нередовен български личен
документ/ § 1 т. 2 б. „ж“ от ДР на ЗБЛД, с произтичащите санкционни последици
за негови притетажел и ползвател уредени в чл. 81 от същия закон. Задължението
за управление на МПС със съответното свидетелство за правоуправление е
изпълнено от водача, при неговата административна валидност относно предвидения
законов срок и категорията, към която спада управляваното превозно средство. В
конкретния случая свидетелството за управление на МПС на подс. Г. е с изтекъл
срок на валидност към датата на деянието и не представлява изискуемият се
съответен документ, удостоверяващ правоспособност, доколкото както се посочи,
не е покрил и обезпечил минималните стандарти за физическа и умствена годност
за управление на МПС от съответната категория, чрез представяне на нужните
доказателства пред контролните органи, поради което може да бъде субект на
отговорност по чл.343в ал. 2 от НК, в който смисъл и Решение № 70 от 7 април
2016г. по н.д. № 206/2016г. на ВКС, III н.о..
Посоченото деяние е извършено от подс. С.Г. виновно, при форма на вината - пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили отражение представи относно обективните
свойства на деянието, а именно, че към момента на деянието не притежава валидно
СУМПС, че съществува забрана да управлява МПС без съответно свидетелство, че е
наказан по административен ред за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, но въпреки това
е пристъпил кум управление на МПС. В съзнанието на обвиняемия са намерили
отражение представи относно общественоопасният характер на извършеното от него
деяние, а именно, че посредством същото ще бъдат засегнати обществените отношения
гарантиращи спазването на установената със закон забрана за
управление на моторно превозно средство и пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние.
Видно от НП, влязло в сила на 10.08.2017г. е ,че подсъдимият е наказан за
нарушение по чл. 150 ЗДвП, че управлява МПС без валидно свидетелство за
управление на МПС, като подсъдимият е следвало да направи необходимото за
подновяване на свидетелството, като докаже със съответните документи
пригодността си за управление на МПС, като както се посочи, това е сторил на
14.09.2017г., когато е подал документи за подновяване на СУМПС.
По този
начин подс. С.В.Г. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 343 в. ал. 2 от НК.
Причини за извършване на престъплението –
незачитане на установения правов ред.
Смекчаващи
вината обстоятелства – съдействието при извършване на проверката.
Отегчаващи
вината обстоятелства – минали осъждания.
Съдът,
като взема предвид, че такъв род деяния са насочени срещу обществените
отношения касаещи транспорта и засягат установения правов ред регламентиращ
движението по пътищата, намира, че същите са с сравнително висока степен на
обществена опасност, въпреки предвиденото в закона наказание – от една до три години лишаване от свобода и глоба от
петстотин до хиляда и двеста лева. Обществената
опасност на подс. С.Г. е сравнително висока, осъждан е два пъти към датата на деянието.
Като
многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подс. С.Г. съдът прие съдействието на досъдебното и съдебно
производство, съдействието при извършването на проверката, мотива – управлявал
товарния автомобил във връзка с работата си – назначен бил за ****, като
превозвал стока от гр. Русе до склад на фирма А., не е санкциониран за нарушения по ЗДвП през
предходните осем години, освен влязлото в сила НП на 10.08.2017г., предприети
действия за подновяване на свидетелството за управление на МПС след извършване
на престъплението, поради което предвиденото в закона наказание се явява
несъразмерно тежко, поради което съдът
на основание чл. 55, ал. 1 т. 1 от
НК определи наказание под предвидения в
закона минимум, а именно в размер на 3 месеца лишаване от свобода, което
наказание счете, че ще изпълни целите на генералната и индивидуална
превенция. Съгласно чл. 57 т. 3 и чл. 58
т. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража с присъдата беше определен първоначален
общ режим за изтърпяване на наказанието три месеца лишаване от свобода, което
да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип.
На основание
чл. 55 ал. 3 от НК съдът не наложи кумулативно предвиденото по –леко наказание
глоба, предвидено наред с наказанието лишаване от свобода.
Разноски по делото не са направени.
По
тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: