Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4
гр. Пловдив, 08.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на шестнадесети
октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 414 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 186 от 08.04.2019
г., постановено по т. д. № 435 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд
е:
- признато за установено по иск на НАП
срещу „Д.Д.Д.П.П.“
ЕАД /н./, при участието на И.В.В. – постоянен синдик на „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /н./, съществуването
и дължимостта на предявени от НАП в производството по несъстоятелност на „Д.Д.Д.П.П.“
ЕАД /н/ по т.д. № 36/2016 г. на ПОС, ХIX- ти състав: публични
вземания, общо в размер на 4 201.60 лв., представляващи лихви за забава,
описани в пункт № 5, № 6, № 7, № 8 от списъка на неприетите вземания, предявени
в срока по чл.688, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР под № *** по партидата на „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /н/, като исковете
са отхвърлени в останалата им част по отношение на публични вземания, в размер
на 3634.34 лв., представляващи лихви за забава, описани в пункт от № 36 до № 50
от списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ,
обявен в ТР под № *** по партидата на „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /н/;
- признато за установено по иск на НАП/НАП/ - С.,
срещу „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /н./, при участието на И.В.В. – постоянен синдик на „Д.Д.Д.П.П.“
ЕАД /н./, съществуването и дължимостта на предявени от НАП в производството по
несъстоятелност на „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /н./ по т.д. № 36/2016 г. на ПОС, ХIX- ти
състав публични вземания в размер на
42 247,22 лв., представляващи държавна такса, главница, установена с
изпълнителен лист от 12.04.2017 г., издаден по т.д. № 3590/2015 г. по описа на
СГС, ТО, VI
-17 състав и лихва в размер на 2 617,19 лв., дължима за периода от падежа
на задължението до 20.11.2017 г., индивидуализирани в пункт 47 от списъка на
неприетите вземания;
- отхвърлени като неоснователни са исковете, предявени
от Н.А.П., за установяване по
отношение „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /н./, при участието на И.В.В. – постоянен синдик на
„Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /н./, съществуването и дължимостта на предявени от НАП в
производството по несъстоятелност на „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /н/. по т.д. № 36/2016 г.
на ПОС, ХIX -
ти състав публични вземания в размер на 7049.96 лв., представляващи дължима
лихва за забава на основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 72а от Закона за
опазване на околната среда, изрично посочени по размер и основания за
възникването им в пункт № 30, 31, 32,33 от списъка на неприетите вземания,
предявени в срока по чл. 688, ал.1 ТЗ, обявен в ТР под
№ *** по партидата на „Д.Д.Д.П.П.“
ЕАД /н./.
Със същото решение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД е осъдено да заплати на НАПсумата 606.64 лв., разноски в производството, както и да заплати по сметка наОС– П, сумата 1857.95 лв., представляваща дължима по делото държавна такса при съобразяване отхвърлената част от предявените искове.
Решението
е обжалвано от ищеца Н.а.з.п. както и от И.В.В. – постоянен синдик на „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД – в
несъстоятелност.
НАПчрез процесуалния
си представител е обжалвала решението в частта, с която са отхвърлени исковете против
„Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД – в несъстоятелност за признаване съществуването на публични
вземания в размер на 7049.96 лв., представляващи дължима лихва за забава на
основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 72а от Закона за опазване на околната
среда, изрично посочени по размер и основания за възникването им в пункт № 30,
31, 32 и 33 от списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл.688, ал.
1 ТЗ, обявен в ТР под № *** по партидата на „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД – в
несъстоятелност. Във въззивната жалба е изразено становище, че в тази част
решението е неправилно, поради което се иска същото да бъде отменено и вместо
това, да се постанови друго в същото част, с което се признае съществуването на
описаните публични вземания. Иска се присъждането на разноски, включително и адвокатско
възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт.
Постъпила е и въззивна жалба от
И.В.В. – постоянен синдик на „***“ ЕАД /в несъстоятелност/ против същото решение
в частта, с която предявените от НАПпротив „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД – в
несъстоятелност установителни искове за признаване съществуването на публични вземания в размер на 4 201.60 лв., представляващи
лихви за забава, описани в пункт № 5, № 6, № 7, № 8 от списъка на неприетите
вземания, както и на публични вземания в
размер на 42 247,22 лв., представляващи държавна такса, главница,
установена с изпълнителен лист от 12.04.2017 г., издаден по т.д. № 3590/2015 г.
по описа на СГС, ТО, VI -17 състав, са уважени. Искането е решението в тази част да
се отмени и да се постанови друго, с което се признае за установено, че „Д.Д.Д.П.П.“
ЕАД /н./ не дължи на НАП описаните публични вземания.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежни страни, същите са валидни и допустима.
Производството пред Пловдивския окръжен съд е било образувано по предявени от Н.а.з.п. против „***“ ЕАД /в несъстоятелност/ обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, за установяване съществуването в полза на НАП на публични включени в списъка на неприети вземания, както следва:
-
сумата от 7 835.94
лв. – общ размер на лихви за забава, описани в пункт № 5, № 6, № 7, № 8, № 36,
№ 37, № 38, № 39, № 40, № 41, № 42, № 43, № 44, № 45, № 46, № 48, № 49 и № 50
от списъка на неприетите вземания, предявени в срока чл. 688, ал.1 ТЗ;
- сумата
от 14 606.25 лв. – публични вземания за данък върху недвижими имоти, данък
върху превозни средства, битови отпадъци, дължими към О.Л., от които
11 902,81 лв. – главници и 2 703,44 лв. – лихви, изрично посочени по
размер и основания в пункт № 9, № 10, № 11, №12, № 13, № 14, №15, №16, № 17,
№18, №19, № 20, № 21, № 22, №23, № 24, № 25, № 26, № 27 и № 28 за публичните
вземания на О.Л. и в пункт № 34 и № 35 за държавните такси;
- сумата от 1061,06 лв. – главници, дължими за 2015 г. и 2016 г. към О.Л., лихви в размер на 40,03 лв., дължими до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност (27.05.2016 г.) и лихви в размер на 158,89 лв., дължими за периода от 28.05.2016 г. до 20.11.2017 г., установени с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № 3161/30.06.2010 г., посочени в пункт № 29 от списъка на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ;
- сумата от 42 247,22 лв. – публично вземане за държавна такса, главница, установена с изпълнителен лист от 12.04.2017 г., издаден по т.д. № 3590/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI -17 състав и лихва в размер на 2 617,19 лв., дължима за периода от падежа на задължението до 20.11.2017 г., индивидуализирани в пункт 47 от списъка на неприетите вземания;
-
сумата от 7049,96 лв. –
общ размер на дължима лихва за забава на основание ДОПК, във вр. с чл. 72а от
Закона за опазване на околната среда, изрично посочени по размер и основания за
възникването им в пункт № 30, 31, 32,33 от списъка;
- сумата
от 100,80 лв. – разноски във връзка с принудително изпълнение по реда на ДОПК съгласно Фактура №
**********/04.08.2014 г., включено под № 51 от списъка на неприетите от синдика
вземания.
Предявени са и искове за установяване поредността на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ, за онези от вземанията, които са обезпечени чрез наложени запори, вписани в ЦРОЗ, както и поредността по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични вземания, включени в списъка на приетите вземания, обявен по партидата на длъжника в ТР под № ****, по точки, посочени конкретно в исковата молба.
Правният интерес от
установяване съществуването на посочените вземания, е обусловен от постановените
по т. д. № 36 от 2016 г. на Пловдивски окръжен съд определения, с които съдът
по несъстоятелността е оставил без уважение възраженията на кредитора Н.а.з.п.
против включването на
една част от процесните вземания в списъка на неприетите вземания, както и за
промяна на поредността на удовлетворяване на друга част от приетите вземания. Предмет
на въззивните жалби е решението в частта относно исковете за установяване съществуването
на публични вземания за сумата от 7049,96 лв., за сумата от 7 835.94 лв. и по-точно за признатата
част от нея в размер на 4201.60 лева, както и за сумата от 42 247,22 лв.
По жалбата на Н.а.з.п.
З.
да отхвърли предявения иск за установяване съществуването на публични вземания в размер на
7049.96 лв., представляващи дължима лихва за забава на основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 72а от Закона за опазване на околната среда, Пловдивският
окръжен съд е приел, че съгласно
ТР № 3/03.07.2014 г., постановено по т.д. № 5/2013 г. на ОСК на ВАС, Законът за
лихвите върху данъци, такси
и други подобни
държавни вземания
/ЗЛДТДПВ/, бил
неприложим по отношение на имуществените санкции.
Решението в тази част е неправилно.
Според съдържащите се в исковата молба твърдения,
публичните вземания, за които се претендират лихви в размер на 7049.96 лева
произтичат от наказателни постановления № 011/04.10.2007 г. и №
011/04.10.2007 г., издадени от РДОС– гр. П., за нарушение на разпоредбите на
чл. 34ж, т. 2 във вр. с чл. 9б от Закона за чистотата на
атмосферния въздух.
Безспорно е, както е приел и окръжният съд, че
публичните вземания представляват имуществени санкции. Спорният въпрос е дали
върху тези санкции се начисляват лихви, а отговорът се съдържа в разпоредбата
на чл.175, ал. 1 ДОПК във вр. с чл.72а, ал.1 ЗООС, според които невнесените в срок глоби и санкции по тези закони, се събират заедно с лихвите за санкциите и разноските от НАПпо
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Размерът на лихвите в тези
случаи се определя по реда на посочения Закон за лихвите
върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания, според разпоредбата на чл. 1 от
който, неплатените
в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в
срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни
вземания от подобен характер се събират
със законната лихва. В чл. 1, ал. 3 ЗЛДТЗПДВ се съдържа изключение от това правило, като от
начисляването на лихви се изключени самите лихви и глобите. Съдържащото се в
разпоредба изключение е възпроизведено в чл.175, ал. 3 от ДОПК, която е предмет
на тълкуване в ТР №
3/03.07.2014 г., постановено по т.д. № 5/2013 г. на ОСК на ВАС.
Тъй като в конкретния случай се касае за имуществени санкции, които са
публични вземания, различни от глобите, то посоченото изключение по чл. 175,
ал. 3 ДОПК и по чл. 1, ал.3 ЗЛДТЗПДВ не се отнася за тези вземания. В този
смисъл е и тълкуването, съдържащо се в т.2 от ТР № 3/03.07.2014 г., постановено по т.д. № 5/2013 г.
на ОСК на ВАС.
Крайният извод е, че начислените от НАП лихви върху неплатените в сроковете за доброволно плащане вземания, произтичащи от наказателни
постановления № 011 от 04.10.2007 г. и № 012 от 04.10.2007 г.,
издадени от РДОС– гр. П., са дължими от ответното дружество. Общият размер
на тези лихви, за периода от датата на настъпване на падежа до 27.05.2016 г.
/датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност/, според приетото по делото и неоспорено от страните заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, възлиза на 9539.65 лева. Тъй като
предявеният иск е в рамките на посочената сума, вземането следва да се признае
в пълния му размер от 7049.96 лева, след като се отмени обжалваното
решение в тази част.
По жалбата на синдика:
Признатите с обжалваното решение
публични вземания за 42 247.22 лева
представляват държавна такса - главница, установена с изпълнителен лист от
12.04.2017 г. и лихва в размер на 2 617,19 лв., дължима за периода от
падежа на задължението до 20.11.2017 г., индивидуализирани в пункт 47 от
списъка на неприетите вземания. Вземането е възникнало по силата на влязъл в
сила съдебен акт, постановен по т.д. № 3590/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав и представлява публично държавно вземане по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. Включването на такова вземане в списъка
на приетите вземания се предпоставя от разпоредбата
на чл. 164, ал. 4 ДОПК, като вземането не само че се включва незабавно от синдика в списъка на приетите
от него вземания така, както е предявено, но и същото не може да бъде оспорено
по реда на част IV от Търговския закон или чрез обжалване на определението на
съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите от синдика
вземания. Поддържаното от синдика възражение, че вземането не следвало да се
приема, тъй като е последица от съдебен акт, постановен след решението за
откриване на производството по несъстоятелност в производство, в което синдикът
не е участвал, е неоснователно. Изложените в подкрепа на това възражение
обстоятелства са неотносими към посоченото основание, от което произтича
задължението за включване на конкретното публично вземане в списъка на приетите
вземания.
Неоснователно е и
възражението против иска за установяване съществуването на публични вземания в общ размер от 4 201.60 лв.,
представляващи лихви за забава, описани в пункт № 5, № 6, № 7, № 8 от списъка
на неприетите вземания, предявени в срока по чл.688, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР под
№ *** по партидата на „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /н./. Възражението всъщност се свежда до
оспорване на общия размер на тези вземания, тъй като не било ясно от какви
конкретни вземания е формиран общия сбор.
Описаните публични
вземания са част от общата претенция по т.1 от исковата молба и представляват
лихви за забавено плащане на публични вземания. Действително предявеният иск за
вземанията по пункт № 5, № 6, № 7, № 8 от списъка на неприетите вземания е за
по-голяма сума от присъдената. Претендираните публични вземания са лихви по
ЗЛВДТДПДВ върху различни задължения по декларации обр. 6, съответно от
30.06.2011 г. и от 30.12.2011 г., смятани от датата на падежа на съответното
главно вземане до погасяването му, като общия им сбор, при предявяването им
пред синдика и в исковата молба, възлиза на 7396.44 лева (975.51 +
2685.53+2490.07+1245.33). Поначало синдикът не оспорва съществуването на
главните вземания, за които се отнасят тези лихви, както и просрочването на
плащането им. Отказът лихвите в заявения им размер да бъдат приети, се основава
на становище, че обективно било невъзможно натрупването на лихви в такъв
размер.
От приетото по
делото и неоспорено от страните допълнително заключение на съдебно -
счетоводната експертиза (л.192 – л.194), се установява, че действителните
размери на вземанията за лихви за по т.5, т.6, т.7 и т.8 от списъка на
неприетите вземания за заявените периоди, са по-малки от заявените от кредитора
НАП и възлизат съответно на 443.33 лева, 2058.07 лева, 1687.02 лева и 13.18
лева. Общият размер на тези вземания възлиза на 4201.60 лв., колкото е и
признатото за установено вземане в обжалваната от синдика част от решението на
Пловдивския окръжен съд. Следователно и в тази част решението е правилно и
следва да се потвърди.
В полза на ищеца Н.а.з.п. следва да се присъдят адвокатско възнаграждение за представляващия агенцията юрисконсулт, което съдът, съобразно с правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, определя на 300 лева.
На основание чл. 694, ал.7, изр. първо ТЗ, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1, чл.71, ал.1, чл. 72, ал. 1 ГПК и чл. 18, ал.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът „***“ ЕАД /н./
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд
държавна такса за въззивното производство, в размер на 267,50 лева.
Мотивиран от горното, Пловдивският
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 186 от 09.04.2019 г., постановено по т.д. № 435 по описа
за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която са
отхвърлени като
неоснователни исковете, предявени от Н.А.П. /НАП/ - С., за установяване
по отношение „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /несът./,
при участието на И.В.В. – постоянен синдик на „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /несът./,
съществуването и дължимостта на предявени от НАП в производството по
несъстоятелност на „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /несъст./ по т.д. № 36/2016 г. на ПОС, ХIX
- ти състав публични
вземания в размер на 7049.96 лв., представляващи дължима лихва за забава на
основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 72а от Закона за опазване на околната среда,
изрично посочени по размер и основания за възникването им в пункт № 30, 31, 32,
33 от списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ,
обявен в ТР под № *** по партидата на „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /несъст./,
като вместо това в този част постановява:
ПРИЗНАВА за
установено по иск на НАПсрещу
„Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК ****, при участието на И.В.В. –
постоянен синдик на „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД – в несъстоятелност, съществуването на
предявени от НАПв
производството по несъстоятелност на „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /н/ по т.д. № 36 от 2016
г. на Пловдивския окръжен съд, ХIX - ти състав: публични вземания в размер на 7049.96 лева,
представляващи дължима лихва за забава на основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с
чл. 72а от Закона за опазване на околната среда, изрично посочени по размер и
основания за възникването им в пункт № 30, 31, 32 и 33 от списъка на неприетите
вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР под
№ *** по партидата на „Д.Д.Д.П.П.“
ЕАД – в несъстоятелност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 186 от 09.04.2019 г., постановено по т.д. № 435 по описа
за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е:
- признато за установено по иск на Н.А.П. срещу „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /н/,
при участието на И.В.В. – постоянен синдик на „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /н/, съществуването
и дължимостта на предявени от НАП в производството по несъстоятелност на „Д.Д.Д.П.П.“
ЕАД /н/ по т.д. № 36/2016 г. на ПОС, ХIX- ти състав: публични
вземания, общо в размер на 4 201.60 лв., представляващи лихви за забава,
описани в пункт № 5, № 6, № 7, № 8 от списъка на неприетите вземания, предявени
в срока по чл.688, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР под № *** по партидата на „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /н./;
- признато за установено по иск на Н.А.П. /НАП/ - С.,
срещу „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /н./, при участието на И.В.В. – постоянен синдик на „Д.Д.Д.П.П.“
ЕАД /н./, съществуването и дължимостта на предявени от НАП в производството по
несъстоятелност на „Д.Д.Д.П.П.“ ЕАД /н./ по т.д. № 36/2016 г. на ПОС, ХIX - ти
състав, публични
вземания в размер на 42 247,22 лв., представляващи държавна такса -
главница, установена с изпълнителен лист от 12.04.2017 г., издаден по т.д. №
3590/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI -17 състав и лихва в размер на 2 617,19 лв., дължима
за периода от падежа на задължението до 20.11.2017 г., индивидуализирани в
пункт 47 от списъка на неприетите вземания.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК ****
да заплати на Н.а.з.п. сумата 300 лева - адвокатско възнаграждение за
представляващия Н.а.з.п. юрисконсулт във въззивното производство по в.т.д. №
414 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК ****,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на АС-П-в, бул. „****“
№ **, ЕИК (БУЛСТАТ) ****, държавна такса в размер на 267,50 лева, платима от
масата на несъстоятелността, за въззивното производство по в.т.д. № 414 по
описа за 2019 г.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: