Решение по дело №696/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 52
Дата: 18 февруари 2022 г. (в сила от 18 февруари 2022 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20211700500696
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Перник, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500696 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от П.С. против решение № 242/15.10.2021 г. по гр.д. №
3515/2021 г. на РС – Перник, с което е отхвърлен предявеният иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1
ГПК от П. Г. С. срещу „Топлофикация - Перник“ АД, за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 194,38 лева - задължение за периода м. 1-2020 г. –
м. 12-2020 г. за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ****.
В жалбата по подробно изложени доводи се иска отмяна на решението от въззивната
инстанция като неправилно и необосновано, включително и в частта относно разноските и
уважаване на иска изцяло.
Въззиваемият „Топлофикация - Перник“ АД изразява становища за неоснователност
на жалбата и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
От приложените по първоинстанцинното делописмени доказателства (нотариален акт
1
№ 66, т. ІІІ, нот. дело № 1446/1994г., удостоверение за наследници на А. Д. С.) се
установява, че приживе А. С. е бил собственик на имот, находящ се в **** и до смъртта му
на 04.01.2021 г. /след процесния период/ по силата на закона /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ между А. С.в
качеството на собственик на имотаи ответното дружество са възникнали и са съществували
облигационни отношения относно продажбата на ТЕ при публично известни общи условия
на ответното дружество.
Процесните задължения са преди смъртта на наследодателя А. С. през 2021 г.
/процесният период е 1-2020г./12-2020г./, поради което след смъртта на А. С. по силата на
наследственото правоприемство и на осн. чл. 60, ал.1 ЗН наследниците му, сред които и
ищецът П. С. наследяват и отговарят за задълженията на наследодателя А. С., включително
и тези като страна по облигационни отношения с ответника относно продажбата на ТЕ на
осн. чл. 60, ал.1 ЗН. След смъртта на А. С. през 2021 г. по силата на наследственото
правоприемство собствеността върху процесния имот е преминала в патримониума на
наследниците му, които в качеството си на собственици по силата на закона /чл. 153, ал. 1
ЗЕ/ са станали и потребители на ТЕ за имота, респ. страна по облигационни отношения с
ответника относно продажбата на ТЕ. В обобщение следва, че за процесния период ищецът
е задължен и отговаря за задълженията на наследодателя А. С. като страна по облигационни
отношения с ответника относно продажбата на ТЕ на осн. чл. 60, ал.1 ЗН, а след смъртта на
наследодателя /след процесния период/ - ищецът е задължен и отговаря като страна по
облигационни отношения с ответника относно продажбата на ТЕ на собствено основание
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/, поради което възраженията на жалбоподателя -ищец в противен смисъл са
неоснователни.
Съобразно предмета на отрицателния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, освен
съществуването на облигационни отношения относно продажбата на ТЕ между страните, в
доказателствена тежест на ответника е да установи и факта, от който произтича вземането
му за ТЕ за процесния период, отричано от ищеца, а именно – ответникът в качеството си на
краен снабдител по ЗЕ и в изпълнение на задълженията си по облигационно отношение
между страните за процесния период е изпълнил задължението си да достави за процесния
имот топлофикационни услуги и ТЕ на стойност и в количество, съответна на
претендирания размер на вземането си за стойност и цената, както и при спазване на
нормативните изисквания за начисляване на тези суми.
В подкрепа на твърденията за съществуване на задължения за процесния имот по
делото са представени протоколи от взето решение на СЕС, молба за присъединяване на
СЕС към топлинната мрежа и пр., които документи безспорно установяват, че през 2015 г.
собствениците на жилища в **** в **** взимат решение за присъединяване на СЕС към
топлинната мрежа, като извършват всички необходими процедури за това. Въпреки
възложената му доказателствена тежест обаче, ответникът не е ангажирал доказателства за
това, че за процесния имот през исковия период е имало реално потребление на ТЕ за
сградна инсталация, отопление и/или БГВ в количество, за което е начислена
претендираната от него цена. По делото не се доказва и фактическото извършване на дялово
2
разпределение на ТЕ в етажната собственост по местонахождение на имота и при спазване
на нормативните изисквания за това, респ. правилното отчитане на потреблението от
отделните абонати. Поради това, с оглед процесуалното поведение на ответника, който не е
поискал събиране на други доказателства, и в приложение на последиците от разпределение
тежестта на доказване между страните, следва да се приеме за недоказано изпълнението на
задълженията му по облигационни отношения за доставяне на ТЕ като основание за
възникване на насрещното задължение на ищеца-потребител за плащане на претендираната
цена.
При тези изводи следва, че ответникът не доказва да е предоставил в процесния имот
стоките и услугите, чието заплащане претендира, поради което исковете са основателни и
следва да се уважат, а обжалваното решение следва да бъде отменено, като предявените
искове следва да се уважат изцяло. Въззивната жалба е основателна.
По разноските
С оглед изхода на спора, решението на РС следва да се отмени и в частта за
присъдените на ответника разноски от общо 100 лв., доколкото такива не му се дължат
предвид основателността на исковете.
Ищецът претендира и доказва разноски по производство пред РС общо 400 лв., които
с оглед изхода от спора му се дължат от ответника изцяло и следва да бъдат присъдени с
настоящото решение.
Жалбоподателят претендира и доказва разноски пред въззивната инстанция общо 425
лв., които му се дължат от въззиваемия изцяло, предвид основателността на жалбата.
С оглед резултата от обжалването, на въззиваемия не се дължат разноски по
въззивното производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 242/15.10.2021 г. по гр.д. № 3515/2021 г. по описа на Районен
съд – Перник, включително и в частта за осъждане на П. Г. С., ЕГН ********** да заплати
на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК ********* разноски в размер от 100 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание 124, ал. 1
ГПК от П. Г. С., ЕГН ********** от **** срещу “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, ****, че П. Г. С. НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация - Перник” АД сумата 194,38
лева, представляваща частот сумата от 728,91 лева, начислена като дължима за доставена
топлинна енергия за периода м. 1-2020 г. – м. 12-2020 г. в имот, находящ се в ****.
ОСЪЖДА “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, ****, да заплати на П. Г.
С., ЕГН ********** от ****, сумата 400 лв. – разноски по първоинстанционното
производство.
3
ОСЪЖДА “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, ****, да заплати на П. Г.
С., ЕГН ********** от ****, сумата 425 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4