№ 545
гр. Сливен, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230101467 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която е инициирано производство
по спорна съдебна администрация с правно основание чл. 127 ал. 2 СК – искане за
определяне местоживеенето, предоставяне упражняване на родителски права, определяне на
режим на лични отношения и издръжка на малолетно дете, чийто родители не живеят
заедно.
Ищецът твърди, че той и ответницата нямали граждански брак, но от 10 г. били
живеели заедно на съпружески начала, като от съвместното им съжителство имали родено
едно малолетно дете П И П, ЕГН: ********** родено на **** Заявява, че на 22.02.2022 г.
ответницата била напуснала семейното жилище и отишла да живее на семейни начала с друг
мъж в друго населено място. Детето било останало да живее при него, тъй като посещавало
училище и било свикнало да живее при него и неговите родители. Ответницата била спряла
да се интересува от детето, което било ученик в трети клас в ОУ „Св. Пайсий Хилендарски“
в с. ****. От 22.02.2022 г. ищецът твърди, че сам се бил грижил за детето и изцяло бил поел
неговата издръжка, като бил задоволявал нуждите му от храна, облекло, учебни пособия.
Моли съдът да предостави упражняването на родителските права на бащата по
отношение на малолетното дете, като определи местоживеенето му при него, както и да
определи режим на лични контакти на майката с детето и да я осъди да му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 170 лв. Претендира и деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание редовно призованият ищец се явява лично и с пълномощник.
Претенциите се поддържат изцяло и се иска уважаването им. Претендира се за присъждане
на направените по делото разноски.Изменя се размера на иска по чл. 143 СК от 170 лв. на
1
177,50 лева, с оглед изменението на минималния размер на издръжката съгласно чл. 142 СК.
Ответницата, се явява в съдебно заседание и оспорва предявените искове. Заявява, че
желае на нея да й бъдат предоставени родителските права по отношение на малолетното
дете и ищецът да бъде осъден да й заплаща издръжка.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищеца ИВ. П. В. и ответницата З. АЛ. К. са живели на съпружески начала, като от
съвместното им съжителство се е родило дете П И П, роден на ****дина, която
обстоятелство се установява от представеното по делото удостоверение за раждане.
От 22.02.2022 година ответницата е напуснала жилището и към настоящия момент
живее в дома на своите родители. Роденото от съжителството дете останало да живее при
баща си, като същото посещавало училище и било свикнало да живее с баща си и с
родителите на бащата, които му помагали в отглеждането на малолетното дете.
След като напуснала семейното си жилище, ответницата е престанала да се интересува
от малолетното дете, който бил ученик в трети клас. Ищецът сам се грижел и издържал
детето си, купувал дрехи, храна, учебни помагала и други вещи, необходими за неговите
ежедневни битови и здравни нужди. Страните в настоящото производство нямат сключен
граждански брак, а съжителствали на семейни начала от 2012 г. до 22.02.2022 г., когато
ответницата е напуснала семейното им жилище заедно с детето М.
От това съвместно съжителство имали родени две малолетни деца- П И П, родено на
**** и М Зафиров Александров, родено на 22.08.2014 г., което не е припознато от ищеца,
но същият твърди, че е негов биологичен баща. Ответницата е напуснала семейното
жилище и заживяла на съпружески начала с друг мъж.
По делото е изискан социален доклад от ДСП-Сливен, от който се установява, че
бащата е осигурил всички необходими жилищни и битови условия за детето П, като между
двамата има изградена силна емоционална връзка и ищецът се старае да му осигури сигурна
и стабилна среда за детето, която да благоприятства неговото развитие. Бащата е загрижен за
детето. Детето е записано в трети клас и посещава основно училище в с. ****. При разговор
със социалния работник детето заявява, че желае да продължи да живее при своя баща, като
отказва контакт със своята майка. Бащата е изразил желание да продължи да се грижи за
детето и да упражнява родителските права спрямо него, като може да разчита на подкрепата
на своите родители и близки в неговото отглеждане и възпитание. Допълва, че не е
ограничавал контактите на детето с неговата майка. При извършеното социално проучване е
констатирано, че за детето се полагат адекватни грижи от страна на неговия баща, който
разполага с необходимия капацитет и ресурс да осигури неговото нормално развитие и
правилно възпитание. Налице е подкрепяща среда от близки и роднини, които изразяват
готовност да подпомагат ищеца при отглеждането и възпитанието на детето.
Видно от социалния доклад изготвен от ДСП-Ямбол ответницата също разполага с
необходимите жилищни и битови условия за отглеждането на детето и може да разчита на
2
подкрепата на своите роднини при отглеждането и възпитанието му. Майката е
демонстрирала интерес и загриженост към детето. Социалните работници са констатирали,
че майката не осигурява жизнените потребности на детето и не полага необходимите грижи
за него в семейна среда. Същата обаче е заявила интерес и загриженост и емоционална
привързаност към детето. Не са констатирани преки рискови фактори за живота и здравето
на детето в жилището на ответницата.
При личното си изслушване бащата заявява, че към момента полага грижи за детето П
след като на 22.02.2022 г. майката била напуснала семейното им жилище. Детето
посещавало училище в с. **** и било записано в трети клас. Живеел заедно със сина си в
една стая, но приготвял и ремонтирал самостоятелна стая за детето. В същия двор, но в
друга къща били живеели родителите на ищеца, където бил живеел и неговия брат.
Разполагали със самостоятелна баня и тоалетна. Преди да се разделят били живеели заедно с
ответницата 11 години и имали друго дете освен П, което живеело при нея и не било
припознато от него. Заявява, че работи в кравеферма и представя трудов договор в подкрепа
на това твърдение. Когато ходил на работа неговата майка му помагала за грижите за
детето.Той водил детето до училищния автобус, който го отвеждал до училището в с. **** и
на обяд бил го чакал да се прибере с автобуса. Детето било привързано към него и към
братчето си, което желаело да вижда, но което го било забравило, тъй като не го било
виждало четири месеца. Детето искало да учи и било отличен ученик. Желае да продължи да
се грижи за детето и смята, че ще се справи по-добре с грижите за него от ответницата.
Майката при личното си изслушване пред съда заявява, че желае да отглежда детето и
има условия затова. Другото дете било живяло заедно с нея и си имало самостоятелна стая и
било ходило на училище в с. С. Двете деца били привързани едно към друго и се били
търсили. Твърди, че не била търсила детето, тъй като ищецът я бил заплашвал, употребявал
алкохол, ходил по казина и я биел пред децата. Понеже я бил заплашвал била взела едното
дете, а не двете деца. Не ходила на работа и не търсила работа, нейните родители я били
издържали. Била се грижила за детето П от раждането му, което било добро дете и било
привързано към нея и дори я било защитавало пред баща му. Не била търсила детето заради
заплахите към нея от ищеца.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел П, който е чичо и съсед на
ищеца детето П си има самостоятелна стая и иска да учи, ходи на училище и е отличен
ученик, а другото дете е при майката, която не идвала да вижда детето, не му плащала
издръжка и била живяла в колиби заедно със своите роднини и били умирали от глад. Двете
деца били привързани едно към друго, но ответницата била разделила децата. П искал баща
му да вземе и неговото братче, но той не могъл, защото детето не било припознато. Докато
ищецът бил на работа неговите родители му били помагали с грижите за детето.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетелка Па, която е леля на ищеца,
той си бил купил къща, като ответницата не се била грижила за детето П, а се грижила за
другото дете. Ищецът се бил грижил за П, като детето било ходило на училище и било
отличник и бил издържал детето подпомаган от своите родители. Ищецът бил ходил на
3
работа, като ответницата не била идвала да вижда детето и била живеела в мизерни условия.
Съдът кредитира тези свидетелски показания като обективни, еднопосочни и
безпротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните
по делото писмени доказателства, които като еднозначни и непротиворечиви, както и
неоспорени от страните кредитира.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Въз основа на събраните доказателства /свидетелските показания и социални доклади/
и изслушването на бащата съдът счита, че бащата е по-пригодния родител за отглеждането
и възпитанието на малолетното дете П и на него следва да се предостави упражняването на
родителските права.
При анализа на възприетата фактическа обстановка, като се вземат предвид всички
значими фактори – субективните - от една страна: възрастта и пола на детето /момче на 10
г./, естественият му начин на живот, средата, която му е позната, отношението му към всеки
от родителите, изразената привързаност към тях, от друга страна: характера и поведението
на всеки от двамата родители, способността да полага в необходимия обем лични и
непосредствени грижи към детето, да проведе спокойно възпитанието им, възможностите да
им осигури нормална и задоволяваща потребностите им домашна обстановка и средствата за
тяхната издръжка, както и обективните фактори – потенциала за осигуряване на добро
образование и развитие, безпрепятственото приспособяване в позната среда и сигурна
битова обстановка, както и душевния им комфорт, съдът счита, че интересът на детето
налага упражняването на родителските права в този момент да се предостави на бащата.
Съгласно трайната и константна практика на ВКС обективирана в ППВС № 1 от 1974 г.
майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава деца от женски пол и наравно да
отглежда и възпитава момчета. За да й се откаже това право, каквото е искането на ищеца, е
необходимо да са дискредитирани по някакъв начин качествата и способностите й на
родител и възпитател . В случая родителския капацитет на майката е дискредитиран с оглед
на нейното поведение, изразяващо се в изоставяне на детето П, разделянето на двете деца П
и ЕМ, като детето ЕМ е отвела да живее при нея, а детето П е оставила на при неговия баща,
нейната незаинтересованост към състоянието на детето П, фактът, че не е потърсила
никакъв контакт с това дете, дори и не се е обадила по телефона за да се информира какво се
случва с него, не е изпращала никакви парични средства за неговата издръжка. Не се
доказаха твърденията на ответницата, че ищецът я бил заплашвал, поради което не могла да
види детето. Същата е изразила желание да се грижи за детето и на нея да бъдат
предоставени за упражняване родителските права пред съда. Видно от изготвения социален
доклад от ДСП-Ямбол майката не осигурява жизнените потребности на детето и не полага
необходимите грижи за него в семейна среда. Двамата родители разполагат с необходимите
жилищни и битови условия за отглеждането и възпитанието на детето, както и могат да
разчитат на помощта на своите близки и роднини за отглеждането и възпитанието на детето,
което се констатира от изготвените по делото социални доклади. В същото време, обаче
4
детето е момче на 10 г. и му предстои навлизане в пуберта, поради което по-пригоден за
неговото отглеждане и възпитание се явява неговия баща с оглед пола и възрастта на детето.
Естествения начин на живот на детето и неговата позната среда са в дома на неговия баща,
където е живяло от неговото раждане до настоящия момент, като същото е свикнало и с
училищната си среда, като ходи с желание на училище и е отличен ученик. При разговор със
социалния работник е изразило желание да продължи да живее при баща си и емоционална
привързаност към своя баща. Не демонстрирало привързаност към своята майка, а е
отказвало контакти с нея. Детето е изразило привързаност към по-малкия си брат и желание
същия да живее при него и баща му.
Родителския капацитет на бащата за отглеждането и възпитанието на детето към
настоящия момент не е дискредитиран. Същият към настоящият момент полага адекватни
грижи за отглеждането и възпитаването на детето П, задоволявал е всичките му потребности
от храна и облекло съобразно възрастта му, създал му е сигурна и спокойна семейна среда.
Разчита на помощта на родителите си за обгрижването на детето, когато е на работа или е
възпрепятстван. Детето са емоционално привързано към бащата. Бащата не е възпрепятствал
по никакъв начин контакта на детето П с неговата майка, но същата не е потърсила такъв
контакт с детето. Ответницата не доказа твърденията си в противния смисъл. Съзнава
необходимостта детето да посещава училище и отчита постиженията му като отличен
ученик.
С оглед изложеното съдът намира, че в настоящия момент родителските права следва
да се предоставят за упражняване на бащата.
Ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение,
няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с
новосъздадената обстановка – като определящ отново ще е интересът на детето, до
навършване на пълнолетието му.
Настоящата инстанция, съобразявайки всички релевантни обстоятелства, визирани в
разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК, изхождайки единствено и само от интереса на детето,
счита, че на този етап по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо
малолетното дете е бащата. На първо място съдът взе предвид установената от
свидетелските показания и социалния доклад на ДСП-Сливен емоционална привързаност
на детето към бащата, който полага грижи за детето П, както и проявите на майката
дискредитиращи родителския й капацитет и нейната незаинтересованост от нуждите на
детето П. Същата макар, че твърди, че е загрижена и заинтересована от детето не е проявила
с поведението си загриженост и заинтересованост, тъй като не е потърсила детето повече от
четири месеца, нито му е заплащала издръжка. Бащата е способен да възпита трудови
навици у детето и да благоприятства продължаването на неговото образование, докато
майката не работи и не си търси работа и се издържа от социалните помощи, които получава
и от финансовата подкрепа на родителите й .
Тези факти, съотнесени към конкретните нужди и потребности на детето, безспорно
водят до извода, че на този етап от физическото, духовно и емоционално развитие на детето,
5
с оглед на потребности му и възможностите на родителя да ги задоволи, по-пригодния
родител да упражнява родителските права спрямо детето е бащата.
С оглед изложеното съдът намира, че е най-подходящо и в изключителен интерес на
детето е упражняването на родителските права да се предостави на бащата, като се определи
местоживеенето на детето при него. Бащата има необходимия родителски потенциал, отнася
се с отговорност към родителските си задължения. Той полага всички необходими грижи за
детето, свързани с отглеждането и възпитанието им.
След като детето ще живее при бащата е необходимо на него да се предоставят
упражняването на родителските права. Ответницата, като майка има право на лични
отношения с детето. За да се гарантира спокойствието на детето, техните права и интереси
от една страна и от друга, като гаранция за правата на ответницата и отчитайки
необходимостта същата да участва активно в тяхното отглеждане.
Съдът счита, с оглед възрастта на детето за подходящ следният режим на лични
отношения с детето - ****. При изменение на обстоятелствата ответницата има право да
поиска изменение на режима. Не се налага да бъде определен режимът поискан от ищеца
относно лични контакти на ответницата с детето, който изключва преспиването на детето
при нея, тъй като с това не би се нарушил неговия режим на живот, тъй като същото е на 10
г. и по този начин би прекарвал повече време не само с ответницата, но и с неговия брат,
към който детето е привързано.
Предявената искова претенция за присъждане на издръжка за детето занапред по чл.
143 СК е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съобразявайки възрастта на детето, неговите нужди и възможностите на родителите
съдът намира, че ежемесечно необходимата издръжка за малолетното дете е в размер на 250
лева. Определянето на общо необходимата издръжки е съобразена с факта, че детето е на 10
г. и са необходими средства за закупуване на облекло, храна и други характерни за възрастта
им консумативи, нуждае се и от средства за пълноценна храна с оглед правилното му
физическо израстване. От горепосочения общ размер на издръжката, ответницата следва да
заплаща 177,50 лева, а останалата част от необходимите средства за издръжка ще се
осигурява от бащата, който полага и ще продължи да полага непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на малолетното дете. Този размер на дължимата ежемесечна
издръжка съдът определи вземайки предвид доходите на двамата родители и факта, че не се
доказа размера на реализирания от ответницата месечен доход. Същата видно от социалния
доклад от ДСП-Ямбол не работи, а получава месечни семейни помощи. Бащата видно от
представения по делото трудов договор работи като животновъд на непълно работно време
и получава ежемесечно възнаграждение в размер на 355 лв. Поради това издръжката
занапред следва да се присъди в горепосочения минимален размер определен по реда на чл.
142 СК, , считано от датата на подаване на исковата молба, тъй като се установи, че
страните живеят разделени към датата на подаване на исковата молба- 12.04.2022 г. Майката
през целия този период не заплащала никаква издръжка на детето си П. Следва да се
отбележи, че задължението за издръжка е със законов приоритет пред останалите
6
задължения. Това следва да е и естествената нагласа на един родител – нуждите на детето да
са сред приоритетите му. Майката е трудоспособна, може да работи и реализира трудови
доходи. Издръжка дължи съгласно закона дори и да е нетрудоспособна и безработна.
Определеният размер на издръжката не е прекомерен, като ответницата е задължена по
закон и като родител да я осигурява. Липсата на достатъчно доходи съгласно ал.2 на чл.143
от СК не изключва дължимостта на издръжката. Ето защо искът за присъждане на издръжка
занапред се явява основателен за сумата в размер на 177,50 лева месечно за детето, считано
от датата на подаване на исковата молба –12.04.2022 г. до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване. От 01.04.2022 г. минималния размер на
дължима месечна издръжка е равен на 177,50 лв.
Ответницата също така следва да заплати държавна такса с размер определен съгласно
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 255,60
лв., изчислени върху тригодишните платежи.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на
издръжка следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.
Ето защо и съдът
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете П И
П с ЕГН **********, родено на ****дина, на бащата ИВ. П. В. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете П И П с ЕГН **********, родено
на ****дина при бащата ИВ. П. В. с ЕГН ********** на адрес: с. Калояново, общ. Сливен.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на майката З. АЛ. К. с ЕГН
********** с малолетното дете П И П с ЕГН **********, родено на ****дина, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10,00 часа на
съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото несъвпадащ с
платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА майката З. АЛ. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на бащата ИВ. П.
В. с ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетното дете П И П с ЕГН
**********, родено на ****дина ежемесечна издръжка в размер на 177,50 лева, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.04.2022 година, до навършване
пълнолетие на детето или настъпването на други законни причини за изменението или
прекратяването на издръжката.
Издръжката ще се заплаща по банкова сметка на бащата ИВ. П. В. с ЕГН **********
ежемесечно до 10-то число на текущия месец.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 127а, ал. 4 СК предварително
изпълнение на решението в частта, по отношение на издръжката.
7
ОСЪЖДА З. АЛ. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт
държавна такса в размер на сумата 255,60 лева.
ОСЪЖДА З. АЛ. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. П. В. с ЕГН
********** сумата от 225,00 лева представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8