Р Е Ш Е Н И Е
Номер 676 Година 17.06.2020 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на втори
юни две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело № 3072 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215,
ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „Ипар-2015“ ООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.Просеник, общ.Руен,
м.“Азмака“, база „Ипар-2015“ ЕООД, представлявано от управителя М. Ме. К. против
протоколно решение № 1/06.02.2019г. на комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Руен,
с което е определен размера на еднократно обезщетение за възникнало на
основание чл.64 от Закона за енергетиката, сервитутно право върху имот с пл.№
044021 по КВС на с.Просеник, общ.Руен, с обща площ от 11,000 дка., със
засегната сервитутна площ от 1,595 дка и стъпка за стълб от 0,057 дка за сумата
от 1 157,00 лева. Счита решението, в частта касаеща размера на
определеното обезщетение, за неправилно, незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалните и процесуалните закони. Прави искане да се измени
обжалваното решение, в частта засягаща размера на еднократното обезщетение,
като същото бъде определено на база действителна пазарна стойност на имота и да
се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – Община Руен,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и прави
искане да бъде отхвърлена и да му се присъдят направените по делото разноски.
Заинтересуваната страна -
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 201, редовно уведомена, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане
да бъде отхвърлена.
Административен съд Бургас
намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.215,
ал.4 от ЗУТ
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е основателна.
С нотариален акт № 61, том ІІ,
рег.№ 1445, дело 228/2015г. на нотариус с рег.№ 324 на Нотариалната камара, „Ипар-2015“
ООД е придобил нива в с.Просеник, местност „Землище Доброван“, общ.Руен, с площ от 11.000 дка, представляваща
имот № 044021 по картата на землището.
Със заповед № РД-08-85/05.02.2019г.
на кмета на община Руен, е назначена комисия по чл.210 от ЗУТ.
От „Хемус консулт“ ЕООД е изготвен оценителски
доклад за определяне на пазарната стойност на безсрочен сервитут, в т.ч. и
трайно заетата площ от стъпката на стълб в поземлени имоти в земеделски
територия, засегнати от изграждането на обект: „ВЛ 400 kV“ от п/ст
„Варна“ до п/ст „Бургас“ в землището на с.Просеник, общ.Руен, обл.Бургас. За да
се определи тази стойност от оценителя са ползвани два метода – на посредственото
сравнение и метод на капитализиране на бъдещите рентни приходи. При първият
метод оценителският екип е използвал за пазарен множител /отношение между пазарната цена на дадения недвижим
имот и друг негов показател/ офертната цена на квадратен метър площ, при втория
метод са изследвани възможните доходи, които се генерират от използването на
земеделските земи, съобразени с начина им на трайно ползвате, местоположение и
др.фактори.
На заседание на комисията по
чл.210 от ЗУТ, за което е съставен протокол от 06.02.2019г. е приет изготвения
от „Хемус консулт“ ЕООД оценителски доклад. За неразделна част от протокола са
обявени таблиците за оценки на безсрочен сервитут, в т.ч. и трайно заетата площ
от стъпката на стълб в поземлени имоти, в земеделска територия, включени в
трасето за изграждане на линеен за обект „Нова ВЛ 400 kV“ от п/ст
„Варна“ до п/ст „Бургас“ по одобрен и влязъл
в сила ПУП – Парцеларен план за всяко землище. Видно от таблиците под № 21 е
записан имот № 044021, целия с площ от 11,000 дка, с начин на трайно ползване –
етерично маслодайна култура/нетерасирана, 8 категория, с площ на сервитута
1,595 дка и площ на заетата стъпка на стълб – 0,057 дка. По отношение на имот с
№ 044021 е определено обезщетение в общ размер на 1 157,00 лева.
Решението на комисията е
съобщено на „Ипар-2015“ ООД на 29.11.2019г., съгласно приложеното по делото
известие за доставяне и е обжалвано с жалба вх.№ УТ-379-371/09.12.2019г.,
подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
По делото е допусната и приета
съдебно-оценъчна експертиза, като съгласно заключението на вещото лице
пазарната стойност на имот № 044021, м.„Землище Доброван“, землище с.Просеник,
общ.Руен с площ от 11,000 дка е в размер на 9 684,84лв., на засегнатата от
сервитута площ 1,595 дка е в размер на 1 404,31 лева, пазарната стойност
на сервитутното право е 1 286,41 лева, а пазарната стойност на стъпка
стълб е 50,19 лева, като полагащото се обезщетение е определено в размер на 1 336,60
лв.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваното решение е прието от компетентен
орган с оглед на разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗУТ – комисия назначена от
кмета на община Руен, чийто състав е определен със заповед № РД-08-85/05.02.2019г..
Заседанието на комисията, на което е прието решението е законно, тъй като на
него са присъствали председателя и всички шест члена. Съответно, решението е
прието с единодушие, тоест при наличието на необходимото мнозинство.
Решението е мотивирано, тъй като в него се
съдържат фактическите и правни основания за приемането му.
Съгласно чл.64, ал.1 от Закон за енергетиката, при разширение на съществуващи и при изграждане
на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и
експлоатират енергийния обект възникват сервитути.
Съгласно чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите
възникват когато: 1.има влязъл в сила подробен устройствен план, с който
се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния
енергиен обект в засегнатите имоти и 2.титулярят на сервитута изплати или внесе
еднократно обезщетение по реда на ал.6 на разположение на собственика, и на
носителите на други вещни права върху засегнатия имот.
Съгласно
чл.64, ал.6 от ЗЕ, определянето
на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти
се извършват по реда на чл.210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните
въз основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на
обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на
сервитутните права от лицата по ал. 1.
Съгласно чл.65, ал.1 от ЗЕ, размерът на
обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 се определя при прилагане на следните
критерии: 1.площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута;
2.видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4.
справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в
границите на сервитута.
Съгласно
чл.210, ал.1 от ЗУТ, изготвянето
на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично
предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от
комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал.2, кметът
нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето
на обезщетения или оценка от комисията.
В случая,
безспорно е налице първото основание за възникване на сервитут, предвидено в
нормата на чл.64, ал.4 от ЗЕ, а именно наличието на одобрен ПУП-Парцеларен план на обект „Нова ВЛ 400 кV п/ст
„Варна“ –п/ст „Бургас“.
Процесната оценка е определена във връзка с
изпълнението на второто предвидено основание за възникване на сервитута - изплащане
на еднократно обезщетение на собственика на засегнатия имот. Това обезщетение е
определено от комисията по чл.210 от ЗУТ, към който ред препраща нормата на
чл.64, ал.6 от ЗЕ.
Жалбоподателят не е съгласен с
определеното му с решението обезщетение в общ размер на 1 157,00 лева и го
е оспорил, като занижен с твърдението, че същото не е определено по пазарни
цени. В подкрепа на твърденията, за неправилно определяне на размера на
дължимото обезщетение по делото е допусната съдебно-оценъчна експертиза, вещото
лице по която за да изготви своето заключение е ползвало два метода. Първият
метод на пазарните аналози, като са ползвани две сделки - покупко-продажба на
земи в землището на с.Просеник, вписани в Агенция по вписванията и офертна цена
на един имот, посочени в нарочна таблица. Вторият метод на капитализиране на
бъдещи рентни приходи, като са взети в предвид годишната рента, норма на
възвращаемост, очаквано нарастване на поземлената рента и разходите направени
за отглеждане на засятото трайно насаждение – лавандула. Въз основа на двата
метода, вещото лице е определило пазарна
стойност на имот № 044021 с площ от 11,000 дка - 9 684,84 лева, пазарна
стойност на сервитута с площ от 1,595 дка - 1 404,31 лева, пазарна
стойност на сервитутното право - 1 286,41 лева и пазарна стойност на
стъпка стълб - 50,19 лева или дължимото обезщетение е определено в размер на
1 336,60 лева.
Съдът кредитира приетото по
делото заключение на вещото лице, тъй като то е изготвено на база реално
извършени сделки с имоти находящи се в землището на с.Просеник, в което землище
се намира и имота на жалбоподателя и е съобразено с начина му на трайно
ползване. Вещото лице се позовава на действително извършени сделки, намерени в
Службата по вписванията гр.Айтос и една офертна цена, което дава по-голяма
достоверност и обективност на изследването, в сравнение само с офертните цени,
ползвани от оценителя в административното производство. Също така, за да се постигне
обективна пазарна цена на имота, следва да бъдат съобразени и неговите
подобрения, както е сторило вещото лице. В случая, на място са установени трайни
насаждения – лавандула, чиито разходи за отглеждане на 1 дка, по метода на
натрупаните разходи са оценени от експерта на 1 000,00 лева, като се сочи,
че тези насаждения достигат възрастова зрялост за жътва и извличане на масло
едва след третата година. В
случая при определяне на дължимото обезщетение, следва да бъдат включени
и подобренията в имота, каквито представляват лавандуловите насаждения. Вярно
е, че сервитутът сам по себе си няма да засегне насажденията, но е вярно също
така, че пазарната стойност следва да отчете тези подобрения, защото в
условията на свободно и независимо договаряне подобренията неминуемо повлияват
цената на имота, а пазарната стойност е именно тази, която се постига при
такова свободно и независимо договаряне. Също така, съгласно чл.64, ал.3, т.2, б.“а“ от ЗЕ, в засегнатите поземлени имоти не се допуска
извършване на застрояване или засаждане на трайни
насаждения в сервитутната ивица, определена в Наредбата по ал. 9. След като в
целия сервитут не се допуска засаждането на трайни насаждения, то при
определяне на справедливата пазарна цена, на частта от имота, която попада в
сервитута, следва да бъдат оценени всички трайни насаждения, които попадат в нея,
макар и да не са премахнати.
С оглед на изложеното обжалваното решение, в
оспорената част следва да бъде изменено, като стойността на определеното на
жалбоподателя паричното обезщетение се увеличи от 1 157,00 лева на 1 336,60
лева, съобразно заключението на вещото лице, по приетата по делото
съдебно-оценъчна експертиза.
При този изход на спора и на основание чл.143,
ал.1 от АПК в полза на жалбоподателят следва да се присъдят в пълен размер направените
по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева и
възнаграждение на вещото лице в размер на 250,00 лева.
От жалбоподателя са направени разноски и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, по отношение на
което от ответника е направено възражение за прекомерност, което е основателно.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията действала към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие и образуване на настоящото съдебно производство, при материален
интерес от 1 157,00 лева, еднократния размер на дължимото минимално
възнаграждение е 310,99 лева, като в случая е договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева. Делото не се отличава с
много висока фактическа и правна сложност, поради което са налице основанията
по чл.78, ал.5 от ГПК, на жалбоподателя да се присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение. Размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде определен на 400,00 лева, като се вземе в
предвид, че по делото са проведени две открити съдебни заседание, от
процесуалния представител на жалбоподателя са направени доказателствени искания
и по негова инициатива е допусната съдебна експертиза.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас, десети състав
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ решение от 06.02.2019г.
на комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Руен, отразено в протокол № 1/06.02.2019г.,
В ЧАСТТА, в която е определено
еднократно обезщетение във връзка с възникване на сервитути при изграждане на
обект: „Нова ВЛ 400
kV“ от п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас“ върху имоти в
землището на с.Просеник, засегнати от трасето по отношение на притежавания от
„Ипар – 2015“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
с.Просеник, общ.Руен, м.“Азмака“, база „Ипар-2015“ ЕООД, представлявано от
управителя Мюбеджан Мехмед Камбер поземлен имот с пл.№ 044021 по КВС на
с.Просеник, м.“Землище – Доброван“ общ.Руен, с площ от 11,000 дка. в размер на
дължимото обезщетение от 1 157,00 лева, КАТО ОПРЕДЕЛЯ общ размер на дължимото обезщетение от 1 336,60
лева (хиляда триста тридесет и шест лева и шестдесет стотинки).
ОСЪЖДА
Община Руен да заплати в полза на „Ипар
– 2015“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.Просеник,
общ.Руен, м.“Азмака“, база „Ипар-2015“ ЕООД, представлявано от управителя
Мюбеджан Мехмед Камбер, разноски по делото в размер
на 700,00 (седемстотин) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: