Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Делото е образувано по подадената от адв окат М Д.-ВТАК, в качеството й на пълномощник на Ц. И. Ц. с постоянен адрес гр.В.Т.,ул.”Ц.”, №.., частна жалба против Определение №940/17.04.2013 г. постановено от В. районен съд по гр.д.№3946/2012 г. по описа на съда, в частта му ,с която на основание чл.77 от ГПК съдът е осъдил Ц. И. Ц. да заплати по сметка на ВТРС държавна такса за производството по делото в размер на 80 лева.В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на определението поради неправилно приложение на процесуалния закон.Твърди се, че съдът не може след постановяване на окончателния съдебен акт да до изменя или допълва, съгласно чл.246 от ГПК.Посоченото в определението правно основание, на което се е позовал съдът, а именно чл.77 от ГПК, според жалбоподателя, е неприложимо,тъй като се отнася само за разноски, но не и за държавна такса, какъвто е случаят.Сочи се също, че чл.248,ал.1 от ГПК допуска изменение на решението в частта за разноските само при две условия- в срока за обжалване и при направено искане от страните.Иска се отмяна на определението в обжалваната му част. В законоустановения срок след размяната на книжа не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и данните по делото, намира жалбата за неоснователна. Великотърновският районен съд е постановил обжалваното определение на основание чл.77 от ГПК, като е осъдил ответната страна да заплати несъбрана държавна такса за производството в размер на 80 лв.Изложил е в мотивите на определението, че по заведения иск с правно основание чл.439 от ГПК, по който жалбоподателят е ответник, не е била събрана държавна такса от ищеца,тъй като той е бил представляван от особен представител.Делото е решено в полза на ищеца, при което ответникът е следвало да бъде осъден да заплати всички направени от ищеца разноски, в т.ч. и държавната такса.Тъй като тя не е била събрана от него по изложените по-горе причини, то съгласно правилото на чл.78,ал.6 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати дължимата държавна такса, която се внася по сметката на съда.Пропускът на съда да събере таксата с решението може и следва да се попълни по реда на чл.77 от ГПК,тъй като се касае до хипотезата на „страна, останала задължена за разноски”.В случая е неприложима процедурата по чл.248 от ГПК.Последната касае хипотезата на изменение и допълване на решението в частта за разноските по инициатива на страните и се провежда в посочения в закона срок.Тя е предвидена като отделна, извън контрола на самото решение, тъй като сега действащият ГПК за разлика от предходния не предвижда отделно обжалване на решението в частта за разноските.В настоящия случай се касае до страна останала задължена за разноски,т.е дължими по силата на закона, но необхванати със съдебния акт.При този случай съдът по своя инициатива може и е задължен да постанови определение за принудителното им събиране и редът и основанието за това е чл.77 от ГПК. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че текстът на чл.77 от ГПК се отнася само за разноски, но не и за държавни такси.Систематическото и логическото му тълкуване налагат извод, че законодателят има предвид разноски в широкия смисъл, т.е всички дължими по делото разноски, в т.ч. и основно държавни такси, възнаграждения за вещи лица, свидетели и други .Обратното би означавало да не могат да бъдат събрани пропуснати държавни такси, а очевидно не такъв е замисълът на разпоредбата.В този смисъл е налице обилна и еднопосочна съдебна практика, формирана в многобройни определения и решения на ВКС. Предвид изложеното въззивната инстанция намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение №940/17.04.2013 г., постановено от В. районен съд п¯ гр.д.№3946 по описа на съда за 2012 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |