№ 364
гр. София, 25.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500751 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.278 ГПК.
Подадена е частна жалба от ЧСИ В.Л. Ц. с рег. № 926 срещу
Определение № 27 от 12.10.2021 г. на съдията по вписванията при РС – С., с
което е бил постановен отказ да бъде вписана възбрана върху недвижими
имоти съгласно постановление за налагане на възбрана от 19.07.2021 г. по
изп. д. № 463/2020 г.
Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение.
Жалбата е допустима, а по същество – основателна.
За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че не е ясен
предметът на възбраната за единия от имотите. Това заключение не се
споделя от настоящия съд. В постановлението на ЧСИ, след посочване на
притежаваната от длъжника идеална част от правото на собственост, а именно
1/9 ид. ч., е поставено двоеточие и са изброени три самостоятелни обекта –
къща, второстепенна сграда и дворно място. Оттук следва, че се възбранява
посочената идеална част от всеки един от имотите, тоест по 1/9 ид. ч. от
къщата, от второстепенната сграда и от дворното място.
Не е налице и разминаване при описанието на дворното място. В
постановлението дворното място е индивидуализирано с номерата си по
1
устройствен план – парцел XVII, отреден за имот пл. № 791 (кадастрален
номер 791) в кв. 37. Това описание е извършено по регулационния план на
населеното място. Несъмнено посоченият кадастрален номер представлява
планоснимачен номер по кадастралната основа на дворищно-регулационния
план. Що се отнася до допълнителното съдържащите се в постановлението
думи „кратко описание на имота“, то те следва да се считат невписани. За
съда няма съмнение, че се касае за техническа грешка. Вероятно при
изготвяне на постановлението ЧСИ е използвал типизирана бланка, като не е
заличил посочените думи. Налице е укоримо поведение, тъй като ЧСИ при
издаване на постановлението не е проявил дължимата прецизност относно
неговото съдържание. Този факт сам по себе си обаче не опорочава
постановлението досежно индивидуализацията на имота.
Без значение е също така, че имотът не е индивидуализиран съгласно
влязлата в сила кадастрална карта. При подготовка на публичната продан,
която подготовка започва с налагането на възбрана, съдебният изпълнител не
само няма задължение да представи извлечение от кадастралната карта (т.2 от
ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ВКС, ОСГТК), но дори няма задължение да
разполага с препис от титула за собственост на длъжника. Възбраната се
налага на риск на взискателя и се вписва в нотариалните книги по
персоналната партида на длъжника. Ако длъжникът не е собственик, с
вписаната възбрана по неговата персонална партида не могат да бъдат
засегнати права на трети лица. Съдебният изпълнител обективно не във всеки
един случай би могъл да опише имота по действащ устройствен план. Това
следва да стане в постановлението за възлагане, защото проверката на
собствеността и проверката за идентичност на имота по стар и по действащ
план се извършва след вписването на възбраната. А и целта на възбраната е тя
да бъде оповестена, без да се компроменират принципите за бързина и
изненада, които важат за изпълнителното производство.
Неоснователно е и съображението, че в постановлението са посочени
имената на съседите на имота съгласно документ за собственост от 1982 г., а
не границите съгласно изискването на чл.6, ал.1, б. „в“ ПВп. Когато
взискателят разполага с копие от документ за собственост на длъжника, при
възбраната имотът се описва според акта за собственост, сочещ на
устройствения статут към съответния минал момент. Когато по
изпълнителното дело липсва документ за собственост на длъжника и
2
снабдяването с такъв би отнело време, границите на имота (съседните имоти)
за нуждите на възбраната могат да бъдат установени и със свидетелски
показания. Това следва от възможността съдебният изпълнител,
пристъпвайки към извършването на описа, да се увери в правото на
собственост чрез разпит на съседи, като неговият извод за наличието на
такова право ще се основава на владението към деня на вписването на
възбраната. Противното би означавало съдебният изпълнител да има право да
опише имот, за който правото на собственост е било установено с разпит на
съседи, но не и да впише възбрана, при която границите на имота са
установени по посочения начин. Тук следва да бъде направено и историческо
тълкуване на чл.6 и чл.25 вр. чл.24 ПВп. Изрично изискване на посочване на
границите на имота в подлежащия на вписване акт, респ. при вписването на
възбрана, е въведено едва с измененията и допълненията на ПВп от ДВ, бр. 69
от 6.08.2004 г. Преди тази дата критериите за индивидуализация на
недвижимите имоти са били изработени от съдебната практика. Практиката е
приемала, че задължителните индивидуализиращи белези са
местонахождението на имота и поне три негови граници и/или съседи, а
допълнителните такива – площ и номер по устройствен план (кадастрален или
регулационен). Границите представляват имотите за обществено ползване (с
обществен достъп) съгласно кадастрален или улично-регулационен план, а
съседите – собствениците на частни имоти съгласно кадастрален или
дворищно-регулационен план. В настоящия случай титулът за собственост, с
който е разполагал съдебният изпълнител, е бил издаден през 1982 г. и в него
са били посочени не само единствената граница (улица в западна посока), но
и съседите на имота на юг, на север и на изток. За нуждите на вписването
следва да се приеме, че границите на възбранения имот са били
индивидуализирани в постановлението чрез посочване на имената на
собствениците на съседните имоти, тоест на имотите, с които възбраненият
имот граничи, като по този начин са били удовлетворени критериите на чл.25
вр. чл.24, б. „а“ вр. чл.6, ал.1, б. „в“ ПВп относно съдържанието на
постановлението, с което се заповядва възбраната.
По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде
отменено като неправилно.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 27 / 12.10.2021 г. на съдията по вписванията
при РС – С., с което е бил постановен отказ да бъде вписана възбрана върху
недвижими имоти, собственост на длъжника Н.М.Б., съгласно постановление
за налагане на възбрана от 19.07.2021 г. по изп. д. № 20209260400463 на ЧСИ
Л. Ц..
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС – С., като му
УКАЗВА да разпореди исканото вписване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4