№ 3049
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ в публично заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110133736 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба oт Н. М. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес [населено
място], [улица], партер, ап.2, с която срещу [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на
управление [населено място], [улица], е предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 вр.чл.52
ЗЗД за заплащане на сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания и стрес в резултат на травматични увреждания,
получени като пряка и непосредствена последица от пътно – транспортно произшествие
(ПТП), настъпило на 11.01.2021 г. в [населено място], [улица] с участието на лек автомобил
марка „Сузуки“, модел „Банко“ с рег.№ [рег. № на МПС] и лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“ с рег.№ [рег. № на МПС]. Претендира и законна лихва върху сумата от
18.01.2021 г. до окончателно погасяване на задълженията.
Твърди ПТП да е настъпило на 11.01.2021 г. в [населено място] при движение на лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Банко“ с рег.№ [рег. № на МПС], управляван от Л. Ц. С.,
по [улица] с посока от [улица] към [улица], когато пред № 3 на посочения булевард водачът
изгубил контрол над превозното средство, което навлязло в лентата за насрещно движение и
реализирало удар с движещия се насрещно автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№
[рег. № на МПС], на чиято предна дясна седалка се намирала Г.. Твърди към момента на
удара да е била с поставен обезопасителен колан. Навежда, че в следствие от сблъсъка
получила кръвонасядане в областта на гръдния кош ляво, хематом на лява гърда,
кръвонасядане в долна трета на корема ляво, довели до трайно затруднение на движенията
на тялото за период над 30 дни и причинили временна нетрудоспособност в интервала
12.01.2021 г. – 24.02.2021 г. Допълва, че травмите предизвикали боли, страдания,
затруднение в бита, стрес, психически шок и срив на самочувствието. За репариране на
1
причинените ѝ вреди претендира заплащане на обезщетение в размер на 2 000 лева, ведно
със законна лихва от 18.01.2021 г., когато е поискано изплащане на обезщетение с молба вх.
№ 310В001736, което твърди да е дължимо от ответното дружество, застраховало
гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Банко“ с рег.
№ [рег. № на МПС] по полица № [номер] със срок на валидност 04.06.2020 г. – 03.06.2021 г.
Представя документи, прави искане за събиране на доказателства, претендира разноски.
В установения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва
претенциите, доколкото след депозиране на исковата молба доброволно е извършил
плащане на претендираното обезщетение в цялост. Твърди да не дължи лихва за забава и
разноски в производството, доколкото не е дал повод за завеждане на делото, тъй като едва с
исковата молба ищецът е представила доказателства за участието си в произшествието. С
такива дружеството не могло да се снабди преди завеждане на исковата молба, въпреки
положените усилия.Последното не давало основание за изплащане на претендираното
обезщетение. Представя писмени документи и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъди направените от страните доводи, съгласно разпоредбата на чл. 235
ГПК намира следното от фактическа и правна страна:
При настъпване на ПТП (деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД), за което водачът на лек
автомобил има сключена задължителна застраховка „ГО”, увреденото лице може да
претендира обезщетение директно от застрахователя за претърпените от него
неимуществени вреди във връзка с причинени телесни увреждания. Съгласно разпоредбата
на чл. 429, ал.1, т.1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка «ГО на
автомобилистите» покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
имуществени и неимуществени вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство. Отговорността покрива онези вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За уважаване на предявените от увредения срещу застрахователя по задължителна
застраховка „ГО на автомобилистите“ иск за заплащане на обезщетение следва да бъде
установено наличието на следните предпоставки: права на увредения срещу причинителя на
вредата на основание на чл.45, ал.1 ЗЗД - вредите са причинени от виновно и противоправно
поведение на делинквента, наличие на валиден договор за застраховка “ГО”, обвързващ
застрахователя за възстановяване на застрахователното обезщетение.
С приетия без възражения доклад по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че на 11.01.2021 г. в [населено място], на [улица] пред № 3, по
вина на Л. Ц. С., загубил контрол над управлявания от него лек автомобил марка „Сузуки“,
модел „Банко“ с рег.№ [рег. № на МПС], последният навлязъл в лента за насрещно
движение и реализирал удар в движещия се насрещно автомобил марка „Опел“, модел
2
„Астра“ с рег.№ [рег. № на МПС], на чиято предна дясна седалка се намирала ищецът Г..
Фактът на настъпване на пътното произшествие се установява по несъмнен начин от
приетите по делото писмени доказателства, в частност от протокол за ПТП №
[номер]/12.01.2021 г., сведения и докладна записка по образуваната административна
преписка. Вината за настъпване на произшествието се установява от констатациите в
цитирания протокол, декларация на водача Хасан, съставените акт за установяване на
административно нарушение № [номер]/12.01.2021 г. и влязло в законна сила наказателно
постановление № [номер]/28.01.2021 г.
Безспорно е в производството, че в резултат от ПТП на ищеца били причинени
кръвонасядане в областта на гръдния кош ляво, хематом на лява гърда, кръвонасядане в
долна трета на корема ляво, довели до трайно затруднение на движенията на тялото за
период над 30 дни и причинили временна нетрудоспособност в интервала 12.01.2021 г. –
24.02.2021 г. Спор между страните не е формиран относно обстоятелството, че настъпилото
увреждане е довело до изтърпяване на болки и страдания от ищеца.
Не се спори и от писмените доказателства се установява наличие на валидна към датата на
произшествието застраховка „ГО“ за лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Банко“ с рег.№
[рег. № на МПС] по полица № [номер] със срок на валидност 04.06.2020 г. – 03.06.2021 г.,
сключена с ответното дружество.
В процесния случай по делото се установи, че водачът на автомобил марка „Сузуки“, модел
„Банко“ с рег.№ [рег. № на МПС] е нарушил чл. 20, ал.2 ЗДвП, който вменява в задължение
на водачите на пътно превозно средство при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Визираното несъблюдаване на цитираната правна норма е причина за настъпване на пътно-
транспортното произшествие, в който смисъл са и констатациите в протокол за ПТП №
[номер]/12.01.2021г.
Отделено е като безспорно обстоятелството, че с молба вх.№ 310В001736/18.01.2021 г.
ищецът поискала от ответника заплащане на обезщетение за причинените ѝ вреди. Страните
не спорят и се доказва, че с платежно нареждане от 11.08.2021 г. ответното дружество
доброволно е заплатило претендираното от ищеца обезщетение в размер на 2 000 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, съдът следва да зачете релевантните за спора
факти настъпили след предявяване на иска / ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС /. Едно от
съществените правно релевантни обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване
на спора, безспорно представлява извършено от ответника доброволно плащане на
исковата сума в хода на исковия процес. Доколкото в производството се установява, че
3
правото на ищеца е съществувало към датата на предявяване на иска и в хода на
производството е извършено доброволно плащане, което съответства на волята на
ответника, то искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
Спорно между страните е дължимостта на претендирана мораторна лихва.
Предвид характера на отговорността на застрахователя, която произтича от един
юридически факт - непозволено увреждане, следва и изводът, че задължението за обезвреда
възниква именно от момента на увреждането и не е необходимо покана, за да се дължи
лихва за забава /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В деня на увреждането възникват по силата на закона
основанията за ангажиране отговорността на застрахователя и от този момент той дължи
обезщетение за вредите и лихви за забава. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС,
изразена в решение № 45/15.04.09г. по т. д. № 525/08 г. на ВКС-ТК, решение №72/30.04.09г.
по т. д. №475/08г. на ВКС-ТК и решение №594/17.10.06г. по т. д. №192/06г. на ВКС-ТК.
Лихвата за забава се дължи от датата на злополуката, но съобразно диспозитивното начало в
процеса същата следва да се присъди от претендираната дата - 18.01.2021 г. (следваща
датата на настъпване на произшествието) до окончателно плащане.
По отношение на възражението, че ищецът не е ангажирала надлежни доказателства преди
предявяване на исковата молба за участието си в произшествието следва да се посочи, че Г.
в периода 18.01.2021 г. – 23.04.2021 г. е депозирала поредица от молби с приложени към тях
доказателства в подкрепа на претенцията си. В отговор на същите не се твърди и установява
ответното дружество да е изисквало каквито и да е доказателства от същата за участието ѝ в
произшествието, в случай на необходимост от такива за произнасяне по искането за
обезщетение. Действително по делото се доказва, че застрахователя е изискал от О „ПП“-
СДВР доказателства, че същата е пътувала в един от участващите в произшествието
автомобили и такъв отговор е получен преди 23.07.2021 г. /виж текста на писмо изх.
№*********/23.07.2021 г./, но евентуално забавяне на отговора от трето лице не следва да се
вменява в отговорност на ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на претендираната мораторна
лихва. Предвид характера на отговорността на застрахователя, която произтича от един
юридически факт - непозволено увреждане, следва и изводът, че задължението за обезвреда
възниква именно от момента на увреждането и не е необходимо покана, за да се дължи
лихва за забава /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В деня на увреждането възникват по силата на закона
основанията за ангажиране отговорността на застрахователя и от този момент той дължи
обезщетение за вредите и лихви за забава. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС,
изразена в решение № 45/15.04.09г. по т. д. № 525/08 г. на ВКС-ТК, решение №72/30.04.09г.
по т. д. №475/08г. на ВКС-ТК и решение №594/17.10.06г. по т. д. №192/06г. на ВКС-ТК.
Лихвата за забава се дължи от датата на злополуката, но съобразно диспозитивното начало в
процеса същата следва да се присъди от претендираната дата – 18.01.2021 г. (датата на
уведомяване на ответника) до деня, предхождащ окончателно плащане, тъй като в дена на
4
плащането ответникът се е освободил от забавата. Не е налице твърдяната забава на
кредитора, доколкото не се твърди и установява застрахователят да е изисквал от ищеца
представяне на доказателства за участието ѝ в произшествието след получаване на
претенцията или последващите писма на Г.. Действително се установява, че тази
информация е изисквана от О „ПП“-СДВР, но евентуалната забава в отговора от
институцията не може да се вмени в отговорност на ищеца. Доказва се, че ищецът е
изпълнил изискванията на чл.380, ал.1 КЗ. Третата на линея на същия разписва последиците
от непредставяне на банкова сметка, която хипотеза е посочена като забава на кредитора. В
конкретния случай в депозираната на 18.01.2021 г. претенция е вписано като приложение
пълномощно с банкова сметка. Страните не спорят, че ищецът е предоставил информация за
банкова сметка, поради което и не е налице твърдяната забава на кредитора.
Определена по реда на чл.162 ГПК /https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html /
мораторната лихва върху сумата от 2 000 лева за периода от 18.01.2021 г. до 10.08.2021 г.
възлиза на сумата от 113,89 лева.
Предвид изходът на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски за тази инстанция съобразно уважената част от
исковете. Ищецът е реализирал разноски в размер на 80 лева по списък по чл.80 ГПК.
В настоящия случай на ищеца в производството е оказана безплатна адвокатска помощ на
основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38, ал.2 във вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. С
оглед на това е налице предвиденото в чл.38, ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на
адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в производството
процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие /л.50/, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на
някое от основанията по чл.38, ал.2 ЗАдв., като наличието на посоченото основание не се
нуждае от доказване. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК процесуалният
представител на ищеца претендира заплащане на адвокатски хонорар с ДДС, ангажирайки
доказателства за регистрацията си. С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, към който
следва да се прибави ДДС върху възлиза на 444 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес [населено място],
[улица], партер, ап.2, срещу [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление
[населено място], [улица], осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45
5
вр.чл.52 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и стрес в резултат на травматични
увреждания, получени като пряка и непосредствена последица от пътно – транспортно
произшествие, настъпило на 11.01.2021 г. в [населено място], [улица] с участието на лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Банко“ с рег.№ [рег. № на МПС] и лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“ с рег.№ [рег. № на МПС], поради извършено в хода на процеса
плащане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],
[улица], да заплати на Н. М. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес [населено място],
[улица], партер, ап.2, мораторна лихва в размер на 113,89 лева за периода от 18.01.2021 г. до
10.08.2021 г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 80 лева, представляваща сторени в
производството разноски за тази съдебна инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 1 ГПК във вр. чл.38, ал.2 във вр.чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.,
[фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да
заплати на адвокат В.В. О. от САК, със съдебен адрес [населено място], [улица], партер,
ап.2, сумата от 444 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на същия IBAN:
[номер].
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6