Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 19.11.2021 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Мелиха Халил
като
разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 265/ 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.М.Х.
от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 21-1300-000399/ 08.09.2021 г. на *** към ОДМВР
– Кърджали. Административният акт се оспорва като незаконосъобразен поради
противоречие с материалноправни и процесуални
разпоредби. Твърди се, че ПАМ е наложена от некомпетентен орган. Съгласно
разпоредбата от чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл.171,т.1,2,2а,т.5,т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В обжалваната заповед
е посочено, че нейният издател е упълномощен от Директора на ОДМВР- Кърджали.
Безспорно е, че последният не е ръководител на службите по контрол съобразно
неговата компетентност по ЗДвП. Такъв е Началник сектор пътна полиция-Кърджали.
Освен това е недопустимо актосъставителят да издава и
принудителната административна мярка. На това самостоятелно основание заповедта
следва да бъде отменена. Като следващо основание за незаконосъобразност на
обжалваната ЗППАМ е посочено, че тя не съдържа мотиви. Твърди се също така,
че в ЗППАМ е посочен текста на закона,
на основание на който същата се издава, както и какви документи са отнети, но
не е посочено каква всъщност принудителна административна мярка е наложена.
Не е конкретизиран и срока за прилагането на
административният акт. Вместо това е посочено до решаване на отговорността, но
не повече от 180 дни. Т.е. ЗППАМ няма конкретен срок. Искането е да се отмени
оспорената ЗППАМ. В съдебно
заседание, пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата, като отново посочва
изложените в същата доводи за незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ.
Ответникът – ***
към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, се явява лично и изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт,
на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законово установения срок, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената ЗППАМ, № 21-1300-000399/ 08.09.2021 г.,
издадена от Р. Я. П. – *** към ОДМВР – Кърджали, на М.М.Х.
с ЕГН ********** с адрес: ***, е
наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП „ Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“, а именно – за 180
дни. Съгласно описаното в обстоятелствената част на административния акт,
същият е постановен за това, че на 08.09.2021 г., около *** часа, в ***, на
улица „ ***“ до магазин „***“ М.Х. управлява личния си лек автомобил „Ауди 6 Куатро“ с рег. № ***, след употреба на алкохол, установено
с техническо средство – „Дрегер“ 7510 с фабричен № ***. В ЗППАМ е записано, че
техническото средство „Дрегер“ е отчело положителен
резултат 0,70 промила. В ЗППАМ е посочено, че са отнети следните документи:
СУМПС № *** и контролен талон № ***.
Като доказателство е приет и АУАН, серия GA, № 384739/ 08.09.2021 г., съставен
от Р. Я. П. – *** към ОДМВР – Кърджали. Съгласно отразеното в акта за
установяване на административно нарушение същият е съставен срещу М.М.Х. за това, че на 08.09.2021 г., около ***
часа, в ***, на улица „ ***“ до магазин „***“ М.Х. управлява личния си лек
автомобил „Ауди 6 Куатро“ с рег. № ***, след употреба
на алкохол, установено с техническо средство – „Дрегер“
7510 с фабричен № ***. В АУАН е посочено, че техническото средство „Дрегер“ е отчело положителен резултат 0,70. На М.Х. е
издаден талон за медицинско изследване № *** и 7 броя холограмни
стикери ***. Прието е, че извършеното представлява нарушение по чл.5, ал.3,
т.1, предл.1-во от ЗДвП. АУАН е връчен на лицето,
което е удостоверено с подписа му.
От заверено копие на Талон за изследване, бл. № *** се
установява, че при извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство – „Дрегер“ 7510 с фабричен № *** е отчело
положителен резултат от 0.70 %о.
Проверяваното лице е подписало талона за медицинско изследване и вписало, че не
приема показанията на техническото средство. В талон за изследване е вписано,
че лицето може да се яви в СПО Кърджали до 40 минути от връчването му.
Съгласно Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, на 08.09.2021 г. в 23.15 часа, д-р С. Т. – лекар в МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ АД, *** е взел кръв от М.Х. Пробите са запечатани
с холограмни стикери ***, предоставени на лицето при
извършената проверка от контролните органи на ОДМВР – Кърджали.
От протокол за химическо или химикотоксилогично
изследване № **/ *** г. е видно, че в 11.06 часа, С. М. е извършил изследване
на два броя кръвни проби, запечатани със стикери ***. Констатирано е, че в
изпратените за изследване проби кръв, взети от М.М.Х.
е установено наличие на етилов алкохол в кръвта 0.66 %о.
При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали
приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. На основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган – *** към
ОДМВР – Кърджали, с делегирани правомощия съгласно т.1-ва, п.т.5 от Заповед, №
292з-263/ 08.02.2021 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, издадена на основание
Заповед, № 8121з-1524/ 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
допълнена със Заповед № 8121з-825/ 19.07.2019 г.
Принудителната административна мярка по своя характер
е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален
ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна
отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за
прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
В хипотезата на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП може да
се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач“, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки, включително и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
От изложеното се установява, че оспорената ЗППАМ, №
21-1300-000399/ 08.09.2021 г. на *** към
ОДМВР – Кърджали е издадена от компетентен орган. Същата е постановена в
предвидената в закона форма, тъй като са изложени мотиви за издаването й. Различно
от изложеното в жалбата, в ЗППАМ се съдържат фактически основания за нейното
издаване – описани са фактите, които са установени при извършена проверка на М.Х.
Именно те са основанието за постановяване на оспорената ЗППАМ. Обстоятелството,
че АУАН и ЗППАМ са издадени от един и същ полицейски служител не представлява
съществено нарушение, тъй като от приетите като доказателство заповеди на
министъра на вътрешните работи и директора на ОДМВР – Кърджали се установява
компетентността на това лице като актосъставител за
нарушения от вида на описаното в АУАН, съответно – като издател на ЗППАМ при
наличие на предвидената в посочената норма на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП
хипотеза.
В ЗППАМ е определен и срок на нейното действие, а
именно – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 180 дни. Т.е.
не повече от шест месеца, което е три пъти по-малко от максимално предвидения
законов срок от 18 месеца.
От описаните в ЗППАМ като отнети документи – СУМПС № ***
и контролен талон № ***, както и посоченото правно основание – чл.171,т.1, б.
„б“ от ЗДвП, става ясно какъв вид ПАМ е наложена. Това е „ Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. В случая – не
повече от 180 дни.
Обжалваният административен акт е в съответствие с
посочената като основание за издаването му материалноправна
норма – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Този извод следва от обстоятелството, че от
ЗППАМ, която възпроизвежда констатациите в съставения АУАН, става ясно, че при проверка
с техническо средство – дрегер е установено наличие
на алкохол в кръвта на жалбоподотеля, което е над
предвидената в разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП граница – 0,5 на
хиляда. Т.е. от приобщените, към
административната преписка по издаване на оспорената ЗППАМ, писмени
доказателства се установява по безспорен начин описаната в нея фактическа
обстановка, на която съответства посочената правна норма – чл.171, т.1, б.“б“
от ЗДвП.
Заповедта за налагане на ПАМ е в съответствие и с
целта на Закона за движение по пътищата – осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в
движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на
правилата на ЗДвП.
От изложеното се установява, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на М.М.Х.
от *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1300-000399/ 08.09.2021 г., издадена от ***
към ОДМВР – Кърджали.
Решението не подлежи на обжалване – чл.172, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП.
Съдия: