№ 8868
гр. **, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110105406 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от ** - изпълнителен директор и
Ивайло Ивов Епитропов - председател на УС, със седалище и адрес на
управление гр. ***, чрез юрисконсулт ** против Н. Г. С., ЕГН **********, с
адрес гр. ***., като наследник на починалата.
Ищецът твърди, че ответникът, в качестовото му на собственик на
топлоснабден имот, находящ се на адрес **0, аб. № **, е потребител на
топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в
сила Общите условия от 2016г., според които клиентите били задължени да
заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на
публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото
дружество, като лихва се начислява, в случай че потребителят изпадне в
забава, а именно след изтичане на 45 - дневен срок от публикуване на
изравнителните фактури. Поддържа, че процесния имот се е намирал в сграда
в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от „***“ ООД съобразно сключения между това дружество
и сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли съда да признае за
1
установено, че ответникът му дължи заявените суми.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото
указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в разпореждане по частно
гражданско дело № 64252 по описа на съда за 2023 г. на Софийски районен
съд, 66 състав. Излагайки тези обстоятелства процесуалният представител на
„***“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно
кумулативно съединени искове против ответника за установяване
дължимостта на следните суми: сумата 1431.38 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., мораторна лихва за забава в размер на 271,78
лева за периода от 15.09.2021 г. до 03.11.2023 г., както и сумата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 57,51
лева - главница и мораторна лихва за забава в размер на 13,77 лева от
16.12.2020 г. до 03.11.2023 г., ведно със законните лихви върху двете
главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумите - 22.11.2023г. Ищецът претендира присъждане на
сторени разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в срока за отговор
по чл. 131 ГПК депозира отговор, в който заявява, че оспорва предявените
искове по основание и размер. Поддържа, че потребител на ТЕ до 27.08.2021
г. е била *** С.а. Твърди, че не е неин наследник, тъй като е направил отказ
от наследството й и не дължи плащане на нейните задължение, нито е станал
собственик по наследство на топлоснабдения имот. Твърди, че не е титуляр на
партидата на имота. Отделно от това заявява, че вземанията на ищеца за
периода от месец май 2020 г. до месец ноември 2020 г. са погасени по
давност, тъй като исковата молба е депозирана на 24.11.2023 г. Посочва, че на
основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД претендираните от ищеца вземания за периода
от месец май 2020 г. до месец ноември 2020 г. са погасени по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „***” ЕООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
2
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 137, том XLIV , дело № 8525 от 1997 г., се установява, че *** и ***
продават на наследодателката *** С.а, апартамент № 40, находящ се в гр. ***.
От удостоверение за наследници с изх. № РЛН22-УГ51-4864 от
04.04.2022г.(л.17) се установява, че *** С.а е починала на 27.08.2021 г., като
оставила за свой наследник по закон Н. Г. С. (ответник по делото).
От представеното по делото удостоверение е видно, че на 17.05.2022 г. Н.
Г. С. се е отказал от наследството, оставено от *** С.а, като отказът му е бил
вписан в специалната книга на съда под № 1010/20.05.2022 г.
Правната последица от вписания от Н. Г. С. отказ от наследството на ***
С.а се изразява в отпадане качеството на Н. Г. С. на наследник. С вписване на
валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват
правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство.
С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството
права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да
бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство
произвежда действие от откриване на наследството - в този смисъл
разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86г. на ОСГК на
ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на
починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва
това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и
3
задълженията възникващи във връзка с наследството (в този смисъл и
Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК).
Ето защо предявените спрямо * Г. Айрянов искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед на гореизложеното ответникът няма качеството
потребител/клиент на топлинна енергия и не е задължена страна по
облигационното отношение. Предявените искове са неоснователни поради
извършен отказ от наследство от ответника преди предявяването им и следва
да бъдат отхвърлени, само на това основание, без да се разглеждат останалите
доводи наведени в ОИМ от ответника Н. Г. С..
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Относно разноските:
Следва да се отбележи, че ответникът Н. Г. С. се е отказал от наследството
на неговия наследодател *** С.а и този отказ е вписан под № 1010/20.05.2022
г. при Софийски районен съд, която дата предхожда подаването на исковата
молба пред Софийски районен съд на 30.01.2024 г.
Следователно съдът достига до извод, че поради неоснователност на
исковите претенции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът дължи разноските
извършени от ответника в заповедното и исковото производство.
Ответната страна е сторила разноски от 400 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и
500 лева платено адвокатско възнаграждение в исковото производство. Съдът
намира за основателно направеното от ищцовото дружество възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ответника, но само по отношение на
възнаграждението в заповедното производство.
В случая съдът счита за основателно възражението на ищеца касателно
размера на възнаграждението и нормативната уредба, определяща го. С оглед
Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., настоящият състав
приема, че не е обвързан и от минималните размери, предвидени в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
определяне на размера на адвокатското възнаграждение. Нито развилите се
заповедно и исково производства, нито действието по подаване на
4
възражението се отличават с фактическа или правна сложност, като самото
възражение е бланкетно. Следва да бъде посочено, че възражение по чл. 414
от ГПК може да се попълни лично от длъжника и така бланкетно да се
възрази срещу издадената заповед, като това би могло да му осигури
достатъчна защита на този етап от производството. Отбелязвайки това, съдът
не може да пренебрегне обстоятелството, че е била извършена някаква
процесуална активност, обусловила и ангажирането на адвокатска помощ. На
основание § 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждението следва да
се определи по аналогия, изхождайки от вида на самото процесуално
действие. Настоящият съдебен състав приема, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, като се определи адвокатското
възнаграждение в размер от 50,00 лева, доколкото не са налице основания да
бъде определян по-висок размер на възнаграждение от този.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ** срещу Н. Г. С., ЕГН
********** и с адрес: гр.**, община „**“, ж.к. „**“, бл. 216, вх. Б, ет. 7, ап. 40
искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че Н. Г. С., ЕГН **********, дължи на
„***” ЕАД следните суми: 1431,38 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.**, община „**“, ж.к. „**“, бл. 216, вх. Б,
ет. 7, ап. 40, ведно със законната лихва от 22.11.2023 г. до изплащане на
вземането; 271,78 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 03.11.2023 г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 57,51 лева за периода от 01.10.2020 г. до
30.04.2022 г., мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 03.11.2023 г. в
размер на 13,77 лева, ведно със законните лихви върху двете главници,
считано от датата на подаване на заявлението – 22.11.2023 г. ведно със
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
01.12.2023 г. по ч.гр.д. № 64252/2023 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав.
5
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да
заплати на Н. Г. С., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща
разноски в исковото производство и сумата в размер на 50 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 64252/2023
г. по описа на СРС, 66-ти състав
Решението е постановено при участието на „***” ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6