Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.София,
27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на тринадесети октомври
през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Юлиана Шулева
и
прокурора
сложи за разглеждане
докладваното
от съдия МАРКОВА въззивно гражданско дело
№ 12823 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следв ГПК.
С решение № 81107 от 03.05.2020 г. по гр.д.№ 68401 по
описа за 2018 г. СРС, Първо ГО, 171 състав : ОСЪЖДА Д.Ч.М., да заплати на Ю.Н.С.,
на основание чл.143,ал.1 ЗЗД сумата от 554,47 лв., ведно със законната
лихва от 19.02.2019 г. до изплащане на вземането, представляваща платена от
ищеца като поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2013
г., сключен между „А.Б.Б.“ АД и Д.Ч.М..
Постъпила е въззивна жалба от
ответника пред СРС - Д.Ч.М..
Излагат се доводи за неправилност на решението,
като се сочи, че исковата молба била
валидна само за 95,15 лева, защото това била разликата над 1500,00 лева.
Последната сума въззивникът бил заплатил на ищеца без
последния да възрази. Тъй като не бил поканен, то претенцията за сумата
над 95,15 лева била неоснователна.
Иска се решението да бъде изменено, като се признаят
само 95,15 лева на ищеца. Претендират се разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищеца Ю.Н.С.. В
хода на делото се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановеното решение. Сочи, че това, което СРС е
присъдил представлява главницата, тъй като при плащането се приспадат първо
разноските, лихви и чак тогава се преминава към погасяване на главницата.
Претендират се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За първоинстанционното въззивникът е уведомен на 18.05.2020 година.
Въззивната жалба е подадена на 29.05.2020 година; следователно възивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Тъй като въззивникът е ответник в производството
пред СРС и предявеният иск по
чл.143, ал.1 ЗЗД е уважен изцяло, то
следователно въззивната жалба се явява
допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По доводите
във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че от представените по делото доказателства се установява наличие на
предпоставките на чл.143, ал.1 ЗЗД. През
2017 г. ответникът преустановил плащанията по кредита към банката поради което
последната поканила ищеца в качеството му на поръчител да погаси всички
вземания по договора за кредит от 21.12.2013 г. в качеството му на солидарен
длъжник. Ищецът бил заплатил общо сумата в размер на 1595, 15 лв., която
представлявала обща дължима сума за периода 22.10.2017 г.- 04.09.2018 г. В този
смисъл било и удостоверението от 20.01.2020 г. от банката, което било
представено по делото. От същото се установявало, че на 26.09.2018 г. ищецът
бил погасил цялото задължение по кредита. Не било спорно по делото, а и се
установявало, че ответникът бил изплатил на ищеца сумата в размер на 1500 лв.,
което се доказвало от приетата по делото, разписка. Затова и за ответника
възниквало задължение да погаси заетата сума заедно с дължимите лихви и такси,
което задължение било обезпечено от ответника по силата на сключения договор за
поръчителство. Претенцията на ищеца била основателна и ответника е осъден да
заплати сумата в размер на 554,47лв., представляваща платена от ищеца като
поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2013 г. сключен
между „А.Б.България“ АД и Д.Ч.М..
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция, приема, че страните по спора са обвързани от
облигационно отношение, което е обективирано в договора от 21.12.2013 г. за
потребителски кредит. Ищецът има качеството на поръчител, а ответника – на
кредитополучател.
Съгласно чл.
143, ал.1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го
е уведомил за предявения срещу него иск. Той
има право и на законни лихви
върху заплатените суми от деня
на плащането.
Длъжникът не отговаря към
поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил
уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми
за това длъжника,
последният може да му противопостави
възраженията, които е могъл да направи
на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителят
може да иска
връщането на онова, което кредиторът
недължимо е получил.
С исковата молба ищецът в качеството му на поръчител
твърди да е заплатил на банката сумата в размер на 1595,15 лв. по договора за
банков креди от 21.12.2013 г. Сочи, че към 04.09.2018 г. задълженията възлизали
общо в размер на 1595,62 лв., от които 1278,35 лв.-главница; 2,31 лв.-лихви за
периода 22.08.2018 г.- 04.09.2018 г.; 128,17 лв.- лихви за просрочена главница
за периода 22.10.2017 г.- 21.08.2018 г.; 102,65 лв.-наказателна лихва за
просрочена главница за периода 22.10.2017 г. до 04.09.2018 г. и 64,14 лв.-
неустойка за периода 22.10.2017 г. до 04.09.2018 г.
С петитума на исковата молба
се претендира платена от него сума в размер на 1595,15 лв., от която 1278,35
лв. главница и 316,80 лв.- лихви и неустойки като сумата за главницата се
претендира ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното плащане.
Видно от представената вносна бележка /л.10 по делото
пред СРС/ ищецът е заплатил сумата в размер на 1595,15 лв.
Видно от представеното от банката удостоверение /л.39
от делото пред СРС/ общият размер на задължението по банковия кредит възлиза на
1 595,15 лв. към 26.09.2018 г., т.е. толкова колкото ищецът е изплатил
преди предявяване на иска.
С отговора по исковата молба, подаден на 13.08.2019 г.
ответникът е представил разписка за платена от него на ищеца сума в размер на
1500 лв./л.30 по делото пред СРС/. Плащането не се оспорва от ищеца; същото се
признава с молбата на ищеца от 20.09.2019 г. Датата на разписката е 19.02.2019
г., а исковата молба е предявена на 24.10.2018 г., т.е. налице е плащане в
течение на съдебното производство.
В молбата си от 20.09.2019 г. ищецът е посочил, че с
платената сума на основание чл.76, ал.2 ЗЗД бил извършил прихващане със сумата
в размер на 416,71 лв.- разноски по настоящето дело /пред СРС/; лихвите и
неустойките, които възлизали на 316, 80 лв. ; 42,61 лв.- законна лихва за
забава за периода от завеждане на исковата молба 23.10.2018 г. до 19.02.2019
г., когато било сторено плащането. При това прихващане платена била част от
процесната главница в размер на 723,88 лв., т.е. ответникът оставал задължен на
ищеца със сумата в размер на 554,47 лв., представляваща изплатена главница по
договора за кредит като същата се претендира ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
С определение от 23.01.2020 г. съдът на основание
чл.214, ал.1 ГПК е допуснал исканото от ищеца изменение на претенцията му като
същата се счита предявена за сумата в размер на 554,47 лв., като същата се
претендира ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното плащане на сумата. За разликата до първоначално претендираната
сума от 1595, 15 лв. претенцията е била оттеглена и съдът е прекратил
производството по делото.
В същото съдебно заседание пълномощникът на ответника
е посочил, че е дължима само сумата в размер на 95 лв. Тази теза се поддържа и
с въззивната жалба.
Договорът за
поръчителство не е съглашение между длъжник и поръчител, а съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение не към
длъжника, а към кредитора на длъжника
- да отговаря за изпълнение на
неговото задължение. Когато поръчителят плаща, той плаща
чужд дълг и затова, за да
възстанови загубата си, има право
да иска от
длъжника всичко което е платил - главница, лихви и разноски. След като е установено,
че е заплатил дължимите по договора
за кредит суми на банката,
той като изпълнил задължението поръчител встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника.
Съгласно решение
№ 74 от 1.07.1959 г. на
ОСГК - вземането на поръчителя се различава
от вземането на първоначалния кредитор както по своето основание
и по момента на възникването, така и по размера
си. Размерът му обхваща действително
заплатеното от поръчителя, което може да превиши
размера на задълженията на длъжника, защото включва действителния размер на дълга,
лихвите и разноските, включително и тези по изпълнението. То възниква в момента,
когато поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към
кредитора /до този момент между
тях не е съществувала правна обвързаност/. От този момент той
става кредитор на длъжника вместо
първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника възниква задължението да му плати онова,
което той е заплатил за негова
сметка.
Действително, когато кредиторът
/в случая
банката/ предяви
вземането си срещу длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се
засяга. Когато кредиторът /по договора за банков кредит/ предяви
вземането си срещу поръчителя, последният
трябва да уведоми длъжника, за да узнае
възраженията му, инак той рискува
да плати недължимо или в повече; а и длъжникът, ако не знае
за извършеното плащане от поръчителя,
може да продължи
да изпълнява на кредитора. Задължението
на поръчителя да уведоми длъжника
е уредено, за да бъдат избегнати
тези усложнения.
Когато поръчителят
има доверие на кредитора, той
плаща на свой риск - за да
избегне разноските по делото
и разноските по принудителното изпълнение. Ако задължението е съществувало, той получава регрес срещу длъжника за всичко, което
е платил със законната лихва от деня на
плащането. При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора - само тях той
може да противопостави
на платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви
права срещу поръчителя поради неуведомяването му, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 229 ОТ
10.09.2012 Г. ПО ГР. Д. № 452/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В конкретния случай не се твърди, а и не се установя
длъжникът да е платил на банката. Единственият довод е това, че не бил
уведомен. С оглед гореизложеното този довод се явява ирелевантесн
за изхода на спора.
Относно
направеното от ищеца прихващане с разноските в производството по иска по
чл.143, ал.1 ЗЗД:
За да настъпи погасителния ефект от него
следва кредиторът с активно вземане да упражни потестативното
си право и да направи изявление
за прихващане, преценявайки предпоставките на чл. 103 - чл. 105 ЗЗД, където се намира общата
уредба на прихващането, както и необходимостта от това изявлението да достигне до
другата страна в облигационната връзка.
Настоящата инстанция намира,
че волеизявлението обективирано в молбата от
05.02.2018 г. не представлява „извънсъдебно прихващане“ доколкото това
изявление е направено в хода на образувано съдебно производство.
В случая е налице съдебна компенсация
при която се погасяват вземанията за разноски занапред. В тази хипотеза ефектът на
прихващането ще се прояви след
установяване с влязло в сила решение на
съществуването на вземанията, с които се извършва съдебната компенсация и на тяхната изискуемост
- чл. 298, ал. 4
ГПК, аналогичен на чл. 221 ГПК (отм.).
След като
меродавният момент за възникването й е денят, в който са приключили устните
състезания, което задължава съда при постановяване на решението си
да вземе предвид всички релевантни за спорното
право факти, настъпили след предявяване на иска (чл.235,
ал. 3 ГПК), то
следва извода, че съдебният акт
трябва да зачете и настъпилата в хода на делото
изискуемост на вземането.
Видно от обжалваното решение
СРС е зачел така извършената съдебна компенсация и не е присъдил разноски в
полза на ищеца.
Налага се извод, че обжалваното
решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
На
въззиваемата страна се следват разноски; същата
претендира такива съобразно списъка по чл.80 ГПК, а именно: адв.възнаграждение
в размер на 300 лв. и затова й се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 81107 от 03.05.2020 г. по гр.д.№ 68401 по
описа за 2018 г. СРС, Първо ГО, 171 състав, изцяло.
ОСЪЖДА Д.Ч.М., ЕГН **********,***, да заплати на Ю.Н.С.,ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв.Г., сумата в
размер на 300 лв. – разноски за адв.възнаграждение пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: