№ 786
гр. Сливен, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230102349 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.
415 от ГПК и цена на иска 123,60 лева.
В исковата молба се твърди, че на 24.03.2022г. Е. е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Сливен, за вземанията си
към Н. З. В. в размер на 123, 60 лв. По входираните документи било образувано ЧГД №
1258/2022г. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение, която била връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което дружество подало искова
молба на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в срока по чл. 41 5, ал. 4 ГПК.
Ищецът Е. в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от
Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е., одобрени с решение на
ДКЕВР № ****г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия
същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да бъдело необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на
сайта на дружеството.
В исковата молба се твърди, че съгласно чл. 94а от Закона за енергетиката крайният
снабдител осигурявал снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не били снабдявани
от друг доставчик. До този момент ответникът не бил упражнил правото си на
промяна на доставчика на електроенергия.
1
Н. З. В. имал качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от същия ел. енергия била за
битови нужди с оглед вида на обекта на потребление – жилище.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия на ищцовото дружество се е задължило да
снабдява с ел. енергия обект на ответника с ИТН *****, находящ се в *****.
За Н. З. В. бил открит клиентски номер **** в качеството му на собственик, съгласно
справка от Служба по вписванията - Сливен.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се бил задължил
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми
клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си, по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от
Закона за енергетиката за периода 23.06.2021 г. - 22.08.2021 г., ищецът бил доставил до
обекта на ответника ел. енергия на обща стойност 116, 83 лв., която до този момент не била
заплатена.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница Н. З. В. дължал законна
лихва в общ размер от 6, 77 лв. за периода 11.08.2021 г. - 23.03.2022г. Законна лихва за
забава се дължала по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата
до датата на образуване на производството на основание чл. 18, ал. 1, 2, 3, предложение 3-то
от общите условия на ищеца. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.
Издадени били фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на
дължимата лихва за забава, били подробно описани в приложения препис - извлечение от
клиентската сметка на ответника.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да
установи съществуването на вземанията на Е. към Н. З. В., както следва:
- 116, 83 лв., представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 23.06.2021 г. - 22.08.2021 г.
- 6, 77 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
11.08.2021 г. - 23.03.2022г.
законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда - 24.03.2022г., до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок от ответника не е постъпил отговор на исковата
молба и не е изразено становище.
В с.з. ищцовото дружество редовно призовано, не изпраща представител. Постъпила
е молба от процесуалния му представител, с която моли да се даде ход на делото в
2
отсъствието на техен представител. Моли съдът да отхвърли предявените искове на
основание доброволно погасяване от ответника на задълженията. Не претендира и разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не не спредставлява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е постъпила молба от ищеца, с която моли съдът да отхвърли предявените
искове, тъй като ответникът е заплатил всички дължими суми в хода на производството.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът следва да
докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Установи се от
депозираната от ищцовото дружество молба, че, в хода на производството ответникът е
внесъл дължимите суми, поради което и моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Не се
претендират разноски.
Предвид изложеното предявеният иск следва да се отхвърли , поради извършено
плащане в хода на процеса.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ****** против Н. З. В. с ЕГН ********** от **** иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата 116.83 лв., представляващи
стойността на консумирана от обект на потребителя електрическа енергия за периода
23.06.2021 г. – 22.08.2021 г.; сумата 6.77 лв., представляващи стойността на законната лихва
за забава за периода 11.08.2021 г. – 23.03.2022 г., законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
– 24.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО
ПЛАЩАНЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
3
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4