Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Русе, 13.12.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание,
проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1758
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Ди Транс 10“ ЕООД депозирана против наказателно постановление № 410383/20.02.2019г.,
издадено от зам. директор на ТД на НАП – Варна, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 500,00 лева, за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Не се оспорва извършеното
нарушение, както и приетата в АУАН и НП фактическа обстановка. Във връзка с
релевираните твърдения за незаконосъобразност на НП се инвокират доводи, че
отчета е бил подаден по партидата на друга фирма, поради техническа грешка.
Развиват се съображения, за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като макар и
формално да е осъществено деянието, същото се отличава с ниска степен на
обществена опасност.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател, редовно призовано е депозирало
писмена защита, в която поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият
орган, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. В тази връзка се релевират доводи, че ГФО е подаден
едва след изпращане на покана от страна на актосъставителя, а наложената
санкция е съобразена с разпоредбите на ЗСч.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При
извършена на 12.09.2018г. проверка на дружеството от служители на Офис Русе към
ТД на НАП - Варна, по повод предоставена информация от Агенция по вписванията –
Търговски регистър, било установено, че дружеството жалбоподател, в качеството
си на задължено лице по Закона за счетоводството, не е изпълнило задължението
си по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч да публикува годишния си финансов отчет за 2017г.,
чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, в
законоустановения срок - до 30.06.2018г.
Във
връзка с така установеното е била изготвена покана до дружеството изх. № 2464/12.09.2018г.,
връчена по електронен път на същата дата, като на 18.09.2018г. дружеството е
подало заявление за вписване и представяне за обявяване на 18.09.2018г. в
Агенция по вписванията – търговски регистър, изискващият се по ЗСч годишен
финансов отчет по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
Във
връзка с така установените обстоятелства на дружеството бил съставен АУАН № F408571/19.09.2018г.,
в който актосъставителят субсумирал, така установените факти, като нарушение по
чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН било депозирано от дружеството възражение срещу
така съставения АУАН.
Въз
основа на така съставеният АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление № 410383/20.02.2019г., с фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези посочени в АУАН и на дружеството, на
основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството е била наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството доказателства, което да налага, да бъдат излагани
подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК. Приобщените доказателства се намират в корелативно
единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват
същата.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството доказателства,
съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи от правна страна:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление,
съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, както и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са подведени и санкционната разпоредба, въз основа на
която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
От установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от дружеството жалбоподател и
едновременно с това се намира в корелативно единство с приобщените
доказателства по делото, безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е
осъществило състава на нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
Дружеството
жалбоподател е търговец по смисъла на Търговския закон, поради и
което същото е адресат на задължението по чл. 38, ал.1,
т.1 от ЗСч, съгласно която правна норма всички търговци по смисъла
на Търговския
закон публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов
отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на
съдружниците или акционерите или от съответния орган, чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година.
Дейността
на дружеството не е прекратена и по отношение на него на са били налице
изключенията, предвидени в чл. 38, ал. 9 ЗСч.
Правилно
е била определена и санкционната норма, доколкото именно в разпоредбата на чл. 74, ал.1
от ЗСч е предвидено налагане на наказание за предприятие, което не
публикува годишен финансов отчет в сроковете по чл. 38 от ЗСч,
каквото е налице в случая.
Налице са
обаче, предпоставките, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното
нарушение разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция
съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Видно от
доказателствата по делото – отказ № 20180702150850/05.10.2018г. на Агенция по
вписванията (лист 9 от делото) дружеството жалбоподател е подало в срок
заявление за обявяване на годишен финансов отчет за 2017г., но същото
неправилно е било подадено по партидата на друго дружество, поради и което
следва да бъде обоснован извод, че не е налице бездействие от страна на
дружеството във връзка с изпълнение на задълженията си по чл. 38, ал. 1, т. 1
ЗСч и по този начин съдът намира, че в конкретния случай макар и формално да е
осъществен състава на нарушението, за което е санкционирано дружеството следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото е налице едно, но
изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство, въз
основа на което да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид.
По
изложените мотиви, съдът намира, че административнонаказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
при наличието на визираните в закона предпоставки за нейното приложение, поради
и което наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
410383/20.02.2019г., издадено от зам. директор на ТД на НАП – Варна, с което на
„ДИ ТРАНС 10“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Тодор Икономов“ № 3, вх. 1,
ет. 7, на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч е наложена „Имуществена санкция” в размер
на 500,00 лева (петстотин лева), за
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: