№ 7
гр. Момчилград, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20245150100635 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Е. В. Б., ЕГН:**********, с постоянен адрес:
обл.Кърджали, общ.Кирково, с.К... чрез адв.Д. Г., вписан в АК- Ловеч против:
"Ф... със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.А... № 51, вх.А, ет.9,
офис 20; цена на иска: 4000 лева.
В исковата си молба ищцата чрез пълномощника си твърди, че е страна
по Договор за предоставяне на потребителски кредит №... г. По силата на
сключения Договор за заем, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя
сума в размер 4,000.00 лв. (четири хиляди лева), при условия: лихвен процент
- 35%; годишен процент на разходите (ГПР)- 49.66% брой вноски - 18, обща
сума за връщане - 5,400.00 лв. Съгласно чл.5 от Договора за заем кредитът се
обезпечава с Поръчителство предоставено от Mulfifude Bank в полза на
Дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се
отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило
обезпечението. Едновременно със сключването на договора за заем ищцата е
сключила и Договор за поръчителство с посочено от Кредитора дружество за
което дължала допълнително възнаграждение в размер на 4,040.00лв. - т. 1.6.
1
от Договора за гаранция. В резултат на всичко това, за използването на заем в
размер 4,000.00 лв. същата е следвало да плати не описаните по договор
5,400.00 лв., а обща сума в размер 9,440.00 лв. Счита, че договорът е
недействителен, тъй като условието за сключване на договор за
поръчителство с точно това дружество е на практика задължително условие за
отпускането на заема, а възнаграждението по договора за поръчителство е на
практика разход по кредита, без това да е отразено в ГПР. Конструкцията
кредитор-дружество гарант е ноторно известна при небанковите финансови
институции като конструкция с която се цели заобикалянето на законовите
разпоредби относно максимално допустимото ГПР. С оглед гореизложената
фактическа обстановка и съдържанието на Договора за заем счита, че същият
е нищожен. Развиват се доводи и подробни съображения за нищожност на
Договор за предоставяне на потребителски кредит №... г. в същото. Счита, че
в процесния случай възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход
по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го
заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски
кредит. Нещо повече, кредиторът по договора за потребителски кредит
получава плащане на възнаграждението за гаранта директно в патримониума
си като сигурен доход, кумулиран към погасителните вноски. Така нареченото
възнаграждение всъщност представлява пряк разход, свързан с кредита,
доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е
ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Същевременно
непредставянето на обезпечението по договора за заем (ако беше възможно)
не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на
обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на
договора, а не след сключването на договора. Процесното възнаграждение
водило до неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права
само за едната страна по правоотношението - кредитора, която е
икономически по- силната страна и не отговаря на изискването за
добросъвестност. Счита, че възнаграждението за гаранта всъщност
представлява допълнително възнаграждение за кредитора под Формата на т.
нар, скрита възнагралителна лихва, уговорено в противоречие с принципите
на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с
2
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че след справка в ТР по партидата на
ответника е било видно, че едноличен собственик на капитала на „ФЕ..."
ЕООА е именно дружеството „поръчител“ - Мултитют, така че двете
дружества са несъмнено свързани и разпръскването на едно задължение на
отделни части между съсобствени дружества с цел да се заобикалят
разпоредбите на ЗПК касателно ГПР е заобикаляне на закона и противоречи
на добрите нрави. В случая сумата, определена за възнаграждение за
предоставената от дъщерното дружество гаранция е разсрочена на 18 вноски,
съвпадащи с падежа на вноските по договора за заем, дължими заедно с
погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С
кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още
от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за
потребителя - ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от
договора за предоставяне на гаранция. В случая посоченото ГПР в размер
49.66% е абстракно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на
законовите изисквания колкото да фигурира в процесния Договор за заем. В
случая в ГПР не са били включени всички разходи, водещи до оскъпяване на
кредита, а именно таксата възнаграждение за гарант. Следователно, този
разход, който определено е известен изначално на кредитора, умишлено не е
бил включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително по-
нисък от реалния, което водило до пълната недействителност на процесния
Договор за заем. Счита, че отношенията между кредитора и потребителя
следва да се гледат в цялост, без значение, че е кредиторът формално е
разделил задълженията на две свои дружества с цел да заобиколи
максимално допустимият размер на ГПР. Счита, че при сключване на
договора е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит тъй като макар в договора да е посочен общия размер
на задължението на потребителя, не е било налице яснота относно размерът на
отделните задължения, от които е формиран. Счита, че договорът за заем е
недействителен на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в
него не е посочен действителния годишен процент на разходите. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за
предоставяне на потребителски кредит №... г. сключен между ищцата Е. В. Б.,
с ЕГН:********** и „Фе...“ ЕООД, ЕИК ********* е недействителен на
3
недействителен поради неточно посоченото в него ГПР. В условията на
евентуалност, моли да се постанови решение, с което да признаете за
установено, че чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №...
г. сключен между ищцата Е. В. Б., ЕГН:********** и „Фе..." ЕООД, ЕИК
********* е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.
Претендира за разноски по делото.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не представлява, като чрез
пълномощник адв.Д. Г. от АК Ловеч представя писмено становище, с което
моли исковете да бъдат уважени така както са предявени и да бъдат
присъдени направените разноски по делото по приложен списък съгласно
чл.80 от ГПК.
Ответника "ФЕ..." ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, в едномесечния срок от получаване на преписа от
исковата молба чрез Г. Галинова Г. юрисконсулт, е изпратил писмен отговор,
който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Моли да се приеме, че
иска е неоснователен и да се отхвърли предявения иск. Подробни
съображения за това излага в отговора. Претендира за разноски по делото.
Прилага пълномощно.
В съдебно заседание ответника "ФЕ..." ЕООД, ЕИК:*********, редовно
призован не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Видно от Договор №1245259 от 08.03.2023 год. такъв е сключен между
ищцата и ответника и в чл.4 е посочен ГПР по кредит. В текстовото изписване
на разпоредбата на чл.4 в Договора е посочено, че общият разход по кредита е
1400 лв. и включва сумата по чл.3 б по-горе, като е посочено, че годишния
процент на разходите е 49.66%.
Към договора е представен и договор за поръчителство предоставено от
Mulfifude Bank.
При това положение съдът намира, че искът за обявяване на
недействителност на договора между ищеца и ответника е основателен и
доказан, поради неточното посочване в него на ГПР. В случая ищецът е
сключил втори договор за поръчителство с друго дружество, който касае
4
поръчителство към договора предмет на настоящото производство. В
основния договор, предмет на производството, не може да се установи каква е
общата стойност на задълженията след сключване на установеното в договора
предоставяне на гаранция и възнаграждение за поръчителя. Разпоредбата на
чл.22 от ЗПК сочи, че ясното установяване на уредбата на годишния процент
на разходите дава възможност на потребителя да прецени обхвата на поетите
от него задължения затова и неяснотите и вътрешното противоречие на това
изискуемо съдържание законодателят е уредил като порок от висока степен,
която изключва валидността на договарянето.
В този смисъл след като кредитодателят е нарушил тези изисквания на
закона, не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК, поради
неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
При това положение искът за признаване за установено, че процесния
договор между ищеца и ответника е недействителен поради неточно посочено
в него ГПР, следва да бъде уважен, като основателен и доказан.
При това положение следва ответника да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 860 лв., представляваща д.т. 160 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Водим от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено , че Договора за предоставяне на
потребителски кредит №... г., сключен между Е. В. Б., ЕГН:**********, с
постоянен адрес: обл.Кърджали, общ.Кирково, с.К... и "Ф... със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.А... № 51, вх.А, ет.9, офис 20, е
недействителен поради неточно посочено в него ГПР, на основание на
основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА "ФЕ..." ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.А... № 51, вх.А, ет.9, офис 20, да заплатят на Е. В.
Б., ЕГН:**********, с постоянен адрес: обл.Кърджали, общ.Кирково,
с.Кремен сумата в размер на 160 лв., представляваща платена държавна такса.
5
ОСЪЖДА "ФЕ..." ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.А... № 51, вх.А, ет.9, офис 20, да заплатят на адв.Д.
Г. вписан в АК Ловеч с № **********, сумата в размер на 700 лв.,
представляващо адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6