№ 1127
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Надежда Махмудиева
Десислава Н.а
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500034 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 266327 от 1 ноември 2021г. по гр. д. № 2398/2020г.
Софийски градски съд, І ГО, 17 състав е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на Ц. Б. С. - Т.,
ЕГН **********, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 08.02.2019г., ведно със
законната лихва от 18.04.2019г. до окончателното изплащане; обезщетения за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за изследвания и лечение на
обща стойност 382.20 лева, ведно със законните лихви от 18.04.2019г. до
окончателното изплащане върху сумата от 12 лева, а върху сумата от 370.20
лева - от 25.02.2020 г. до окончателното изплащане; отхвърлил иска за
заплащане на неимуществени вреди за горницата до пълния предявен размер
от 70 000 лева и за заплащане на законни лихви за периода от 27.03.2019г. -
17.04.2019г., за присъждане на законни лихви върху сумата от 12 лева - за
периода 27.03.2019г. - 17.04.2019г. и върху сумата от 370.20 лева - за периода
от извършване на разходите до датата на завеждането на исковата молба -
1
25.02.2020г.; осъдил, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати по сметка на СГС сумата от
650 лева държавна такса; осъдил, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 от
ЗАдв., ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на адв. Ч.
А. Н., с адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. 2, ап. 5 сумата от 611.95 лева -
адвокатско възнаграждение за производството; осъдил, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, Ц. Б. С. - Т., ЕГН **********, с адрес с. ***, ул. ***“ № *** да
заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, сумата от 558.74 лева - разноски
за производството.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
ищцата Ц. Б. С. срещу решението по гр. д. № 2398/2020г. на Софийски
градски съд, ГО, 17 състав в негова отхвърлителна част. С доводи за
неправилност на обжалваното решение, концентрирани върху нарушение
като резултат на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната част и
уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
размера от 40 000 лв.
ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД е оспорил въззивната жалба в писмен
отговор, подаден срещу нея.
За да постанови решението си в частта по иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, СГС е приел, че ищцата е кредитор на
вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 15 000 лв., определено в приложение на чл. 52 ЗЗД с оглед възрастта на
пострадалата, степента на увреждане и вида на увредите, периода на
възстановяване, начина на лечение, психическия дискомфорт, който
преживява, но и липсата на трайни тежки последици за здравето й, освен
сезонни оплаквания в травмираните области.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично
неправилно в тази част.
Предявен е пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
2
вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на 08.02.2019г., при което
автомобилът, управляван от ищцата бил ударен от товарен автомобил,
движещ се в насрещната лента, срещу застраховалия гражданската
отговорност на делинквента. С твърдения, че ищцата е получила вследствие
на ПТП фрактури на 5 до 9 ребра вдясно, контузия на главата и на дясно
коляно, в ставата, на която по-късно били установени усложнения с костно
мозъчен едем, като й е оказана спешна болнична помощ, ползвала е и отпуск
поради временна неработоспособност, за период, надхвърлящ 2 месеца,
търпяла е интензивни болки в първите седмици след ПТП, затруднения при
движението на снагата и увредения крайник, с оздравителен период от около
4 месеца, затруднения в дишането, главоболие, както и битови неудобства
при самообслужването си, изпаднала в състояние на стрес и тревожност,
изпитвала и страх да се вози в МПС, довели до негативна промяна в начина й
на живот, претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 40 000 лв., до какъвто размер на претенцията спорът е пренесен
пред въззивния съд.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита
по същество срещу иска, като е възразил и срещу размера на търсеното
обезщетение - възражение, което е в предмета и на въззивното производство.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
3
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя
е установена с влязло в сила решение на наказателния съд, постановено на
основание чл. 78а НК.
Във въззивната си жалба ищцата поддържа, че определения от съда
размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на
установеното й актуално състояние и факта, че тя е търпяла „битови
неудобства и емоционални болки“, довели до стресово състояние, изразяващо
се в страх от шофиране и пътуване с автомобил, както и, че съдът не отчел
„характера, силата, интензитета и продължителността на търпените вреди“ от
настъпилите травматични увреждания, така и преживения стрес. Поддържа,
че травмите са довели до сериозна промяна в живота й, дълъг период на
интензивни болки в травмираните области и прием на противовъзпалителни и
болкоуспокояващи лекарства, невъзможност за пълноценно натоварване на
крака поради болка в коляното при физическо натоварване. В тази връзка
счита, че травмите й следва да се разглеждат съвкупно и съдът да съобрази,
че двете сериозно травмирани области са предизвикали „по-големи по
интензитет и продължителност болки и по - сериозно увредено общо
състояние“, отколкото ако бяха настъпили самостоятелно. Жалбоподателката
счита, че съдът не е съобразил и икономическите условия и стандарта на
живот в страната към датата на настъпване на ПТП.
Ответникът от своя страна, който не е изпратил представител в
съдебното заседание пред въззивния съд, е релевирал общи доводи в отговора
си на въззивната жалба, че съдът е определил обезщетението в правилно
приложение на закона.
С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че
решението на първоинстанционния съд в осъдителни в полза на ищцата части
не е обжалвано, както и с оглед влезлия в сила акт на наказателния съд –
решение по НАХД № 9367/2019г. на СРС, НО, 109 състав, въззивният съд в
правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че Ц. С. – Т. е
пострадало лице от ПТП, станало на 08.02.2019г., от което са й причинени
телесни увреждания и имуществени вреди, а ответникът е застраховал
гражданската отговорност на делинквента, признат за виновен за
причиняване на процесното ПТП, както и на съставомерен резултат от него –
средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в счупване на 5 ребра
4
вдясно, довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок,
повече от 30 дни (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477
и сл. КЗ; чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и 3 НПК).
От заключението на изслушаната по делото експертиза в
съдебномедицинската й част, изготвено въз основа на представената по
делото медицинска документация и след преглед на ищцата, е установено
още по делото, че от процесното ПТП пострадалата ищца е получила освен
травми в областта на дясна половина на гръдния кош, така и на дясна колянна
става, описана в епикризата за болничнтото й лечение. След приема в
хирургичната клиника на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, направени прегледи и
изследвания се установило счупването на 5 - 9 ребра вдясно и контузия на
дясно коляно с наличие на контузионна рана в областта на капачката на
коляното. Лечението се изразило във вливане на обезболяващи и
противооточни медикаменти. През април 2019г., поради продължаващи болки
в дясната колянна става - както обяснила при прегледа, на пострадалата е
направен ЯМР на дясна колянна става, при който били установени увреди,
измежду които потравматичен костномозъчен едем. Обикновено
възстановителният период от получените травми продължавал около 75 дни,
както в случая, без да има данни за настъпили усложения след това, при
проведено консервативно лечение с вливания на инфузионни разтвори,
аналгетици, диетична храна. При проведения преглед на 31.08.2021г.
пострадалата е съобщила на вещото лице, че в продължение на една година е
приемала хондропротектори и противовъзпалителни медикаменти, а след
това приемала лекарствени препарати инцидентно; чувствала болки и в
дясната гръдна половина и чувство на дърпане в областта на счупванията при
смяна на времето и при дълбоко дишане. Болките в коляното продължавали и
имали по-силен интензитет при продължително седене, движение по стълби и
физическо натоварване; обективно при прегледа вещото лице е констатирало
наличие на белег от разкъсно-контузна рана с диаметър 1 см в долния край на
капачката на дясната колянна става. Обемът на движение на ставата е запазен,
но при натиск върху капачката се появява болка. Вещото лице е уточнило, че
травмата в десния долен крайник е вследствие на удар на коляното в борд
таблото на автомобила, а уврежданията на ребрата в дясна гръдна половина са
от косата част на колана.
По делото, за установяване на търпените неимуществени вреди, са
5
събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. Т., съпруг на ищцата, чийто
показания подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК. От тях е прието за
установено и тези фактически положения не са оспорени във въззивното
производство, че дълго време след изписването на Ц. от Пирогов тя била на
легло, първоначално трудно дишала и се оплаквала от силни болки в
коляното. Продължавала и към момента на разпита да приема медикаменти,
предимно на билкова основа, и все още изпитвала болки, особено при
промяна на времето (разпитът е проведен на 12.02.2021г.); Ц. получила и
психически травми: вече не шофирала, а когато се возела в автомобил винаги
сядала на задната седалка и била видимо неспокойна.
При така приетото за установено, въззивният съд прави следните
правни изводи по спорния въпрос за размера на дължимото на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди:
Вредите, които ищцата твърди, че са й причинени от процесното ПТП
подлежат на доказване на общо основание, извън, тези признати с влезлия в
сила акт на наказателния съд, задължителен за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието (чл. 154, ал. 1 ГПК). Травматичните
увреждания, получени в резултат от процесното ПТП, са установени в
първоинстанционното производство, в което е постановено необжалваното
осъдително решение – това са констатираните по-горе увреждания. Съгласно
ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на неимуществените вреди
следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и
то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за
размера на вредите. В конкретния случай съдът отчете характера и тежестта
на уврежданията на здравето на ищцата, която е била на 42г. към датата на
ПТП и е получила счупване на 5 ребра вдясно, както и контузия на дясно
коляно, лекувани консервативно, при оказана спешна болнична помощ. Съдът
отчете и продължителността на възстановителния период от около 2, 5 месеца
и по-интензивните болки, които пострадалата е търпяла непосредствено след
ПТП, както и продължаващата проява при определени условия на спорадични
болки в травмираните области. Съдът взе предвид и, че през
възстановителния период пострадалата е търпяла неудобства при битовото си
обслужване и не на последно място отчете стреса от настъпилото ПТП и
обстоятелствата, при които е настъпило то (както твърди ищцата и е
6
установено в наказателното производство - при удар на управлявания от нея
автомобил от навлязъл насрещно товарен автомобил), оставили трайни
неблагоприятни последици за психиката й, проявяващи се в страх от возене и
управление на автомобил. Наред с това, и въззивният съд съобрази, че не са
установени трайни тежки неблагоприятни последици за физическото здраве
на ищцата. При определяне на дължимото обезщетение съдът съобрази в
пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия.
При отчитане на всички релевантни факти въззивният съд намира, че в
конкретния случай дължимото обезщетение, което отговаря на принципа на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, възлиза на 30 000 лв. Върху
определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди и
законната лихва от посочения в решението на СГС момент, срещу
определянето, на който не е изразено недоволство. В случай на настъпване на
усложнение в здравословното състояние, съотв. проявление на нови вреди,
които не са били обезщетени с определеното от съда обезщетение, това би
било основание за нова претенция. В обобщение на всичко изложено
доводите във въззивната жалба, касаещи нарушение като резултат на чл. 52
ЗЗД, са частично основателни. След обсъждане на всички относими за
определянето на обезщетението обстоятелства въззивният съд достигна до
извод, че е налице основание за определяне на горепосочения по-голям
размер на справедливо обезщетение при отчитане главно на характера и
тежестта на получените травматични увреждания, измежду които фрактури
на 5 ребра, остатъчните макар и не тежки неблагоприятни последици,
изразяващи се в проява от време на време на болки в травмираните области,
както и трайните негативни последици за ищцата, която е в активна,
работоспособна възраст, изразяващи се в страх от возене в автомобил, което
наред с отказа й да шофира, води до сериозна промяна в начина й на живот.
Съдът отчете обаче, както се подчерта, че възстановителният период е
приключил успешно за физическото оздравяване, в това число, взе предвид,
че е запазен обемът на движение на колянната става, в която болките не са
постоянни, въпреки че в ставата е установена посттравматична увреда.
С оглед изложеното, поради частично несъвпадане на изводите на
7
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, решението му подлежи на
частична отмяна в обжалваната част и вместо това искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до размера от 30
000 лв., т.е. за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. В останалата обжалвана
част решението е правилно като резултат и подлежи на потвърждаване. На
съответна отмяна подлежи и решението в частта му за разноските, - над
присъдения в полза на ответника размер от 406, 36 лв. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, в полза на представителя по
пълномощие на ищцата следва да се присъди и възнаграждение за безплатна
правна помощ за първа инстанция в размер на още 596, 75 лв., изчислено на
база изчисленията на първоинстанционния съд, както и сумата 768 лв.-
възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивната инстанция. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на САС ответникът - ответник по жалбата на ищцата, освободена от
заплащане на държавна такса, следва да заплати и държавна такса,
съразмерно на уважената част от иска, и такава за въззивно обжалване, в
размер на 900 лв.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266327 от 1 ноември 2021г. по гр. д. № 2398/2020г. на
Софийски градски съд, І ГО, 17 състав в частта, в която искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 15 000 лв.
до 30 000 лв. и в частта, в която в полза на ответника са присъдени разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК над размера от 406, 36 лв. и вместо това
постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати
на Ц. Б. С. - Т., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата 15 000
лв. (разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв.), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП от 08.02.2019г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 18.04.2019г. до окончателното
8
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати
адв. Ч.Н., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА,
сумата 596, 75 лв. - възнаграждение за безплатна правна помощ за първа
инстанция и сумата 768 лв. - възнаграждение за безплатна правна помощ за
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на САС сумата 900 лв. - държавна такса по уважения от САС иск и
държавна такса за въззивно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266327 от 1 ноември 2021г. по гр. д. №
2398/2020г. на Софийски градски съд, І ГО, 17 състав в останалата обжалвана
част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му,
при условията на чл. 280 ГПК, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9