Определение по дело №239/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 септември 2021 г.
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20217200700239
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Русе, 23.09.2021 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през 2021 год. в състав:

 

 

  Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА

                                                                          ДИМИТРИНКА

                                                                          КУПРИНДЖИЙСКА

 

 

като  разгледа    докладваното  от  съдия  Купринджийска  к.а.н.д. № 239 по   описа   на съда за  2020   година,   за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 63 ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл.144 АПК, във вр. с чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.3595/08.09.2021г. от Т.Й.– главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР към отдел „Административен“ при ОДМВР – Русе, пълномощник на ответника по касационната жалба – директор на ОДМВР - Русе, с която моли да бъде допълнено Определение № 21 от 20.08.2021 г. по КАНД № 239/2021 г. по описа на АС – Русе в частта относно разноските.

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК касационният жалбоподател Н.С.  е депозирала писмен отговор, с който счита, че не са налице основания за присъждане на разноски в полза на ответника и моли да не се уважава искането.

Съдът, за да се произнесе, съобрази следното: С Определение № 21 от 20.08.2021 г. по КАНД № 239/2021 г. АдмС - Русе е оставил без разглеждане касационната жалба, подадена от Н.С. *** против Решение № 260146 от 05.03.2021 г., постановено по АНД № 1905/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, като недопустима.

С депозираното възражение на касационната жалба, докладвано и прието от съда в с.з. на 12.05.2021 г., процесуалният представител на жалбоподателя е поискала да им бъдат присъдени и разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на по 120.00 лв., като е представила и списък на разноските. Съдът обаче е пропуснал да се произнесе по искането на ответника както в мотивите, така и в диспозитива на решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019г.) в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като ал. 5 на същата разпоредба допълва, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

От друга страна разпоредбата на чл. 143 ал. 3 АПК, към която препраща чл. 63 ал. 3 ЗАНН, предвижда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящият случай съдът е прекратил производството като недопустимо, като касационният ответник с поведението си по никакъв начин не е дал повод за завеждане на делото. Напротив, макар въззивното решение да не е в полза на ответника, той не го е обжалвал. Настоящото касационно производство е образувано само и единствено по жалба на касационния жалбоподател, в чиято полза всъщност е и въззивното решение. При това положение съдът счита, чеискането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 5, изр. 2 ЗАНН и чл. 143 ал. 3 АПК размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба  за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. Съгласно чл. 27д от наредбата възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е от 80 до 120 лв. С оглед характера и изхода на делото, и липсата на фактическа и правна сложност на казуса, съдът счита, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минимума, а именно – 80 лева.    

Предвид изхода на делото следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати разноски на ответната страна в размер на 80 лева.

Ето защо, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА, на основание чл. 63 ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 144 и 143 ал. 3 АПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, Определение № 21 от 20.08.2021 г. по КАНД № 239/2021 г. по описа на Административен съд - Русе, като ОСЪЖДА Н.С.С. ЕГН : **********,***, да заплати на ОДМВР - Русе, сумата от 80.00 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно.

                                                                                                        

 

                                                       

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                    2.