Решение по дело №195/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			15.07.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	15 юни		2020

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		195		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на Е.Е.С., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител –адв. С.Г. ***, със съдебен адрес ***, офис 5 срещу Наказателно постановление №  19-5310-001468 г., издадено на 07.01.2020 г. от Началник група към ОД МВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, както и за нарушение на чл. 63, т. 3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 20.00 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП. Претендира деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като сочи, че същото е неправилно и незаконъсобразно.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган – Началник група към ОД МВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, надлежно призован не изпраща представител.

Жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, и от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 18.12.2019 г., около 15:30 часа жалбоподателя управлявал лек автомобил „Фолксваген Транспортер”, с рег. номер СА 2624 ХТ,  на А3 Струма, при км 56+500, в посока Кулата, като в тунел, който в началото е обозначен с пътен знак е без включени къси светлини, както и че автомобилът  е дерегистриран по чл.143, ал. 15 ЗДвП.

На горепосочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от полицейския служител - Г. С. установил, че регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена, за което съставил АУАН. Също така установил, че водача е управлявал МПС без включени къси светлини, като е преминавал през тунел. За констатираното С. съставил АУАН серия GA, с бл. № 46294, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 и по чл. 63, т. 3 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок не са депозирани писмени възражения.

Въз основа на същия АУАН било издадено и атакуваното НП на  07.01.2020 г., в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал.1 и чл. 63, т. 3 от , поради което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, като и „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лв. 

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група към ОД МВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, който към дата 07.01.2020 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от служебно известната на съда Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани...”. В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда кумулативно наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца“ и с „глоба“ от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния законов ред след прехвърлянето на собствеността му.  Съгласно чл. 143, ал. 15 ат ЗДвП, в сила от 27.12.2017 г. служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От събраните в хода на настоящото съдебно производство, справки-разпечатки от АИС-КАТ е видно, че е налице прекратяване по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от отдел пътна полиция на СДВР, поради непререгистриране на пътното средство в определения от закона двумесечен срок. С оглед изложеното за съда няма никакво съмнение, че описаното в АУАН и НП нарушение на чл. 140, ал. 1 е осъществено от обективна страна.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че управлявайки нерегистрирано по надлежния ред МПС, каквото е процесното (доколкото не е било пререгистрирано след закупуването му от него в законовия срок), нарушава правилата на ЗДвП.

Предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ е наложено в минимален размер, който съдът няма възможност да ревизира. Същото важи изцяло и по отношение на кумулативно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, което също е наложено в предвидения от закона минимум, поради което и не може да бъде изменено.

Точно и ясно е описано и другото нарушение, а именно, че при движение в тунел, началото на който е обозначен с пътен знак, водачът е длъжен да включи къси светлини. Нарушението е описано ясно, така  както е предвидено в закона. Не са нарушени правата на нарушителя, тъй като са спазени императивните изисквания в закона и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничат правото на защита на жалбоподателя.

Не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не е маловажен и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските.

 Съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.  С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат на жлбоподателя.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, Дупнишкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 19-5310-001468 г., издадено на 07.01.2020 г. от Началник група към ОД МВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на  Е.Е.С., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител –адв. С.Г. ***, със съдебен адрес ***, офис 5  на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, както и за нарушение на чл. 63, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20.00 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: