РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Перник, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседА.е на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
в присъствието на прокурора АНИТА Бл. ДЖАМАЛОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221700600353 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 260006/ 30.09.2020 г., постановена по НОХД № 1029/2019 год. по
описа на районен съд Перник са признати подсъдимите И. Г. Т. и И. Р. Ц., ЗА ВИНОВНИ в
това, че в периода от *** до *** в град ***, в условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 от НК, след като се сговорили предварително помежду си като
съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага /в размер на получените суми от
продажбите на телефоните/, са възбудили и поддържали у различни лица заблуждението, че
срещу закупуване на мобилни телефони чрез стоков кредит ще получат възнаграждение, а
месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това им е причинена имотна вреда
общо в размер на 13332 лв., както следва:
1. На *** в град *** са възбудили и поддържали заблуждение у Д. Я., че срещу
закупуване на мобилен телефон „Самсунг Галакси С7“ чрез стоков кредит ще получи
възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това са му
причинили имотна вреда в размер на 1399 лв.;
2. На *** в град *** са възбудили и поддържали заблуждение у Д. Я., че срещу
закупуване на мобилен телефон „Епъл Айфон 7“ чрез стоков кредит ще получи
възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това са му
1
причинили имотна вреда в размер на 1519 лв.;
3. На *** в град *** са възбудили и поддържали заблуждение у А. В., че срещу
закупуване на мобилен телефон „Епъл Айфон 7“ чрез стоков кредит ще получи
възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това са й
причинили имотна вреда в размер на 1959 лв.;
4. На *** в град *** са възбудили и поддържал заблуждение у А. В., че срещу
закупуване на мобилен телефон „Епъл Айфон 7“ чрез стоков кредит ще получи
възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това са й
причинили имотна вреда в размер на 1739 лв.;
5. На *** в град *** са възбудили и поддържали заблуждение у И. Б., че срещу
закупуване на мобилен телефон „Епъл Айфон 7“ чрез стоков кредит ще получи
възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това са му
причинили имотна вреда в размер на 1739 лв.;
6. На *** в град *** са възбудили и поддържали заблуждение у В. Б., че срещу
закупуване на мобилен телефон „Епъл Айфон 7“ чрез стоков кредит ще получи
възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това са му
причинили имотна вреда в размер на 1739 лв.;
7. На *** в град *** са възбудили и поддържали заблуждение у И. Б., че срещу
закупуване на мобилен телефон „Епъл Айфон 7“ чрез стоков кредит ще получи
възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това са му
причинили имотна вреда в размер на 1739 лв.;
8. На *** в град *** са възбудили и поддържал заблуждение у И. Б., че срещу
закупуване на мобилен телефон „Епъл Айфон 7“ чрез стоков кредит ще получи
възнаграждение, а месечните вноски ще бъдат изплащани от трето лице и с това са му
причинили имотна вреда в размер на 1739 лв., поради което и на основание чл.210, ал.1, т.2,
вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.54 от НК, районния съд осъдил всеки един от тях на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от по 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК, районния съд отложил изпълнението на всяко
едно от наложените наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и 6 /шест
/месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда районния съд ПРИЗНАВА подсъдимите И. Г. Т. и И. Р. Ц. за
НЕВИНОВНИ по квалификацията, че са действали в съучастие като съизвършители по
чл.20 ал.2 от НК и на осн. чл.304 от НПК, ги ОПРАВДАЛ по така предявеното им
обвинение.
По предявените граждански искове районния съд:
ОСЪЖДА подсъдимите И. Г. Т. и И. Р. Ц., да заплатят солидарно на Д. Е. Я.,
ЕГН ********** сумата 2525,79 лв (две хиляди петстотин двадесет и пет лв и 79 стотинки),
представляваща обезщетение за причинените му с деянието по чл. 210, ал.1, т.2, вр. чл. 209,
вр. чл.26, ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на
2
увреждането, до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер
от 2918 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимите И. Г. Т. и И. Р. Ц. да заплатят солидарно на А. Р. В.,
ЕГН ********** сумата 3698 лв. (три хиляди шестстотин деветдесет и осем лева),
представляваща обезщетение за причинените й с деянието по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл. 209,
вр. чл.26, ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на
увреждането, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимите И. Г. Т. и И. Р. Ц. да заплатят солидарно на И. М. Б., ЕГН
********** сумата 5217 лв. (пет хиляди двеста и седемнадесет лева), представляваща
обезщетение за причинените му с деянието по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, вр. чл.26, ал.1 от
НК имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимите И. Г. Т. и И. Р. Ц. да заплатят солидарно на В. И. Б., ЕГН
********** сумата 1499 лв. (хиляди четиристотин деветдесет и девет лева), представляваща
обезщетение за причинените му с деянието по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл. 209, вр. чл.26, ал.1 от
НК имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането, до
окончателното й изплащане.
С присъдата са присъдени съответни разноски и държавна такса.
Против така постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия Ц. чрез неговия защитник. В жалбата и съдебно заседание се сочи, че по делото
са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, както
и на материалния закон. Моли се обжалваната присъда да бъде отменена и делото върнато
обратно на районния съд за ново разглеждане.
Против така постановената присъда в срок е постъпила и въззивна жалба от
подсъдимия Т. чрез неговия защитник. В жалбата и съдебно заседание се сочи, че по делото
са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния
закон. Излагат се съображения, че престъпното деяние не е осъществено нито от обективна,
нито от субективно страна. Моли се обжалваната присъда да бъде отменена и въззивния съд
да постанови ново оправдателна такава.
Гражданските ищци, поотделно, молят обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че
жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И. Г. Т. е роден на *** в ***. Има *** образование и е неосъждан.
Подсъдимият И. Р. Ц. е роден на *** в ***. Също е *** образование и не е
3
осъждан.
Двамата подсъдими са добри познати, контактували много често помежду си,
като за инкриминирания период били почти неразделни.
На неустановена по делото дата през лятото на ***г. И. Г. Т. и И. Р. Ц. решили да
си набавят парични средства, като чрез други лица закупуват телефонни апарати на
изплащане от определени търговски вериги, обещавайки на тези лица, че не те, а някой друг
ще заплаща вноските по кредита. Двамата изобщо нямали намерение да погасяват така
обещаното, а решили сдобивайки се с апаратите да ги продават директно на трети лица и да
си делят печалбата. За реализиране на тази цел подсъдимите преценили, че следва да се
обърнат към познати хора. За да ги склонят по- лесно решили да им обещаят, че ще получат
за тази услуга и парично възнаграждение.
В изпълнение на взетото решение, през лятото на ***г. подсъдимият И. Ц. се
срещнал със св. Д. Е. Я., с който се познавал от години и бил в приятелски отношения.
Попитал го дали може да закупи чрез кредит на свое име мобилен апарат с уговорката
телефонът незабавно да бъде предаден заедно с документите на другия подсъдим, който към
този момент Я. не познавал, но Ц. го назовал по име и му обяснил къде работи в ***. За да
го убеди да сключи договор за стоков кредит с цел закупуване на телефонен апарат, Ц.
направил изричната уговорка, че вноските ще бъдат поети от друго лице, а за извършената
услуга Я. ще получи парично възнаграждение, чийто размер ще е по-голям, ако телефонът е
с характеристики за по-висок клас. Първоначално пострадалият не се съгласил. След
известно време, възползвайки се от близките си отношения Ц. отново го помолил да закупи
телефон по указания му начин, обяснявайки му, че е намерен купувач за апарата.
Допълнително го мотивирал, обяснявайки му, че като продаде телефона ще може да плати за
ремонта на автомобила си, като за пореден път му заявил, че трето лице ще плаща вноските
на кредитирания телефон. Въведен в това заблуждение, подкрепено с обещаното му парично
възнаграждение за услугата, св. Я. се съгласил и на *** се отправил с подс. И. Ц. към
магазин на „***” в гр.***, където кандидатствал за отпускане на стоков кредит за
закупуване на мобилен апарат „Самсунг Галакси С7”. Бил одобрен и сключил договор за
стоков кредит с № *** от *** Съгласно условията по кредита стойността на телефона
възлизала на 1 399 лева, която свидетеля следвало да погаси на дванадесет равни месечни
вноски в размер на по 134,05 лв. По този начин общата стойност на плащанията по целия
кредит била уговорена в размер на 1608,60 лв. Непосредствено след подписване на договора
на Я. взел мобилен апарат „Самсунг Галакси С7” и отишъл заедно с подсъдимия И. Ц. до
магазин за ***, намиращ се в кв.*** в ***, където работел подсъдимия И. Г. Т.. На
последния предал апарата с всички му документи. За тази услуга получил 300 лева.
На *** двамата подсъдими инициирали нова среща с Д. Я., за да го мотивират да
закупи още един апарат, който да е по-нов модел и по-висок клас. По време на разговора
разяснили на пострадалия, че това ще стане при същите условия при които е закупил
предходния телефон- вноските ще бъдат заплащани от друго лице, като за извършената
услуга ще получи парично възнаграждение. За да бъде апарата с по-добри характеристики и
4
съответно с по-висока цена, подсъдимия И. Ц. закарал свидетеля в обект на „***”, намиращ
се в търговски център *** в гр.***. Там Я. закупил мобилен телефон „Епъл Айфон 7” на
стойност 1 519 лева чрез стоков кредит № *** от *** Размерът на месечните погасителни
вноски бил от по 124,11 лв за срок от петнадесет месеца, през който период потребителя по
договора следвало да заплати общата сума от 1 861,65 лв. По същия начин след като
получил мобилния телефон „Епъл Айфон 7” Я. го предал заедно с документите за него на
подсъдимия И. Т. в местоработата на последния в ***. За тази услуга пострадалия получил
400 лева.
След като получил известие за първите дължими вноски по двата договора
свидетеля започнал да звъни на подсъдимите и в крайна сметка те били покрити първата от
И. Т., а втората от И. Ц.. Последващите вноски подсъдимите преустановили да заплащат.
Тъй като свидетелят разбрал, че изпада в забава с вноските по двата кредита и разбрал, че Т.
и Ц. нямат никакво намерение да плащат повече, той ги изплатил със свои средства.
Междувременно подсъдимите приложили същата схема и спрямо св. А. Р. В..
Последната се познавала от ученическите си години с Ц. и била в приятелски отношения с
него. В. се съгласила да закупи телефонни апарати на изплащане на свое име, за което да
получи съответно парично възнаграждение, тъй като убедително й било разяснено, че
вноските ще бъдат плащани от други лица. Така мотивирана тя отишла заедно с подсъдимия
И. Ц. на *** в магазин на „***” в ***, където сключила договор за закупуване на мобилен
апарат „Епъл Айфон 7” чрез стоков кредит с № *** от *** за срок от осемнадесет месеца, за
който период следвало да заплати месечни вноски от по 137,12 лв, покриващи общата сума
от 2468,16 лв, включваща стойността на апарата от 1 959 лева. Непосредствено след това
свидетелката заедно с Ц. отишла до местоработата на И. Т., където му предала телефона
заедно с документите. За услугата последният й заплатил 500 лева.
След около десетина дни Ц. отново потърсил св.В. с предложение да закупи нов
апарат при същите условия. Пострадалата първоначално отказала, тъй като искала да е
сигурна, че месечните вноски ще се погасяват редовно от други лица. С оглед
настойчивостта на И. Ц., че това се налага, за да се гарантира обезпечаването на отпуснатите
стокови кредити, В. се съгласила да закупи нов апарат. На *** тя отишла в магазин на „***”
в гр.*** заедно с подсъдимия, където той й заявил, че тя следва да закупи конкретен апарат,
който бил от по-висок клас. Такъв обаче не бил в наличност, поради което с автомобила на
Ц. се отправили към гр.***. В магазин на „***” в ***, св. В. не била одобрена за стоковия
кредит, поради което двамата се върнали отново в ***. През цялото време подс. И. Ц.
поддържал телефонна връзка с подс. И. Т., информирайки го за случващото се. По указание
на Т. при пристигането си в *** В. отново се върнала в магазина на „***”, където по силата
на договор за стоков кредит № *** от *** с *** закупила на изплащане за срок от
осемнадесет месеца мобилен телефон „Епъл Айфон 7”, за който период следвало да заплати
на месечни вноски стойността на телефона, възлизаща на 1 739 лева и лихви от 429,59 лв.
По същия начин и този апарат бил предаден на подс. И. Т. на работното му място в ***.
Няколко часа по-късно пострадалата се срещнала с Ц., който й предал сумата от 450 лева за
5
направената услуга. След като двамата подсъдими започнали да изтъкват различни причини
за това, че още не може да започне изплащане на кредитите от третото лице, В. разбрала, че
е излъгана и изплатила същите изцяло с лични средства.
Същата схема била приложена и по отношение на св. И. М. Б.– приятел и съсед
на подс. И. Ц.. Последният се свързал с този пострадал чрез социалната мрежа Фейсбук и по
идентичен начин го мотивирал да закупи на свое име на изплащане телефони, които да му
предаде, като за услугата ще получи съответно парично възнаграждение, без да поема
задължение за погасяването на вноските. Създавайки у св. И. Б. невярна представа по
отношение на обстоятелствата, при които ще сключи съответният договор, на ***
подсъдимият И. Ц. отишъл заедно с него в магазин на „***” в ***, където пострадалият
сключил договор за закупуване на мобилен апарат „Епъл Айфон 7” чрез стоков кредит-
договор за потребителски кредит № ********** с *** за срок до *** за който период
следвало да заплати месечни вноски от по 120,96 лв, покриващи общата сума от 2177,27 лв,
включваща лихви и стойността на апарата от 1 739 лева. След като получил мобилния
телефон „Епъл Айфон 7” И. Б. го предал заедно с документите за него на подсъдимия И. Ц.,
като за услугата получил от последния 400 лева.
На *** св. И. Б. заедно с подс. И. Ц. посетил магазин на „***”, намиращ се в ***
в ***, където закупил на свое име мобилен телефон „Епъл Айфон 7”, за което сключил
договор за потребителски кредит с *** за срок от осемнадесет месеца. През този период
следвало да заплаща месечни вноски от по 128,36 лв, покриващи стойността на апарата от 1
739 лева и съответната лихва. Б. предал на подс. Ц. телефонния апарат, като за услугата
получил от него сумата от 400 лв.
На *** по предложение на подс. Ц., който отново мотивирал св. Б. да закупи
телефонен апарат чрез стоков кредит, убеждавайки го, че вноските ще бъдат плащани от
друго лице, а той ще получи пари за услугата, двамата посетили магазин на „***” в ***. Там
гражданският ищец сключил договор за закупуване на мобилен апарат „Епъл Айфон 7” чрез
стоков кредит с № *** от *** за срок от осемнадесет месеца, за който период следвало да
бъде изплатена стойността на телефона възлизаща на 1 739 лв и съответната лихва върху
тази главница. Б. веднага предал вещта на подс. Ц., заедно с придружаващите я документи,
като за услугата получил от последния 400 лв.
В качеството си на титуляр по гореописаните три договора св. И. Б. бил потърсен
от страна на кредитора за изпълнение на дължимите месечни вноски, поради което той се
свързал с подсъдимия Ц.. При проведените разговори последният неколкократно му
обяснявал, че дължимата сума ще я плати негов приятел, след като се прибере от Германия.
Тъй като това не се случило, а нараствал размера на дължимостта към кредиторите, св. Б.
разбрал, че е излъган и се издължил по трите договора, като заплатил с лични средства
съответните суми.
Двамата подсъдими насочили престъпната си деятелност и спрямо св. В. И. Б..
Подсъдимият Ц., използвайки приятелските си отношения с него, по напълно идентичен
начин както свидетелите Д. Я., А. В. и И. Б., му обяснил, че ще получи пари, за да закупи
6
телефон на кредит и няма да плаща вноските по последния. Така мотивиран на *** в
магазин на „***” в *** пострадалия закупил мобилен телефон „Епъл Айфон 7” на стойност 1
739 лева чрез договор за стоков кредит № *** с ***. Апаратът бил предаден на подс. Ц.,
заедно с придружаващите го документи, а Б. получил от него обещаната сума от 400 лв.
Съгласно клаузите на договора пострадалият следвало да заплаща месечна вноска от по
120,28 лв. Подсъдимият И. Ц. платил на *** първата вноска за погасяване на кредита, след
което били преустановени плащанията.
Със заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза е изяснена стойността на всеки един от осемте
мобилни апарати към момента на извършване на съответното деяние.
Така приетата от въззивния състав фактическа обстановка съответства на
възприетата и от първоинстанционния съд и се установи след собствен анализ на събраните
по делото доказателства.
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на
своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за
разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените
обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и
съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към
решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на почти всички
релевантни доводи. Поради това упреците на защитата в горния смисъл са частично
неоснователни. Неоснователни изцяло са и възраженията за това, че част от деянията в
продължаваното престъпление били довършени в *** и този факт не получил оценка от
контролирания съд. Още в обвинителния акт ясно е посочено, че възбуждането и
поддържането на заблуждението е осъществено изцяло в *** по отношение на всички
деяния включени в общото продължавано престъпление. Разговорите между подсъдимите и
пострадалите следствие на които последните са взели решение за закупуване на телефони на
кредит без изключение са проведени в ***, където е поддържана и заблудата за това, че
трети лица ще плащат вноските по тези кредити. Тук следва да се подчертае, че въпроса за
подсъдността, съгласно чл.248 НПК е бил предмет на разглеждане от страните в
проведеното разпоредително заседание. В същото подсъдимият Ц. е бил представляван от
адвокат защитник, който е изразил становище, че делото е подсъдно именно на районен съд
Перник. Що се касае до възражението за това, че районния съд не е обсъдил по какъв начин
подсъдимите са въвели в заблуждение пострадалите, че ще получат възнаграждение за
сключваните договори, то това е основателно, а мотиви в тази насока ще бъдат изложени
по- долу.
Решението на районния съд не страда от липса на доказателствен разбор.
Районния съд детайлно е обсъдил всички събрани доказателства, както поотделно, така и
7
съотнесени в тяхната взаимовръзка помежду им. На показанията на свидетелите е придаден
действителния смисъл който те имат. Допълнително разпитаните свидетели Р.М. и С.С. ясно
сочат, че към процесния период двамата подсъдими са контактували непрекъснато, като Ц.
бил „дясна ръка“ на Т.. На М. и С. също им била известна схемата по която подсъдимите
склонявали други лица да купуват скъпи телефони с обещание за възнаграждение и това, че
друг ще поема плащането на кредитните вноски. Взаимовръзката между подсъдимите и
разпределението на ролите между тях в детайли се описва от Я., В., Б. и Б.. В. споделя, че
при закупуване на втория телефон докато Ц. я е возил с колата между *** и ***,
непрекъснато е поддържал връзка с другия подсъдим- Т., който е давал и конкретни
указания.
При всичко това е установено по несъмнен начин, че между подсъдимите е бил
налице предварителен сговор относно това по какъв начин да въведат в заблуждение
пострадалите и да поддържат това заблуждение с цел да им причинят вреда и да набавят за
себе си имотна облага. Правилно районния съд е приел, че предварителния сговор между
две или повече лица е специфична форма на съизвършителство, която изключва
обикновеното такова.
В Наказателния кодекс са предвидени няколко форми на усложнена престъпна
дейност, изразяваща се в участие на повече от едно лице в осъществяване на
престъплението. При т.нар. обикновено съучастие по смисъла на чл.20 от НК са предвидени
основните форми на задружно умишлено участие на две или повече лица в осъществяване
на умишлено престъпление, които са съответно извършителство (съизвършителство) по
ал.2, подбудителство по ал.3 и помагачество по ал.4 на този член. Наред с тях, съществува
особена форма на съучастие– след предварителен сговор между извършителите, която
форма е квалифициращ признак, предвиден в особената част на Наказателния кодекс за
някои престъпления: кражба- чл. 195 ал. 1 т. 5, грабеж– чл.199 ал.1 т.2 от НК, длъжностно
присвояване– чл.202 ал.1 т.2 от НК, измама– чл.210 ал.1 т.2 от НК, продажба на акцизни
стоки без бандерол – чл.234 ал.2 т.2 от НК, квалифицирана контрабанда – чл.242 ал.1 б.“е”
от НК, изпиране на пари– чл.253 ал.3 т.1 от НК. Характерно за предварителния сговор е, че
лицата могат да бъдат само съизвършители (арг. от чл.93 т.12 от НК), а от субективна
страна– предварително обмислено и взето съвместно решение, „споразумение“ между
съизвършителите за осъществяване на престъплението, с или без уточняване на начина или
средствата за неговото извършване, ролите на всеки от тях и т.н. В този смисъл са
задължителните тълкувателни указания на ВС в раздел ІІ т.3 от Постановление № 3 от 1970
г. на Пленума. Макар там задължителното тълкуване да е дадено във връзка с
квалифицираното присвояване, то е приложимо и за всички предвидени в особената част
квалифицирани състави на престъпления след предварителен сговор, вкл. и за измама по
чл.210 ал.1 т.2 от НК. В тези случаи както прокурорът при повдигането на обвинение, така и
съдът при постановяване на присъдата, следва да направят разграничение между тези два
института, като конкретизират в какво се изразява съвместната инкриминирана деятелност
на лицата– дали в съвместно извършване на престъплението след предварителен сговор
8
помежду им, при предварително формиран общ умисъл, или при условията на обикновено
съучастие, след инцидентно възникнало решение, непосредствено преди извършването на
престъплението.
При повдигане на обвинението прокурорът не е направил това разграничение,
като е квалифицирал деянието едновременно като извършено от двете лица в съучастие,
като съизвършители при условията на чл.20 ал.2 от НК и след предварителен сговор
помежду им като квалифициращ признак по чл.210, ал.1 т.2 от НК. Горното, въпреки че е
неправилно от материалноправна гледна точка, не е съществено процесуално нарушение,
доколкото подлежи на корекция от прокурора чрез изменение на обвинението или от
решаващия съд чрез частично оправдателен съдебен акт. Именно това е сторил в конкретния
случай и районен съд Перник, поради което присъдата в тази й част е правилна и
законосъобразна.
Не така стои въпроса обаче за част от формата на изпълнителното деяние по
повдигнатото обвинение. Според прокурора подсъдимите са въвели в заблуждение
пострадалите лица и като са обещали, че срещу закупуване на мобилни телефони със стоков
кредит ще получат съответно възнаграждение обусловено от марката, модела и цената на
телефона. Същевременно в обвинителния акт е отразено, че за всеки закупуван телефон
гражданските ищци са получили именно такова възнаграждение в различен размер.
Последното обстоятелство се установява и с разпитите на Я., В., Б. и Б.. Следователно,
изначално е било ясно, че уговорката за заплащане на възнаграждение срещу закупуване на
телефони на кредит не е била годна да възбуди заблуждение сама за себе си, тъй като реално
е изпълнявана от подсъдимите. Заблуждението у пострадалите е възбудено и поддържано
чрез обещанието трети лица да поемат плащането на кредитните вноски. Заблуждение
несъмнено осъществено от двамата подсъдими, независимо от плащането на по една вноска
за Д. Я.. По този начин и като реализирали бърза продажба на придобитите телефони на
занижени цени Ц. и Т. реализирали за себе си имотна облага и увреждали пострадалите,
които плащали пълния размер на стоковия кредит и лихвите по него.
Като не е оправдал подсъдимите по отношение тази част на изпълнителното
деяние районния съд е допуснал нарушение на материалния закон, което следва да се
отстрани от въззивния съд по реда на чл.336 НПК.
Неоснователни са възраженията на защитата относно това, че взаимоотношенията
на страните по делото са изцяло гражданско правни. От събраните доказателства ясно се
установява, че подсъдимите са имали предварителен план за действие, който е включвал
реализиране на материална облага за тях за сметка на заблуждаваните лица. Именно за това
освен, че на последните е обещавано друг да плаща вноските по сключените от тях стокови
кредити, реално са им давани различни по размер еднократни възнаграждения, за да бъдат
допълнително стимулирани. Ако подсъдимите са имали намерение освен тези
възнаграждения да изплащат и кредитните вноски, то те биха платили за телефоните суми
далеч над тяхната реална пазарна цена. Обстоятелство което е както житейски, така и
правно нелогично.
9
Правилно на следващо място районния съд е приел, че деянието е извършено в
условията на чл.26 НК. В тази насока са изложени правни съображения, които са безспорни
и не се нуждаят от преповтаряне.
При така изяснената фактическа обстановка и изводи, районен съд Перник е
направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството, вида и размера
на наказанието лишаване от свобода. Настоящия въззивен състав не намира нарушения при
индивидуализацията на наказанията за всеки от подсъдимите. Изрично е отчетено, като
смекчаващо отговорността обстоятелство продължителността на наказателния процес не по
вина на подсъдимите.
Правилно районния, след като е приел подсъдимите за виновни и ги е осъдил по
обвинението е приел и предявените граждански искове за доказани по основание. По
отношение на гражданския ищец Я. е отчетено, че две от вноските по сключените стокови
кредити са платени от подсъдимите и за тази сума гражданския иск е отхвърлен. Неясно
защо районния съд е признал гражданския иск на В. Б. само до размер на 1499 лв., въпреки
установената щета от 1739 лв., но при липса на жалба и/или протест в тази насока присъдата
не може да бъде коригирана.
След като районния съд е приел, че гражданския иск на Д. Я. е основателен и
доказан до общ размер 2525.79 лв. /1264.95 лв. по първото деяние и 1394.89 лв. по второто/,
тъй като до този размер е установена имотната вреда е следвало да коригира и обвинението,
като оправдае подсъдимите за разликата. Това обстоятелство следва да се поправи от
въззивния съд.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда следва да се
измени в посочените части, а в останалата част е обоснована, законосъобразна, постановена
при спазване на процесуалните правила и наложените наказания са справедливи, поради
което липсват други основания за нейното изменяване или отменяване.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 260006/ 30.09.20 год., постановена по НОХД 1029/19
год. по описа на районен съд Перник в частта с която двамата подсъдими са признати за
виновни и в това, че са възбудили и поддържали у пострадалите заблуждението, че срещу
закупуване на мобилни телефони срещу стоков кредит ще получат възнаграждение, както и
в частта с която двамата подсъдими са признати за виновни в това на *** и *** да са
причинили на гражданския ищец Д. Е. Я. имотна вреда съответно за сумата над 1264.95 лв.
/до размера по обвинението от 1399 лв./ и за сумата над 1394.89 лв. /до размера по
обвинението от 1519 лв./ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРАВДАВА подсъдимите И. Г. Т. и И. Р. Ц., със снети самоличност и ЕГН, в
тези части на обвинението.
10
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11