Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
26.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седми юли през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: Д. ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №10587/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Й.Ц.Й.,
с която е предявен срещу ЗК Л.И.АД (предпочитан
ответник) и Г.Ф.(евентуален ответник) иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ (евентуален иск с правно основание чл.557,
ал.1, т.2 КЗ) за сумата
от 170000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 26.11.2016 г., в следствие
на което е починал Н.Т.П.– баща на ищцата. Претендира законната лихва от 12.04.2027
г. и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че при произшествието, осъществило се
на 26.11.2016 г. по вина на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника ЗК Л.И.АД, е починал нейният баща – Н.Т.П.. От загубата на своя
близък е понесла неимуществени вреди – болки и страдания, за които претендира
обезщетение в размер на 170000 лв. Твърди, че е налице валидно застрахователно
правоотношение, по силата на което ЗК Л.И.АД следва да покрие отговорността на
виновния водач, а при условията на евентуалност, ако не се установи валидна
застраховка, претендира да бъде обезщетена от ответника Г.Ф.Ответникът ЗК Л.И.АД
оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е страна по валидно
застрахователно правоотношение, по силата на което да е задължен да покрие
вредите, причинени на делинквента, като оспорва да е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, а твърди цитираната от ищеца полица да е такава по
застраховка, свързана с внос и износ на автомобили по Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. Оспорва да е настъпило произшествието
по механизма, заявен от ищеца, оспорва вината на застрахования водач, твърди,
че произшествието е настъпило изцяло поради действията на пострадалия, позовава
се на съпричиняване.
Ответникът Г.Ф.оспорва иска, оспорва настъпване на произшествието
по твърдения механизъм, оспорва претендирания размер на вредите.
Третото лице помагач оспорва иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По искa по чл.432, ал.1 КЗ срещу предпочитания ответник:
С влязла в
сила присъда №72 от 12.07.2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново по НОХД №324/2017
г. Б.А.А. е признат за виновен в това, че на 26.11.2016 г. около 01,30 ч. на
път VTR 1182, на км
3+770 с посока на движение от гр. Долна Оряховица към гр. Лясковец, при
управление на лек автомобил „Форд Мондео“ с временен регистрационен номер
005В860, нарушил правилата за движение по пътищата:чл.20, ал.2 ЗДвП – с
превишена скорост от 110,7 км/чдопуснал пътнотранспортно произшествие със
спрелия в неговата пътна лента лек автомобил ВАЗ 2121, рег. № *****, в резултат
на което по непредпазливост причинил смъртта на намиращите се зад лекия
автомобил ВАЗ М.К.Н., Н.Т.П.и Т.Н.П., като деянието е извършено в пияно
състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1,28 промила.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради
което за настъпване на увреждането по механизма, възприет от наказателния съд,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е
обвързан от присъдата на наказателния съд.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява
чрез включване по изключение на
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди.
От
показанията на свидетеля С.М., съпруг на ищцата, се установяват близките
отношения, които ищцата е поддържала със своя баща. Починалият е бил опора на
семейството, помагал е в отглеждането на внуците си, работел е и е подкрепял
финансово ищцата и семейството й. Към момента на произшествието ищцата и
пострадалият не са живели заедно в едно домакинство – тя е живеела със съпруга
и децата си в друг дом, но е понесла изключително тежко загубата на баща си –
сринала се е, затворила се е.
По
изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди
и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се
установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и
причинната
връзка между ПТП и смъртта на бащата на ищцата. Родствените отношения и
установената фактическата близост между починалия и ищцата установяват правото й
на обезвреда на неимуществените вреди в следствие на загубата на близък.
Ответникът ЗК
Л.И.АД оспорва
пасивната си материална легитимация, като твърди, че делинквентът не е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност” - цитираната от ищеца полица
според ответника е по застраховка, свързана с внос и износ на автомобили по
Наредба №I-45 от
24.03.2000 г. Установява се от представения по делото Констативен протокол №516
от 26.11.2016 г. и извлечението от публичния регистър на Г.Ф.за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, че към датата на произшествието
делинквентът е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
сключена с полица №116002600835. Номера на полицата е посочен както в
информационният регистър, така и в протокола за ПТП, съставен от длъжностното
лице, посетило мястото на произшествието. Следва да се отбележи, че в тази си
част протоколът има характера на официален документ, доколкото длъжностно лице
в кръга на службата си е удостоверило осъществили се пред него обстоятелства –
проверени от него документи на участниците в произшествието. Както бе указано
на ответника ЗК Л.И.АД с доклада по делото, съдът приема като общоизвестни и
презумптивно установени обстоятелствата, публикувани в публичния регистър на Г.Ф.Съдът
също така е разпределил в доказателствена тежест на ответника опровергаване на
посоченото обстоятелство. По делото не е представена нито твърдяната от
ответника застраховка по Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., за да прецени съдът дали същата
изключва застрахователно покритие на гражданската отговорност на застрахования,
нито пък е представил полицата с №116002600835, ако същата се отнася за друг
автомобил или друго застраховано лице. Ето защо съдът приема за неоснователни
възраженията на ответника ЗК Л.И.АД относно
пасивната си материална легитимация – по делото се установява, че е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на процесния
автомобил, валидна към 26.11.2016 г., поради което към момента на произшествието е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на
автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от делинквента вреди на трети лица.
При така
установените факти съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи страдания от загубата на близък човек.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (50 г.),
възрастта на ищцата (27 г.) и обстоятелството, че е изгубила емоционална опора
и подкрепа, както и невъзвратимостта на загубата. При преценка на посочените
критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на по 130000 лв.
Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на родител са
неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма
да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на
отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от
по 130000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за
справедлива компенсация за претъпените от ищцата неимуществени вреди.
Основателно
е възражението на ответника за съпричиняване. По делото - от присъдата на
наказателния съд и от безспорните между страните факти се установява, че
произшествоето е настъпило в тъмната част на денонощието (през нощта, в 1,30
ч.), извън населено място – на неосветен път от републиканската пътна мрежа, като
пострадалият се е намирал на пътното платно – в лентата за движение на лекия
автомобил „Форд“, стоящ странично, в задната част на автомобила „ВАЗ“, до него
– т.е. на пътното платно, извън спрелия автомобил „ВАЗ“. Пострадалият Н.Т.П.не
е бил водач на автомобилът „ВАЗ“. Съгласно чл.108 ЗДвП пешеходците са длъжни да
се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а когато няма тротоар или
банкет - по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница. В
случая обаче пострадалият не се е движил като пешеходец, а е изчаквал до спрял
автомобил. Ето защо престоя на едно лице на платното за движение на път извън
населените места, не е разрешено – без значение дали лицето се е обозначило със
светлина или сигнална жилетка. По необходимост законът установява правила за
придвижване при липса на тротоар или банкет (чл.108, чл.110 ЗДвП), но не
допуска правомерно пребиваване на едно лице извън населено място на пътя – по
пътното платно и в лентата за движение на автомобилите. Това е така защото няма
пречка, ако на лицето се налага да изчака край пътя, да го направи извън
платното за движение. Ето защо, независимо дали пострадалият се е намирал пред
или зад светлинно обозначен обект (автомобилът „ВАЗ“), с или без сигнална
жилетка, той не е имал право да стои на платното за движение. Поради това съдът
приема, че с поведението си (местоположението си) ищецът е допуснал нарушение
на правилата за джижение, с което е допринесъл за настъпване на произшествието
и вредите. Определеното обезщетение следва да се
намали с процент, съответен на приноса му, а именно – с 1/4 – до сумата от 97500
лв.
Предвид
изложеното, предявения иск следва да се уважи срещу предпочитания ответник за
сумата от 97500 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер.
Ищецът има
право на законната лихва от датата на предявяване на застрахователната
претенция. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като
началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Видно от представената с исковата молба претенция, същата е входирана при
застрахователя на 11.01.2017 г. С оглед диспозитивното начало мораторна лихва
следва да се присъди от претендираната дата – 12.04.2017 г.
По искa по чл.432, ал.1 КЗ срещу евентуалния ответник:
Поради
частичното отхвърляне на иска срещу предпочитания ответник – за разликата над
уважения размер от 97500 лв. до пълния предявен размер от 170000 лв. се е
сбъднало процесуалното условие за разглеждане на иска срещу евентуалния
ответник. Искът за тази част е неоснователен – в полза на не са налице
предпоставките на чл.557, ал.1, т.2 КЗ за ангажиране на отговорността на Г.
фонд, доколкото е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния
автомобил, валидна към датата на произшествието 26.11.2016 г.
Искът срещу
евентуалния ответник до размера, в който е уважен срещу предпочитания ответник,
следва да се остави без разглеждане.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски за платена държавна в размер на
150 лв.
На процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, съобразно
уважената част от иска - в размер на 2827,50 лв. с включен ДДС.
На ответника на основание чл.78,
ал.3 следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 127,94 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
дължимата държавна такса – в размер на 3750 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК:*****, адрес: гр.София, бул. *****,
да заплати на Д.Н.П., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от по 97500 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за вреди от смъртта на Н.Т.П.при произшествие, осъществено на 26.11.2016 г.,
заедно със законната лихва от 12.04.2017
г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 150 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 170000
лв.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК:*****, адрес: гр.София, бул. *****,
да заплати на адв.Й.Ц.Й., с личен №*****, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата
от 2827,50 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Д.Н.П., ЕГН:**********,
да заплати на ЗК Л.И.АД, ЕИК:*****, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 127,94
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК:*****, адрес: гр.София, бул. *****,
да заплати по сметка на Софийския
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 3750 лв., представляваща дължима държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.П., ЕГН:**********,
срещу Г. Ф., ***, евентуален иск с
правно основание чл.557, ал.1, т.2 КЗ за разликата над 97500 лв. до пълния му предявен
размер от 170000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Н.Т.П.при произшествие, осъществено на 26.11.2016 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Д.Н.П., ЕГН:**********, срещу Г. Ф., ЕИК:*****, евентуален иск по чл.557,
ал.1, т.2 КЗ до сумата
от 97500 лв., за която е уважен главния иск.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника – Б.А.А., ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: