Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Балджиев | |
Производството е по реда на чл. 313 - 340 от НПК. Образувано е по жалба на частните тъжители Л. Од М. и Х. А. Т., срещу присъда №1341 от 10.12.2009г. по наказателно частен характер дело №205/2007г., с която Великотърновският районен съд е признал за невинни подсъдимите К. И. Р., Д. К. М., Й. Т. Т. и Ц. Т. С. в това, че на 13.01.2007г., около 00:15 часа в гр. В. Т., в бинго зала „Г.”, като съизвършители причинили на Л. О М. и Х. Т. леки телесни повреди, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, отхвърлил е като неоснователни и недоказани гражданските искове на Л. Од М. и Х. Т. срещу К. Р., Д. М., Й. Т. и Ц. С. за обезщетение на претърпени неимуществени вреди от престъплението и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е осъдил частните тъжители да заплатят направените по делото разноски. Излага се становище за неправилност на присъдата без да се посочват конкретни обстоятелства за това. Отправя се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и да бъдат уважени предявените срещу тях граждански искове. В съдебно заседание, повереникът на частните тъжители посочва, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила след като не осъществена допуснатата от съда очна ставка между свидетели по делото, поради което отправя алтернативно искане за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от Великотърновския районен съд. Въззиваемите К. Р., Д. М., Й. Т. и Ц. С. не се явяват в съдебно заседание. Защитниците им оспорват жалбата като заемат становище, че същата е неоснователна и присъдата на районния съд следва да бъде потвърдена. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди изложените твърдения в жалбата‚ становищата на страните и провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимирани страни, в законоустановения за това срок и при спазване изискванията за редовност по чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. При извършената проверка се установи, че на съдебно производство пред първата инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да водят до отмяна на постановената присъда на това основание. Искането на частните тъжители за извършването на очна ставка между свидетелите А. и М. е било уважено от съда с определение от 29.01.2008г. С определение от 10.12.2009г., извършването на очната ставка законосъобразно е заличено от доказателствения материал по делото с оглед продължителния период, в който не е осигурено явяването на свидетеля А., за призоваването на който съдът е положил усилия и многократно е отлагал делото в тази насока. Посочено процесуално действие е могло да бъде извършено и пред въззивната инстанция, но такова искане не е направено от страна на тъжителите. С оглед гореизложеното, твърдението за допуснато процесуално нарушение се явява неоснователно, след като процесуалното поведение на тъжителите е довело до невъзможност за извършването на очната ставка между свидетелите. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Вечерта на 12.01.2007г. Л. Од М., Х. Т. и неговият баща А. А. посетили бинго зала „Г.”. Около петнадесет минути след полунощ възникнал скандал между свидетеля П. Н. и частните тъжители. Последните били във видимо нетрезво състояние и били помолени от управителя на заведението Д. К. да пазят тишина, за да не пречат на останалите посетители. Въпреки това, тъжителката започнала да повишава тон и да обижда К., което наложило намесата и на охраната на заведението в лицето на свидетеля Г. М. и подсъдимия Ц. С.. Последните също помолили тъжителите да запазят тишина, но след като установили, че немогат да предотвратят скандала ги помолили да напуснат заведението. Докато охранителите съпровождали двете лица до входа на бинго залата, последните продължили устните си пререкания с тях, а преди да си тръгнат Л. Од М. дори откъснала баджа на свидетеля Г. М. За времето от 01:15 часа до 02:30 часа на 13.01.2007г. тъжителите били прегледани в ЦСМП - гр. В. Т. като по тях били установени различни контузни наранявания. В резултат от възникнал скандал между тях и медицинския персонал, било поискано съдействие от служители на РПУ – гр. В. Т.. С оглед твърденията на тъжителите, че им е нанесен побой от охраната на бинго залата, полицейските служители Т. Г., И. А.и Р. М. извършили проверка по случая, като служителите от охраната отрекли да е възниквало сбиване. Записани били и имената на охранителите от бинго зала „Г.”, които били на смяна на 12 срещу 13.01.2007г. – четиримата подсъдими и свидетелят М. Полицейските служители, които разговаряли с тъжителите не констатирали видими наранявания по тях. На 13.01.2007г. Л. О. М. и Х. Т. били освидетелствани от съдебен лекар с констатирани наранявания отговарящи на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Посочената фактическа обстановка се установява от гласните и писмени доказателства по делото. Разпитаните свидетели по делото условно могат да бъдат разделени на три групи – А. А., който е баща на тъжителя Х. Т., Г. М. и Д.К., които са били колеги на подсъдимите и Е. Ц., Г. Р., Т.Г., И. А., Р. М. и П.Н., за който липсват данни да се намират в особени отношения със страните по делото. При това положение, районният съдът при преценка на показанията на първите две групи свидетели е взел предвид и евентуалната им заинтересованост, съпоставил ги е с показанията на свидетеля П. Н. и на полицейските служители, които имат спомени за случая, и е достигнал до правилния извод относно недостоверността на показанията на свидетеля А., които само частично подкрепят обстоятелствата изложени в тъжбата. Същите противоречат на останалите гласни доказателства, които са логични, взаимно допълващи се и сочат на гореописаната фактическа обстановка, което обосновава единствения извод за недоказаност на твърдяното в тъжбата престъпление. Свидетелят А. А. твърди, че синът му е изведен с дърпане и блъскане извън заведението само от един охранител. Същият впоследствие е продължил да удря тъжителите и е разбил носа на сина му. В приложената по делото медицинска документация липсват данни относно констатирането на последното нараняване. Свидетелите Г. М., Д. К. и П. Н. от своя страна отричат тъжителите, въпреки предизвикателното им поведение, да са извеждани от заведението със сила както и да са им нанасяни удари от страна на охраната. Полицейските служители, които са посетили мястото и са разговаряли с тъжителите, и с персонала на заведението не установяват наличието на видими наранявания по Л. О. М. и Х. Т., като са констатирали скандалното им поведение и това че се намират във видимо нетрезво състояние, което се подкрепя и от показанията на свидетелите П. Н. и Д. К. По делото не е изготвена съдебно медицинска експертиза, от която да се установи какъв е механизмът на получаване на констатираните телесни увреждания, за да може да се направи обоснована преценка за съответствието му с този описан в тъжбата, и в показанията на свидетеля А.. Такава експертиза е назначена от съда по искане на повереника на тъжителите в съдебно заседание от 20.09.2007г. Изготвянето на експертизата законосъобразно е изключено от доказателствения материал по делото с определение от 10.12.2009г., поради изключително продължителния период, през който не е изпълнено задължението на тъжителите за внасянето на депозит съгласно изискването на чл. 187, ал. 2 от НПК. С оглед гореизложеното, не може да се достигне до категоричен извод, за това по какъв начин са причинени уврежданията на тъжителите, а оттам и дали същите са причинени от конкретно лице и към кой момента е станало това. По тези съображения настоящата инстанция приема, че изводите на районния съд относно фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни. От направения анализ на доказателствата се достига до извода, че единственото обстоятелство от предмета на доказване, което е изяснено е получените увреждания от пострадалите, представляващи лека телесна повреда. Липсата на доказателства относно останалите съставомерни признаци на деянието води до недоказаност на обвинението спрямо подсъдимите по несъмнен начин както и до извода, че те следва да бъдат признати за невинни, на основание чл. 304 от НПК. Поради това следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и предявените граждански искове за обезщетение на причинени вреди, като на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, на частните тъжители бъдат възложени разноските по делото. До същия извод е достигнал в присъдата си и районният съд. По изложените съображения и при липсата на основания за отмяна или изменение на присъдата, същата следва да бъде потвърдена. Водим от горното, на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: Потвърждава присъда №1341 от 10.12.2009г. по наказателно частен характер дело №205/2007г., по описа на Великотърновския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |