Решение по дело №129/2020 на Административен съд - Сливен

                             Р Е Ш Е Н И Е   № 135

 

                                           гр. Сливен, 22.10.2020 г.

 

                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд Сливен, в публично заседание на седми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

                                    

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                                              ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря Радостина Желева и с участието на прокурора Милена Радева като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД № 129/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК

, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОДМВР Сливен против Решение № 299/04.08.2020 г., постановено по АНД № 492/2020 г. по описа на РС Сливен, с което е отменено Наказателно постановление № 20-0804-000485/05.03.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР-Сливен, с което му е наложено административно наказание за нарушение на  чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП

, като на основание чл. 179, ал.6, т. 2 от ЗДвП, му е наложена "глоба" в размер на 200 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението на РС Сливен е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени, както и да потвърди процесното наказателно постановление. Счита, че по делото по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение, като правилно от АНО е приложен материалния закон.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява. В депозирано по делото становище, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. К. Б., поддържа жалбата и моли съда да я уважи. В случай, че се претендира адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност.

Ответникът по касационната жалба – П.Д.Й., чрез пълномощник – адв. Х.Х. ***, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на РС Сливен.

Представителят на ОП Сливен изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП е издадено в нарушение на материалния закон. Предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, подадената касационна жалба, е неоснователна.

Производството пред РС Сливен е образувано по жалба на П.Й. *** против наказателно постановление № 20-0804-000485, издадено на 05.03.2020 г. от Началник РУ Сливен, с което на Й.  на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, за това че на 25.01.2020 г. около 23.00 ч. в гр.С.на бул.“Ц. С.“ до л. Б. в посока бул. „И.в.“ управлява МПС Ауди А4 с рег. № ******, негова собственост, със значителна техническа неизправност - премахнато задно гърне, което е заменено с тръба. С оглед на горното, на място от полицейските служители, бил съставил АУАН с бланков № АА705928 от 25.01.2020 г., който жалбоподателят подписал без възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

За да отмени НП РС Сливен приел, че същото е неправилно и необосновано, тъй като приетата в него за установена фактическа обстановка не се подкрепя със събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Съдът приел, че разпоредбата на чл.10 от ППЗДвП изчерпателно регламентира в кои случаи едно МПС е технически неизправно и сред тях не било такова с липсващо задно гърне, доколкото в чл.10 т.10 от ППЗДвП като техническа неизправност по двигателя са посочени: а) съдържанието на вредни вещества в отработилите газове, а при дизеловите двигатели и степента на димност, не съответстват на предписаните нормативни стойности; б) нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности;. Съдът извел извод, че неизправното шумозаглушително устройство може да стане причина за нарушаване на нормите за допустимост на шум, или замърсяване на околната среда, но не застрашава сигурността на движението, поради което посочената в наказателното постановление като нарушена норма е неотносима към извършеното деяние и тъй като в закона не е предвидено санкциониране на управлявано моторно превозно средство с посочената техническа неизправност, то издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно. Доколкото в чл. 10, т. 10, б. "б" от ППЗДвП е посочено, че технически неизправно е МПС, чието ниво на шум на двигателя не съответства на предписаните нормативни стойности, а по делото не било установено от страна на АНО да са извършвани замервания на шума, то НП било незаконосъобразно и следвало да бъде отменено.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно при следните съображения:

За да бъде приложена санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата, то следва да бъде констатирана по надлежния ред "значителна неизправност“ на МПС по смисъла на чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП. По делото не е установено защо "липсващото задно гърне, заменено с тръба" съставлява "значителна неизправност“. В този смисъл неоснователно е становището на касационноият жалбоподател, че липсата на част от изпускателата система, в частност задно гърне, е значителна техническа неизправност по смисъла на § 6, т. 72 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Жалбоподателят е санкциониран по реда на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като според наказващият орган тази неизправност е свързана с липса на част от шумозаглушителното устройство на автомобила, заменено с тръба. Разпитаните по делото свидетели действително сочат, че автомобилът на жалбоподателя издавал по- силен шум, но от доказателствата по делото не се установява по надлежен ред, че този шум се дължи именно на повреда или липса на шумозаглушителното устройство. Отговорността на жалбоподателя не е ангажирана за превишение на нивото на шума, а за техническа неизправност в шумозаглушителното устройство. За да е технически неизправно едно МПС, в хипотезата на неизправно шумозаглушително устройство, е необходимо нивото на шума да не съответства на предписаните нормативни стойности. Доколкото по делото не е установено от страна на административния орган да са извършвани замервания и проверка за съответствието на нивото на шума с допустимите стойности, следователно не може да се приеме, че е налице техническа неизправност на МПС, изразяваща се в неизправно шумозаглушително устройство. Подобно процедиране според съда е абсолютно недопустимо, доколкото се касае до установяване на техническа характеристика, а самото нарушение, което е вменено на жалбоподателя, третира неспазване на конкретни норми за шум. При това положение и съдът намира, че така визираното нарушение се явява и недоказано по категоричен начин, като самият негов начин на установяване поставя под съмнение изводите за наличието на извършено нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. С оглед горното правилно е прието от РС Сливен, че НП е незаконосъобразно, тъй като нарушението е недоказано.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

По изложените съображения, оспореното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Сливен

 

 

                                                          Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 299/04.08.2020 г., постановено по АНД № 492/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                             

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: