М О Т И В И:

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Р.п.- П. обвинителен акт против подсъдимия ***, с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, а именно:

На неустановени дни и месеци в периода от 2017г. до 23.04.19г. в гр.Плевен се е съвкупил с лице ненавършило 14 годишна възраст – *** на 13 години с ЕГН:********** *** ,като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.

Престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК.

Районна прокуратура – гр. Плевен, редовно призована се представлява от наблюдаващия делото прокурор ***.

Подсъдимият ***, редовно призован, се явява лично и със защитник адв. ******.

Пострадалата ***, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от процсеуален представител адв. ******.

Съдът е дал ход на разпоредителното заседание, при съобразяване на разпоредбата на чл. 247в, ал. 2 от НПК, а именно – неявяването на пострадалата не е пречка за провеждане на разпоредително заседание, а и с оглед на обстоятелството, че същата се представлява от адв. ***.

Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Съдът извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Съдът прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.

Защитникът на подсъдимия *** – адв. *** *** изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желаят делото да протече при условията на съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, като на основание чл. 252 от НПК, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.

Подсъдимият ***, изразява съгласие с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.

Съдът като изслуша становището на страните и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на Съдът приема следното:

1.Делото е подсъдно на Съда.

2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалата.

4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

6.Не се налага изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, взета спрямо подсъдимия ***.

7.Не се налага събирането на нови доказателства.

8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК и не следва да се насрочва дата за призоваване на свидетелите посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.

Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – гр. Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия *** – адв. ***и на подсъдимия *** намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимия.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимия *** и на защитника му – адв. ***е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по реда на чл.371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.

Подсъдимият *** признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.    

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия  *** правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.  

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия ***, дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимия ***:

„Признавам се за виновен, съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства  за тези факти.“

При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимият направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие и докладване на осн. чл. 276, ал. 1 от НПК внесеният от страна на РП – Плевен обвинителен акт против подсъдимият ***, съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснение по обвинението.

Отговорът на подсъдимия *** бе следният:

„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”

Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство № Д-690/2019 г. по описа на РП – Плевен, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.

Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият е автор на възведеното спрямо него обвинение.

По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага подсъдимият *** да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние по чл. 151, ал. 1 от НК, като му бъде определено наказание под минимума предвиден  закона, което да бъде намалено с 1/3.

Защитникът на подсъдимия *** – адв. ***, при проведеното съкратено съдебно следствие и направеното самопризнание на всички факти по обвинението от страна на подзащитния й, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание, като се присъединява към становището на представителя на обвинението.  

Подсъдимият *** поддържа казаното от защитника си, като моли за налагане на минимално наказание, което законът предвижда.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди  в същия,  а именно:

Подсъдимият *** и свидетелката *** се познавали от 2017 г.

Подсъдимият *** се запознал със свидетелката ***, когато същата била на 11 години.

Подсъдимият *** и свидетелката *** се сближили, като подсъдимият *** много добре знаел възрастта на свидетелката, знаел в кое училище и в кой клас учи.

От неустановен месец на 2017г., подсъдимият *** подържал интимни контакти със свидетелката *** като не продължавали да се виждат до 2019г.

През 2019г., свидетелката *** била настанена в приемно семейство в ***.

Докато била в приемното семейство подсъдимият *** и свидетелката *** се срещали тайно без да знаят настойниците й.

На 18.04.2019 г., подсъдимият *** отишъл да вземе от *** от дом на приемното семейство малолетната свидетелка *** на 13 г., без да уведоми настойниците й, я отвел в гр. Плевен на адрес ***. Свидетелката *** доброволно се съгласила да тръгне с подсъдимия ***.

На същата дата настойниците от приемното семейство депозирали сигнал до РУ – гр. Кнежа за това, че свидетелката *** е в неизвестност.

         На неустановена дата в периода от 18.04.2019 г. до 23.04.2019 година подсъдимият *** бил с малолетната свидетелка *** ***. Двамата започнали да се целуват и се съблекли. Подсъдимият *** проникнал с половия си член във влагалището на свидетелката ***. По този начин подсъдимият *** правил вагинален секс с малолетната свидетелка. Половият акт бил извършен доброволно от страна на свидетелката ***.

На 24.04.2019 г. бил сформиран екип на СКП при РУ – гр.  Кнежа и СПКП при ОД на МВР – гр. Плевен за установяване на свидетелката ***, като бил посетен адреса в ***, ***в град Плевен и открита при подсъдимия ***.

         Впоследствие свидетелката *** била настанена в ***.

Свидетелката *** е разпитана в хода на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК пред съдия от Районен съд град Плевен.

Свидетелката ***, в присъствието на повереник ****** е уведомена и запозната с правата й в качеството на пострадала по чл. 75, ал. 1 от НПК.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена е комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза на свидетелката ***. От заключението на вещите лица е видно, че интелектуално й функциониране е в границите на нисък вариант на норма. Паметовите й възможности са без значими отклонения от широката норма за възрастта. Проведеното комплексно психолого-психиатрично изследване на свидетелката *** не установява данни за психично разстройство, специфично за детството или юношеството. Понастоящем свидетелката *** е клинично психично здрава.

Свидетелката *** има съответно на хронологичната й възраст психично, когнитивно, емоционално и социално развитие.

Момиче с правилно развити костна и мускулна системи, реагира съответно на обстановката, ориентирана за време и място.

Външните полови органи са правилно развити от женски тип. Половото окосмяване е от женски тип.

Девствената ципа е с пръстеновидна форма, диаметър на отвора около 1 см и височина до около 0,7 см., считано от основата до свободния й ръб.

На девствената ципа към 6ч. по часовниковия циферблат е установена дефлорация достигаща до основата с епителизирани ръбове, без охлузвания и кръвонасядания по тях (стара дефлорация). От влагалището не изтичат секрети. Видими следи от травматични увреждания по външните полови органи не са установени. Лигавицата на ануса е без видими следи от увреждания.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза на свидетелката ***, от която е видно, че пръстеновидната девствена ципа е със стара дефлорационна щърбина без травматични увреждания по нея.

Дефлорационната щърбина е резултат от полово сношение. Давността на дефлорацията изрично не е възможно да бъде посочена, тя е с характеристика на „стара“, което означава, че нейната давност е повече от 14 дни. Външните полови органи са без видими следи от травматични увреждания. Анус и перианална област, без видими следи от травматични увреждания. Няма следи от упражнено физическо насилие над малолетната – ***.

От състоянието на девствената ципа не може категорично да се каже дали е осъществен скоро полов акт, но такъв не е изключен. Анатомичното и функционално състояние на половия орган допуска извършване на вагинален полов акт, без да останат видими следи от увреждания.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия ***, от която е видно, че при подсъдимия *** не е установено психично заболяване в тесния смисъл на това понятие т.е. - психоза, както понастоящем, така и в минало време. Паметта му е в норма за възрастта. Интелектът му е в рамките на високата норма. Личностовите особености на подсъдимия *** са изразени в степен па личностова акцентуация и не разстройват значително социалната му адаптация. Подсъдимият *** към настоящия момент е клинично психично здрав. Подсъдимият *** е могъл разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си в периода 2017 г. до 23.04.2019 г. Подсъдимият *** възпроизвежда спомените си за инкриминираното деяние последователно, логически свързано и хронологично правилно. По време на инкриминираното деяние през периода от 2017 г. до 23.04.2019 г., подсъдимият *** е могъл правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и събития от значение за воденото наказателно производство. Подсъдимият *** е личност склонна да трупа враждебни чувства и агресия, но не може да ги изрази по модулиран и адаптивен начин. Често или е въздържан и прикриващ истинските си чувства, или е свръхвойнствен. Чувства се нещастен, депресиран и объркан. Много индивиди с такъв профил демонстрират афективна изравненост.

Подсъдимият *** е социално изолиращ се, с лош контакт, свръх активен към, който и да е реален проблем, егоцентричен, егоистичен, мрачен, циничен, изискващ, с пораженчески нагласи, песимист, преувеличаващ физическите си проблеми, хитруващ и с многобройни оплаквания.

Подсъдимият *** има изградена и съхранена психичната годност да разбира смисъла на извършваните следствени действия спрямо него т.е. да участва пълноценно в наказателния процес.

При налагане на наказателната мярка от съдебна инстанция, подсъдимият *** може да разбира смисъла й, т.е. спрямо същия да бъде реализирана наказателна отговорност.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия ***, от която е видно, че външният му полов орган е с оперативно променена анатомична конфигурация.

Състояние на половия орган е резултат на оперативна интервенция на 24.06.2008г.. извършена в Клиника по урология на „УМБАЛ Д-р Г. Странски" ЕАД -Плевен. Извършената операция е първи етап от оперативно лечение по повод усложнение (инфекция, възпаление) на половия член след инжектиране на парафин за уголемяване на члена. Оперативното лечение включва втора операция, която до момента не е извършена. Състоянието на половия орган не изключва възможността за осъществяване на полово сношение (съвкупление, проникване на половия член във влагалището).

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 от НПК.

Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът  изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се  цениха направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия, подкрепени от приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, във вр. чл. 373 от НПК писмени доказателствени средства. Гласните доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им.

Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимия *** признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на присъдата.

От правна страна, съдът е мотивиран да приеме следното:

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият *** е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.151, ал.1 от НК, тъй като на неустановени дни и месеци в периода от 2017 г. до 23.04.19 г. в гр. Плевен се е съвкупил с лице ненавършило 14 годишна възраст – *** на 13 години, с ЕГН:********** ***, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК

Подсъдимият е реализирал обективните съставомерни признаци на престъплението по чл. 151, ал. 1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел, че свидетелката *** към момента на съвкуплението е била на 13 години, т.е. ненавършила 14 годишна възраст, но въпреки това се е съвкупил с нея, съзнавайки, че това е забранено от закона, че поведението му е противоправно и в разрез с установените в обществото норми и правила.

За да бъде едно деяние /действие или бездействие/ престъпление е необходимо да бъдат налице, както елементите от обективната страна на състава на престъплението, така и тези отнасящи се към неговата субективна страна. Фактическият състав на престъплението е конкретното проявление на съвкупността от онези типични обективни и субективни обстоятелства, които са описани по общ начин в законовия състав на престъплението. Съдържимите се в очертаната правна норма на  чл. 151, ал. 1 от НК признаци визират умишлено съвкупление с лице, ненавършило 14-години, като умисълът е единствената форма на вина, при която престъплението може да бъде извършено - тоест деецът да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал неговите общественоопасни последици и да е искал/допускал настъпването им.

Налице са обективните признаци на състава на посоченото престъпление.

Същевременно деянието не осъществява признаците на престъпление по чл. 152 от НК, тъй като съвкуплението не е осъществено при някоя от визираните в този член хипотези, доколкото съвкуплението е било със съгласието на свидетелката ***.

Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия,  слабите му волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.

Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез действие - съвкупление, с лице от различен пол, което е малолетно, като съгласието на пострадалата е правно ирелевантно. Престъплението е резултатно, като престъпният резултат се изразява в осъществяване на половия акт.

 

 

 

 

Съдът намира за безспорно установено авторството на деянието на подсъдимия по така повдигнатото му обвинение.

Горното съдът прие въз основа на самопризнанията на подсъдимия и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, тъй като същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

От субективна страна, подсъдимият *** е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от извършването му и го е целял - деянието е извършено умишлено по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.

Предвид изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства се налага правният извод, че с действията си подсъдимият *** е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК.

При определяне наказанието на подсъдимият ***, съдът съобрази степента на обществената опасност на деянието и на дееца.

Съдът обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието, както и с оглед на  използваната от подсъдимия възможност за предварително изслушване, както и направеното от него самопризнание, по реда на чл. 371 т.2 от НПК.

Смекчаващи вината обстоятелства - съдът приема като такива - младата възраст на подсъдимия, искреното му съжаление за извършеното, а като отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема като такива – миналите му осъждания, незачитане на правовия ред, неуважение на  общоприетите ценности в обществото.

Съдът, определяйки наказанието, с оглед разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия *** следва да се наложи наказание при условията на чл.58а, ал. 1 от НК.

Съдът, определяйки наказанието в конкретния случай прецени, че на подсъдимия *** следва да се наложи наказание при условията на чл.55 ал. 1 т.1 от НК.

Съобразно превеса на смекчаващите вината обстоятелства, както и предвид разпоредбата на чл. 55 от НК, съдът счита, че за извършеното престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК и с оглед целите на наказанието съгласно чл. 36, ал. 1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимия бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода за срок от 16 /шестнадесет/ месеца и 15 /петнадесет/ дни.

След като определи наказание в горепосочения размер на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание лишаване от свобода за срок от 16 /шестнадесет/ месеца и 15 /петнадесет/ дни, с 1/3 и наложи на подсъдимия *** наказание 11 /единадесет/ месеца лишаване от свобода, които да се изтърпят при първоначален строг режим.

Съдът счита така определеното наказание за изключително справедливо и адекватно и напълно съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.

На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия *** да заплати направените деловодни разноски в размер на 1512 лв. по сметка на ОДМВР – гр. Плевен.

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: