РЕШЕНИЕ
гр. София, 10.01.22 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 6 въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ
ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
с участието на секретаря Ивайла
Желязкова и в присъствието на прокурора
Стоил Томов, след като разгледа докладваното от съдия СТОИЦЕВ ВАНД № 1064/2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
С решение от 11.06.2019г., постановено по НАХД № 12880/2018г. СРС,
НО,19-ти с-в е признал oбвиняемия Д.В.С. за виновен в това, че на 15.12.2017г.
в гр. София, кв. „Овча купел“, ул. „Промишлена“, до блок 431, около 16:45часа,
чрез нанасяне на множество удари с ръце (юмруци) в областта на главата на А.Ч.К.,
причинил на последния лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана във външната трета на лява вежда, разположена косо спрямо дългата ос на
лицето, с неравни ръбове, покрита с червеникава коричка, с дължина на раната
1.3 см., които увреждания в съвкупност са реализирали медико-биологичния
квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като деянието е извършено по хулигански подбуди, при липса на личен мотив, без
да е предизвикан от пострадалия, при демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение на установените правила и норми, закрилящи добрите нрави в
обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК. На основание чл.378,
ал.4, т.1 от НПК вр. чл.78а, ал.1 съдът го е освободил от наказателната
отговорност, като му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1500
лв.. На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемият С. е осъден да заплати направените
по делото разноски.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от защитника на
обвиняемия – адв.Б.. Подадената жалба е бланкетна, като в нея се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
а наложеното наказание е явно несправедливо, без да са посочени конкретни
съображения. Направено е искане първоинстанционният съдебен акт да бъде
отменен, като на негово място бъде постановен нов, с който подзащитния й да бъде
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия,
свидетели и експерти, както и събирането на допълнителни доказателства.
В хода по същество защитата на обвиняемия – адв. Ф.–
моли съдът да уважи подадената въззивна жалба. Намира постановеното
първоинстанционно решение за неправилно и незаконосъобразно, с оглед на което
моли същото да бъде отменено.
Представителят на СГП моли съдът да остави жалбата без
уважение, тъй като намира решението на СРС за правилно и законосъобразно.
Обвиняемият С. – редовно призован, не се явява. Правото му на защита е
обезпечено посредством участието на упълномощен от него защитник в лицето на
адв. Ф..
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези изложени от страните в съдебното
заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, констатира следното:
Фактическата обстановка е добре изяснена
от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по
съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на
делото. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, а оттам – и
правни изводи. За да постанови крайния си
съдебен акт, районният съд е провел производството по реда на глава 28 от НПК,
тъй като е констатирал, че са налице всички предпоставки за провеждане на
посочената диференцирана процедура.
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е
формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени
материали.
При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не
намери основания за промяна във
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Обвиняемият Д.В.С., с ЕГН **********, е роден на *** ***, български гражданин, със
средно техническо образование, брокер, неосъждан (реабилитиран).
На 15.12.2017 г. в
ранния следобед около 16:30 часа свидетелят А.К.заедно със свои приятели - свидетелят
Васил С. и неговата приятелка Г.Г.отишли с управлявания от К. лек автомобил
„Ауди А 4“, комби, с ДК № *******, сив металик в гр. София, кв. „Овча купел“. Свидетелят
К. оставил приятелите си в хранителен магазин, намиращ се на ул. „Промишлена“,
а той се отправил към притежаваното от него паркомясто в затворен жилищен комплекс в гр.
София, ул. „Промишлена“, зад бл.431, за да паркира. Свидетелят К. се отправил
към бариерата на паркинга, като спрял плътно до тротоара отдясно с посока
светофара към магазин „Билла“, намиращ се на ул. „Промишлена“, тъй като на
входа на паркинга имало паркиран автомобил „Киа Спортидж“, с ДК № ******с
изгасен двигател. Свидетелят К. изчакал няколко минути да се появи отнякъде
ползвателят на автомобила, но тъй като това не станало, той натиснал клаксона.
Отново не се появил никой и той отново продължително подал звуков сигнал.
Тогава към джипа се показал обвиняемия С., който започнал да пита какво става.
Свидетелят К. излязъл от автомобила си и затворил вратата му. Той видял, че към
джипа се отправят жена и малко дете. Между К. и обвиняемия започнала словесна
разпра, преминала по-късно в размяна на удари от страна на обвиняемия към К., срещу
които К. се опитвал да се отбранява. Двамата си разменяли обиди и ругатни. От
намиращ се наблизо учебен център излязъл мъж - свидетелят Д., видял двамата мъже да се
разправят на бариерата и успял да ги разтърве. Той чул, че К. обижда и псува.
След което свидетелят К. влязъл в хранителния магазин където преди това бил
оставил приятелите си и извикал св. С., като му казал, че има проблем. По св. К.
нямало видими следи от побой. Свидетелите С. и Г., които били вече на касата,
излезли от магазина. След като излезли от магазина, С. попитал К. какво става,
на което К. му показал обвиняемия и му отвърнал, че го бие и го бил свалил на
земята. С. отишъл да пита обвиняемия какво става, при което обвиняемият и С.
започнали да се бутат. Обвиняемият нанесъл един удар в брадата на С., на което
последният се опитал да отговори, но не успял. Свидетелката Г. се намесила и
застанала между тях, смятайки, че като жена няма да бъде ударена и ще ги успокои.
След като св. С. се
дръпнал, обвиняемият и свидетелят К. продължили да се бият, при което
обвиняемият нанесъл удар в челюстта и в лявата вежда на К., при което последният
получил нараняване на същата. Имало и
други насъбрали се хора, които успели да ги разтърват. Обвиняемият се качил в
автомобила си и потеглил, като в същия имало жена и малко дете. Свидетелят К.
помолил приятелите си да запишат регистрационния номер на автомобила, което те
и сторили. След това свидетелят К. паркирал автомобила си на паркинга и се
обадил на тел. 112 и откъдето го насочили да отиде в 06 РУ-СДВР и да подаде
жалба. Двамата със св.С. посетили ВМА, където им бил извършен преглед,
установило се, че няма счупвания, а на К. му залепили цепнатината на лявата
вежда. Тъй като било петък вечер в понеделник на 18.12.2017 г. К. посетил
съдебна медицина където се освидетелствал и подал жалба в 06 РУ-СДВР.
Свидетелят Йоргов,
който бил управител на хранителния магазин, пред който са се развили част от
събитията, не могъл по технически причини да свали записите от охранителните
камери. Той бил прегледал записите, но на тях не се установявало физически
посегателства, а само словесна разпра, без звук.
На свидетеля К. са
били причинени следните увреждания: разкъсно-контузна рана във външната трета
на лявата вежда, с кръвонасядане на околните меки тъкани, кръвонасядания на
горните и долните клепачи на лявото око и лявата скулна област, оток на долния
клепач на лявото око и лявата скулна област, кръвонасядане в дясната
кръстно-поясна област, които са получени в резултат от действието на твърди
тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива предмети и могат да се
получат по време и начин, както съобщава прегледания, като разкъсно -
контузната рана му е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, а останалите са му причинили болка и страдание.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства: свидетелските показания на Г. Г.(л.37-38
от СП, както и на л.20 от ДП), на В. С. (л.38-39 от СП, както и на л.19 от ДП),
на К. Д.(л.47-48 от СП), на А. К. (л.16-17 от ДП), на М. Й.(л.24 от ДП), на С. П.(л.28
от ДП), на Д. Д.(л.29 от ДП), обясненията на обвиняемия (л.48 от СП); писмени доказателства: справка за
съдимост, съдебно медицинско удостоверение (л.6 от ДП), медицинска документация
от ВМА (л.32-36 от ДП); писмени
доказателствени средства: протокол за разпознаване (л.26-27 от ДП), както и
от способи за доказване:
заключението от изготвената съдебно медицинска експертиза (л.38-44 от ДП).Обстоятелствата относно времето и мястото, авторството и механизма
на извършване на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление,
въззивния съд счита за изяснени посредством показанията на свидетелите К., С. и
Г., от писмените доказателства, както и от заключението на приетата съдебно -
медицинска експертиза.
Основен източник на
преки доказателства са показанията на св. К. – пострадал от инкриминираното
деяние. Акуратно районният съд е посочил, че депозираните от него показания са
логически последователни, детайлни и синхронизиращи си със заявеното от свидетелите
Г.и С. в съществените за предмета на доказване части. От заявеното от св. К. се
установяват както деня и мястото на инцидента, така и причината за появата на
конфликта между него и подсъдимия, както и ескалирането на същия от вербален
във физически. Изнесената от свидетеля информация досежно проявената спрямо
него физическа агресия от страна на подсъдимия, вкл. нейното естество и
интензитет намират доказателствена опора както в заявеното от свидетелите С. и Г.,
така също и в приложените медицински документи и изготвена експертиза. В
съдържателен план показанията на К. съдържат и данни относно търсенето на помощ
в лицето на неговите приятели – свидетелите С. и Г., а впоследствие – и на
професионална медицинска помощ (посещавайки ВМА, а после и съдебен лекар, който
да го прегледа и констатира наличните увреждания).
На плоскостта на
заявеното от пострадалия К. следва да бъдат обсъдени и свидетелските показания
на С. и Г., доколкото последните са очевидци на част от пререканието между
подсъдимия и пострадалия. Въпреки приятелките отношения между двамата свидетели
и пострадалия, съдът не намира причина да се съмнява в обективността и
достоверността на изнесената от тях информация, доколкото същата е съответна
както на заявеното от св.К., така и на наличните писмените доказателства и
експертно заключение от изготвената съдебно медицинска експертиза. Правилно
районният съд е отбелязал наличието на разминавания в депозираните от свидетелите
С. и Г.показания в хода на съдебното и досъдебното производство, но
действително разминаванията касаят несъществени елементи от предмета на
доказване, както и са обясними с оглед времевия период между датата на
възприемане на събитията и последвалите разпити. Относно основните факти, а
именно – търсенето на съдействие от страна на св. К. от намиращите се в
магазина свидетели поради наличието на физическо посегателство над него, както
и относно възприемането на нанесени удари от страна на подс. С. по лицето на
пострадалия показанията на С. и Г.са последователни, вътрешно стабилни и
отговарящи на останалите обективни находки по делото. На следващо място
показанията им са еднопосочни и касателно намесата на св. С. в започналия между
пострадалия и подсъдимия конфликт, както и относно получения от самия него удар
от подсъдимия.
При преценка на достоверността на
показанията на така посочените свидетели, основаващи се на непосредствените им
наблюдения върху случилото се, въззивният съд, подобно на първоинстанционния,
намира същите за правдиви, конкретни и непротиворечиви и кореспондиращи с
ангажирания по делото доказателствен материал, с оглед на което ги приема с
доверие.
Правилно районният съд
при анализа на обясненията на подсъдимото лице е констатирал, че същите не
съдържат никакви релевантни за предмета на доказване обстоятелства, а
касаят общи съждения на подсъдимия.
Не са пренебрегнати като
източник на доказателства и показанията на св. Д., макар и в по-голямата им
част да не са били кредитирани от съдебния състав. Така правилно контролираният съд е преценил
вътрешната логичност и издържаност на онази част от заявеното от св. Д., която
корелира с останалите доказателства. Въззивният съд на свой ред намира, че
показанията на Д.следва да бъдат кредитирани в онези им части, намиращи
доказателствена опора, а именно – възприемането от страна на свидетеля на
физическата разпра между подсъдимия и пострадалия, както и последвалата от
негова страна намеса по тяхното разтърваване и омиротворяване на конфликта. В
тази си част изнесеното от Д.съответства както на показанията на К., С. и Г.,
така и на писмените доказателства и експертно заключение.
За да обоснове изводите
си за авторството на деянието съставът на районния съд е кредитирал и
изготвения протокол за разпознаване, като правилно е посочил, че същият е
изготвен по реда и правилата на НПК, с оглед на което е годно писмено
доказателствено средство. В подкрепа на този извод са и показанията на
участвалите в проведеното разпознаване поемни лица – свидетелите П.и Делчев.
По отношение на
показанията на св. Й.настоящият съдебен състав счита същите за обективни и
нетенденциозни. Свидетелят не е възприел непосредствено развилия се конфликт, а
единствено след молба от страна на св. К. е прегледал намиращата се пред
магазина му камера от инкриминирания ден. Действително свидетелят заявява, че при преглед на
съдържанието на записа не е установил размяна на удари между заснетите лица
(сред които и св. К.), а единствено факта, че „всички говорят и ръкомахат“.
Липсата на записани кадри на физическа агресия върху камерата не означава, че
такава не е била проявена от подсъдимия към пострадалия К.. Тук не без значение
е обстоятелството, че самият св. Й.пояснява в показанията си, че изгледаният от
него видеозапис е с продължителност от около 20-30 секунди, което време
очевидно няма как да обхване цялостната динамика на конфликта и предприети от
замесените в него лица действия.
Контролът
за достоверност на доказателствените материали е извършен прецизно и гарантира
обективно изграждане на вътрешното убеждение на съда въпреки наличието на
противостоящи версии за изследваното събитие. Решаващо значение е оказала
съпоставката на гласните доказателствени средства с наличната медицинска
документация, както и с изготвената СМЕ.
По този начин първостепенният съд
е получил увереност да не кредитира доказателствени средства, които съдържат
информация извън възможната причинно-следствена последователност. Въззивният
съд се солидализира с решението на СРС да кредитира изготвената съдебно
медицинската експертиза поради нейната компетентност и обективност. Така от
депозираното експертно становище се установява както вида и характера на
причините травматични увреждания на пострадалия, така и причината за същите и
механизмът им на получаване. Вещото лице в устните си пояснения пред съда, вкл.
след запознаване с медицинската документация на пострадалия от ВМА е
категорично, че няма основания да промени заключението си.
Всичките гореизложени доказателства са свързани с
основния факт, като преценени поотделно и в своята съвкупност водят до
единствено възможния извод за извършване на инкриминирането деяние от страна
на обв. С., който краен извод не поражда
никакви съмнения, нито се опровергава от някое от доказателствата по делото. Поради това, анализираните от
първостепенния съд свидетелски показания и писмени доказателства и
доказателствени средства, ведно със заключението на изготвената медицинска
експертиза представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, за да
позволят формиране на еднозначни изводи по фактите и виновността на подсъдимия С..
Установените от районния съд релевантни факти не са резултат от едностранчива
и/или превратна интерпретация. Несъгласието от страна на обвиняемия и неговата защита с възприетото по
фактите не може да послужи за обосноваване на теза за допуснати процесуални
нарушения при анализа на доказателствата, след като контролираният съд е спазил
процесуалните правила за допускане, събиране, проверка и оценка на
доказателствата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка
заключението на районния съд, че с деянието си
обвиняеми С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК е обосновано и законово издържано. Правните изводи на съда са
съобразени с доказателствата по делото, с установената фактическа обстановка и
със закона.
От обективна страна – на инкриминираната дата и място обвиняемият С. чрез нанасяне на множество удари с ръце в
областта на главата на св. К. му
причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което по своята
медикобиологична характеристика отговаря на признаците на лека телесна повреда.
Налице е изискуемата причинно-следствена връзка между нанесените от страна на
обвиняемия удари и констатираните увреждания на пострадалия К..
На следващо място правилно
контролираният съд е приел,че обв. С. е извършил деянието виновно при формата
на вината пряк умисъл, както и по хулигански подбуди – без да е предизвикан от
пострадалия, при липса на личен мотив, демонстрирайки безнаказаност и
пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото.
Предприетите от страна
на обвиняемия С. действия са били неприлични, станали са достояние на множество
лица, присъстващи на мястото, предприети са без повод спрямо лице, с което
подсъдимият няма предхождащи деянието конфликти. Не без значение и
обстоятелството, че арогантното и явно незачитащо поведение на обвиняемия е
станало в присъствието на собственото му семейство (съпруга и дете), както и обстоятелството,
че първоначално разпаления между подсъдимия и пострадалия конфликт след
временно преустановяване не е парирало физическата агресия на обвиняемия и той
е продължил да се конфронтира физически с пострадалия, както и с намесилия се
св. С.. Така осъщественото деяние се характеризира с буйство и невъзпитаност,
като явно изразява висока степен на неуважение към личността на пострадалия К. и
общоприетите правила на поведение в обществото. Проследяването на действията
на обвиняемия в тяхната последователност
говори единствено, че с нанесените удари на пострадалия, след като последният му е
направил забележка относно паркирания автомобил , обв. С. е изразил абсолютно
незачитане на пострадалия като личност и то без последният да го е предизвикал
по какъвто и да било начин.
По наказанието:
Въззивният състав споделя извода на СРС, че
са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия С. от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание, тъй като
разпоредбата е императивна и следва да бъде приложена към всеки случай, който
отговаря на предвидените в чл.78а от НК изисквания. При индивидуализацията на
размера на административното наказание районният съд неправилно е отчел чистото
съдебно минало на обвиняемия като смекчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото същото е една от предпоставките за приложението на чл.78а от НК и не
може да бъде третирано като допълнително обстоятелство, облагодетелстващо
дееца. През призмата на смекчаващо отговорността обстоятелство контролираният
съд правилно е третирал трудовата ангажираност на обвиняемото лице, както и
доброто му процесуално поведение.
На следващо място
настоящият съдебен състав като отегчаващо отговорността обстоятелство намира факта,
че на пострадалия К. са причинени
множеството травматични увреждания,
макар и всички субсумиращи се под престъпния състав на леката телесна повреда. Видно
от изготвената експертиза разкъсно-контузната рана на веждата на св. К. е
реализирала медико-биологичния признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а останалите мекотъканни увреждания, морфологично проявени
оток и кръвонасядания – болка и страдание. С оглед така отчетените
отговорността обстоятелства въззивният съд намира определеното на обвиняемия С.
наказание „Глоба“ в размер на 1500лв. за справедливо отмерено.
Вярно с оглед изхода на делото на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си районният съд е възложил на обвиняемия С. разноските
по делото.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция намира контролираният
съдебен акт за правилен и обоснован, с оглед на което същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на
основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 11.06.2019 г. по НАХД № 12880/2018 г.
по описа на СРС, НО, 19-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.