Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         29.09.2020г.                                      Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                              XI Граждански състав

На 23.09.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №4875 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “Мелон България” ЕАД гр.София срещу К.З.Б. ***. С исковата молба се твърди, че ответникът е страна по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия плюс“ №BL18876 от 13.06.2008г., сключен с “Юробанк и Еф Джи България” АД, с правоприемник “Юробанк България” АД. Договорът бил сключен от ответника в качеството му на едноличен търговец, който обаче бил служебно заличен, поради което задължен по договора било физическото лице. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, поради което задължението било обявено за предсрочно изискуемо. На 21.06.2017г. “Юробанк България” АД и “Мелон България” ЕАД са подписали Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който задължението на ответника е било изкупено от ищеца. Ответникът е бил надлежно уведомен за цесията. Налице било неизпълнение на задълженията на ответника по договора. Поради неизпълнение на задълженията към ищеца, същият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №1679/2019г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, поради което за издадената заповед е уведомен чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 10000,00лв. – главница, представляваща задължение по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия плюс“ №BL18876 от 13.06.2008г., 2207,30лв. – възнаградителна лихва и наказателна лихва по чл.5 и чл.6 от договора за периода от 19.09.2008г. до 25.01.2010г., 1380,83лв. – законна лихва за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното производство и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор не представя такъв по смисъла на чл.131 ГПК, не прави възражение по иска и по представените доказателства. В първото заседание по делото ответникът не се явява, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, при което в исковата молба ищецът е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника, в случай, че са налице предпоставките за това.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК, след като на ответника са указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл.238, ал.1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на представените писмени доказателства: Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017г., извлечение от Приложение към договора за цесия, Потвърждение за извършената цесия, Уведомление от ЧСИ Кръстьо Ангелов от 20.02.2019г., ведно с разписка, Протокол от 12.03.2019г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, Уведомление за извършената цесия, Пълномощно, Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия плюс“ №BL18876 от 13.06.2008г., Приложение към договора за банков кредит, Справка „Дълг“ към 03.08.2017г., Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, и приложеното ч.гр.дело №1679/2019г. по описа на РС-Стара Загора, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.

При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, така, както е предявена.

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото производство съдебни разноски, от които държавна такса в размер на 271,76лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №995/22.03.2019г.

Воден от гореизложеното и на основание чл.239, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.З.Б. с постоянен адрес:***, ЕГН **********, дължи на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.София, бул.“Мария Луиза“ 100, ет.3, представлявано от Николаос Константинос Петракопулос и Панайотис Влахос, изпълнение на парично задължение в размер на 10000,00лв. (десет хиляди лева) – главница, представляваща задължение по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия плюс“ №BL18876 от 13.06.2008г., 2207,30лв. (две хиляди двеста и седем лева и 30 стотинки) – възнаградителна лихва и наказателна лихва по чл.5 и чл.6 от договора за периода от 19.09.2008г. до 25.01.2010г., 1380,83лв. (хиляда триста и осемдесет лева и 83 стотинки) – законна лихва за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 19.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №995/22.03.2019г. по ч.гр.дело №1679/2019г. по описа на РС гр.Стара Загора.

 

ОСЪЖДА К.З.Б. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.София, бул.“Мария Луиза“ 100, ет.3, представлявано от Николаос Константинос Петракопулос и Панайотис Влахос направените разноски по делото в размер на 271,76лв. (двеста седемдесет и един лева и 76 стотинки), представляващи платената от ищеца държавна такса, и 150,00лв. (сто и петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА К.З.Б. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.София, бул.“Мария Луиза“ 100, ет.3, представлявано от Николаос Константинос Петракопулос и Панайотис Влахос направените разноски по заповедното производство в размер на 271,76лв. (двеста седемдесет и един лева и 76 стотинки), представляващи платената от ищеца държавна такса, и 150,00лв. (сто и петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №995/22.03.2019г. по ч.гр.дело №1679/2019г. по описа на РС гр.Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: