Мотиви към Присъда № 86/24.09.2019г.
по НОХД № 1327/2019г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив.
Спрямо подсъдимият В.Й.Б. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за
това, че на 23.10.2018 г. в
гр.А., обл.П., при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил
„Ауди А4“ с per. № ***, е нарушил правилата за движения по пътищата, а
именно:
- чл.40 ал.1 от ЗДвП - Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението;
- чл.40 ал.2 от ЗДвП - По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно той е длъжен
да осигури лице, което да му сигнализира за опасности и по непредпазливост е
причинил смъртта на Т.С.К., ЕГН **********, настъпила на 24.10.2018 г.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес не са допуснати предявените от
пострадалите Т.З.Ч., Р.З.Ч., Г.К.П., С.С.Ч. и Н.К.П.
граждански искове за неимуществени вреди. Съдът прие, че същите ще затруднят
хода на наказателния процес предвид протичането му по реда на съкратено съдебно
следствие и исканията за разпит на общо петима свидетели за установяване
размера на неимуществените вреди.
Пострадалите
С.К.Ч., Т.З.Ч., Р.З.Ч.,
Г.К.П., С.С.Ч., Н.К.П., З.К.Ч., С.К.П. и Л.С.К.
са конституирани в качеството на частни обвинители в наказателния процес против
подсъдимия В.Й.Б..
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна
страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като
счита, че на подсъдимият В.Й.Б. следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.58а от НК, предвид направеното признание от негова страна на фактите по
обвинителния акт. Изразява се становище, че признаването на вината от
подсъдимия е формално, без нужното искрено разкаяние, както и че са налице лоши
характеристични данни въпреки чистото му съдебно минало. Посочва се, че същият
не е оказал нужната помощ на пострадалата, а е снимал същата непосредствено
след ПТП. Акцентира се на предходни административни нарушения на ЗДвП от страна
на подс. Б., които сочат на по-висока обществена опасност на деянието. Според
прокурора е налице баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства и в този смисъл предлага да бъде определено наказание лишаване
от свобода около средния размер, предвиден в закона, което да бъде намалено с
1/3, а изпълнението на определеното наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен
срок съгласно чл.66 от НК. Изразява се становище, че предвид чистото съдебно
минало на подс. Б. не е наложително за поправянето му да изтърпи наказанието
„лишаване от свобода” ефективно. Намира, че следва да се наложи и предвиденото
в чл.343г от НК кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС”,
което предлага да е в по-висок размер от определеното наказание “лишаване от
свобода“. Според прокурора разноските по делото следва да бъдат присъдени в
тежест на подсъдимия.
Частните
обвинители С.К.Ч., Т.З.Ч., Р.З.Ч., Г.К.П., С.С.Ч., Н.К.П., З.К.Ч., С.К.П. чрез повереника
си – адв. В.Р., а частния обвинител Л.С.К. лично, изразяват становище за
доказаност на обвинението от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Същите изцяло се присъединяват към становището на прокурора.
Адв. Р. счита, че на подс. Б. следва да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ над средния размер, близо до максималния такъв, което да бъде намалено
с 1/3. Според повереника, на подс. Б. следва да се наложи строго наказание
предвид декларативното му съжаление и предходни нарушения на правилата за
движение по пътищата. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на
повереника. Частната обвинителка С.П. в лично становище заявява, че подсъдимият
не съжалява за причинената смърт на майка й, че същият многократно кара с
висока скорост в А., включително и след като му е отнето свидетелството за
управление на МПС.
Защитникът на подсъдимия – адв. А.П.
не оспорва фактическата обстановка и правна квалификация, възприета от обвинението. Адв. П. оспорва
твърденията на държавното и частното обвинение за наличието на формално
разкаяние. Същата посочва, че подсъдимият е останал на местопроизшествието,
признал е авторството на деянието, разговарял е със сина на пострадалата – З.Ч.,
посетил е пострадалата в болницата заедно с майка си и са разговаряли с
лекуващия лекар. Оспорва се твърдението, че подс. Б. е управлявал МПС след
отнемане на СУМПС, както и се отрича, че той е направил снимката на
пострадалата сред ПТП, приложена в кориците на делото. Адв. П. посочва, че тази
снимка е направена от познат на подсъдимия и той е разбрал за съществуването й
по-късно и по тази причина тя е предадена едва при предявяване на материалите
по делото. Защитата посочва, че допуснатите в миналото нарушения на ЗДвП от
подс. Б., на които се позовава обвинението са малозначителни и касаят
неправилно паркиране и непоставяне на предпазен колан. Изразява се становище,
че при индивидуализация на наказанието следва да бъдат отчетени добрите
характеристични данни за подс. Б.,
младата му възраст, трудова ангажираност, чистото му съдебно минало и признанието
на вината. С оглед на това защитникът пледира на подсъдимия Б. да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК в минималния,
предвиден в закона размер – две години
лишаване от свобода, което да бъде намалено по реда на чл. 58а от НК с 1/3.
Иска се това наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен срок по реда на
чл.66 от НК. Адв. П. счита, че целите както на личната, така и на генералната
превенция биха се постигнали с налагането на условно наказание на подзащитния
й. Защитникът изразява становище, че срокът на кумулативно предвиденото
наказание „лишаване от право да управлява МПС” следва да е съобразен с
обстоятелството, че подсъдимият стопанисва магазин за хранителни стоки и
ежедневно му се налага да зарежда с автомобила си стоки от доставчици.
Подсъдимият
В.Б. признава всички факти и
обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Посочва, че непосредствено след ПТП
заедно с майка си е помогнал на пострадалата, като са я изправили и са й дали
успокоителни. Подс. Б. посочва, че след инцидента е ходил до болницата, за да
се интересува от състоянието на пострадалата, изразил е съжаление за стореното
и е търсил контакт със сина на пострадалата. Той посочва, че не употребява
алкохол и наркотични вещества, а нарушенията на ЗДвП, които е допускал в
миналото касаят непоставяне на колан, застраховка и неправилно паркиране. Същият
признава вината си, изразява съжаление за случилото се и се солидаризира с
казаното от адвоката си. В последната си дума подс. Б. моли да не му бъде
налагано наказание „лишаване от свобода“, тъй като има малко дете на една
година.
Съдът, въз основа на доказателствата,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.Й.Б. е
роден на *** *** и живее в същия град, българин е, български гражданин е, има
средно образование, не е женен, не е осъждан, управител е на фирма „В. 96“ ЕООД – гр. А.. Същият е правоспособен водач на МПС,
категории „В“ и „М“ от 24.09.2014 г. През периода 2015 - 2017 г. многократно е
наказван по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП.
На 23.10.2018 г., около 12,00
часа подс. В.Б. паркирал личния си автомобил „Ауди А4“ с рег.№ *** в гр.А., кв.
“З.“, на ул. „К.ф.“ до № **, в южната част на платното за движение, срещу
аптека „Народната аптека“, като предната част на автомобила сочела на запад.
Времето било ясно, с нормална видимост на дневна светлина, а асфалтовата
настилка на платното за движение била суха.
Около 13,50 - 13,55 часа, на
23.10.2018 г. обв.Б. отишъл до посочения автомобил „Ауди А4“ с peг. № *** и
седнал на мястото на водача, след което включил двигателя на работен режим и
привел автомобила в движение на заден ход. Намерението на подс. Б. било да
навлезе на заден ход в намиращия се до платното за движение на ул.“К.ф.“ пред №
**паркинг, след което да завие с автомобила в обратна посока и да продължи пътя
си по ул. „К.ф.“ в посока от запад на изток. Така подс. Б. се придвижил на
заден ход на разстояние около 4-5 метра, със скорост 14,4 км./ч., като
същевременно придал ъгъл на завиване на предните автомобилни колела в посока
наляво и навлязъл във входа на паркинга на ул. „К.ф.“ пред № 3. Посоченият
паркинг бил с декоративни циментови панели с дебелина 10 см. с по 5 бр.
ромбоидни отвори 10/10 см., разположени шахматно на самия панел и запълнени.
Преди започването и по време на
изпълнението на описаната маневра „движение на заден ход“, подс. Б. не се
огледал в огледалата за обратно виждане на автомобила и през задното обзорно
стъкло. Поради това не забелязал, че в същия момент на входа на паркинга, извън
платното за движение се намирала пешеходката Т.С.К. /75-годишна/, която по това
време излязла да разходи кучето си. Същата била трудно подвижна, а в момента на
навлизането на л.а. „Ауди А4“ управляван от подс. Б. във входа на паркинга
стояла неподвижно в изправено положение.
Въпреки че подс. Б. имал пряка
видимост към пострадалата Т.К., без наличие на предмети, храсти или дървета,
ограничаващи видимостта му, същият изобщо не се огледал в огледалата за обратно
виждане и през задното стъкло преди и по време на движението на автомобила на
заден ход и навлизайки във входа на паркинга със задната си централна част,
л.а. „Ауди А4“ с per. № *** ударил пострадалата Т.К., която била обърната с
лице към автомобила. От сблъсъка пострадалата К. загубила равновесие и паднала
назад върху циментовите декоративни панели на паркинга, а автомобила продължил
движението си назад, като със задната си част в областта на долната част на
задната броня минал над тялото на пострадалата, като я притиснал върху
циментовите панели. В този момент намиращите се наблизо свидетели Г.И.и Т.А.започнали
да викат към водача Б., който разбрал, че автомобила му е ударил пешеходец,
преустановил движението на заден ход и изтеглил автомобила напред, като
освободил тялото на пешеходката от притискането върху циментовите панели.
Падането на пострадалата на
паркинга и последвалото пристискане на тялото й от части на лекия автомобил
причинили на същата счупвания на множество ребра в лява и дясна гръдна
половина, счупване на дясната й ключица, както и множество охлузвания и
кръвонасядания по гърба, ръцете и краката.
Близо до местопроизшествието
бил свидетелят Т.А., който сигнализирал за инцидента на тел. 112. Пристигналият
на място екип на „Спешна помощ“ откарал пострадалата Т. К. в УМБАЛ „Св.Г.“***.
На местопроизшествието пристигнали и свидетелите Д.К.и А.С.– полицейски
служители при РУ на МВР – гр. А.. Свидетелят К. изпробвал подс. Б. за употреба
на алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна.
Въпреки проведеното в УМБАЛ
„Св.Г.“*** лечение, на 24.10.2018г. пострадалата Т.К. починала в болницата.
Видно от назначената по делото
съдебномедицинска експертиза /л.61-66 от д.п./, при аутопсията на трупа на Т.К.
са установени хистологично доказана мастна емболия на белите дробове,
точковидни кръвоизливи под плеврите на белите дробове /петна на Тардьо/, тъмна
течна кръв с венозен застой във вътрешните органи, мозъчен и белодробен оток,
счупване на дясната ключица, счупване на множество ребра по различни линии в
лява и дясна гръдна половина, с разкъсване на лявата пристенна плевра и левия
бял дроб, разкъсване на дясната пристенна плевра с 300 мл кръв в дясната
половина на гръдната кухина, контузия на левия бъбрек, кръвонасядане под меките
черепни обвивки в лява слепоочно-теменна област, кръвонасядане на дясната
област на пагона, охлузване на гърба, кръвонасядания на дясната мишница,
охлузване на дясната лакътна става, кръвонасядане и охлузване на дясната
предмишница, охлузване на четвърти пръст на дясната ръка, охлузвания по първи
пръст на лявата ръка, охлузване по дясната коленна става, стар оперативен белег
на дясна гръдна половина с поставен пейсмейкър подкожно под него, хипертрофия
на миокарда с исхемични изменения на сърдечния мускул, генерализирана
атеросклероза, множество кисти на бъбреците, оперативно направен разрез на
дясна гръдна половина проникващ в гръдната кухина с поставен дрен,
кръвонасядане и пресни убождания по задната повърхност на лявата длан от опити
за хващане на венозен път в лечебното заведение.
Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с/или върху твърд
тъп предмет и отговарят да са получени при ПТП, в което К. е пострадала като
пешеходец, блъснат от задната част на лек автомобил с последващо падане назад
върху пътната настилка и притискане между нея и части на автомобил в областта
на пагона от дясно и горната трета на дясната гръдна половина. Описаните
травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното на
23.10.2018 г. ПТП.
Причината за смъртта на Т.С.К.
се дължи на тежка дихателна недостатъчност, вследствие на масивна мастна
емболия на белите дробове, за което сочат хистологично установените мастни
капки в кръвоносните съдове на белите дробове, отокът на белите дробове,
точковидните кръвоизливи под плеврите на белите дробове, венозния застой на тъмна
течна кръв във вътрешните органи.
Мастната емболия на белия дроб
е вид емболия, причинена от механична травма – счупване на кости и размачкване
на тъканите, при което мастни капки от костния мозък на счупените кости или от
размачканата мастна тъкан навлизат във венозните съдове и с кръвния поток се
отнасят до най-малките разклонения на белодробната артерия. Отлагайки се там,
мастните капки водят до тежки нарушения на кръвообращението и преноса на
кислород, което води до хипоксия /недостиг на кислород/ на тъканите и органите.
Мастна емболия може да се развие на различен етап след получаване на
травматичните увреждания - от часове до 3 денонощия, в зависимост от тежестта
на травмата и реактивността на организма на пострадалия.
Установената причина за смъртта
е в пряка причинно-следствена връзка с понесените при пътно-транспортното
произшествие травматични увреждания.
По делото е изготвена повторна комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л.142-180 от д.п./, от която се
установява, че скоростта на движение на л.а.“Ауди А4“ с peг. № ***, управляван
от подс. Б. преди настъпване на произшествието и в момента на удара е била 14,4
км./ч. Според вещите лица водачът на автомобила е имал техническа възможност да
забележи и възприеме пешеходката Т.К. при наличие на пряка техническа видимост
през лявото странично огледало за обратно виждане и е имал техническа
възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез предприемане на безопасно
спиране или чрез непредприемане на маневрата „Движение на заден ход“. Съгласно
заключението на посочената експертиза техническите причини за настъпилото
произшествие са технически неправилни и несъобразени действия на водача на л.а.
„Ауди А4“ с рег.№ *** В.Б. по предприемане на маневра „движение на заден ход“,
без проследяване траекторията на движение на автомобила в огледалата за задно
виждане и по придаване ъгъл на завиване на предните колела и навлизане на
задната част на автомобила във входа на паркинга пред №**, в момент на наличие на
пешеходеца Т.К. върху входа на паркинга. Посочено е от вещите лица и че причина
за произшествието е незабелязването на пострадалата Т.К. от водача В.Б. при
наличие на пряка техническа видимост, без наличие на храсти, дървета и други
предмети ограничаващи водача в техническата му видимост през огледалата за
обратно виждане /конкретно в случая лявото странично огледало за обратно
виждане/.
Описаната по-горе фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на всички разпитани
в хода на досъдебното производство свидетели: Г.С.И.– пред съдия /л.35-36 от д.п./, Т.В.А./л.38-39 от д.п./, Т.В.А./л.40,
41 от д.п./, А.Н.С. /л.42 от д.п./, /л.103
от д.п./, С.К.Ч. /л.44 от д.п./, Т.З.Ч. /л.49 от д.п./, Р.З.Ч. /л.48 от д.п./, Г.К.П.
/л.50 от д.п./, С.С.Ч. /л.43 от д.п./, Н.К.П. /л.51 от д.п./, З.К.Ч. /л.46, 52
от д.п./, С.К.П. /л.47 от д.п./, Л.С.К. /л.59 от д.п./, З.С.К. /л.45 от д.п./, В.Е.Б./л.140
от д.п./, от обясненията на подс. В.Й.Б. /л.30, 31 от д.п./, от
приложените писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие /л.4-5
и л.8 от д.п./, фотоалбуми /на л.6-7 и л.9-10 от д.п./, протокол за оглед на ВД
/л.108 от д.п./, документи на автомобила /л.112-115 от д.п./, удостоверения за
наследници и родствени връзки /л.15-21 и 119-121 от д.п./, справка за нарушител
/л.110-111 от д.п./, справка за съдимост /л.134 от д.п./, характеристична справка
/л.132 от д.п./, както и от изготвените експертизи – СМЕ /л.61-66 от д.п./ и
повторна КАТЕСМЕ /л.142-180 от д.п./. Съдът не кредитира първоначалната КАТЕСМЕ
/л.70-91 от д.п./. Същата не е описана в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като наред с това заключенията на същата са необосновани, изпълнени с
вътрешни противоречия за механизма на ПТП и направени при непълни изходни
данни. Всичко това е довело до съмнения в нейната правилност и е наложило
наблюдаващия прокурор да постанови назначаването на повторна КАТЕСМЕ, която е
отговорила компетентно и изчерпателно на поставените въпроси и се кредитира от
съда изцяло. Тази повторна експертиза е съобразила всички доказателства по
делото, включително обясненията на подс. Б. и показанията на свидетелите И.и Б.,
поради което съдът изцяло възприема изводите на експертите.
Съдът кредитира с доверие изготвената съдебномедицинска
експертиза, тъй като е обективна, безпристрастна и изготвена с необходимите
познания в съответната област.
Направеното
от подс. В.Б. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за безспорно доказано
от събраните в досъдебното производство доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Т.А.–
пряк очевидец на ПТП, който е възприел потеглянето на управлявания от подс. Б.
автомобил, мястото на което се е намирала пострадалата пешеходка, последвалият
сблъсък с нея, падането й, притискането на тялото й от задната част на
автомобила, реакцията на намиращите се хора и последващата маневра на водача по
изтегляне на автомобила напред и спирането му. Този свидетел е подал сигнал на
тел. 112, като същият е възприел и последващото идване на линейка и полиция
след 10 минути. Заявеното в показанията на този свидетел кореспондира и с
установеното в протокол за оглед на ВД на записа от тел. 112, с който е
сигнализирал за произшествието. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.С.И.,
който е чул женски викове и е видял пострадалата да лежи на пътя, като тялото й
е било затиснато от задната част на л. а. „Ауди“, сиво на цвят, а лявата му задна
гума е опряла в главата на жената. Този свидетел започнал да крещи и след това
водачът на автомобила тръгнал напред и освободил тялото на падналата пешеходка,
след което слязъл от автомобила. Показанията на този свидетел кореспондират
изцяло с показанията на свид. Т.А.относно траекторията на движение на
автомобила, мястото на удара, позицията на падналата пешеходка и поведението на
водача. Показанията на тези двама очевидци кореспондират както с обективните
находки при двата огледа на местопроизшествие и фотоалбумите към същите, така и
на обясненията на подс. Б., който описва предприетата маневра с автомобила,
последвалият удар с пешеходката и предприетите от него действия след ПТП. Съдът
кредитира показанията на свидетелите Д.К.и А.С., които са полицейски служители
при РУ на МВР – А., посетили местопроизшествиието. От техните показания се
установява състоянието на пострадалата Т.К., заявеното от нея, че изпитва силни
болки, последващото й транспортиране до болницата. От техните показания се
установява и състоянието на автомобила след удара, заявеното от водача Б. във
връзка с ПТП, както и тестването му с техническо средство за наличие на алкохол
в кръвта и отрицателният резултат.
Свидетелите
С.К.Ч., Т.З.Ч., Р.З.Ч., Г.К.П., С.С.Ч., Н.К.П., З.К.Ч., С.К.П. и Л.С.К. не са
очевидци на пътно-транспортното произшествие, а са близки роднини на починалата
пострадала. От техните показания се установява родствената им връзка с
починалата Т.К., нейното здравословно състояние след ПТП и последвалата й
смърт, както и тяхната близка емоцонална връзка с пострадалата. Показанията на
тази група свидетели са еднопосочни, взаимно допълващи се и кореспондират на
останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира. От показанията
на свид. З.Ч. – син на пострадалата се установява, че същият е възприел
транспортирането на Т.К. с линейка към болничното заведение, както и е
разговарял с подс. Б. след ПТП, като последният му заявил, че много съжалява, че
е блъснал майка му. В показанията си той описва и среща с подсъдимия и неговата
майка в деня след ПТП, на която те са посетили болничното заведение и са се
интересували от здравословното състояние на пострадалата. Показанията на свид. З.Ч.
кореспондират на заявеното от подс. Б., както на показанията на неговата майка
– свид. В.Е.Б. Същата описва състоянието на пострадалата след ПТП, разговора с
нея, оказаната помощ, транспортирането на пострадалата и последвалата среща на
другия ден в болницата със свид. З.Ч.. Съдът кредитира изцяло нейните показания
като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи на останалия
доказателствен материал.
От
приложената справка за съдимост се установява, че подс. Б. е неосъждан; от
справката за нарушител се установява, че същият е наказван за нарушения на ЗДвП
5 пъти с наказателни постановления и 2 пъти с фишове, като СУМПС не му е било
отнемано във връзка с тези нарушения. От приложената характеристична справка се
установява, че същият работи, няма противообществени прояви и срещу него не са
постъпвали сигнали за нарушаване на обществения ред. От заявеното в с.з. от
подсъдимия се установява, че същият е баща на малко дете.
Настоящия състав намира, че от обективна страна е
установено наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и допуснатите
от подс. Б. две нарушения
на правилата за движение. Безспорно е установено, че същият на инкриминираната
дата, преди започване на движението си с управлявания л.а. „Ауди А4“ на заден ход не се е уверил, че пътят зад превозното
средство е свободен и няма да създаде опасност за другите участници в
движението. След започване на маневрата „движение на заден ход“ той не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и въпреки наличието на пряка
видимост от лявото странично огледало към пешеходката Т.К., поради разсеяност,
подс. Б. не я е възприел. Той е продължил движението си към нея, блъснал я,
като след падането й продължил да се движи на заден ход притискайки тялото й с
долната част на задната броня на автомобила към декоративните циментови панели
на пътя, а впоследствие – и със задна дясна гума, която е притиснала тялото в
областта на дясната раменна става. Едва след виковете на други хора подс. Б. е
разбрал, че е блъснал пешеходец и потеглил с автомобила напред, освобождавайки
притиснатото тяло на пострадалата Т.К.. Именно в резултат на тези две нарушения
на чл.40 ал.1 и ал. 2 от ЗДвП от страна на подс. Б. е настъпил престъпният
резултат – първоначално с причинените й множество травматични увреждания,
довели до смъртта й в болницата на следващия ден – 24.10.2018 г.
Ето
защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка и не намира съществени противоречия в обсъдените
доказателства, които да разколебават направените изводи относно фактите.
Подсъдимия В.Б. в съдебното производство изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, без да излага нови факти по случая,
които да разколебават възприетата по-горе фактическа обстановка.
При така възприетата и установена фактическа
обстановка по делото съдът счита, че подс. В.Й.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
предвидено и наказуемо по чл.343 ал.1 б. „в“, пр. 1 вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй
като на 23.10.2018 г. в гр.А., обл.П., при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил „Ауди А4“ с per. № ***, е нарушил правилата за движения
по пътищата, а именно:
- чл.40 ал.1
от ЗДвП - Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението;
- чл.40 ал.2
от ЗДвП - По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно той е длъжен
да осигури лице, което да му сигнализира за опасности и по непредпазливост е
причинил смъртта на Т.С.К., ЕГН **********, настъпила на 24.10.2018 г.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо,
при форма на вината небрежност /т.нар. несъзнавана непредпазливост/ по смисъла
на чл. 11, ал. 3 от НК. Подсъдимият Б. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си и не е искал настъпването им.
Бидейки водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при движение на
заден ход е възможно да блъсне преминаващите зад него пешеходци и автомобили и
е следвало да се увери, че пътят зад него е свободен и след започване на
маневрата да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство. Като не е
сторил това, подсъдимият виновно, макар и по непредпазливост, е причинил
смъртта на пешеходката Т.К..
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” от две до шест години. В случая, с оглед
норма на чл.373, ал.2 от НПК, определянето на наказанието съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК се явява задължително.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по
чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на
деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът отчете наличието на смекчаващи отговорността на подс. В.Б. обстоятелства, като чистото му
съдебно минало, младата му възраст трудовата му ангажираност,
добрите характеристични данни, определящи се от липсата на
данни за други противообществени прояви, съдействието
му
в хода на разследването и в цялото производство, както и
изразеното искрено съжаление за случилото се. Смекчаващо вината обстоятелство е и конкретната форма на вината – небрежност,
която обуславя по-леко наказание в
сравнение с непредпазливите престъпления, извършени от субективна страна поради
самонадеяност.
Настоящият състав отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство нарушаването на две различни правила на
ЗДвП, както и обстоятелството, че подс. Б. е наказван по административен ред за множество нарушения на ЗДвП. Така,
отчетените по отношение на вината обстоятелства,
мотивират съда да приеме, че за постигане целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК и за поправяне на подсъдимия Б.,
следва да се определи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, под средния размер и малко над минималния, предвиден в
закона, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Това наказание
предвид характера на настоящото производство и с оглед
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК във
вр. с чл. 54 от НК, следва да бъде
намалено с една трета, или наказанието, което се налага на подс. В.Б. и което последният
следва да изтърпи е ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според
съдебния състав изтърпяването на така наложеното на подс. В.Б. наказание от ЕДНА
ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде отложено с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на мнение,
че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на чл.66 от НК, ще се съдейства
в достатъчна степен поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимия и в пълна
степен ще се постигнат целите на наказанието. Безспорно, в случая са настъпили
тежки съставомерни последици по отношение на пострадалата, но тези
обстоятелства са отчетени от законодателя при определяне границите на
наказанието „лишаване от свобода“. При определяне на неговото изтърпяване
следва да се отчете във всеки конкретен случай поведението на виновния, в
случая – на подс. Б. и данните за личността му. Подс. Б. е оказал помощ на
пострадалата след ПТП, посетил я в болницата и се е интересувал от
здравословното й състояние, изразил съжаление за стореното пред сина й – свид. З.Ч..
Не е установена употреба на алкохол или наркотични вещества, както и на опити
за бягство след ПТП от страна на подс. Б.. Същият до момента на пътния инцидент
е имал добро поведение и много добри характеристични данни. Освен това, както в
досъдебното, така и в съдебното производство, подс. Б. е оказал необходимото
съдействие на разследващите органи. Ето защо, предвид отчетените по-горе
смекчаващи обстоятелства за подс. Б.,
съдът е на становище, че наложеното му след редукцията по чл.58а, ал.1
от НК наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, с подходящия
изпитателен срок от три години, в пълна степен ще изиграе поправително и
превъзпитателно въздействие по смисъла на чл.36 от НК.
Наред с това, съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА. Настоящата инстанция отчете обстоятелството, че подс. Б.
е извършил две нарушения на ЗДвП при ПТП. Наред с това в периода 2015г. – 2017г.
подс. Б. е бил санкциониран 5 пъти с наказателни постановления и 2 пъти с
фишове за нарушения на ЗДвП. По тази
причина съдът наложи на подс. Б. по-висок размер на наказанието лишаване от
право да управлява МПС.
Съдът приспадна на основание чл. 59, ал. 4 от НК времето,
през което е било отнето по административен ред свидетелството за
правоуправление на подсъдимия Б., считано от 18.03.2019г. до влизане на
присъдата в сила.
ПО ДОВОДИТЕ И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ:
Неоснователни са твърденията на държавното и частното
обвинение, че съжалението на подс. Б. е формално. Веднага след ПТП подсъдимият
и неговата майка са помогнали на пострадалата. Малко по-късно, при пристигането
на сина на пострадалата – свид. З.Ч., подс. Б. е заявил, че много съжалява за
случилото се. На следващият ден подс. Б. и майка му са посетили болничното
заведение и са се интересували от състоянието на пострадалата и са разговаряли
със свид. З.Ч.. Действията на подсъдимия говорят за отношението му към
причинения престъпен резултат и не могат да бъдат противопоставени на
голословни твърдения. В условията на устност и непосредственост съдът възприе
съжалението на подсъдимия и критичността му към стореното. Твърденията на
държавното и частното обвинение, че представената снимка от мобилен телефон на
пострадалата непосредствено след ПТП е направена от подсъдимия останаха
недоказани. Тези твърдения бяха оспорени от защитата, като се посочи, че
снимката е направена от познат на подсъдимия, а не от него. Тази снимка не е
сред фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от
подсъдимия. Съдът не може да гради изводите си върху факти извън признатите от
подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие. Наред с това по делото
никой не е възприел правенето на снимка от страна на подсъдимия след ПТП, за да
се противопоставят възприятията му на възражението на защитата по този факт. В
заключение – не могат да се градят изводи за характеристични данни за
подсъдимия върху недоказани факти. Основателно е искането на прокурора за
налагане на по-висок размер на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“
на подсъдимия от наказанието „лишаване от свобода“ с оглед предходните му
нарушения на ЗДвП. Съдът взе предвид това искане при индивидуализацията на
наказанието. Неоснователно е искането на частното обвинение за налагане на
подсъдимия на наказание „лишаване от свобода“ над средния размер и в близост до
максималния такъв. По делото не е налице превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства. Подсъдимият е неосъждан, баща на малко дете, трудово ангажиран,
без данни за други противообществени прояви, оказал е съдействие по
разследването, не е употребявал наркотични вещества и алкохол преди ПТП, не е
правил опит за бягство или да заличава доказателства, респ. да укрива
авторството на деянието. Подсъдимият и майка му са помогнали на пострадалата
след ПТП, а след това са посетили болницата е и са се интересували от
здравословното й състояние. Тези факти не могат да бъдат игнорирани въпреки
тежката загуба на пострадалите. Единствените две отегчаващи отговорността
обстоятелства са извършването на две нарушения на ЗДвП във връзка с настоящото
деяние и обстоятелството, че подс. Б. е санкциониран по административен ред за
предходни нарушения на ЗДвП. Според съда наказанието на подс. Б. следва да бъде
определено под средния, предвиден в закона размер и малко над минималния такъв. Твърденията на частното обвинение, че
„подсъдимият кара като луд“, както и че управлява мотопед, след като му е
отнето СУМПС са голословни и не са подкрепени от нито едно доказателство по
делото. Ето защо и съдът не взе предвид тези твърдения при индивидуализация на
наказанието, респ. при определяне на обществената опасност на подсъдимия.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът се произнесе и по отношение на веществените
доказателства, като прие, че 1бр. CD-R марка „EMTEC“ 700 МВ, находящ се по
делото, след влизане на присъдата в сила следва да остане приложен по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Подсъдимият
Б.
беше осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на държавата,
по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив разноските, направени в хода на досъдебното
производство в размер на 3113,16 лева,
представляващи възнаграждения за назначените
и изготвени експертизи, 30 лева
разноски за жестомимични преводи в хода на досъдебното производство, както и 60
лева по сметка на Окръжен съд – Пловдив разноски за тълковник в съдебното
производство. В тежест на подс. Б. бяха присъдени и направените разноски от
пострадалите за повереник общо в размер на 4000 лева.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :