Р Е Ш Е Н И Е № 673
гр. Пловдив 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II
гр. състав, в
публично съдебно заседание на 16.01.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА
СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3859 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. От „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
ЕИК ********* против Е.И.Д., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на
енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за
енергетиката и енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, за обособената територия на гр. П.. Посочено е, че съгласно
чл.
150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, като същите влизат в сила, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Твърди се, че по силата на Раздел II от Общите условия дружеството е длъжно да доставя в
абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Ответницата като собственик на имот, находящ се в гр. П., ул. „Г. Д. Н.” № ***,
ап.* имала качеството на потребител на топлинна енергия, а като такава била
длъжна да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При
неизпълнение на задължението си в срок, дължала обезщетение за забава в размер
на законната лихва. Ищецът е доставил, за периода 01.01.2016 г. – 30.04.2018
г., до сградата, където е имотът на ответницата, а търговецът, извършващ дялово
разпределение на топлинната енергия, е разпределил за имота топлинна енергия на
стойност 641,84 лева. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от
99,54 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 02.03.2016 г. – 08.01.2019 г. Посочва се, че
начислената на ответника топлинна енергия, била доставена и разпределена в
пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ответницата не била изпълнила задълженията си да погаси
горните суми, поради което срещу нея
било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
заповедно производство по частно гр. дело № 360/2019 г.
на ПРС, XI
гр. с-в, длъжникът в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК подал
възражение за недължимост на вземанията, поради което в едномесечния срок по
чл. 422 ГПК ищецът предявил настоящите установителни искове. Моли се претенциите
да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 09.01.2019 г. до окончателното погасяване, както и
разноските за настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез пълномощника
адв. Г. С., е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че през отчетния период не е ползвала отоплителни тела
от какъвто и да е вид, в тази част и от вида „щранг-лира“, т.е. че липсва
реална доставка по договора. В тази връзка изтъква, че не дължи заплащането на
непоискана услуга на основание чл. 62 ЗЗП. Възразява, че между нея и ищцовото
дружество е налице облигационно правоотношение, поради липсата на индивидуално
сключен между тях договор. Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят
предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното частно гражданско дело се установява, че в
полза на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника за
следните суми: главница в размер на 641,84 лева, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена за периода 01.01.2016 г.- 30.04.2018 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: *****, находящ се в град П.,
ул. „Г.. Д. Н.” № ***, ап. *, обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва за периода 02.03.2016 г.- 08.01.2019 г. в размер на
99,54 лева, които суми са предмет на исковата претенция. Срещу така издадената
заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
Липсва спор по делото, а и от събраните по делото
доказателства- копие
oт на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
09-13-964/30.03.1998г. се установява, че ответницата О. И. Д. е собственик на
имот, находящ се в гр. П., ул. „Г. Д. Н.” № ***, ап.* По делото е приета
съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че през процесния период
01.01.2016г. – 30.04.2018г. Абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр. П.,
ул. „Г. Д. Н.” № ***, ап.* е работила
като е подавала ТЕ за отопление. Подадена била общо 267,844642MWh ТЕ за разпределение и били отчислени техонологични разходи в размер на 7,752427MWh. В ап. 6 всички
отоплителни тела били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока.
Топлоенергия за отопление била начислявана единствено за щранг лирите минаващи
през имота по максимална нормативна мощност. Отопляемият обем
на имота бил 227 квадратни метра. През имота на ответника преминавали щранг
лири със следните размери: Баня -две тръби, които не са снабдени с ИРУ.
Топлинната енергия на функциониращите щранг лири без ИРУ била начислявана
съгласно т. 6.9 от Методиката за дялово разпределение – по максимална
нормативна мощност на отоплителното тяло. В имота нямало присъединени
отоплителни тела с монтирани на тях ИРУ. Всички отоплителни тела тип радиатор
били отсъединени и на същите не се начислявала потребена топлоенергия. Спазени
били изискванията на т. 6.7 във вр. т. 6.5 от „Методика за дялово разпределение
на ТЕ в сгради етажна собственост“, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, тъй като не било необходимо посещение
на имота за отчет по ИРУ, а начисляваната топлоенергия била единствено за
сградна инсталация, както и за щранг-лири преминаващи през имота, през които се
начислявала ТЕ по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло.
Абонатната станция на блока не подавала и не начислявала ТЕ за БГВ.
Количеството ТЕ разпределено в имота на ответника през периода 01.01.2016 -
30.04.2018г. по месеци било общо 7,76883MWh, в това число 5,74127MWh за отдадената от сградната инсталация, 2,02756MWh за отопление и 0,0MWh за БГВ. Не била налице
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТИ и
начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, а начинът на разпределение и
начисляване на потребената от ответника ТЕ съответствала на специалната
методика от нормативни актове, посочени в раздел II, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
Приета е допълнителна
съдебно-техническа експертиза, според която всички отоплителни тела тип
радиатор са пломбирани и на същите не се е начислявала ТЕ за отопление през
процесния период. В. л. посочва, че Щранг-лирата е отоплително тяло съставено
от две тръби с по- голям диаметър от тръбите, захранващи отоплителните тела в
останалите помещения. Същите били с еднакъв диаметър по цялата вертикала на етажната
собственост. В процесната жилищна сграда липсвали средства за измерване (ИРУ).
Щранг-лирата в етажната собственост можела да бъде спряна но цялата си
вертикала, но не и за всеки имот но отделно. Ако същата бъде откачена физически
от самия апартамент, то същата няма да изпълнява функцията си на отоплително
тяло по цялата вертикала на етажната собственост. Щранг-лирата не е преносен
топлопровод, чрез който се захранват отоплителни тела в отделните имоти, а
изпълнява функцията си като отоплително тяло по цялата вертикала на етажната
собственост. Енергията, отдадена от щранг-лирата се изчислявала по т. 6.9 от
Методиката към Наредба № 16-334/2011г. Техническа възможност за монтиране на
измервателно устройство съществувала в установената към момента практика.
Измервателното устройство се монтирало на среден етаж по вертикалата на
щранг-лирата и начисляванията на консумираната ТЕ от това отоплително тяло се
правели по отчетните стойности на устройството.
Съдът кредитира заключението на приетите по
делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи като обективни, изчерпателни и компетентно
изготвени.
По делото е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, извършено от В.М.Ш., от което се
установява, че за времето от 01.01.2016г. до 30.04.2018г. размерът на задължението за доставена топлинна енергия за ответника за
претендирания период 01.01.2016г. – 30.04.2018г. за главница е общо 641,84
лева. Обезщетението за забава върху претендираните месечни главници от
02.03.2016г. до 09.01.2019г. е в размер на 99,54 лева.
Съдът кредитира приетите по делото основна и допълнителна
съдебно-техническа, както и съдебно-счетоводна експертизи като обективни,
изчерпателни и компетентно изготвени.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна
връзка между страните.
На следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител
на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на
имота, до който се доставя топлинната енергия. От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот. Не са заявени и възражения от
ответника в тази насока. Ето защо съдът приема, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия.
Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна
енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата,
на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна
собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се
затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите,
подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи
се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Обстоятелството, че абонатната станция, свързваща
процесния имот, е работила и подавала топлоенергия, се доказа пълно и главно от
техническата експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно изготвена.
От същата се установява, че общо доставената на ответника топлинна енергия за
периода 01.11.2015г. - 30.04.2018г. е 7,76883 MWh, в това число 5,74127 MWh за
отдадената от сградната инсталация, 2,02756 MWh. Отоплителните тела тип
радиатор в жилището на ответника са били отсъединени и на същите не се
начислявала потребена топлоенергия. Установява се наличието на щранг-лира в
помещението „баня“, състояща се от 2 бр. тръби. Според заключението на в. л. щранг-лирата
е отоплително тяло, което се захранва чрез отделни отклонения както
радиаторните тела от сградната инсталация. Дори и да не била доставена
топлоенергия от отоплителни уреди тип „радиатор“, ответникът е ползвал такава
от щранг-лирата, поради което дължи заплащането й. Щранг-лирата изпълнява функцията си като
отоплително тяло по цялата вертикала на етажната собственост, поради което може
да бъде спряна по цялата си вертикала, но не и за всеки един имот пооделно. В
процесната жилищна сграда липсвали средства за измерване, като енергията
отдадена от щранг-лира се изчислява по т. 6.9 от Методиката към Наредба
16-334/2011г. Доставената топлинна енергия се начислява по максимална
нормативна мощност, тъй като същата не се отчита с ИРУ.
Не се споделят доводите на ответника, че в настоящия
случай отдадената от находящата се в имота на ответника „щранг-лира“ топлинна
енергия има характер на „непоръчана доставка“ по смисъла на Директива
2011/83/ЕС. Както вече се спомена щранг-лирата изпълнява функцията си като
отоплително тяло по цялата вертикала на етажната собственост, поради което не
може да бъде спряна за всеки един имот пооделно. Според Тълкувателно решение №
2 от 25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с параграф 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Според
разясненията по Тълкувателното решение при доставката на централно отопление в
сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от
всеки етажен собственик /той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част/, а от мнозинството етажни собственици,
които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено
против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Поради
естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда
не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата,
нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка
на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от
всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва
всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
В случая ирелевантно е обстоятелството, че ответникът е
отсъединил всички отоплителни тела тип „радиатор“ в жилището си, доколкото в
имота се ползва топлинна енергия за отоплително тяло – щранг – лира, заплащане
на която се дължи съгласно посочените по – горе съображения. Щранг-лирата
изпълнява функцията си като отоплително тяло по цялата вертикала на етажната
собственост, поради което може да бъде спряна по цялата си вертикала, но не и
за всеки един имот пооделно. За преустановяване на топлоснабдяването на цялата
сграда е необходимо съгласие на квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици или титуляри на вещно право на строеж, което в настоящия случай не
е налице.
Предвид гореизложеното и доколкото размерът на исковата
претенция съвпада със установените от съдебно-счетоводната експертиза размери, предявените
искове за главница и обезщетение за забава се явяват изцяло основателни и
следва да се уважат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовото
дружество следва се присъдят направените по делото разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства в тази насока. В заповедното
производство са реализирани разноски в общ размер от 75 лева, от които 25 лева
ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. В настоящото исково производство
направените разноски са 75 лева – ДТ, 120 лева – възнаграждение за ВЛ по СТЕ,
100 лева – възнаграждение за ВЛ по ССЕ, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, с оглед материалния интерес на делото
и ниската фактическа и правна сложност на спора.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. –
О. И. Д., ЕГН: **********,*** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД следните суми, а
именно: главница
в размер на 641,84 лева (шестстотин
четиридесет и един лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща стойност
на топлинна енергия, доставена за периода 01.01.2016 г.- 30.04.2018 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: *****, находящ се в град П.,
ул. „Г. Д. Н.”
№ ***,
ап. *,
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за
периода 02.03.2016 г.- 08.01.2019 г. в размер на 99,54 лева (деветдесет и девет
лева и петдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху главницата
от датата на постъпване на заявлението в съда- 09.01.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 10.01.2019г. по ч.гр.д. № 360/2019г. по
описа на Районен съд П.
ОСЪЖДА Е. – О. И. Д.,
ЕГН: **********,*** да
заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Х. Г. Д.” № **, направените по делото
разноски в размери, както следва: 75 лева
(седемдесет и пет лева) - разноски по ч.гр.д. № 360/2019г на Районен съд Пловдив
и сумата от 345 лева (триста четиридесет и пет лева), представляваща разноски
по гр. дело №3859/2019г., по описа на ІI-ти гр. състав на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Д. К.