Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1544
гр.Бургас, 12.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 4870 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Ж.С.С. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № 19-0769-005077/18.10.2019г., издадено от началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 103 ЗДвП и на основание чл.
175, ал.1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 6 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно. Застъпва се, че при съставянето на АУАН са допуснати
нарушения, изразяващи се в посочване на свидетел, без да се уточни какво е неговото
качество; отделно от това не е конкретизирано точното място на нарушението,
посредством посочване на номер от бул. „***” до който е извършена проверката;
липсва посочване на възраст на нарушителя и неговата месторабота. Застъпва се
още, че връченият препис от АУАН е нечетлив, което води до нарушаване на
правото на защита на санкционирания. Твърди се, че това е попречило на
жалбоподателя да упражни правото си по чл. 44, ал.1 ЗАНН и да изложи възражения
срещу акта. На последно място се посочва, че жалбоподателят не е възприел
полицейският автомобил, нито служител, който да е подал сигнал със стоп-палка,
защото мястото е било много тъмно, а отделно от това се възразява срещу
индивидуализиране на санкциите в максимален размер. В заключение се обобщава,
че многото на брой малки пороци, водят до един голям такъв. Пледира се за
отмяна на НП.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично, а се представлява от пълномощник – адв. Андон
Андонов – БАК, който преповтаря изложените в жалбата доводи за
незаконосъобразност. Пледира за изменение на НП, чрез намаляване на наложените
санкции както следва – глобата на 100 лева, а лишаването от право на 2 месеца. Административнонаказващият орган, надлежно
призован, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
преписката се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 – НП е връчено на
жалбоподателя на 22.10.2019г., а жалбата е депозирана чрез куриер още на същия
ден). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 19.09.2019г.,
около 00.55 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Пежо 406” с рег. № А2237КР
в гр. Бургас, по бул. „***“ в посока към ул. „Лазар Маджаров“. По това време на
пътния участък се провеждала специализирана полицейска операция, като там бил
разположен полицейски патрул в състава, на който влизал и св. А.К.. В близост
бил разположен и патрул на Сектор „ПП“, в който влизал св. Г.Д..*** добре
осветен, като имало ясна видимост. Свидетелят К. забелязал лекия автомобил на
жалбоподателя и решил да го спре за проверка. Подал ясен знак със стоп-палка по
образец, указващ на водача да спре. Жалбоподателят възприел отправеното му
разпореждане и първоначално намалил скоростта, след което увеличил скоростта и
без да изпълни полицейското разпореждане, продължил с движението си към ж.к.
„Славейков“. Това наложило полицейският служител да последва МПС-то със служебния
автомобил, като малко след това успял да го настигне и да го принуди да спре. В
хода на проверката С. отказал да бъде тестван за употреба на алкохол. На място
било поискано съдействие и от св. Д., който преценил, че с отказа си да спре на
подадения сигнал жалбоподателят е осъществил административно нарушение по чл.
103 ЗДвП, поради което и съставил срещу него АУАН с бл. № 308932. Актът бил
предявен на жалбоподателя, който го подписал, а в графата за възражения
написал: „Ни са ми подтали палка“. В
законоустановения срок възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН
на 18.10.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган
счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 103 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 175, ал.1, т. 4 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на двамата разпитани полицейски служители, като действително констатира разминавания между депозираното от тях, но счита че в случая се касае за ирелевантни подробности, които са лесно обясними както с изминалия период от време, така и с индивидуалните особености на всеки един да възприема, запаметява и пресъздава факти и обстоятелства, като не следва да се подминава и това, че и двамата свидетели ежедневно се сблъскват с множество правонарушения и е нормално споменът им за всяко едно да не е изцяло ясен. Важното е, че и двамата заявяват, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил и въпреки отдадено полицейско разпореждане със стоп-палка, не се е подчинил, а е продължил с движението си. Именно това са съставомерните обстоятелства, които имат значение за отговорността на жалбоподателя и именно по тях съдът не констатира съществени противоречия.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група
към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 18.10.2019г. е бил
оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално
и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице
на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Действително в АУАН не е посочен точният номер на бул. „***”, до който е бил подаден сигналът за спиране, но това не е нужно, доколкото начинът, по който е описано мястото на констатиране на нарушението от актосъставителя и АНО (гр. Бургас, по бул. „***“ в посока ул. „Лазар Маджаров“) е достатъчно изчерпателен, не оставя никакви съмнения и не създава никакви трудности пред съда или пред нарушителя да разберат, къде точно се твърди да е било извършено нарушението. По-детайлната индивидуализация на мястото е ненужна, доколкото по никакъв начин не би се отразила на съставомерността на извършеното. Всички факти в АУАН и НП са поднесени в ясен и разбираем вид, като за настоящия състав не остава никакво съмнение, че жалбоподателят е бил в обективна възможност да разбере какво „обвинение” му е повдигнато, респективно – възможността му за защита не е била ограничена.
Настоящият състав не споделя становището, че в акта не е посочено качеството на свидетелите, което според жалбоподателя е съществено процесуално нарушение, както и че такова се явява липсата на отбелязване на възраст и месторабота на нарушителя.
Критерият за
същественост на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането, на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая в АУАН е посочено, а и от разпита на свидетеля
пред съда, категорично се изяснява, че св. К. е свидетел-очевидец на
нарушението, поради което и не са допуснати твърдените пороци. Дори обаче в
АУАН качеството на свидетеля да не беше посочено – то това по, поради което и
дори в този случай нарушението би било несъществено. никакъв начин не би могло
да накърни правата на санкционирания, нито съдебната проверка за
законосъобразност
Действително
разпоредбата на чл. 42, т.6 от ЗАНН регламентира посочване на възрастта и
местоработата на нарушителя и липсата на тези реквизити съставлява формално нарушение
на посочените правни норми. Съдът обаче намира, че в конкретната хипотеза тези
нарушения не са съществени, тъй като с тях не се накърнява правото на защита на
наказаното лице, нито се препятства съдебния контрол върху законосъобразността
на НП. Изискването за вписване на месторабота и възраст (между другото
възрастта на нарушителя – 34 г. е коректно посочена в акта) няма никакво
отношение към обстоятелствата, при които е констатирано нарушението и е
съставен акта, поради което и не се явява съществен елемент от съдържанието му,
и неговата липса, макар и да съставлява нарушение, не е порок от категорията на
съществените, налагащи отмяна на НП.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за
нарушение свързано с това, че преписът от АУАН, връчен на същия е нечетлив. Първо
в тази насока няма никакви доказателства, извън твърденията на жалбоподателя.
Същият не е приложил към жалбата въпросния препис, за да може съдът да прецени,
дали действителност е налице нечетливост или не. Дори да се приеме, че
преписът, връчен на жалбоподателя действително е нечетлив - то това не променя
факта, че същият представлява копие на първия четливо попълнен екземпляр от
съставения АУАН, който е предявен на жалбоподателя и който с положения си подпис
е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. Поради това и съдът приема, че
твърдяното връчване на нечетлив препис от АУАН, не представлява нарушение на
правото на защита на жалбоподателя, доколкото в конкретния случай не са създадени
пречки за жалбоподателя да се запознае със съдържанието на съставения АУАН и да
разбере в какво е „обвинен”. В този смисъл е и практиката на съдилищата – Решение № 1141/26.06.2015г по к.н.а.х.д. № 859/2015г. по описа на
АдмС-Бургас, Решение № 104/17.02.2012г. по к.н.а.х.д. № 14/2012 г.
по описа на АдмС-Плевен и много други. Изрично следва да се посочи, че в
горния смисъл е и актуалната практика на касационната инстация, като например –
Решение № 1960/18.11.2019г. по
к.н.а.х.д. № 2238/2019год. на АдмС-Бургас, където се допълва, че: „… дори да се приеме за вярно, че връченият
препис от АУАН да е бил изцяло нечетлив за Д., той е разполагал с възможност да
впише възражение в този смисъл, както и да подаде писмени такива в 3-дневен
срок, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, което не е сторено. Освен това, до нечетливост на акта може да се достигне и в случай на
неподходящо съхраняване. В
случая, няма съмнение, че на ответника по касация са известни фактите,
съставляващи основание за образуване на административно-наказателното производство
и за налагане на санкцията, доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е
запознал със съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В
този смисъл не е било ограничено правото му да узнае обстоятелствата,
съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и да организира
защитата си, поради което не е налице соченото от районния съд процесуално
нарушение от категорията на съществените.“
Следва дебело да се подчертае и че в конкретния
случай в графата за възражения, макар и с много правописни грешки,
жалбоподателят е написал: „Ни са ми
подтали палка“- т.е. същият много добре е разбрал в какво е „обвинен“.
Тук е мястото да се посочи, че горните изводи на
съда намира подкрепа и в
разясненията, дадени още с Постановление
№ 5/1968г. на Пленума на ВС, където е застъпено, че въпросът дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не
с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а
преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да
се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
По същество, съдът следва да посочи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение по
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Подаването на сигнал за спиране със стоп-палка,
представлява нареждане на контролния орган, отправено към водача по начина
посочен в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП – своевременен и ясен сигнал, при който за
водача на ППС да е оформено убеждението, че този сигнал за спиране е
предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на
пътното платно или на посоченото от контролния орган място. Правнозначимият
факт е, че на посочената дата и място жалбоподателя не е спрял на подаден сигнал
за спиране със стоп-палка от контролен орган. Възраженията в жалбата, че
водачът не е възприел сигнала, не се споделят от настоящия състав. Видно от
показанията на св. К. – мястото е било добре осветено и реално водачът е
възприел сигнала, при което дори е тръгнал да намалява скоростта, но след това
рязко е ускорил и е избягал. При това положение съдът счита, че всички елементи
от състава на нарушението са доказани по безспорен начин, поради което и
правилно е била ангажиран отговорността на жалбоподателя.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е
индивидуализирал размера на всяка една от санкциите, които следва да се наложи
на жалбоподателя.
Нормата
на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда
за конкретното нарушение кумулативно наказание включващо - „Глоба” в размер от 50
до 200 лв. и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца. При
издаване на наказателното постановление административният орган не е изложил
никакви мотиви, които да обосновават определения максимален размер на всяка
една от две санкции. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования
извод, че така определеният размер на наказанието е правилен и законосъобразен,
като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията
е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път (Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-Бургас).
В случая съдът съобрази, че се касае за водач, който до датата на деянието е
бил санкциониран за други нарушения по ЗДвП само с три влезли в сила НП
(справка за водач л. 8-9), което сочи че неговата лична обществена опасност не
е много висока. Нарушението също не се отличава от типичните нарушения от този
вид, поради което съдът счита, че така наложеното наказание се явява несправедливо
тежко, поради което и следва да се измени, като на С. се определи „Глоба“ в
размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца,
както предлага и адв. Андонов – БАК. Съдът счита, че така индивидуализираният
размер на всяка една от санкциите, включени в единното наказание, е справедлив
и би обезпечил целите на наказанието по смисъла на ЗАНН.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0769-005077/18.10.2019г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 103 ЗДвП и на основание чл. 175,
ал.1, т. 4 ЗДвП на Ж.С.С. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 6 месеца, като НАМАЛЯВА
размера на наложената „Глоба“ от 200 лева на 100 /СТО/ лева и срокът на „Лишаване от право да управлява МПС“ от
6 месеца на 2 /ДВА/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.