Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Пазарджик, 19.01.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публичното заседание на двадесет и първи
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Мая Владова, като разгледа докладваното от
районен съдия Петкова АНД № 1272/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.В.Р., с ЕГН- ********** ***, против Наказателно
постановление № 392000-F392621 от 20.12.2018 г. издадено от Директор на ТД на
НАП- Пловдив, с което за 23 нарушения на чл.3 ал.1 т.2 от Закон за ограничаване
плащанията в брой (ЗОПБ) са наложени 23 санкции, както
следва:
1. глоба в размер на 2375лв. (две
хиляди триста седемдесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо
от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО № ********** от 10.07.2017г. -
9500,00лв.
2. глоба в размер на 2375лв. (две
хиляди триста седемдесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо
от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО № ********** от 13.07.2017г. -
9500.00лв.
3. глоба в размер на 2375лв. (две
хиляди триста седемдесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. I предложение първо
от ЗОПБ - за подучено плащане съгласно РКО № ********** от 17.07.2017г. -
9500,00лв.
4. глоба в размер на 2375лв. (две
хиляди триста седемдесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо
от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО № ********** от 21.07.2017г. -
9500,00лв.
5. глоба в размер на 2375лв. (две
хиляди триста седемдесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо
от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО № ********** от 24.07.2017г. - 9500,00лв.
6. глоба в размер на 2250лв. (две
хиляди двеста и петдесет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от
ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО № ********** от 31.07.2017г.-
9000.00лв.
7. глоба в размер на 2450лв. (две
четиристотин и петдесет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от
ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО № ********** от 07.08.2017г. -
9800,00лв.
8. глоба в размер на 2450лв. (две
четиристотин и петдесет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от
ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО № ********** от 11.08.2017г. -
9800,00лв.
9. глоба в размер на 2450лв. (две
четиристотин и петдесет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от
ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО № ********** от 15.08.2017г. — 9800,00лв.
10. глоба в размер на 2450лв. (две четиристотин
и петдесет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за
получено плащане съгласно РКО № ********** от 18.08.2017г. - 9800,00лв.
11. глоба в размер на 2450лв. (две четиристотин
и петдесет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за
получено плащане съгласно РКО № ********** от 23.08.2017г. - 9800,00лв.
12. глоба в размер на 2375лв. (две хиляди триста
седемдесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за
получено плащане съгласно РКО № ********** от 28.08.2017г. - 9500,00лв.
13. глоба в размер на 2375лв. (две хиляди триста
седемдесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за
получено плащане съгласно РКО № ********** от .31.08.2017г. - 9500,00лв
14. глоба в размер на 2375лв. (две хиляди триста
седемдесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. I предложение първо от ЗОПБ - за
получено плащане съгласно РКО № ********** от 08.09.2017г. - 9500.00лв.
15. глоба в размер на 2375лв. (две хиляди триста
седемдесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за
получено плащане съгласно РКО № ********** от 13.09.2017г. - 9500,00лв.
16. глоба в размер на 2375лв. (две хиляди триста
седемдесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за
получено плащане съгласно РКО № ********** от 18.09.2017г. - 9500,00лв.
17. глоба в размер на 2375лв. (две хиляди триста
седемдесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. I предложение първо от ЗОПБ - за
получено плащане съгласно РКО № ********** от 25.09.2017г. - 9500,00лв.
18. глоба в размер на 2375лв. (две хиляди триста
седемдесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за
получено плащане съгласно РКО № ********** от 29.09.2017г. - 9500,00лв.
19. глоба в размер на 2425лв. (две хиляди
четиристотин двадесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. I предложение първо от
ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО № ********** от04.10.2017г. -
9700,00лв.
20. глоба в размер на 2425лв. (две хиляди
четиристотин двадесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от
ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО № ********** от 09.10.2017г. -
9700,00лв.
21. глоба в размер на 2425лв. (две хиляди
четиристотин двадесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. I предложение първо от
ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО № ********** от 17.10.2017г. -
9700.00лв.
22. глоба в размер на 2425лв. (две хиляди триста
седемдесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за
получено плащане съгласно РКО № ********** от 23.10.2017г. - 9700.00лв.
23. глоба в размер на 2425лв. (две хиляди
четиристотин двадесет и пет лева) на основание чл. 5 ал. I предложение първо от
ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО № ********** от 31.10.2017Г. -
9700,00лв.
Релевираните
в подадената жалба оплаквания обобщено се свеждат до нарушения на процесуалния
и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и представя
писмено становище, в което излага аргументи за основателността на искането за
отмяна на НП. Не се прави искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя, тъй като такива не били сторени от същия.
Въззиваемата
страна- АНО се представлява от процесуален представител- юрисконсулт, който
оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага становище за законосъобразност
на издаденото НП, с искане то да бъде потвърдено, като допълнителни подробни
съображения са изложени в представената писмена защита. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след
като взе предвид изложеното в нея и становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП при следната приета
за установена от АНО фактическа обстановка:
При извършена проверка от инспектори по приходите в ТД
на НАП Пловдив и представяне на изискани документи, било установено, че между
жалбоподателя М.Р. в качеството му на заемодател и „М.Г.“ ЕООД в качеството на
заемател на 06.12.2012 г. бил сключен договор за заем за сумата от
260 000,00 лева за срок от 10 години, считано от 06.12.2012 г. до
06.12.2022 г. С договора била определена дължима годишна лихва в размер на 5,5%
за срока на договора. Сумата по заема била предоставена от заемодателя на
заемателя в деня на сключване на договора (06.12.2012 г.)
На 06.12.2012 г. между жалбоподателя Р. в качеството
на заемодател и „М.Г.“ЕООД в качеството на заемател бил сключен още един
договор за заем за сумата от 245 000,00 лева за срок от 10 години, считано
от 06.12.2012 г. до 06.12.2022 г. С договора била определена дължима годишна
лихва в размер на 5,5% за срока на договора. Сумата по заема била предоставена
от заемодателя на заемателя в деня на сключване на договора (06.12.2012 г.)
В периода от 30.04.2015 г. до 31.10.2017 г. „М.Г.“
ЕООД върнало на заемодателя Р. част от заемните средства в общ размер на
505 000,00 лева по двата договора за заем, с общо 39 броя различни по
размер парични суми, като паричните средства били получени от М.Р. в брой, за
което „М.Г.“ ЕООД издало 39 броя РКО, както следва:
1. РКО № **********
от 30.04.2015г. - 10000,00лв.
2. РКО №
********** от 25.06.2015 г. – 10000,00лв.
3. РКО №
********** от 01.07.2015г. - 10000.00лв.
4. РКО №
********** от 23.10.2015г. - 10000.00лв.
5. РКО №
********** от 04.12.2015г. - 10000.00лв.
6. РКО №
********** от 09.03.2016г. - 9000.00лв.
7. РКО №
********** от 04.04.2016г. - 9000,00лв.
8. РКО №
********** от 19.04.2016г. - 9000,00лв.
9. РКО
№********** от 10.05.2016г. - 9000.00лв.
10. РКО
№********** от 26.05.2016г. - 9000,00лв.
11. РКО № **********
от 10.06.2016г. - 9000.00лв.
12. РКО №
********** от 22.06.2016г. - 9000.00лв.
13. РКО
№********** от 18.07.2016г. – 9000,00 лв.
14. РКО №
********** от 25.08.2016г. – 9000,00 лв.
15. РКО №
********** от 26.09.2016г. – 9000,00 лв.
16. РКО №
********** от 05.07.2017г. – 9500,00 лв.
17. РКО №
********** от 10.07.2017г. – 9500,00 лв.
18. РКО №
********** от 13.07.2017г. – 9500,00 лв.
19. РКО №
********** от 17.07.2017г. – 9500,00 лв.
20. РКО №
********** от 21.07.2017г. – 9500,00 лв.
21. РКО №
********** от 24.07.2017г. – 9500,00 лв.
22. РКО №
********** от 31.07.2017г. – 9000,00 лв.
23. РКО №
********** от 07.08.2017г. – 9800,00 лв.
24. РКО №
********** от 11.08.2017г. – 9800,00 лв.
25. РКО №
********** от 15.08.2017г. – 9800,00 лв.
26. РКО №
********** от 18.08.2017г. - 9800,00 лв.
27. РКО №
********** от 23.08.2017г. - 9800,00 лв.
28. РКО №
********** от 28.08.2017г. - 9500,00 лв.
29. РКО №
********** от 31.08.2017г. - 9500,00 лв.
30. РКО №
********** от 08.09.2017г. - 9500,00 лв.
31. РКО №
********** от 13.09.2017г. - 9500,00 лв.
32. РКО №
********** от 18.09.2017г. - 9500,00 лв.
33. РКО №
********** от 25.09.2017г. - 9500,00 лв.
34. РКО №
********** от 29.09.2017г. - 9500,00 лв.
35. РКО № **********
от 04.10.2017г. - 9700,00 лв.
36. РКО №
********** от 09.10.2017г. - 9700,00 лв.
37. РКО
№********** от 17.10.2017г. - 9700,00
лв.
38. РКО №
********** от 23.10.2017г. - 9700,00 лв.
39. РКО №
********** от 31.10.2017г. - 9700,00 лв.
При така
констатираното от контролните органи било установено, че жалбоподателят Р. не е
изпълнил задължението си по чл.3 ал.1 т.2 от ЗАПБ, а именно не е приел
цитираните по-горе парични суми, представляващи част от парична престация по
върнати заемни средства, предоставени на „М.Г.“ ЕООД съгласно двата сключени
договора за заем, чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка
плащане от дружеството-заемател.
Нарушението било установено при извършване на проверка
на М.Р. за установяване на факти и обстоятелства възложена с РИП № П-16001317189606-ОРП-001/03.11.2017г.,
в хода на която била извършена насрещна проверка по РИП №-П-16001318045176-ОРП-
001/13.03.2018г. на „М.Г.“ ЕООД.
Нарушението било установено на 17.04.2018 г. след
преглед на представени документи и писмени обяснения от „М.Г.“ ЕООД в
деловодството на Офис (ИРМ)- Пазарджик към ТД на НАП- Пловдив на 17.04.2018 г.
За така констатираното срещу жалбоподателя бил
съставен АУАН с № F392621 на 10.07.2018 г., като
актосъставителят приел, че нарушителят Р. е допуснал получаването на парични
средства в брой в общ размер на 370 000,00 лева за периода 30.04.2015 г.-
31.10.2017 г., представляващи част от парична престация по договори,
надвишаващи нормативно определения праг от 10 000 лева, който е основание
плащанията да се извършват по банков път. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя
на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, след като той не се явил, въпреки че бил
надлежно поканен с връчена му лично на 29.06.2018 г. покана с №
17296/28.06.2018 г.
На 20.07.2018 г. АУАН бил предявен на надлежно
упълномощен от нарушителя пълномощник, на който бил връчен и екземпляр от същия
срещу подпис. Така правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице относно вменените му факти и обстоятелства, било гарантирано в
пълнота.
След получаване на административната преписка и
запознаване със същата, АНО установи, че за сумите, описани в АУАН (и в обстоятелствената част на издаденото НП) от
т.1 до т.16 включително, бил изтекъл едногодишният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН
от извършването на нарушението до образуването на АНП със съставянето на АУАН №
F392621/10.07.2018г., поради което по отношение тези плащания производството
било прекратено частично с мотивирана резолюция № 391 996-F392621 от 20.12.2018 г. издадена от Директор на ТД на НАП- Пловдив. С
оглед на това с НП АНО ангажирал административнонаказателната отговорност на
нарушителя и настоящ жалбоподател М.Р. единствено по отношение на
приетите/извършените плащания в брой от т.17 до т.39, описани в цитирания АУАН,
като приел, че М.Р. с приемането на тези общо 23 плащания в брой е нарушил
разпоредбата на чл.3 ал.1 т.2 от ЗОПБ, като е извършил 23 отделни нарушения, за
което срещу него на 20.12.2018 г. било издадено атакуваното НП. Последното било
връчено на надлежно упълномощен от наказаното лице пълномощник (виж Пълномощно на л.7) на 18.06.2019 г., видно от разписката към НП. Против
санкционния акт наказаното лице лично подало жалба чрез АНО до съда, по куриер
на 25.06.2019 г., видно от товарителница на куриерска пратка (л.6), т.е. в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН (съгласно
действащата към онзи момент редакция на разпоредбата), от лице активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд по местоизвършване
на нарушението, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Производството по делото е спряно с определение на
съда от 13.01.2020 г., поради отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС,
Люксембург, по няколко въпроса, след направено изрично искане и от двете страни
по делото. След постъпване на Решение от 06.10.2021 г. и определение от
04.05.2022 г. на VIII-ми състав на СЕС, с
Определение от 12.10.2022 г. производството по делото е възобновено, като след
приобщаване на постъпилите материали в о.с.з. е даден ход по същество.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
При извършената проверка на НП и АУАН, съдът
констатира, че е налице основание за отмяна на наказателното постановление, без
да се произнася по съществото на спора.
С жалбата е поискана отмяна на НП поради нарушение на
сроковете по чл.34 от ЗАНН и поради обективна несъставомерност на вменените
нарушения. В съдебно заседание с представените писмени бележки процесуалният
представител на жалбоподателя настоява за отмяна на НП поради изтекла абсолютна
погасителна давност за административнонаказателно преследване и алтернативно
поради липса на обективна съставомерност на нарушението.
Според настоящия съдебен състав, възражението на
въззивника чрез неговия процесуален представител за изтекла абсолютната
погасителна давност за административнонаказателно преследване на наказаното
лице, е основателно. Това е така, тъй като към момента е изтекла абсолютната
погасителна давност за наказателно преследване по чл.81 ал.3 от НК във вр. с
чл.80 ал.1 т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.
По силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, в АНП
се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността,
предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. В този смисъл и
доколкото абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е обстоятелството изключващо
отговорността, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно
преследване- чл.81 от НК се прилагат и в АНП, при липса на съответна уредба в
ЗАНН относно абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече
административнонаказателно производство, да се преклудира възможността на
държавата да ангажира отговорността на дадено лице за извършено от него
нарушение, следва този институт да намери приложение и в това производство.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.
Следва да се отбележи, че институтът на абсолютната погасителна
давност, уреден в нормата на чл.82 от ЗАНН,
регламентира единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, но
не и абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване,
която няма изрична уредба в ЗАНН и съответно, както се посочи, по силата на чл.11
от ЗАНН, следва да се приложи нормата на чл.81 ал.3 от НК във вр. с чл.80 ал.1
т.5 от НК.
В настоящия случай административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършени нарушения на ЗОПБ като за
всяко едно от тях е наложена глоба. Съгласно разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 от НК е предвидено, че във всички случаи, извън тези, при които за съответното
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода, доживотен затвор и
доживотен затвор без замяна, ако наказателното преследване не е било възбудено
в продължение на три години, наказателното преследване се изключва по давност.
Съобразявайки именно тази разпоредба, АНО е прекратил
частично АНО досежно нарушенията извършени в периода 30.04.2015 г.-05.07.2017
г., като за нарушенията извършени в периода 10.07.2017 г.- 31.10.2017 г. е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя налагайки
адм. наказания глоба за всяко едно от 23-те нарушения. Именно тези адм.
нарушения, за които са наложени съответните адм. наказания, са предмет на
разглеждане по настоящето дело. Според съда по отношение на тези
административни нарушения е изтекла абсолютната погасителна давност за
административно наказателно преследване на основание чл.81 ал.3 във вр. с чл.80
ал.1 т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.
Съгласно цитираните разпоредби от НК абсолютната
погасителна давност е в размер на четири години и шест месеца. Както се посочи
първото от 23-те нарушения вменени на жалбоподателя и за които е ангажирана
неговата отговорност с налагане на адм. наказание глоба, е извършено на
10.07.2017 г., а последното на 31.10.2017 г. При това положение абсолютният
давностен срок за административнонаказателно преследване по отношение на
последното нарушение е изтекъл на 30.04.2022 г., а за предходните нарушения,
които са извършени на по ранни дати, този давностен срок е изтекъл в още
по-ранен момент.
При това положение, независимо от спирането и
прекъсването на давността (с предприетите
действия по ангажиране на отговорността на жалбоподателя- издаване и връчване
на НП, образуване на настоящето производство, неговото спиране и възобновяване) административнонаказателното
преследване се изключва, тъй като е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл.80 ал.1 т.5 от НК. Този срок е изтекъл още към момента
докато производството по АНД е било спряно, респ. към момента на неговото
възобновяване.
Доколкото
давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с
изтичането на който държавата губи правото си да осъществи административнонаказателно
преследване, то на основание чл.81 ал.3 от НК във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК във
вр. чл.11 от ЗАНН, процесното наказателно постановление само на това основание следва
да бъде отменено, без да се разглеждат въпросите за неговата процесуална и
материалноправна изправност.
Независимо от
това обаче, съдът намира, че следва да обсъди случая и от правна страна,
предвид охранявания от нарушената правна норма обществен интерес и постановеното
от СЕС решение по отправеното преюдициално запитване.
С Определението
от 04.10.2022 г. и Решение от 06.10.2021 г. СЕС, отговаряйки на поставените
преюдициални въпроси, е приел следното:
Правната уредба
на държава-членка, която забранява на физическите и юридическите лица да
извършват в брой плащания на територията на страната на стойност, равна на или
надвишаваща определен праг, и изисква от тях да извършват такива плащания само
чрез превод или внасяне по платежна сметка, не попада в приложното поле на
Директива 2015/849.
Съдът е
констатирал, че въведените с тази Директива мерки се отнасят, в съответствие с
член 2 от нея, до ограничен кръг субекти, определяеми било с оглед на степента
им на излагане на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма,
било с оглед на степента на уязвимост на сделките им или на финансовата им
дейност. От друга страна, Съдът е посочил, че разглежданата в случая българска
правна уредба е приложима за всяко физическо или юридическо лице, независимо от
качеството, в което то извършва съответното плащане, и независимо от наличието
и евентуално естеството на сделката, с която е свързано това плащане (Виж
Решение от 06.10.2021 г., т.т.54,55). С цитираният съдебен акт, е прието, че
извън изключенията, предвидени в член 2 от ЗОПБ, тази правна уредба изглежда се
прилага еднакво за всички физически и юридически лица, извършващи плащания на
територията на страната на стойност, равна на или надвишаваща прага от 10 000
лева, от което следвал извод, че за всички участници в оборота и за всички
икономически сектори са наложени идентични задължения, независимо от естеството
и предмета на сделката, с която е свързано плащането (т.75 от Решението).
При това
положение, доколкото всички плащания в брой между физически и юридически лица
се обхващат от национална правна уредба, независимо от субекта и от основанието
за плащане в брой, е прието от Съда на ЕС, че тази национална правна уредба не
попада в приложното поле на Директива 2015/849.
Съдът на ЕС е
приел, че цитираната Директива и по-конкретно член 2, параграф 1, точка 3,
буква б), подточка iv) и прилагането й по отношение на организацията на
вноските, необходими за създаването, функционирането или управлението на
дружества, респ. включително и предоставените на дружества заеми за функционирането
на тяхната дейност, изплащането на дивиденти, допълнителните парични вноски по
член 134 от ТЗ и други видове размяна на парични средства в брой, които не са
същински плащания под формата на размяна на еквивалентни престации, както е при
продажбата, в настоящия казус е неприложима. Цитираната разпоредба от
Директивата, според съда, предвижда приложението й по отношение на нотариуси и
други упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика, когато
участват, действайки от името или за сметка на техен клиент, във всяка
финансова сделка, или сделка с недвижимо имущество или чрез подпомагане на
техен клиент при планирането или извършването на сделки, отнасящи се до
организацията на вноските, необходими за създаването, функционирането или управлението
на дружества. В случая нето една от страните (жалбоподателя и дружеството-заемател- бел. моя) не е нотариус и не упражнява такава дейност. Във
всички случаи, СЕС е обобщил, че правна уредба с общо приложно поле не се явява
от естество да попадне в обхвата на тази разпоредба от Директива 2015/849.
Относно
съобразяването на националната правна система с член 2, параграф 1, точка 3,
буква д) от Директива 2015/849 във връзка със съображение 6 от нея, съгласно
което държавите-членки следва да могат да приемат по-ниски прагове,
допълнителни общи ограничения на използването на пари в брой и допълнителни
по-строги разпоредби, в т.56 от Решението си, СЕС е приел, че в приложното поле
на цитираната разпоредба попадат само плащания, извършени като възнаграждение
за доставки на стоки, но не и такива, свързани с отношенията между дружество и
собствениците на капитала му. При тези условия възможността, която съображение
6 предоставя на държавите членки да приемат прагове, по-ниски от тези в
посочената разпоредба на Директивата, не би могла да е релевантна в случай като
разглеждания в производството, в което е постановено решението (по преюдициалното запитване на РС- Благоевград,
относимо съгласно Определението на съда от 04.05.2022 г. по отношение на
настоящия случай). Тези съображения са относими и
към договор за заем.
Предвид
изложените по-горе съображения, може да се обобщи, че правна уредба на държава-членка,
която предвижда, че плащанията на сума, равна на или надвишаваща определен
праг, се извършват на територията на страната само чрез превод или внасяне по
платежна сметка, независимо от субекта и от основанието за плащане в брой, като
същевременно обхваща всички плащания в брой между физически и юридически лица,
не попада в приложното поле на Директива 2015/849.
По отношение на втория
поставен от съда преюдициален въпрос, а именно- с целите на директивата,
предвид на съображение 59 от нейния преамбюл, следва ли плащанията да бъдат
поставени в зависимост единствено от техния размер, без значение от възмездния
или безвъзмезден характер на операцията, СЕС е насочил вниманието към мотивите
си досежно отговора по първия въпрос, а именно, че разглежданата национална
правна уредба не попада в приложното поле на Директива 2015/849, че
По третия въпрос-
какви са критериите за степен на уязвимост, респ. висока степен на риск, на
сделките, касаещ приложното поле на член 2, параграф 2, втора алинея от
Директива 2015/849, и посочените методи и органи, на които е възложено да
оценяват риска, и че сред факторите, които тези органи следва да отчитат при
оценката на риска, е степента на уязвимост на съответните сделки, включително
по отношение на използваните начини за плащане, СЕС отново се е позовал на
принципния извод, че правна уредба, предмет на разглеждане, не попада в приложното
поле на Директива 2015/849. Допълнил е също, че тази разпоредба от Директивата,
във всички случаи визира само факторите, които държавите членки следва да
отчитат в своите оценки на риска съгласно член 2, параграф 2, първа алинея,
която обаче предвижда, че с изключение на казината, след подходяща оценка на
риска държавите членки могат да решат да освободят изцяло или частично
доставчиците на определени услуги в областта на хазарта от националните
разпоредби за транспониране на Директива 2015/849 въз основа на доказана ниска
степен на риска, произтичаща от естеството й, където е приложимо, от мащаба на
операциите на тези услуги. И в този случай, СЕС отново е отбелязал, че в
настоящия случай не се касае за доставчици на услуги от такъв вид, поради което
и наред с мотива, че казусът не попада в обхвата на член 2, параграф 2 от
Директива 2015/849, е отказал да даде отговор на поставения въпрос.
Съдът на ЕС е
отказал да разгледа като недопустими останалите въпроси, поставени с
допълнителното запитване на въззиваемата страна- ТД НАП- Пловдив, а именно: да
се определи дали е налице последователно и систематично постигане на целите от
обществен интерес, което било предпоставка за допустимостта на национална
правна уредба като разглежданата в главното производство, когато не е наложена
санкция или когато наложената санкция на основание на тази правна уредба е
отменена със съображения, свързани с обхвата на тази правна уредба или с
естеството на сделката или договарящата страна по тази сделка, и когато това
неприлагане на правната уредба е изключено от предвидените в националното право
хипотези за нейното неприлагане, т.е. в случая по- конкретно в член 28 от ЗАНН и
в член 2 от ЗОПБ. Тези въпроси съдът е приел, че се отнасят до санкцията и на
тях вече е даден отговор с други съдебни решения на СЕС.
За да бъде
поставен на обсъждане от съда въпроса за административната санкция, следва да е
налице положителен отговор по въпроса за обективната съставомерност на
вмененото нарушение. В процесния случай тя е налице. Според задължителната
практика на върховната инстанция, инкорпорирана в Тълкувателно решение
№3/18.05.2012г. на ОСГТК, под „плащане“ следва да се разбира задължение за
предаване на пари или други заместими вещи. Посочено е изрично, че според
действащото българско право само паричните задължения имат за предмет плащане. Понятието
„плащане“ е дефинирано като изпълнение на парично задължение, без да е
обвързано с наличието или липсата на облигационно отношение, тоест независимо
от правопораждащия факт.
С извършените 23
плащания- предмет на настоящия процес, всяко от които в посочения в т. 17-39 от
НП размер (до и точно 10 000 лева ) като престации по цитираните по-горе два заемни
договора за общата сума 505 000, 00 лева, правилно АНО е приел, че е
осъществен състава на вмененото нарушение по чл.3 ал.1 т.2 от ЗОПБ. Националната
нормативна уредба е подробно анализирана с решение на СЕС от 06.10.202021 г. по
дело С 544/19, като в т.83 е посочено, че „ако запитващата юрисдикция не
установи нещо различно при проверката забраната за плащания в брой на
територията на страната, когато са на стойност, равна на или надвишаваща прага,
определен от разглежданата в главното производство национална правна уредба, и
задължението те да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка
не изглежда да надхвърлят необходимото за постигане на преследваните с тази
правна уредба цели“.
В т.84 от същото
решение при преценката „дали предвиденият санкционен режим е пропорционален на
нарушение на забраната за извършване на плащания в брой на територията на
страната, когато те са на стойност, равна на или надвишаваща определения в тази
правна уредба праг, от постоянната практика на Съда следва, че при липса на
хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при
неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим,
държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са
подходящи“. „Забранителна мярка ….представлява ограничение на свободното
движение на капитали, което може да бъде обосновано с императивни съображения
от общ интерес. При тези условия съвместимостта на тази правна уредба с правото
на Съюза трябва да се анализира от гледна точка както на изключенията,
съответно предвидени в практиката на Съда, така и на основните права,
гарантирани с Хартата, сред които е и предвиденият в член 49, параграф 3 от нея
принцип на съразмерност на наказанието“.
СЕС в т.96 и 97
от цитираното решение е заключил, че предвиденият санкционен режим по
настоящето производство има наказателно-правен характер, както и че „тежестта
на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление,
като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и
от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3
от същата (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2018 г., Link Logistik
N&N, С-384/17, EU:C:2018:810, т. 42 и цитираната съдебна практика).
СЕС е обсъдили и принципите
на пропорционалност/съразмерност (т.т.99, 100) относно санкциите в националното
законодателство, като е отбелязал, че „ административните или репресивните
мерки, предвидени в дадено национално законодателство, не трябва да надхвърлят
границите на необходимото за постигането на легитимно преследваните от това
законодателство цели (решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski, С-255/14,
EU:C:2015:475, т. 22 и цитираната съдебна практика); строгостта на санкциите
трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения,
включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно
съблюдават общия принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решения от 16
юли 2015 г., Chmielewski, С-255/14, EU:C:2015:475, т. 23 и цитираната съдебна
практика и от 15 април 2021 г., Braathens Regional Aviation, С-30/19, EU:C:2021:269,
т. 38).
Според СЕС относимата
към случая национална правна уредба има за цел да санкционира неспазване на
ограничаването на плащанията в брой и на изискването те да се извършват само
чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или
надвишаваща определен праг, независимо дали това неспазване е свързано с
измамни или противозаконни действия. Съдът е заключил, че в процесния случай
нищо не установявало, че тази санкция зависи от установяването на наличие на
данъчна измама, в какъвто смисъл съвсем основателно процесуалният представител
на въззивника възразява срещу доводите на въззиваемата страна.
По нататък в
цитираното решение на СЕС, е възприето ,че система, по силата на която размерът
на санкциите се променя в зависимост от размера на направеното в нарушение на
правната уредба плащане, по принцип не изглежда непропорционална сама по себе
си, …. размерът на глобите и имуществените санкции, предвидени в разглежданата
по главното производство национална правна уредба, не е фиксиран, а се
увеличава линейно в зависимост от размера на „направеното в нарушение на същата
плащане и следователно в зависимост от обхвата и тежестта на извършеното
нарушение (вж. по аналогия решение от 16 март 2006 г., Emsland- Starke,
С-94/05, EU:C:2006:185, т. 55 и 56)“. Правната уредба предвижда известна
индивидуализация на наказанието, като санкционира извършеното за първи път
нарушение по-леко, отколкото последващите нарушения.
Отбелязва се по
т.107 от решението на СЕС, че „ неспазването на ограниченията при плащане в
брой в настоящия случай засяга парични суми в доста голям размер и че такова
неспазване изглежда трудно за установяване, , което би могло да обоснове режим
на значителни санкции с цел борба с данъчните измами и избягването на данъци“,
като „неспазването на ограничение при плащанията в брой е свързано най-често с
укриване на действителния размер на приходите на юридическото лице и съответно
до отклонение от законодателството в областта на данъчното облагане и
осигуряването. Ето защо предвиденият размер на санкцията има превантивен
характер по отношение на посочените рискове и е годен да възпроизведе целения
възпиращ ефект спрямо задължените лица“.
В обобщение е
направен изводът, че коментираният „санкционен режим изглежда не надхвърля
границите на необходимото за постигане на преследваните с нея цели за борба с
данъчните измами и избягването на данъци“, като, разбира се, тази преценка е
предоставена за всеки конкретен случай на настоящата юрисдикция.
В процесния
случай съдът намира, че за всяко от 23-те нарушения е наложена глоба в нормативно
определения размер, който е съобразен с броя на нарушенията и е съразмерен с
тежестта на всяко от тях. С нито една от наложените и определени глоби не е
засегнат принципа за пропорционалност, доколкото не се надхвърля необходимото
за постигане на преследваните с ЗОПБ цели, най-важната от които превенция в
борба с данъчните измами и избягването на данъци, доколкото неспазването на
ограниченията при плащане в брой (особено като в настоящия случай, при който
засяга парични суми в доста голям размер), е свързано най-често с укриване на
действителния размер на приходите на физическото лице, а и на юридическото по
конкретните плащания, и предпоставя несъмнено нарушения на нормите, регулиращи
данъчното облагане и осигуряването.
Обсъждането по
същество относно съставомерността на нарушенията и съблюдаване принципите на справедливостта
и пропорционалността на наложените за всято от нарушенията адм. санкции, бе
направено от съда само за пълнота и предвид аргументите на страните в
становищата им по същество. Предвид обаче наличието на изтекла абсолютна
погасителна давност за всяко едно от нарушенията- предмет на обжалваното НП,
изходът на делото е решен с отмяна на НП и прекратяване на
административнонаказателното производство.
При този изход на
делото, неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради
което следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и
на основание чл.63 ал.2 т.3 във вр. с ал.6 от ЗАНН във вр. с чл.24 ал.1 т.3 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в настоящия си състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 392000-F392621
от 20.12.2018 г. издадено от Директор на ТД на НАП-
Пловдив, с което на М.В.Р., с ЕГН- ********** ***, са наложени 23 различни по
размер глоби за нарушения на чл.3 ал.1 т.2 от Закон за ограничаване плащанията
в брой и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното
производство.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съдП.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: