№ 1247
гр. Варна, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20233110112092 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца К. Ж. Ж. ЕГН
********** срещу ответника У.Е. У. Црт. ", дружество регистрирано в Б., У., номер на
регистрацията: ***, действащо на територията на Р.Б. чрез: "У.Е. У." Црт. - КЛОН Б.,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н "И.", ж.к. зона Летище
С., сграда ***, представлявано от управителите Х.Х., С.А. и Д.Д.М., иск с правно основание
чл.7 т.1, буква "б" от Регламент (ЕО) № ***/**** на Европейския парламент и на Съвета
от 11 февруари 2004 г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на парично обезщетение в размер на 400,00 евро, представляваща обезщетение за
закъснение от четири часа и петдесет минути при изпълнение на полет от летище "Б.Е.П."
до летище" С." за дата 13.07.2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска в съда – 20.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от предявяване на
настоящия иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част
на исковата молба: Ищецът сочи, че е сключил договор за превоз на пътник с ответника, по
силата на който "У.Е. У." Црт. - клон Б. е поел задължение да осъществи въздушен превоз
по направление летище "Б.Е.П.", И. до летище "С.", Б.. Превозът е следвало да се осъществи
на дата 13.07.2023г. с полет ***, планиран за излитане от летище "Б.Е.П." в 21:40 ч.
Превозът се е извършил на 14.07.2023г. в 02:31 ч. Полетът на е извършен със закъснение от
4 часа и 50 минути. В конкретния случай, часът на пристигане на ищеца до крайния пункт
летище "С.", е бил със закъснение от близо пет часа, поради което същият има право на
1
обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № ***/**** на Европейския парламент и на Съвета.
На 27.07.2023г. ищеца е поканил "У.Е. У." Црт. клон Б. да си уредят взаимоотношенията
доброволно и извънсъдебно, като жалбата му е успешно получена от ответника.
Към датата на подаване на исковата молба се сочи, че ответникът не е изплатил дължимото
обезщетение на ищеца.
С оглед на гореизложеното, се моли да бъде уважен предявения иск и да се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът "У.Е. У." Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01- 10- 140174,
със седалище и адрес на управление: Л.О., К. */*, сграда Б, *** Б., У., в срока по чл. 131
от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба. С отговора не се оспорва, че между
ответника и ищеца по настоящото производство е имало сключен договор за въздушен
превоз за редовен полет *** по релация - Б. - С. на 13.07.2023г., като полетът е имал
закъснение. Обезщетението, според изнесеното, е дължимо на ищеца и ще бъде заплатено в
кратки срокове. Посочено е с отговора, че длъжникът е заплатил сума, в общ размер на
849,33 лева, която сума включва: обезщетение - 782,33 лева, законна лихва - 17,00 лева,
държавна такса - 50,00 лева. Посочено е, че платежното нареждане ще бъде представено в
кратък срок. Изразява се становище, във връзка с гореизложеното относно основателността
на иска и по обстоятелствата, на които се основава искът, че сумата на обезщетението,
съдебните разноски и законната лихва ще бъде заплатена в кратки срокове.
В с.з. ответната страна не изпраща представител. Представя писмени доказателства и
становище от проц.представител адв.К. П. И., обективирано в подадена по имейл адрес
молба с вх. № 15781 от 26.02.2024 г., ведно с приложено платежно нареждане за сумата от
849,33 лева, включващо обезщетение в размер на 782,33 лева, законна лихва в размер на
17,00 лева и държавна такса в размер на 50,00 лева, платени на 24.11.2024 г. В молбата
процесуалният представител на ответника с оглед направеното цялостно плащане на
дължимото, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
искове, включително и искането за присъждане в полза на ищеца на съдебно деловодните
разноски.
В писмена молба, с вх. № 19193 от 07.03.2024 г., подадена от ищеца, чрез процесуалния
представител адв. П. Г., се заявява, че не се оспорва, че след завеждане на исковата молба
ответникът е заплатил доброволно главницата, лихвата и сумата от 50 лева за заплатената от
ищеца държавна такса за образуване на настоящото дело. Счита, че след като ответникът е
дал повод за завеждане на настоящия осъдителен иск, тъй като е платил дължимото след
депозиране на исковата молба в съда, както и след изпратена преди това извънсъдебна
покана с предоставена в последната банкова сметка, следва да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
2
правна страна:
В проведено по делото съдебно заседание, както и в молба с вх. №19193 от 07.03.2024 г.,,
ищецът, чрез процесуалния си представител адв.К. П.И. е направил признание на неизгодния
факт, че е извършено плащане от страна на ответника в хода на делото, с което изцяло са
погасени задълженията по предявената искова претенция, потвърдено писмено преди
съдебно заседание и от представителя на ответника адв.П. Г..
При съвпадащите твърдения на страните за погасяване на задълженията, предмет на
предявената по делото искова претенция, същите настояват за отхвърлянето й. Всяка от
страните претендира присъждането на сторените по делото разноски.
Посоченото плащане на дължимото след подаване на исковата молба, представлява ново
обстоятелство, настъпило в хода на процеса и следва да се съобрази от съда по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК, като се приеме, че след депозиране на исковата прететнция, ответникът е
погасил задълженията си към ищеца, предмет на настоящото исково производство -
обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявената искова претенция, като погасена чрез
плащане в хода на процеса. Т.е., към момента на приключване на съдебното дирене,
претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло
претендираната с иска сума.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и
извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като
установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане
за главница и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, то
предпоставя отхвърляне изцяло на иска.
По разноските: Доколкото съдът е длъжен да се произнесе по разноските, то спорът остава за
това как следва да се разпредели отговорността за разноските в исковото производство.
Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски. Процесуалният представител на
ответника оспорва дължимостта на разноски в исковото производство, извличайки довод от
погасяването на вземанията, чрез плащане, в хода на процеса, считайки на това основание
предявените искове за неоснователни - ответникът твърди, че не следва да понася
разноските, които ищецът е сторил в исковото производство, доколкото е извършил изцяло
плащане на дълга в хода на производството.
Съдът съобразявайки доводите на страните намира възраженията на представителя на
ответника за неоснователност искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, за
неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска, като
неоснователен. Обстоятелството, че претендираните суми са погасени, чрез плащане, в хода
на процеса, не обуславя извод за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за
отхвърлянето им, като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по
отношение на разноските. В случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след
депозиране на исковата молба на 20.09.2023г.
3
Възлагането на разноските в тежест на ищеца, е предпоставено от кумулативното наличие
на установените в чл. 78, ал. 2 ГПК две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото и да е признал иска, каквото безспорно е извършеното
плащане. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото
поведение, а това на ответника. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е
винаги конкретна - с оглед фактите по делото. Във връзка с понасяне отговорността за
разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в този смисъл изследване на
въпроса дали направата им е предизвикана от поведението на ответника.
Предвид неоспорения факт, че плащането е станали след подаване на исковата молба, т. е в
хода на настоящото производство/на 24.11.2024г./, следва да се приеме, че ответникът е
оспорвал иска и с това е станал причина за завеждане на делото. Тъй като ответникът не е
погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал повод за завеждане на делото.
Настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на
ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството
от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски, поради което следва да бъде осъден да плати на
проц.представител на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл.38 ал.1 ЗАдв., сума, в общ
размер 400,00лв. адвокатско възнаграждение, за които разноски има представен списък по
чл. 80 ГПК на л.40 от делото.
Сумата може да бъде платена по посочена банкова сметка на адв.П. Ч. Г. - IBAN ***, ***.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца К. Ж. Ж. ЕГН ********** срещу ответника
У.Е. У. Црт.", дружество регистрирано в Б., У., номер на регистрацията: ***, действащо на
територията на Р.Б. чрез: "У.Е. У." Црт. - КЛОН Б., ЕИК: *** , със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ****, р-н "И.", ж.к. зона Летище С., сграда ***, представлявано от
управителите Х.Х., С.А. и Д.Д.М., иск с правно основание чл.7 т.1, буква "б" от
Регламент (ЕО) № ***/**** на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на парично
обезщетение в размер на 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение от четири
часа и петдесет минути при изпълнение на полет от летище "Б.Е.П." до летище" С." за дата
13.07.2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска в съда –
20.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.38 ал.1 от ЗАдв., У.Е. У.
Црт.", дружество регистрирано в Б., У., номер на регистрацията: ***, действащо на
4
територията на Р.Б. чрез: "У.Е. У." Црт. - КЛОН Б., ЕИК: *** , със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ****, р-н "И.", ж.к. зона Летище С., сграда ***, представлявано от
управителите Х.Х., С.А. и Д.Д.М., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.П. Ч. Г., БУЛСТАТ
***, с адрес на упражняване на дейността гр.В., ул.“Г. Ж.“№**/партер-вътр.двор/, сумата в
общ размер от 400,00лв., представляваща сторени в настоящото исково производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРИСЪДЕНИТЕ разноски може да бъдат платени по посочена банкова сметка на
адв.П. Ч. Г.:
-IBAN ***, ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5