Р Е Ш Е Н И Е
№ 466
Гр. Перник, 27.10.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНО
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Симеонова и с участието на прокурор Росица
Ранкова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Силвия Димитрова КАНД № 573 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл.
63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на кмета
на Община Перник, срещу решение № 295 от 27.07.2020 година, постановено по АНД № 853/2020 по описа
на Районен съд Перник, с което е отменено наказателно постановление №
24/24.04.2020 година на кмета на Община Перник, с което на Н.В.Б. с ЕГН **********,
от гр.
Радомир, ж.к. ****, на основание чл. 32, ал. 5 от Наредба № 1 за обществения
ред на територията на община Перник, е наложена „Глоба“ в размер на 150 (сто и
петдесет) лева, за извършено административно нарушение по чл. 26, т. 9 от
Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Перник.
Касаторът твърди, че постановеното съдебно
решение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на събраните
доказателства във връзка с процесното нарушение. По същество излага доводи
срещу изводите на районния съд за допуснато в производството по издаване на
процесното наказателно постановление съществено процесуално нарушение, като
пледира издаването на наказателно постановление преди изтичането на тридневния
срок за подаване на писмени възражения срещу съставения за нарушението акт, да
представлява несъществен процесуален порок. Възразява и срещу изводите на
районния съд за недоказаност на процесното нарушение. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка, като
постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт А.А., пълномощник
на кмета на Община Перник, която поддържа касационната жалба. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка,
като постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Н.В.Б., редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмена молба –
становище с вх. № 2890 от 05.10.2020 година от адвокат К.П.от АК Б., пълномощник
на ответника, моли да се даде ход на делото, оспорва жалбата и моли съда да
остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Претендира присъждане на
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник счита
касационната жалба за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на
районния съд.
Административен съд
– Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание,
намира следното:
Касационната жалба
е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
С Решение № 295 от 27.07.2020 година,
постановено по АНД №
853/2020 година по описа на Районен съд Перник е отменено Наказателно постановление № 24/24.04.2020 година на кмета
на Община Перник, с което на Н.В.Б. е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 150 (сто и петдесет) лева за извършено административно нарушение по
чл. 23,т. 9, във връзка с чл. 32, ал. 5 от Наредба № 1 за обществения ред на
територията на община Перник.
За да
постанови решението си първоинстанционният съд е събрал като доказателства по
делото свидетелски показания и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност,
е приел, че е проведено производство в нарушение на процесуалните правила по
ЗАНН, и конкретно чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, респективно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление е издадено на следващия ден след
съставянето на акта за процесното нарушение, с което е отнета възможността на
наказаното лице да изложи писмени възражения в 3-дневния срок, което е довело
до съществено ограничаване на правото на защита на наказаното лице.
Освен горното
районния съд е приел също, че от събраните по делото доказателства не е установено
жалбоподателят, настоящ ответник, да е осъществил състава на административното
нарушение, за което е санкциониран с процесното наказателно постановление, тъй
като нито свидетелят по акта, нито съставителят на същия, са били очевидци на
деянието, като наказващият орган не е ангажирал други доказателства, които да
са събрани по надлежния ред, от които да се установява по безсъмнен начин, че Н.В.Б.
е осъществил състава на процесното нарушение.
Пред настоящата
касационна инстанция не са представени писмени доказателства.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект
съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Перник
фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото
доказателства.
Първоинстанционният съд, правилно и
въз основа на събраните доказателства, е установил фактическата страна на
спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния
съд правни изводи – както за допуснато в производството по издаване на
процесното наказателно постановление процесуално нарушение, съществено по своя
характер, така и за недоказаност по делото, че Н.В.Б. е осъществил състава на
процесното нарушение.
Настоящата
касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след прецизен,
точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил
задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са
процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия
орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в
настоящото производство решение на Районен съд Перник за законосъобразно,
правилно и обосновано.
При извършената служебна касационна проверка не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Перник
е постановил валидно, допустимо и правилно решение, преценявайки всички събрани
в хода на производството доказателства, което настоящата касационна инстанция
възприема напълно.
По изложените съображения
настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като
постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в
сила.
Предвид изхода на делото,
на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски. Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в
съдебните производства страните имат право на присъждане разноски по реда на
АПК. Ответникът претендира съдебни разноски
в размер на 300.00 (триста) лева, видно от представен по делото договор за
правна защита и съдействие от представляващи
заплатено възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция. По повод
касационната жалба и в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК, не е депозиран отговор
срещу същата. В съдебното заседание по делото процесуален представител на
ответника не се е явил. В процесния случай оказаната правна помощ от процесуалния
представител на ответника във връзка със сключения договор за правна защита и
съдействие, се състои единствено в писмена молба – становище по делото. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от административнонаказателен характер, извън случаите по
ал. 2, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (ред. ДВ, бр. 68 от 2020
г.) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 300 лева. С оглед
разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., предвиждаща в
случай на изготвяне само на жалба срещу НП възнаграждението да се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата на база на половината от размера на
санкцията, но не по-малко от 50 лв., каквато хипотеза не е предвидена във
връзка с разноските пред касационната инстанция по дела от
административнонаказателен характер, на основание разпоредбата на § 1 от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г., както и с оглед съразмерност на разноските, съдът
счита, че в случая размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален
наполовина. Предвид изложеното и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съдът намира, че в полза на ответника по делото, следва
да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, като
тези разноски следва да бъдат възложени на жалбоподателя – Община Перник, в
качеството ѝ на юридическо лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
295 от 27.07.2020 година, постановено по АНД № 853 по описа на Районен съд
Перник.
ОСЪЖДА
Община Перник, с административен адрес гр. Перник, площад „Св. Иван
Рилски“ № 1А, да заплати на Н.В.Б. с ЕГН **********,***, сумата от 150.00 (сто
и петдесет) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/