Решение по дело №411/2020 на Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ
Номер 14309.11.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Пловдив1-ви наказателен състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев

Веселин Г. Ганев
Прокурор:Светлозар М. Лазаров (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от И. Х. Ранчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20205000600411 по описа за 2020 година
с участието на секретаря Нина Стоянова
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
Образувано по подадена въззивна жалба от адв. Б. М. от АК – * - защитник на
подсъдимия И. Ш. против постановената Присъда № 19 от 06.07.2020 г. по НОХД №
272/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
С присъдата подс. И. Д. Ш. е признат за виновен в това, че за времето от 06.12.2012 г.
до 01.02.2013 г. в гр. *, обл. *, като длъжностно лице – * на * гр. * умишлено не положил
достатъчно грижи за ръководенето и управлението на * гр. * и за стопанисването и
запазването на повереното му имущество на учебното заведение - пари, дължими съгласно
пункт III т. 7 от длъжностната му характеристика за длъжността „*“ на държавно *, чл. 6,
ал.2 и чл. 7, ал.1, т.4, т.9 и т.12 от ЗФУКПС във връзка със закупуването на МПС марка „*“,
модел „*“, с рама № *, като не предприел действия за получаване на надлежно одобрение от
финансиращия орган за закупване на автомобила респ., не разполагал с такова към дата
06.12.2012 г. при полагане на подпис в графата „ръководител“ в РКО №* за утвърждаване
предаването на сумата от 5000 лв. от касата на * гр. * на продавача А. П. като аванс на
уговорената продажна цена от 11 800 лв., при получаването на сумата на същата дата вместо
П. и предаването й следващия ден на продавача на автомобила А. П., без наличието на
писмен договор за покупко-продажба между * гр. * и А. П., респ. фактура или друг
документ, удостоверяващ цената на предмета на съглашението или предоставения аванс, не
посочил действителния продавач и не отразил предоставения аванс в размер на 5000 лв. за
1

закупуване на автомобила при съставянето на № ** за покупко-продажба на МПС марка „*“,
модел „*“, с рама № * между недействителния продавач „*“ ЕООД гр. *с МОЛ Д. Х. и
купувача * гр. * за сумата от 11800 лв., изготвена след постигната договорка с П. сумата от
11 800 лв. да бъде преведена по сметка на посочено от последния дружество и последващо
връщане от П. на сумата от 5000 лв. в касата на *, не посочил действителния продавач и не
отразил предоставения аванс в размер на 5000 лв. за закупуване на автомобила при
изготвяне на платежно нареждане с рег. № * с дата на изпращане * към недействителния
продавач „*“ ЕООД гр. * за сумата от 11 800 лв. по № **, не посочил действителния
продавач и не отразил предоставения аванс в размер на 5000 лв. за закупуване на
автомобила при изпращане на писмо с изх. № * до *а на Дирекция „Финансово управление,
бюджет и счетоводство“ към * за одобрение на плащането по платежното нареждане към
недействителния продавач „*“ ЕООД гр. * за сума от 11 800 лв. по № ** и не уведомил за
тези неверни обстоятелства финансиращия орган до 01.02.2013 г., когато инициирането чрез
* и одобрено плащане е изпълнено от *, и от това са последвали значителни щети на * гр. *
в размер на 5 000 лв., представляващи невърнатия аванс в касата или банковата сметка на *
гр. * , като деянието не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което и на
основание чл. 219, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 36, чл. 37, т.6 НК и чл. 54 НК е ОСЪДЕН на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и е ЛИШЕН от право да заема държавна длъжност
– * на * за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
С присъдата подс. И. Д. Ш. е признат за виновен в това, че за времето от 30.06.2011 г.
до 20.12.2011 г. вкл. в гр. * обл. *, при условията на продължавано престъпление, като
длъжностно лице – * на * гр. * е присвоил чужди пари на обща стойност 3768.15 лв.,
собственост на * гр. * , поверени му да ги пази и управлява, като за улесняване на
длъжностното присвояване е извършил и други престъпления, за които по закон не се
предвижда по-тежко наказание по чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 316, вр. чл.
309, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, както следва:
- на 30.06.2011 г. е присвоил сумата от 1662.27 лв., като за улесняване на
длъжностното присвояване е извършил и други престъпления, за които по закон не се
предвижда по-тежко наказание, а именно: чл. 311, ал.1 от НК /на 30.06.2011 г. в гр. *, обл. *,
в качеството на длъжностно лице – * на * гр. * , в кръга на службата си е съставил
официален документ – авансов отчет № *, в който удостоверил невярно обстоятелство, че
бил разходил общо сумата от 1691.40 лева по № **[1] с издател „*“ ЕООД гр. * и № ** с
издател „*“ ЕООД гр. * за извършени СМР на водопроводи на учебното заведение, като
заплатил фактурите с предоставени му служебни средства в размер на 1662,27 лв. и с
добавени лични средства в размер на 29.13 лв., подлежащи на възстановяване, с цел да бъде
използван тоя документ, като доказателство за това обстоятелство / и по чл. 316, вр. чл. 309,
ал.1 от НК/ на 30.06.2011г. в гр. *, обл. *, съзнателно се е ползвал от неистински частни
документи – фактури № * и № * с издател „*“ ЕООД гр. *, като от него за самото им
съставяне не може да се търси наказателна отговорност/;
2

- на 01.10.2011 г. е присвоил сумата от 1700 лв, като за улесняване на длъжностното
присвояване е извършил и други престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко
наказание, по чл. 311, ал.1 от НК /на 01.10.2011 г. в гр. * обл. *, в качеството на длъжностно
лице – * на * гр. * , в кръга на службата си е съставил официален документ – авансов отчет
№ *, в който удостоверил невярно обстоятелство, че бил разходил сумата от 1764.75 лв. по
№ ** с издател „*“ ЕООД гр.* за извършени СМР на ламаринен покрив на сграда на
учебното заведение, като заплатил фактурата с предоставени му служебни средства в размер
на 1700 лв. и с добавени лични средства в размер на 64.75 лв., подлежащи на
възстановяване, с цел да бъде използван тоя документ, като доказателство за това
обстоятелство/ и по чл. 316 вр. чл. 309, ал.1 от НК /на 01.11.2011 г. в гр. * обл. * съзнателно
се е ползвал от неистински частен документ - № **[2] с издател „*“ ЕООД гр.*, като от него
за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност/;
- на 20.12.2011 г. е присвоил сумата от 312 лв. /получени с РКО № */, като за
улесняване на длъжностното присвояване е извършил и друго престъпление, за което по
закон не се предвижда по-тежко наказание по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 от НК /на 20.12.2011
г. в гр. *, обл. *, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - № ** с издател „*“
ЕООД гр. *, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност/;
- на 20.12.2011 г. е присвоил сумата от 93.88 лв. /получени с РКО № */,
представляваща сбор на подлежащи за възстановяване суми по авансови отчети № * и № *,
поради което и на основание чл. 202, ал.1, т.1 НК, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 93, т.1
б. „б”, чл. 36 и чл. 54 НК е ОСЪДЕН на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 23, ал.1 НК му е ОПРЕДЕЛЕНО едно общо, най-тежкото наказание
от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 23, ал. 2 НК е ПРИСЪЕДИНЕНО към определеното му общо, най-
тежко наказание от две години лишаване от свобода и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО да заема държавна длъжност – * на * за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в
сила на присъдата.
На основание чл. 66 НК е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на наложеното му наказание
лишаване от свобода с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Подсъдимият И. Д. Ш. е ОСЪДЕН да заплати на * гр. * , представлявана от * Н.К.Д.,
сумата от 8 768,15 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане, а на
Държавата - ДТ в размер на 351 лв.
Подсъдимият И. Д. Ш. е ОСЪДЕН да заплати на Държавата разноските по делото за
3

експертизи, по сметка на ОДМВР - * за сумата от 729,98 лв. и по сметка на Окръжен съд - *
за 597,86 лв.
В жалбата на адв. М., защитник на подс. Ш. се излагат съображения за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановената присъда в
наказателната и гражданската й част.
На първо място се твърди, че по делото е било допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като в мотивите на присъдата не е бил обсъден нито един от доводите на
защитата по направените възражения в пледоарията преди приключване на делото пред
Окръжния съд.
На второ място се сочи, че осъдителната присъда срещу подзащитния му е
произнесена на базата на предположения, без наличието на конкретни доказателства и това
изисква оправдаването му по повдигнатите обвинения. По отношение на обвинението за
престъпление по чл. 202 от НК незаконосъобразно е прието, че в счетоводството на *
подсъдимият е представял авансови отчети за изразходвани суми по фактури за извършвани
ремонти водопровод, които не са направени, само на база показанията на част от
разпитаните свидетели като не е съобразил показанията на св. Р., която сочи за подобен
ремонт. В тази връзка са опорочени и изводите на изготвените технически експертизи с
вещи лица Г. и К., за които се е установило, че без да извършат оглед на процесния
ламаринен покрив са заключили за липсата на извършван ремонт, позовавайки се на личните
си възприятия извън обекта. Въпреки назначените повторни експертизи, все още са останали
съмнения за правилността на заключенията, които не са дали безспорни и категорични
отговори на поставените задачи, в резултат на което подзащитният му е бил осъден и е било
ограничено правото му на защита.
По обвинението за умишлена безстопанственост е останало необсъдено от страна на
прокуратурата в обвинителния акт и в присъдата на Окръжния съд обстоятелството, че
подс. Ш. сам е станал жертва на измама. Той е получил с касов ордер сумата от 5000 лева, за
да извърши авансово плащане на *н автобус, което се потвърждава от св. П.. Същият не
отрича в показанията си, че е получил от подсъдимия сумата от 6000 лева като капаро от
договорената цена за закупуването на автобуса, които след превеждането на цялостната
сума, е трябвало да му върне. Затова и подс. Ш. е подал сигнал до прокуратурата. В този
смисъл за това деяние последният е нямал умисъл, тъй като не е установено да е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието и да е предвиждал неговите обществено-опасни
последици.
На трето място се изразява недоволството на защитата от това, че съдът не е отчел
всички смекчаващи отговорността за подсъдимия обстоятелства, вероятно визирайки
несправедливост на наложеното му наказание.
На четвърто място се възразява срещу приемането за съвместно разглеждане на
4

предявения граждански иск и осъждането на подс. Ш. за нанесени имуществени вреди, тъй
като от момента на довършване на вменените деяния на подсъдимия е изминал 5-годишния
давностен срок, т. е. е бил погасен по давност.
Затова се иска отмяна на присъдата и постановяването на нова такава с
оправдаването на подсъдимия, алтернативно отмяната й и връщането на делото за ново
разглеждане от друг състав на Окръжния съд и отмяна в гражданската й част, като
предявения граждански иск бъде отхвърлен.
ОП – * и гражданският ищец * гр. * – * са получили съобщение за изготвената
въззивна жалба, но не са взели отношение.
Представителят на АП - Пловдив в съдебно заседание заявява, че въззивната жалба на
подсъдимия и неговия защитник е неоснователна и предлага да се остави без уважение. В
мотивите към присъдата са били обсъдени подробно всички факти и обстоятелства по
делото. Обърнато е внимание на показанията на свидетелите, както и защо на една част от
тях се кредитират, а на другата - не. Съобразен е приложимият закон, като е наложено едно
справедливо наказание. Затова предлага присъдата като законосъобразна и правилна да се
потвърди.
Гражданският ищец * гр. * – *, представляван от *а инж. Н.Д. не се явява, редовно
призован, без да сочи уважителни причини.
Подсъдимият И. Ш. лично и със своя защитник – адв. М. от АК - * заявяват, че
поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения.
Искат от въззивния съд да го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение, защото
деянието по чл. 219 от НК е несъставомерно, поради липса на умисъл у дееца. Той е жертвал
лични средства и сам е бил измамен и ощетен, заради което е подал жалба в прокуратурата.
За престъплението по чл. 202 от НК намират, че няма събрани достатъчно доказателства,
свързани с липсата на направени ремонти и да са присвоени изразходваните средства за тях,
в каквато насока показанията на свидетелите не са обсъдени задълбочено. Самият подсъдим
заявява, че няма вина по случая, тъй като е разбрал едва впоследствие, че фактурите са
фалшиви, защото са му били дадени в този вид от неговите служители. Поддържат и
отмяната на присъдата в гражданската й част, като се позововат на изтекла погасителна
давност.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с подадената жалба, изслуша
становищата на страните и извърши цялостна и повторна проверка на правилността
на постановената присъда по смисъла на чл. 314, ал.1 от НПК, намира за установено
следното:
Въззивната жалба на подсъдимия Ш. е неоснователна.
5

Делото е било образувано пред Пазарджишкия окръжен съд по внесен обвинителен
акт срещу подсъдимия И. Д. Ш. за престъпления, съответно - по чл.219, ал.3, вр. ал.1 от НК
и по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съдът е приел за установено от фактическа страна следното:
1. По обвинението по чл.219, ал.3, вр. ал.1 от НК:
В периода от 19.08.2002 г. до 09.02.2015 г. подс. И. Ш. заемал длъжността * на * /*/
гр. *.
Изпълнявайки длъжността „*“ на държавно *, като орган на управление на * подс. Ш.
организирал, контролирал и отговарял за цялостната му дейност /Вж. длъжностната му
характеристика на л. 5 - 11, т. 2 от ДП/. Той взимал решения за сключване, изменение и
прекратяване на договори с физически и юридически лица в съответствие с нормативните
актове и предоставените му правомощия и за целесъобразно разходване на финансовите
средства на образователното заведение /според пункт ІІІ. 1, пункт VІ. 1-2 от длъжностната
му характеристика/.
С оглед на изложеното подс. Ш. притежава качеството на „длъжностно лице“ по чл.
93, т.1, б.“б“ от НК, той изпълнявал ръководна работа свързана с пазене и управление на
чуждо имущество в държавно предприятие.
През м. декември 2012 г. подс. Ш. решил * да закупи автобус, с който да се
транспортират учениците от близките населени места. За целта харесал автобус, „*“ с рама
№ *, чийто двигател се ремонтирал от бивш ученик на * в работилница, намираща се в
близост до * гр. * . Автобусът, бил собственост на св. А. П., който го внесъл същата година
от *. Подсъдимият Ш. се срещнал със свидетеля. Двамата се договорили за продажбата на
автобуса за цена 11 800 лв. Тъй като св. А. П. нямал регистрирана фирма или дружество,
двамата устно се договорили, без подс. Ш. да се съобразява с изискванията на чл.6, ал.2,
чл.7, ал.1, т.4, т.9 и т.12 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния
сектор, както и чл.6, ал.5 от Закона за счетоводството.
Уговорил се със св. П. да му предостави сумата от 5000 лв. от касата на * като аванс
на уговорената продажна цена от 11 800 лв., без да е получил надлежно одобрение от
финансиращия орган за закупване на автомобила - * и без наличието на писмен договор за
покупко-продажба между * гр. * и св. А. П. респ. фактура или друг документ,
удостоверяващ действителните страни и цена на предмета на договора и предоставения
аванс. Двамата се договорили впоследствие св. П. да му предостави фактура от юридическо
лице, удостоверяваща продажбата на автобуса от фиктивен продавач към купувача * гр. * за
сумата от 11800 лв.
Свидетелят П. се свързал със свой съгражданин и познат – св. К. М. и поискал от него
6

да му съдейства по издаване на първичен счетоводен документ. За услугата св. М. поискал
сумата от 300 лв., като осигурил несвързано с него юридическо лице - „*“ ЕООД гр. * с
МОЛ св. Д. Х.. Последното трябвало да издаде фактура, удостоверяваща продажбата на
автобуса от фиктивния продавач „*„*“ ЕООД гр. * към купувача * гр. * за сумата от 11800
лв.
Междувременно на 06.12.2012 г. св. К., * в * гр. * предоставила по искане на подс.
Ш. сумата от 5000 лв. като аванс за *. Свидетелката съставила РКО № * с дата 07.12.2012 г.,
според който * гр. * - * брои на А. П. от с. * 5000 лв. Подсъдимият Ш. се подписал под
представения му РКО и получил от К. сумата от 5000 лв. След това накарал св. П. да
подпише РКО и му предал сумата, като върнал ордера в счетоводството /вж. РКО на л.93, т.1
ДП и показанията на св. К. на л. 55 гърба - л. 56 нохд № 272/2019 г./.
Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза изготвена от вещото
лице Ц. К. сумата от 5000 лв. постъпила по сметка на * гр. * по проект, изпълняван от *.
След като св.П. получил частично съставена фактура от св. М. я предал на подс.Ш..
Последният бил осведомен от св. П. и за банковата сметка на „*„*“ ЕООД гр. *, която
фигурирала във фактурата като продавач.
Във № ** било посочено, че се отнася за покупко- продажба на „*“ с рама № * за
сумата от 11 800 лева, като за продавач било посочено „*„*“ ЕООД гр. * с МОЛ Д. Х. и
купувач * гр. * /л. 115, л. 139, т.1 ДП/. Като съставител било вписано лицето Д. Х., отразена
била сума 11800 лв., а основанието - заплащане на автобуса, като получател бил посочен *
гр. * . Всички реквизити на фактурата, с изключение на подписа в графата „Получател“ били
изготвени от неустановено в хода на ДП лице и отговаряли на посочените и наложени
изисквания от подс. Ш.. Подписът от името на Д. Х. не бил положен от него. Подсъдимият
Ш. положил подпис в графата „Получател“ и я представил в счетоводството на * гр. * .
Подготвено било платежно нареждане от * за превеждане по сметката на „**“ ЕООД
на 11 800 лв. за автобус.
В искане с изх. № * до * във връзка със спешна необходимост от закупуване на
ученически автобус за извозване на ученици от периферията на селищната система до *то и
обратно подс. Ш. не посочил действителния продавач и не отразил предоставения аванс в
размер на 5000 лв. за закупуване на автомобила. Към искането били приложени платежното
нареждане от * за 11 800 лв. и № *506 /18.12.2012 г. /л.63 - 65, т.10 ДП/. На 01.02.2013 г.
инициираното, чрез * и одобрено плащане било изпълнено от *.
Преведените по сметка *при банка * с титуляр „*„*“ ЕООД гр. * 11 800 лв., били
изтеглени касово и в брой на 01.02.2013 г. от св. М. И., която се легитимирала като
„упълномощено от дружеството лице“.
След тегленето на парите, същите не били предоставени на св. П., който от своя
7

страна не върнал аванса от 5000 лв., който получил от подс. Ш., в касата на * гр. * . На
практика * гр. * заплатило към дата 01.02.2013 г. общо 16 800 лв., вместо уговорената
продажна цена в размер на 11 800 лв. Сумата от 5000 лв. останала невъзстановена на * гр. *
- *.
2. По обвинението по чл. 202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият Ш. притежавал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1, б.“б“ НК, защото като * на * гр. * сключвал договори с трети лица за предоставяни на
*то стоки и услуги, вкл. за извършени строителни монтажни дейности. Той получавал с РКО
от касата на * суми, които разходвал за заплащане на получените доставки от физически и
юридически лица, като отчитал разходите чрез изготвяне на финансови отчети, в които
имал задължение да удостовери обективни факти от действителността - кога и какви суми
бил предоставил на доставчиците вкл. по кои издадени фактури от последните. Прилагал
към отчетите оригинали на първичните счетоводни документи.
Подсъдимият Ш. решил да се възползва от поста който заемал, за да присвои пари,
които като * на * трябвало да пази и управлява. В инкриминирания период от 30.06.2011 г.
до 20.12.2011 г. вкл. той съставил авансови отчети, в които удостоверявал неверни
обстоятелства за извършени ремонти в *, ведно с фактури от фирми, които никога не са
извършвали ремонтни дейности в *, твърдейки, че се е разплатил с тях за извършената
дейност.
Към 01.01.2011 г. подс. Ш. разполагал с 462.27 лв., които се явявали остатък по
предоставени му авансово суми с РКО през 2010 г. от касата на * гр. * – *.
На 07.02.2011 г. подс. Ш. получил с РКО №* сумата от 1000 лв. /л.5, т.5 ДП/.
На 07.03.2011 г. с РКО № * получил 200 лв. /л.6, т.5ДП/.
На 30.06.2011 г. в счетоводството на * подс. Ш. предоставил авансов отчет № *, в
които отразил „заплащане на услуги“ на стойност 1691,40 лв. /л.34, т.5 ДП/. На гърба на
отчета посочил, че услугите /дейността/ е извършена от ЕООД „*“ с два документа,
визирайки приложените към отчета - № *28/7.02.2011 г. за сумата от 990 лв. /л.36, т.5 ДП/ и
№ ** за сумата от 701,40 лв. /л.40, т.5 ДП/- общо в размер на 1691.40 лв.
Според подс. Ш. с № **/* била изплатена сума от 990 лв. от * гр. * на „*“ ЕООД гр. *
за извършени СМР - възстановяване на подземен водопровод в */*/, като във фактурата било
посочено количество 33 м х 30 лв. на метър. Във фактурата като МОЛ на дружеството
изпълнител била вписана А.А.А., като имената й били вписани и в графата „съставител“. На
гърба на фактурата бил приложен и касов бон от името на ЕООД „*“ за изплатена на
07.02.2011 г. сума от 990 лв.
Подсъдимият Ш. посочил в авансовия си отчет и № ** за заплатена сума от 701.40 лв.
8

от * гр. * на „*“ ЕООД гр. * за извършени СМР - подмяна на корозирал водонакорен
водопровод за пожарогасене в нов учебен корпус на * гр. * – 1-ви и 2-ри етаж. Във
фактурата като МОЛ на дружеството изпълнител отново била вписана А.А.А., като имената
й били вписани и в графата „съставител“. Към фактурата бил закрепен и касов бон от името
на ЕООД „*“ за изплатени на 06.06.2011 г. 701,40 лв.
От показанията на св. А.А. е установено, че нейното дружество е регистрирано през
1997 г. и се занимава с търговия на едро с продукти за * и *. Никога дружеството не се е
занимавало със строително - ремонтна дейност. Свидетелката А. не е полагала подписи в
графата „съставител“. Свидетелката е категорична, че посочените две фактури не са
издавани от нейната фирма, нито пък формата на фактурата отговаря на фактурите,
издавани от дружеството й, което още от създаването му е било регистрирано по ЗДДС /л.
313 гръб, нохд № 272/2019 г./.
Представените от подс. Ш. две фактури № */* и № * представляват неистински частни
документи, тъй като св. А. не е положила подпис в графата „съставител“, като на
документите бил придаден привиден вид, че са подписан от А., като издател.
Отразените в посочените две фактура СМР - възстановяване на подземен водопровод в
*/*/ и подмяна на корозирал водонакорен водопровод за пожарогасене в нов учебен корпус
на * гр. * – 1-ви и 2-ри етаж не били извършвани. Подсъдимият Ш. бил наясно с това, тъй
като като * на * гр. * никога не бил осъществявал дори контакт с посочената във фактурите
„*“ ЕООД, собственост на св. А.А., а * гр. * реално никога не е получавала посочените във
фактурата услуги.
В авансов отчет № *, подс. Ш. се подписал веднъж като „подотчетно лице“ на гърба
на документа и втори път в графата „ръководител“ на лицевата страна. След неговите
подписи се подписала и главната *ка св. Й. Б., макар и да не й бил представен приемателен
протокол за извършените услуги и тя не знаела реално извършван ли е ремонт или не. В
авансовия отчет било отразено, че подс. Ш. е заплатил по представените и приложени две
фактури сумата от 1691.40лв., като било отразено, че е заплатил сумата от предоставения му
предходен момент 1662.27 лв. /остатък от 462.27 лв. от предходна година, получена сума от
1000 лв. с РКО № * и 200 лв. с РКО № */, както и че бил заплатил с лични средства сумата
от 29.13 лв., която била посочена в авансовия отчет като сума за получаване. Подсъдимият
Ш. реално не бил заплатил сумата от 1691.40 лв. по двете фактури нито на „*“ ЕООД *,
нито на което и да е било трето лице, тъй като посочените в двата първични документи по
вид и количество СМР не били реално извършени.
В този смисъл отчет № * представлява официален документ с невярно съдържание в
частта на декларираното от подс. Ш. като подотчетно лице. Същият представил на
30.06.2011 г. отчет № * и двете неистински фактури в счетоводството на * в гр. *, за да
улесни присвоителна дейност по отношение на сумата от 1662.27 лв. По този начин подс.
9

Ш. се разпоредил неправомерно със сумата от 1662.27 лв., която задържал за себе си и която
след представяне на отчета и фактурите била осчетоводена като недължима от него, поради
привидното й изразходване.
Към 01.10.2011 г. подс. Ш. разполагал със сумата от 1700 лв., получени съответно
авансово: с РКО № * в размер на 400 лв.; с РКО № * в размер на 1000 лв. и с РКО № * в
размер на 300 лв../л.7 - 9, т.5 ДП/.
На 01.10.2011 г. в гр. * подс. Ш. представил в счетоводството на * авансов отчет № *
/л.35, т.5 ДП/ за изразходвани от него сума по № ** /л. 38, т.5 ДП/ в размер на 1764.75 лв.
Според подс. Ш. с № ** била заплатена сума от 1764.75 лв. от * гр. * на „*“ ЕООД
гр.* за извършени СМР - изкърпване и пренареждане на ламаринен покрив на * – 543 кв.3 х
3.25 лв. на м3.
В посочената фактура като МОЛ на дружеството-изпълнител била посочена св. М.М.,
като имената на същата били вписани и в графата „съставител“. На гърба на представената
от подс. Ш. № ** бил прикрепен и касов бон за изплатена на 24.07.2011 г. сума от 1 764,75
лв.
В показанията си св. М.М. сочи, че е управител на аптека от 2003 г. и това е
единствената дейност, извършвана от фирмата й - „*“ ЕООД. Свидетелката е категорична, че
№ ** не е издавана от нейната фирма, нито от нея или неин служител, нито е полагала
подпис в графата „съставител“. Твърди, че никога не е издавала т.нар. „проста“ фактура, тъй
като дружеството й е регистрирано по ЗДДС /л.127-л.128, нохд № 272/2019 г./.
Представената от подс. Ш. фактура представлява неистински частен документ, тъй
като св. М. не е положила подпис в графата „съставител“, като на документа е бил
придаден вид, че бил подписан от нея, като издател. Посочените в инкриминираната
фактура СМР никога не били извършвани и подс. Ш. бил наясно с това. Като * на * гр. *
той никога не е осъществявал контакт със св. М., а в * гр. * реално не са били извършени,
посочените във фактурата услуги - изкърпване и пренареждане на ламаринен покрив на * –
543кв.3 х 3.25 лв. на м3.
В авансов отчет № *, подс. Ш. се е подписал веднъж в графата „подотчетно лице“ на
гърба на документа и втори път в графата „ръководител“ на лицевата страна. След това
фактурата е подписана и от * св. Й. Б.. Същата отразила съобщеното й от подс. Ш., че той е
заплатил по представената от него фактура сумата от 1764.75 лв. /видно от приложен касов
бон/ от предоставени му в предходен момент 1700 лв. /съгласно РКО № * – 400 лв.; РКО №
* – 1000 лв. и РКО № * – 300 лв./. Подсъдимият Ш. посочил, че е заплатил с лични средства
сумата от 64.75 лв., която била отразена в авансовия отчет, като сума за получаване.
В действителност, подс. Ш. не е заплатил сумата от 1764.75лв. по фактурата нито на
„*“ ЕООД *, нито на което и да е било трето лице, тъй като посочените в първичния
10

счетоводен документи по вид и количество СМР не били реално извършени.
С оглед на изложеното авансов отчет № * представлява официален документ с
невярно съдържание в частта на декларираното от подс. Ш. като подотчетно лице.
Подсъдимият Ш. представил на 01.10.2011 г. авансов отчет № * с неистинска № **,
на гърба на която бил прикрепен и касов бон за изплатени на 24.07.2011 г. сумата от 1764,75
лв. в счетоводството на * в гр. *, за да улесни присвоителна дейност по отношение на сумата
от 1764,75 лв. По този начин подсъдимият се разпоредил неправомерно със сумата от
1764,75 лв., която задържал за себе си и която след представяне на отчета и фактурата била
осчетоводена, като недължима от него, поради привидното й изразходване.
На 20.12.2011 г. подс. Ш. предоставил в счетоводството на * гр. * неистински частен
документ – № **, съгласно която като * на * бил заплатил сумата от 312 лв. на изпълнителя
„*“ ЕООД гр. * за извършена услуга от дружеството „Откриване бетон и оградна мрежа на
*“ с дължина 30 м при цена 10.40 лв. на метър /л.64, т.5 ДП/.
В посочената фактура, която представлява първичен счетоводен документ като МОЛ
бил вписан И. А., а в графата „съставител“ било вписано „А.“. В действителност нито св. А.,
който е управител и собственик на капитала на дружеството, нито служител на дружеството
„А.“ били полагали подпис в графата „съставител“ /подписът бил положен от св. Д. Т.,
сестра на св. Ц. Р./.
Реално подс. Ш. не бил заплатил сумата от 312 лв. по инкриминираната фактура нито
на дружество „*“ ЕООД, нито на което и да е било трето лице, тъй като посочената във
фактурата строително монтажна дейност не била реално извършена, както и сумата от 312
лв. не била предоставена на „*“ ЕООД гр. *, въпреки приложения към фактурата касов бон
от 06.06.2011 г. за изплатени на МОЛ И. Б. А. 312 лв.
В показанията си св. И. А. сочи, че е собственик на фирма „*“ ЕООД. Дружеството
се занимава с растителна защита, семена и торове и никога не е извършвало СМР. Никога не
е посещавал * гр. * и не е извършвал дейност по изграждане на оградна мрежа в учебната
база на *. Свидетелят А. не е полагал подпис в графата „съставител“ на № ** и фактурата
не е издавана от неговата фирма, нито от него или друг служител. Твърди, дружеството му е
регистрирано по ЗДДС и инкриминираната фактура няма нищо общо с фактурите, издавани
от дружеството му /л.149, нохд № 272/2019 г./.
С РКО № *, подписан от подс. Ш. в графите „получил сумата“ и „ръководител“,
както и от * и *а, на подсъдимия била изплатена сумата от 312 лв. /л.66, т.5 ДП/.
Подсъдимият Ш. представил № ** в счетоводството на *, за да улесни присвоителна дейност
по отношение на сумата от 312 лв. С полагането на подпис в графата „ръководител“, подс.
Ш. одобрил и на практика наредил предаването /плащането/ на сумата от 312 лв. от касата
на * в гр. * на себе си и по този начин се разпоредил неправомерно със сумата от 312 лв.,
11

която задържал за себе си, като получател и която след представяне на фактурата била
осчетоводена като действително изразходвана.
По горепосочения начин на 20.12.2011 г. подс. Ш. присвоил и сумата от 93.88 лв.,
получени с РКО № * от касата на * в гр. * /л.10, т.5 ДП/. Тази сума представлява сбор на
подлежащи на възстановяване суми по авансов отчет № * и № *
С РКО № *, подписан от подс. Ш. един път в графата „получил сумата“ и втори път в
графата „ръководител“, както и от * и *а, на подс. Ш. била изплатена сумата от 161.88 лв.,
от които 93.88 лв. не били реално дължими суми, тъй като представляват сбор на
подлежащи на възстановяване суми по авансов отчет № * и авансов отчет № * и които в
действителност не били разходвани от него. С полагането на подпис в графата
„ръководител“, подс. Ш. одобрил и на практика наредил плащането от касата на * в гр. * на
посочената сума на себе си. По този начин той се разпоредил неправомерно със сумата от
93.88 лв., която задържал за себе си като получател и като действително изразходвана.
По така описания начин подс. Ш. за периода от 30.06.2011 г. до 20.12.2011 г. вкл. в
гр. * обл. *, като длъжностно лице – * на * гр. * е присвоил чужди пари на обща стойност
3768.15 лв., собственост на * гр. *, поверени му да ги пази и управлява, като за улесняване
на длъжностното присвояване е извършил и други престъпления, за които по закон не се
предвижда по-тежко наказание.
Противно на доводите на защитата, Окръжният съд е възприел горепосочената
фактическа обстановка, съобразявайки изключително обстойно събраните по делото
доказателства.
Обосновано не са кредитирани обясненията на подс. Ш. по време на съдебното
следствие, като нелогични и недостоверни, защото не се подкрепят от основната част на
другите гласни и писмени доказателства по делото /л.314 – 323 от нохд № 272/2019 г./.
На първо място, по отношение на закупения автобус подсъдимият е описал
уговорките си със св. П. за получаната сума от 5000 лв. с РКО, които заедно със свои 1000
лева му е предоставил като предплащане. Обяснил е, че се е снабдил с фактура на фирма,
тъй като е нямал право да закупи от физическо лице дълготраен актив като автобуса, за да
може * да му преведе нужните 11 800 лева. Не знаел, че преводът ще се направи директно по
сметката на фирмата и имал намерение, след като се получат парите от министерството,
впоследствие да си прихване, дадената авансова сума от 6000 лева, като даде само остатъка
от 5 800 лева на собственика на автобуса. Но бил измамен от св. П. и представителя на
фирмата Х., които не са му върнали капарираната сума.
В действителност няма логично обяснение защо Ш. не е предприел действия, за да
получи предварително надлежно одобрение от финансиращия орган – * за закупуването на
автобуса, както и как без да е получавал подобно, на 06.12.2012 г., в качеството си на
12

ръководител на * гр. * – * е утвърдил предаването на сумата от 5000 лева от касата на
продавача – св. П., като аванс на уговорената обща цена.
Същият не е успял да поясни и защо на * не е посочил кой е реалният продавач и
причината да не отрази представения аванс от 5000 лева за закупуване на автобуса при
съставянето на фактурата между недействителния продавач „*„*“ ЕООД – * с МОЛ Д. Х. и
купувач * гр. * – * за сумата от 11 800 лева.
Няма обяснение и защо подсъдимият с подготвеното платежно нареждане с дата на
изпращане от *, въпреки знанието си за тези обстоятелства, все пак се е подписал под
сметката на недействителния продавач „*„*“ ЕООД за сумата от 11 800 лева по издадената
фактура от *, отново без да посочва действителния продавач.
Подсъдимият Ш. не е дал пред съда и логично обяснение, защо все пак не е отразил
предоставения аванс от 5000 лева за закупуване на автобуса при изпращането на писмо с
изх. № * до ДФУБС към * за одобрение на плащането по платежно нареждане към
недействителния продавач „*„*“ ЕООД гр. * за сума от 11 800 лева по № ** и не уведомил
за тези неверни обстоятелства финансиращия орган до 01.02.2013 г., когато чрез * е
одобрено и изпълнено плащане от *.
Не се потвърждава и твърдението на подс. Ш., че бил дал 1000 лв. лични средства за
закупуването на автобуса. Безспорно по делото е приложена квитанция от 16.11.2012 г. за
сумата от 1000 лв. получени от * гр. * за авансово заплащане на автобус от св. А. П. /л.92,
т.1 ДП/, но няма приложен приходно касов ордер, както и отразена подобна операция в
счетоводството на *. Правилно по този повод не е открито разумно обяснение на
обстоятелството защо св. П. би възстановявал тези пари на *, след като това са лични
средства на подс. Ш., внесени му авансово за закупуването на автобуса.
На второ място, по отношение на фактурите за ремонтните дейности, тезата на
подсъдимия е, че същите са били извършвани по спешност, като с тях се занимавал
покойният Г. Н., който имал връзки с фирмите и работниците. Той му предоставял
фактурите за утвърждаване, получавал парите и се разплащал с работниците на фирмите. За
№ **, за която почерковата експертиза категорично е установила, че е подписана в графата
за съставител от св. Д. Т. – сестра на св. Ц. Р., подсъдимият не е сигурен, дали последната
му я е оставила на бюрото.
Правилно е отбелязано, че прехвърлянето на отговорността за ремонтните дейности и
фактурирането им на Г. Н. е нелогично и неправдоподобно. За последния по делото са
събрани достатъчно доказателства, че докато е бил на работа в * гр. * – * през периода от
01.05.2005 г. до 01.11.2012 г., последвателно е заемал низови длъжности като пазач,
невъоръжена охрана, общ работник поддръжка и огняр. От показанията на св. Б. – *. * в *
през инкриминирания период от време се установява, че всички документи са й били носени
от * Ш., пом. * Р. и *, но не и от Н..
13

Действително, нелогично е и обстоятелството, че след като подс. Ш. е получавал
авансови суми с РКО защо ще ги отчита след месеци, заради спешно възникнали ремонтни
дейности и без да е запознат с това кои фирми и с какви работници са извършвани. Няма как
парите да са били заплащани с касови бонове, приложени към фактурите, а в същото време
подс. Ш. да твърди, че дава пари на Н. да се разплаща с работниците за ремонтите.
От разпитаните свидетели, единствено св. Р. в показанията си пред съда потвърждава
тезата на подс. Ш. за извършвани ремонти в * на ламаринения покрив и оградата в *, както
и на водопровода. За ремонта на ламаринения покрив посочва, че такъв е бил извършван
през 2011 г., но не може да си спомни кога, от коя фирма и за участниците в него /л.125 - 127
от нохд № 272/2019 г./.
По този повод, съвсем резонно е съобразено приложеното като писмено
доказателство протоколно определение на ПзРС по НОХД № 1876/2019 г. за одобряване на
споразумение с Р., с което тя е призната за виновна и осъдена за извършване на
престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл. 201, вр. чл. 310, ал.1, вр. чл.316, вр. чл.309, ал.1, вр.
чл.26 ал. 1 НК, за периода от 06.06.2011 г. до 21.05.2012 г., като пом. * в * гр. * гр. *, за да
присвои сумата от 3579,02 лв. същата е съставяла частни неистински документи – фактури,
на които е придаден вид, че са издавани от фирми „*“ ЕООД – *; „*“ ЕООД – *; „*.“ - * и др.
фирми, като от посочените 3 фирми са и фактурите, от които се е възползвал и подс. Ш., за
да присвои горепосочените суми в качеството си на * на * гр. * /л.362 - 365, нохд №
272/2019 г./.
В тази връзка и съдът, правилно не е кредитирал показанията на св. Р., тъй като
същите целят да оневинят подс. Ш., с оглед на близките им отношения, докато са работили
като * и пом. * в * гр. * . Показанията на св. Р. се опровергават и от разказаното от
останалите свидетели - * и служители в *, както и от изготвените по делото технически
експертизи.
По отношение на свидетелите, правилно същите са разделени на няколко групи, в
зависимост от ролята им в инкриминираните събития.
В първата група са свидетелите, които изясняват извършваните ремонти и
разплащания в * - Й. Б., К. С., С. Б., Т. Д., М. Д., В. К., В. К., М. К., Б. С., Б. Б., Н.Д., Ц. Р. и
нейната сестра - св. Д. Т..
Свидетелката Б. е работила като главен * на * през инкриминирания период, като
разказва, че подс. Ш. често вземал служебни аванси, като при отчитането им закъснявал.
Представяни са и множество фактури за извършени ремонти, но към тях нямало приемо -
предавателни протоколи и не знае, дали в действителност всички посочени в тях дейности
са били изпълнени. Често е влизала в конфликт с подс. Ш. и св. Р., тъй като не спазват
счетоводната дисциплина и е била принудена от тях да напусне работата си /л.52-л.53, нохд
№ 272/19 г./.
14

Свидетелката К. е била * в *, като е съставила РКО № * по повод на поисканите от
подс. Ш. 5000 лв., които да предаде на св. П. като аванс за закупуването на автобуса. След
като тя е съставила ордера, го е предала заедно с парите на подс. Ш., като са били попълнени
всички реквизити с изключение на подписа на св. П.. Тя не познава последния и не е
присъствала при предаването на парите /л.55 гърба, 56, нохд № 272/2019 г./.
Свидетелката Д. е била * в *, като не си спомня да е извършван ремонт на ламаринен
покрив в *. Твърди, че ремонт на пожарен тръбопровод е правен от *те и *а, но не й е
известно да е сменян водопровода /л.55 гърба, нохд № 272/2019 г./.
Свидетелите С., Б., К. К., Б., Д. и Т. са работели като * в * гр. * , но не знаят да е
извършван ремонт на ламаринения покрив в учебната база, на оградата и водопроводната
мрежа. От тях св. С. пояснява, че е имало пробив на водопровода, но той е бил отстранен от
него, подс. Ш. и колеги - *. Повреда свързана с пожароизвестяващата инсталация е била
отстранена също от *те с помощта на кран, на стойност 2,50 лв. Не е правен ремонт и на
оградата на * през инкриминирания период от време, а много по-рано /л.54 и л.170, нохд №
272/2019 г./.
За доизясняването на фактическата обстановка е допринесла с показанията си св.
Н.Д. - * на * след прекратяването на договора с подсъдимия. Тя е категорична, че ремонт на
ламаринения покрив и на оградата на учебната база не е бил извършван по времето на подс.
Ш., за което е разговаряла многократно със служителите, които са били на работа тогава.
Ремонт е бил извършван, но от предния * К., което си личи от сменените ламаринени
плоскости в хале № 2 в другия му край. Ремонт на водопровод 33 м в * и на оградата, също
не е извършван. Ремонтирана е оградата на корпуса на *, намиращ се в центъра на гр. *, но
от *те в *. Според св. Д., подменяна е единствено тръба на корозиран тръбопровод между
първия и втория етаж на *./л.168-169, нохд № 272/19 г./.
Свидетелката С. К. - * на *то в периода от 1995 г. до 2002 г., няма спомени какви
ремонти са правени по нейно време, както и неотносими се явяват показанията на св. Л. Г. -
* на буса и св. Т. А., * в * гр. *.
Обосновано не са кредитирани показанията на свидетелите Ц. Р. и Д. Т.. Показанията
на първата от тях с твърдението, че са извършвани ремонти през инкриминрания период,
както се изтъкна по-нагоре, са изолирани и недостоверни, поради констатацията за близките
й отношения с подсъдимия. Свидетелката Т. /нейна сестра/ се е отказала да отговаря на
въпроси, свързани с № **, за която почерковата експертиза сочи, че е подписана от нея в
графата за съставиител, позовавайки се на правата си по чл. 121 НПК.
Втората група от свидетели - А.А., М.М., И. А., са били разпитани във връзка с
фактурите, издавани от техните фирми за извършени строителни дейности в * гр. *. Всички
са категорични, че техните дружества никога не са извършвали ремонтни дейности в * гр. *
гр. *, фирмите им са регистрирани по ЗДДС и не издават подобни фактури, както и че не са
15

полагали подписи в инкриминираните фактури. Съдът аргументирано е кредитирал изцяло
показанията на горепосочените свидетели, защото са достоверни и правдоподобни, като се
подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства.
Третата група от свидетели - А. П., К. М., С. Г. и М. А., са относими за закупения
автобус от подс. Ш..
В показанията си св. А. П. не оспорва, че е бил собственик на автобуса и двамата с
подс. Ш. са се договорили за продажбата му. По искане на подс. Ш. е започнал да търси
човек с фирма, за да го фактурират и да се преведат парите от *. Свързал се е със св. М.,
който срещу 300 лв. му е осигурил фактура за продажбата на буса, чрез фирма „*“ ООД. За
плащането си спомня, че са се разбрали да стане на 2 или 3 пъти, като накрая са останали
някакви пари да му се превеждат, но са изчезнали и не си е взел пълната сума / л.150 - 151,
нохд № 272/2019 г./.
Показанията на св. С. Г. не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото, тъй като е бил стажант при Д. Х. и се познава със св. М. А..
Показанията на св. М. А. са важни и допринасят за изясняването на случая. Тя е
обслужвала като * „*“ ЕООД, собственост на Д. Х.. Въпреки някои противоречия,
показанията са й неизменни относно, това че е осчетоводила инкриминираната № **,
изтеглила и получила от банката парите, които впоследствие е предала на Х. /л.152, нохд №
272/2019 г. и прочетените по чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК на л.125, т.4 ДП/.
Основателно не са кредитирани показанията на св. К. М., който категорично отрича
да е получавал от св. П. пари, за да намери фактура от фирма. Твърди, че не познава Д. Х., а
св. М. А. е виждал веднъж. Не оспорва обаче, че е подписал договор за заем на 20.03.2013 г.
със св. А. П. в * като заемател за 12 000 лв., както и запис на заповед за същата сума /л.127-
л.129,т.1 ДП/. Същевременно не знае защо е сключил този договор за заем и е подписал
запис на заповед. В тази връзка е логично заключението, че с тези си показания св. М. цели
да прикрие, как се е снабдил с инкриминираната фактура от „**“ ЕООД, какви пари е
получил за „услугата“, както и кой се е разпоредил със сумата от 11 800 лв.
Съдебно-почерковата експертиза на вещото лице И. Н. е изследвала подписите в
инкриминираните фактури № */*; № * и № 247 /24.07.2011 г., като във всички тях за
„получател“ е положен от подс. Ш., а за „съставил“ не може да се установи, дали е положен
от лицата /между които и Ш./, поради графическа несъпоставимост /л. 3 - 16, т. 4 от ДП/.
Съдебно-почерковата експертиза на вещото лице И. Н. за инкриминираната № *135/
06.06.2011 г. сочи, че подписът за „получател“ е положен от И. Ш., а подписът за „съставил”
е положен от св. Д. Т. /л.18-38, т.4 ДП/.
Съдебно - икономическата експертиза на вещото лице Л. Ц. /л.49-57,т.4 ДП/ в
заключението си, приема че:
16

№ **/* е издадена от ЕООД „*“ за сумата от 990 лв. с получател * гр. * и основание
„възстановяване на подземен водопровод - 33 метра“. Като получател е записан И. Ш. и
има положен подпис. Във фактурата е отбелязано, че плащането ще стане в брой, като към
нея е прикрепен фискален бон от касов апарат за платена в брой сума 990 лв.;
№ ** е издадена от ЕООД „*“ за сумата от 701.40 лв. с получател * гр. * и основание
„подмяна на корозирал водонапорен тръбопровод за пожарогасене в нов учебен корпус - 21
метра“. Като получател е записан И. Ш. и има положен подпис. Във фактурата е
отбелязано, че плащането ще стане в брой, като към нея е прикрепен фискален бон от касов
апарат за платена в брой сумата 701.40 лв.
Горепосочените две фактури са отчетени от И. Ш. с Авансов отчет № *, съгласно
който са получени авансово 1662.27 лв., а изразходваните суми са на стойност 1 691.40 лв. и
сума за възстановяване 29.13 лв. Авансовият отчет е утвърден от главен * и ръководител.
Извършените разходи са осчетоводени, като е дебитирана сметка 602/1 „Разходи за
услуги“ със сумата 1 691.40 лв.
Фактура № *. е издадена от ЕООД „*“ за сумата от 1 764.75 лв. с получател * гр. * и
основание „изкърпване и пренареждане на ламаринен покрив - 543 метра“. Като получател
е записан И. Ш. и има положен подпис. Във фактурата е отбелязано, че плащането ще стане
в брой, като към нея е прикрепен фискален бон от касов апарат за платена в брой сумата 1
764,75 лв.
С авансов отчет № 21/1.10.2011 г., изготвен от И. Ш., е утвърден разход на стойност
1 764.75 лв., съгласно който са получени авансово 1 700 лв., а изразходваните суми са на
стойност 1 764.75 лв. и сума за получаване 64.75 лв. Авансовият отчет е утвърден от главен
* и ръководител.
Извършените разходи са осчетоводени като е дебитирана сметка 602/1 „Разходи за
услуги“ със сумата 1764.75 лв.
№ ** е издадена от ЕООД „*“ за сумата от 312 лв. с получател * гр. * и основание „о.
на бетон и оградна мрежа - 30 метра. Като получател е записан И. Ш. и има положен
подпис. Във фактурата не е отбелязан начина на плащането.
С РКО № * сумата от 312 лв. е изплатена на И. Ш., а разходът е осчетоводен по
дебита на сметка 602/9 „Разходи за услуги“ за сумата 312 лв.
Изплатените суми по фактурите са както следва:
- № *28/7.02.2011 г. на стойност 990 лв. и № *65/6.06.2011 г. на стойност 701.40 лв. са
отчетени от И. Д. Ш. с Авансов отчет № 20/30.06. 2011 г. Съгласно авансовия отчет са
17

получени авансово 1 662,27лв., а изразходваните суми са на стойност 1 691.49 лв.;
- № ** на стойност 1 764.75 лв. е отчетена с Авансов отчет № 21/1.10.2011 г., изготвен
от И. Д. Ш. на стойност 1 764.75 лв. Съгласно авансовия отчет са получени авансово 1700
лв., а изразходваните суми са на стойност 1 764.75 лв.;
- № *135/15.02.2012 г. е за сумата от 312 лв., като с РКО № * сумата от 312.00 лв. е
изплатена на И. Д. Ш. . Общата стойност на платените суми по фактурите на И. Ш. е
3 768.15 лв.
Съгласно заключението на изготвената техническа експертиза има подмяна на
водонапорна тръба за пожарогасене с дължина 4 м на стойност 160.94 лв. Разликата между
платената сума по № ** и установената от техническата експертиза стойност на услугата е
540.46 лв.
Допълнителна съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Л. Ц. /л. 60-65, т. 4
ДП/ в заключението си приема, че:
През 2010 г. подс. И. Ш. е получил с РКО общо суми в размер на 7 862.27 лв.
Внесените на приход в касата и отчетени суми със служебен аванс са на стойност 7 400 лв.
Неотчетен остатък към края на 2010 г. от И. Ш. - 462.27 лв.
През 2011 г. И. Ш. е получил с РКО № 27/7.02.2011 г. - 1 000 лв.; с РКО 60/7.03.2011
г. - 200 лв. Общо неотчетени суми от 2010 г. и получени аванси през 2011 г. – 1662.27 лв.
С авансов отчет № * И. Ш. е отчел разходи по фактури № */* - 990 лв.; № * – 701.40
лв. Общо отчетени разходи - 1 691.40 лв. Остава сума за получаване - 29.13 лв.
През 2011 г. И. Ш. е получил с РКО 94/14.03.2011 г - 400 лв.; с РКО 157/7.06.2011 г -
1 000 лв.; с РКО 247/26.09.2011 г – 300 лв. Общо получени суми - 1 700 лв.
С авансов отчет № * И. Ш. е отчел разходи в размер на 1 764.75 лв. по № ** издадена
от ЕООД „*“ за сумата от 1764.75 лв. Остава сума за получаване – 64.75 лв.
Остатъците за получаване по авансови отчети № * – 29.13 лв. и № * - 64,75 лв. заедно
с отчетените разходи по авансов отчет № 18/30.11.2011 г. за 68 лв. или общо 161.88 лв. са
изплатени на подс. И. Ш. с РКО № * на стойност 161.88 лв.
През 2010 г. подс. И. Ш. е получил общо суми „служебен аванс“ от 7 862.27 лв. с
разходни касови ордери № 176/22.03.2010 г. - 1 000 лв.; № 177/м. 04. 2010 г. - 1 000 лв.; №
178/13.08.2010 г. - 1 200 лв.; № 179/08.10.2010 г. - 1 800; № 201/17.09.2010 г. – 700 лв.; №
210/11.10.2010 г. – 400 лв.; № 296/23.12.2011 г. - 1 762.27 лв., като в последния ордер
погрешно е записана годината 2011 г. вместо 2010 г.
С ПКО подс. И. Ш. е внесъл в касата 400 лв. - „възстановен служебен аванс“.
18

С авансов отчет № 14/30.12.2010 г. И. Ш. е отчел изразходвани суми в размер на 7
000 лв. по издадени от „*“ ЕООД фактури № 1172/23.12.2010 г. на стойност 4 200 лв. и №
1173/27.12.2010 г. на стойност 2 800 лв.
Общо възстановени суми от служебен аванс и отчетени разходи - 7 400 лв. Остават
неотчетени суми към края на 2010 г. – 462.27 лв.
Съдебно икономическа експертиза на вещото лице Ц. .К. /л. 67-71, т. 4 ДП/ изяснява,
че сумата от 5 000 лв. е заприходена от *ката на * гр. * с ПКО № 166/06.12.2012 г., като
получена от банковата сметка на *то в * - Запис - „проект“.
Вещото лице сочи, че за твърдените от Ш. още 1 000 лв., като взети от касата на
учебното заведение няма данни да са получени и изплатени от касата на *то.
Наличността в касата на *то в края на 15.11.2012 г. е 257.86 лв.
В периода 16.11.2012 г. - 20.11.2012 г. няма извършени касови операции /Получени
приходи - издадени ПКО и извършени разходи - издадени РКО/.
Вещото лице К. изяснява, че на 21.11.2012 г.са получени приходи с ПКО № 161 от
банковата сметка в * на стойност – 500 лв. и инж. И. Ш. е получил „Служебен аванс” с РКО
№ * г. в размер на 400 лв.
РКО № */07.12.2012 г. е издаден от * гр. * и записан в Касовата Книга на *то с №
*/06.12.2012 г., когато е получена и сумата от 5 000 от * – „проект“.
На 07.12.2012 г. няма извършени касови операции /получени приходи - издадени
ПКО и извършени разходи - издадени РКО/.
Сумата от 5000 лв., броена с РКО № */06.12.2012 г. на А. П. – с основание „Авансово
- *”, не е върната в касата или в банковата сметка на *то в ТБ „*“ след извършеното плащане
на цялата сума от 11 800 лв. по № ***********/ * с издател „**“ ЕООД *; МОЛ Д. Х. на
01.02.2013 г. -изтеглена в брой с Нареждане - Разписка № * от М. И., ЕГН – *,
упълномощено лице на „*„*“ ЕООД.
Плащането от 11 800 лв. предмет на инкриминираната № ***********/*, с издател
„*„*“ ЕООД е извършено от Дирекция „Финансово управление Бюджет и счетоводство“
чрез * - * на 01.02.2013 г. по издадено бюджетно платежно нареждане до * *. За плащане на
„*„*“ ЕООД по сметка IBAN на получателя *, * при банка *, с основание за плащането - *
автобус от * гр. *.
Действително, приетите от Окръжния съд съдебно-почеркови, съдебно- счетоводни и
съдебно-икономически експертизи са съобразени с изискванията на закона, изготвени са от
компетентни вещи лица, поради което и са кредитирани изцяло.
19

Противно на твърденията на защитата, специално внимание е обърнато от
първостепения съд в мотивите на присъдата /л. 391 – 394, т.2 от нохд № 272/19 г./ на
изготвените по делото технически експертизи.
По повод на отправените от подсъдимия и неговия защитник възражения при
изслушването на първоначалната СТЕ с вещо лице В. К. /л.42 - 45, т.4 ДП/, на основание чл.
153 от НПК е назначена и изготвена повторна СТЕ с вещо лице Б. Г. /л. 155 - 157, нохд №
272/15 г./ и накрая нова, повторна СТЕ с вещо лице Й. Л. /л.177-181, нохд № 272/19 г./.
Окръжният съд, съобразявайки последното заключение, аргументирано е преценил,
че възстановяването на подземен водопровод в * на * гр. * под бетоновата настилка пред УК
2 през 2009 г. е по повод на авария на захранващ водопровод ¾, изразяваща се в протичане
на тройник ¾, отстранен от самите служители в * – сн. 1, като извършените СМР са за 19,84
лв. без ДДС.
През 2000 - 2010 г. е извършван основен ремонт - подмяна и пренареждане на нов
ламаринен покрив в двата учебни корпуса, като цялата площ на покривите и на двата
корпуса е 1680 кв. м. От тази площ 840 кв. м - площта на покрива на УК 1, е ремонтирана
изцяло, вкл. подмяна на поцинковани ламаринени платна. На УК 2 са ремонтирани изцяло,
вкл. подмяна на поцинковани ламаринени платна само на 255 кв. м, видно от сн. 2 и сн. 3. За
други ремонти и подмяна на ламаринени платна не са открити следи и данни.
За ремонта на оградата вещото лице сочи, че такъв е извършван на имотната граница
между * - * и * гр. * на стойност 1861,03 лв. без ДДС.
В сградата на нов учебен корпус на * гр. * са констатирани ремотни работи
извършвани през 2011 г. по подмяна на поцинкован тръбопровод Ф 2 минаващ през първи
етаж и захранващ противопожарно табло на втори етаж -сн. 5 и 6. Извършените СМР са на
стойност 154,46 лв.
В съдебно заседание, проведено на 03.02.2020 г. вещото лице Л. е изяснило, че УК № 2
е в плачевно състояние. При извършения оглед на място е констатирал, че само на УК 1 има
нови, изцяло подменени платна, а на УК 2 са подменени 19 м. Не е забелязал да има
пренареждане. На корпус 1, ремонтираната част на покрива изцяло възлиза на 17 102,40 лева
без ДДС. На корпус 2 са изпълнени 255 кв. м, на стойност 5 415,76 лева.
За оградата е посочил, че е от 37 метра, намираща се на граничната линия между * и
*та в центъра на гр. *, а не за ограда в учебно производствената база.
В действителност, няма съществена разлика в заключенията на експертите относно
обстоятелствата, свързани с изясняване предмета на делото, затова дали е извършван ремонт
на ламаринения покрив в * от подс. Ш., на оградната мрежа с дължина 30 м в *,
възстановяване на подземен водопровод от 33 м в *.
20

Въпреки това, съвсем резонно е кредитирано в пълна степен заключението на вещото
лице Л. относно въпросите свързани с ремонта на ламаринения покрив в *, за който е
установено, че се състои от два корпуса. Експертът е категоричен, че е извършван ремонт,
изразяващ се в подмяна и пренареждане на нов ламаринен покрив в двата учебни корпуса,
като цялата площ на покривите и на двата корпуса е 1680 кв. м. От тази площ 840 кв. м -
площта на покрива на УК 1 е ремонтирана изцяло, вкл. подмяна на поцинковани
ламаринени платна. На УК 2 са ремонтирани изцяло вкл. подмяна на поцинковани
ламаринени платна само на 255 кв. м. За други ремонти и подмяна на ламаринени платна не
са открити следи и данни.
По категоричен начин е установено от заключението на вещото лице Л. и от
показанията на св. Д., че посочените ремонти не са извършени от подс. Ш. като се има
предвид размерите на покривите и тяхната стойност – 17 102,40 лв. без ДДС за корпус 1 и 5
415,76 лв. за корпус 2.
Подсъдимият Ш. твърди, че е извършил през 2011 г. и заплатил ремонт -
изкърпване и пренареждане на ламаринен покрив в учебната база на 543 кв. м по №
*274/24.07.2011 г. на стойност 1 764,75 лв. Но такъв ремонт или следи от него, вещото лице
инж. Л. не е открил при огледа на покрива на двата корпуса /халета/ на *. Няма и приемо-
предавателни документи за извършен ремонт. В тази насока са и показанията на свидетелите
С., Д., Б., работещи в * гр. * гр. * и имащи наблюдение върху *, намираща се извън тази на *
в центъра на града.
Относно оградата, за която подс. Ш. твърди, че е извършена ремонтна дейност в * -
„о. бетон и оградна мрежа в * с дължина 30 м“ и е заплатена по № *135/06.06.2011 г. на
стойност 312 лв. е установено по категоричен начин, че такъв ремонт не е извършван.
Вещите лица К. и Г. не са установили подобен ремонт да е извършван.
Вещите лица Л. и Г. сочат за извършен ремонт на оградна мрежа намираща се в
центъра на гр. * между * * и * гр. *, но такъв ремонт не е посочен в инкриминираната
фактура, защото там изрично е отразен ремонт на оградна мрежа в *. В този смисъл са и
показанията на св. Д. и * от *, които са помагали за извършване на ремонта на оградата,
намираща се на границата между имотите на * - * и сградата на * в центъра на гр. *.
Не е извършван и ремонт за възстановяване на подземен водопровод 33 м в *, както
твърди в обясненията си подс. Ш. и както е посочено във № **/* на стойност 990 лв.
И трите вещи лица от техническите експертизи – Л., Г. и К. са категорични, че следи
от подобен ремонт няма, като всеки един от тях е посочил и аргументите си. В тази част
най-детайлно е заключението на вещото лице Г., който изяснява, че в * не е констатирал да е
извършван изкоп, насип или надземен ремонт на водопровода. Липсват документи за
подобен ремонт, не е правено искане от страна на * за спиране на водата за извършване на
ремонт. Единственото, което е констатирало вещото лице е изкоп в края на водопровода до 1
21

кв. м в неправилна форма.
Вещото лице Л. сочи, че под бетоновата настилка на УК 2 през 2009 г. е станала
авария, която е била отстранена от * в *, като извършените СМР са на стойност 19,84 лв. без
ДДС. В тази насока са и показанията на св. С., който лично е участвал в отстраняване на
аварията. На сн. 1 от приложението към заключението на вещото лице инж. Л. се вижда
мястото на ремонта, за което сочи и вещото лице Г..
Подсъдимият Ш. твърди, че е извършван и заплатен ремонт за подмяна на корозирал
водонакорен водопровод за пожарогасене в нов учебен корпус на * гр. * 1 и 2 етаж, по № **
на стойност 701,40 лв.
И в трите технически експертизи вещите лица са посочили, че е извършван ремонт,
като е подменен поцинкован тръбопровод, минаващ през първия етаж и захранващ
противопожарно табло на втори етаж.
Но за този ремонт е установено, че не са ползвани услуги на фирма, съгласно
издадената недействителна фактура, а е извършен в резултат на положения доброволен труд
от св. С., подс. Ш. и други * от *, като определените от вещите лица стойности на
услугата/СМР, няма как да се приспаднат от посочения във фактурата общ размер.
В тази връзка, настоящата въззивна инстанция намира, че Окръжният съд при
извършения подробен анализ на свидетелските показания, заключенията на назначените в
досъдебното и съдебно производство съдебни експертизи, приложените писмени
доказателства, правилно е приел, че обясненията на подс. И. Ш. са недостоверни, нелогични
и взаимно изключващи се, като обслужват единствено защитната му теза, поради което и не
са кредитирани.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка се явяват като
цяло правилни и законосъобразни правните изводи на съда.
От обективна страна, обосновано е прието за установено, че подс. И. Ш. е извършил
при условията на реална съвкупност престъпленията по повдигнато обвинение по чл. 219,
ал.3, вр. ал.1 НК и по чл. 202, ал.1, т.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
През цялостния инкриминиран период от 30.06.2011 г. до 01.02.2013 г. * гр. * – гр. * е
била държавно * с национално значение по смисъла на чл. 10, ал. 2 от Закона за народната
просвета /отм. 01.08.2016 г./, финансирано от държавния бюджет, чрез Министерството на
земеделието и храните /*/. Същата е притежавала и статут на юридическо лице по чл. 10, ал.
5 от ЗНП, като е била второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по делегиран
бюджет, с оглед на което средствата за закупуване на дълготрайни активи се разрешавали от
първостепенния разпоредител с бюджетни кредити, какъвто за * е било *.
Като ръководител на организация от публичния сектор подс. Ш. е имал за
22

задължение да управлява публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и
ефективен начин, според чл. 6, ал.2 от Закона за финансовото управление и контрол в
публичния сектор /ЗФУКПС/. Според чл. 7, ал.1, т.4, т.9 и т.12 от същия закон подсъдимият
е отговарял за: спазването на принципите за добро финансово управление и прозрачност на
публичните средства; за законосъобразното им управление и разходване; осигуряването на
пълно, вярно, точно и своевременно осчетоводяване на всички операции; документирането
на всички операции и действия и осигуряването на проследимост на процесите в
организациите. Тези задължения са били доразвити в Указания за осъществяване на
управленската отговорност в организациите от публичния сектор на Дирекция „Вътрешен
одит“ от 11.09.2006 г., одобрени от Министерството на финансите /л.174-180, т.1 ДП/.
Подсъдимит Ш., като * на * организирал, контролирал и отговарял за цялостната й
дейност, като имал за задължение да сключва договори с трети лица за предоставяни на *то
стоки и услуги. Подсъдимият бил задължен в качеството си на * /по пункт III, т.7 от
длъжностната му характеристика/ да изготвя и променя бюджета на *то след утвърждаване
от финансиращия орган, вкл. за закупуването на дълготрайни материални активи.
Същевременно взимал решения за сключване, изменение и прекратяване на договори с
физически и юридически лица в съответствие с нормативните актове и предоставените му
правомощия и за целесъобразно разходване на финансовите средства на образователното
заведение /пункт ІІІ. 1, пункт VІ. 1-2 от длъжностната му характеристика/.
Поради тези причини, видно от приложената по делото длъжностна характеристика,
заеманата от подсъдимия И. Ш. длъжност и естеството на упражняваните правомощия през
инкриминирания период от време водят до извода, че същият е „длъжностно лице“ по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б” от НК и годен субект на обвиненията за престъпления по чл.
219 от НК и по чл. 202 от НК, защото му е била възложена ръководна работа, свързана с
пазене и управление на чуждо имущество в държавно * /* гр. * - гр. */ със статут на
юридическо лице, като той е осъществявал служебните си задължения в продължителен
период от време, срещу заплащане, регламентирано в горепосочената нормативната уредба
и изпълняваната работа е била от името и за сметка на представляваната от него гимназия,
като е водела до пораждане, изменение или погасяване на определени права и
задължения[3].
1. По обвинението за престъпление по чл. 219, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Безспорно от събраните по делото доказателства е установено, че подс. И. Ш. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 219, ал.3, вр. ал.1 от НК,
понеже за времето от 06.12.2012 г. до 01.02.2013 г. в гр. *, обл. *, като длъжностно лице – *
на * гр. * , умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на * и
за стопанисването и запазването на повереното му имущество на учебното заведение – пари
във връзка със закупуването на МПС „*“, „*“, с рама № *9.
Подсъдимият Ш. не е предприел действия за получаване на надлежно одобрение от
23

финансиращия орган – *, за закупване на автобуса респ., не е разполагал и с такова към дата
06.12.2012 г. при полагане на подпис в графата „ръководител“ в РКО №* за утвърждаване
предаването на сумата от 5000 лв. от касата на * гр. * на продавача - св. А. П., като аванс на
уговорената продажна цена от 11 800 лв.
При получаването на сумата на 06.12.2012 г. и предаването й на следващия ден на
продавача на автомобила А. П., без наличието на писмен договор за покупко-продажба
между него и * гр. * /респ. фактура или друг документ, удостоверяващ цената на предмета
на съглашението/, подс. Ш. не е посочил действителния продавач и не е отразил
предоставения аванс от 5000 лв. за закупуване на автомобила при съставянето на № ** за
покупко - продажба на МПС, марка „*“, модел „*“, с рама № * между недействителния
продавач „*„*“ ЕООД гр. * с МОЛ. Д. Х. и купувача * гр. * за сумата от 11800 лв.
Тази фактура е била изготвена след постигната устна договорка със св. А. П. сумата от
11 800 лв. да бъде преведена по сметка на посочено от последния дружество, след което да
последва връщане от П. на сумата от 5000 лв. в касата на *. Подсъдимият Ш. не посочил
действителния продавач и не отразил предоставения аванс в размер на 5000 лв. за
закупуване на автомобила при изготвяне на платежно нареждане с рег. № * с дата на
изпращане * към недействителния продавач „*“ ЕООД гр. * за сумата от 11 800 лв. по № **
Подсъдимият Ш., не е посочил действителния продавач и не е отразил предоставения
аванс в размер на 5000 лв. за закупуване на автомобила и при изпращането на писмо с изх.
№ * до Дирекция „Финансово управление, бюджет и счетоводство“ към * за одобрение на
плащането по платежното нареждане към недействителния продавач „*„*“ ЕООД гр. * за
сума от 11 800 лв. по № ** Същевременно с това, не е и уведомил за тези неверни
обстоятелства финансиращия орган до 01.02.2013 г., когато инициираното чрез * и одобрено
плащане е изпълнено от *, и от това са последвали значителни щети на * гр. * в размер на 5
000 лв., представляващи невърнатия аванс в касата или банковата сметка на *, като
деянието не съдържа признаците на по-тежко престъпление.
По този начин на практика * гр. * е заплатила към 01.02.2013 г. общо 16 800 лв.
вместо уговорената продажна цена от 11 800 лв.
Подсъдимият Ш. е бил длъжен, за да спази задълженията си, съгласно пункт III т. 7
от длъжностната му характеристика и чл. 6, ал.2, чл. 7, ал.1, т.4, т.9 и т.12 от ЗФУКПС, да
извърши следните действия за закупуването на МПС - да получи надлежно одобрение от
финансиращия орган за закупване на автомобила, като посочи действителните страни и цена
на предмета на съглашението; да сключи надлежен договор за покупко-продажба или да се
снабди с фактура или друг документ, удостоверяващ действителните страни и цена на
предмета на сделката /да спази изискването за документална обоснованост на извършваните
разходи по чл. 6, ал. 5 от ЗСч/; да изготви платежно нареждане към действителния продавач
до * за одобрение на плащането, което впоследствие чрез * да изпълни превода на сумата.
24

Подсъдимият е бил длъжен да спазва посочените задължения и при плащането на части на
автомобила и в частност при уговаряне на авансово плащане или капаро. При уговаряне и
предоставяне на авансово плащане, същото е следвало да се приспадне при заплащане на
окончателната продажна цена, респ. да се издаде окончателна фактура с посочване на цялата
стойност по договора и стойността на аванса, като се заплати само разликата[4].
В този смисъл резултатът от осъществяването на безстопанствеността в конкретния
случай е породена не от непосредствено въздействие върху патримониума на стопанския
обект, а е следствие от неправомерното поведение на подс. Ш., несъобразено с действащите
правни и обичайни правила на ръководеното от него държавно *[5].
Затова и с оглед на изложеното, подс.Ш. не положил достатъчно грижи при
ръководенето и управлението на * гр. * гр.* и за стопанисването и запазването на
повереното му имущество на учебното заведение във връзка със закупуването на МПС
марка „*“ модел „*“.
В резултат на проявената от подс. Ш. умишлена безстопанственост на * гр. * е била
причинена значителна щета в размер на 5000 лв. Правилно е съобразено от Окръжния съд,
че въпросът за значителността на вредните последици се решава въз основа на цялостната
преценка на фактическите обстоятелства по делото, като се съобразява важността на
нарушени интереси и абсолютният размер на причинените вреди. И ако вредите са значими
по своя абсолютен размер е без значение, дали е огромна или не стойността на
патримониума на ощетеното учреждение[6].
Престъплението безстопанственост е резултатно, като се счита за довършено с
настъпването на престъпния резултат - значителна щета за * гр. * . Безспорно, щетата в
размер на 5000 лв. е настъпила в резултат на подробно анализираната от Окръжния съд
поредица от престъпни действия и бездействия на подс. Ш., които той е извършил
умишлено.
При извършването на престъпното деяние от подс. Ш. обаче, неправилно е прието, че
същият е действал с пряк умисъл, с предвидимост и целеност на настъпилите
общественоопасни последици, тъй като от неговите действия не би могло да се извлече по
категоричен начин заключението, че той изначално е искал настъпването на този резултат.
Подсъдимият, в резултат на неправилно осъществените и обсъдени по-горе действия, които
са несъвместими с дължимата грижа за запазване на повереното му имущество –
предоставените му от * пари за закупуването на автобус, по-скоро е допускал настъпването
на вредоносните последици, като е дал възможност на представителите на недействителната
фирма-продавач да получат пълната, фактурирана сума от 11 800 лева, без от нея да се
приспадне, предоставения преди това аванс на действителния продавач – св. П., в размер на
5000 лева, с която сума е ощетил реално бюджета на ръководената от него *. Тази, по-
различна преценка от въззивната инстанция относно субективната страна на извършеното
престъпление по чл. 219, ал.3 от НК при идентична форма на вина, но във вид на
25

евентуален, а не пряк умисъл, не водят до промяна на иначе правилната правна оценка за
съставомерността на инкриминираното деяние.
И пред въззивната инстанция бяха изложени доводи, за това че подс. Ш. е станал
жертва на измама, тъй като освен посочените 5000 лв., с които е бил ощетен бюджетът на *
гр. *, самият той е претърпял и щета в размер на 1000 лв. от предоставените лични средства
на св. П. като аванс за закупуването на автобуса. Тези негови твърдения напълно
аргументирано е прието, че не намират опора в доказателствения материал по делото,
предвид най-вече на обсъдената подробно, поредица от допуснати от него груби нарушения,
свързани с оформената, ненадлежно и в разрез с нормативните изисквания документация
при покупката на процесното МПС. Ако същият беше изпълнил изрядно своите служебни
задължения, не би се стигнало впоследствие да остане невъзстановена, получената разлика с
действителната продажна цена на закупения автобус в размер на 5000 лева, с което е
допуснал ощетяването на бюджета на ръководената от него гимназия. В този смисъл Ш. с
действията си, сам е предпоставил настъпването на този вредоносен резултат, за да твърди
впоследствие с подадената жалба до полицията, че е станал жертва на измама в лицето на
св. П. и респ. от представителите на „*„*“ ЕООД гр. *, които след извършването на превода
на цялостната фактурирана сума от 11 800 лева по тяхната сметка, са преценили да не
върнат разликата от представения аванс от 5000 лева.
Затова и съвсем законосъобразно е прието, че подс. Ш. е осъществил признаците на
квалифицирания състав на безстопанственост по чл. 219, ал. 3 НК, тъй като деянието е
извършено умишлено и не съставлява по-тежко престъпление.
2. По обвинението за престъпление по чл. 202, ал.1, т.2, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1
от НК.
Окръжният съд е счел, че по делото има събрани достатъчно доказателства за това, че
подс. И. Ш. за времето от 30.06.2011 г. до 20.12.2011 г. в гр. *, обл. *, при условията на
продължавано престъпление, като длъжностно лице – * на * гр. * гр. *, е присвоил чужди
пари на обща стойност 3768.15 лв. собственост на същата гимназия, поверени му да ги пази
и управлява, като за улесняване на длъжностното присвояване е извършил и други
престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание по чл. 311, ал.1, вр. чл.
26, ал.1 от НК и по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, както следва:
А. На 30.06.2011 г. е присвоил сумата от 1662.27 лв., като за улесняване на
длъжностното присвояване е извършил и други престъпления, за които по закон не се
предвижда по-тежко наказание, а именно:
- по чл. 311, ал.1 от НК, като на 30.06.2011 г. в гр. * обл. *, в качеството на
длъжностно лице – * на * гр. * , в кръга на службата си е съставил официален документ –
авансов отчет № *, в който удостоверил невярно обстоятелство, че бил разходил общо
сумата от 1691.40 лв. по фактури № */*[7] и № * с издател „*“ ЕООД гр. * за извършени
26

СМР на водопроводи на учебното заведение, като заплатил фактурите с предоставени му
служебни средства в размер на 1662,27 лв. и с добавени лични средства в размер на 29.13
лв., подлежащи на възстановяване, с цел да бъде използван тоя документ, като
доказателство за това обстоятелство и
- по чл. 316, вр. чл.309, ал.1 от НК, като на 30.06.2011 г. в гр. * обл. *, съзнателно се е
ползвал от неистински частни документи - фактури № */*[8] и № * с издател „*“ ЕООД гр. *,
като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност;
Б. На 01.10.2011 г. е присвоил сумата от 1700 лв., като за улесняване на
длъжностното присвояване е извършил и други престъпления, за които по закон не се
предвижда по-тежко наказание:
- по чл. 311, ал.1 от НК, като на 01.10.2011 г. в гр. *, обл. *, в качеството на
длъжностно лице – * на * гр. * , в кръга на службата си е съставил официален документ –
авансов отчет № *, в който удостоверил невярно обстоятелство, че бил разходил сумата от
1764.75 лв. по № ** с издател „*“ ЕООД гр.* за извършени СМР на ламаринен покрив на
сграда на учебното заведение, като заплатил фактурата с предоставени му служебни
средства в размер на 1700 лв. и с добавени лични средства в размер на 64.75 лв., подлежащи
на възстановяване, с цел да бъде използван тоя документ, като доказателство за това
обстоятелство и
- по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 от НК, като на 01.11.2011 г. в гр. *, обл. *, съзнателно се
е ползвал от неистински частен документ - № **[9] с издател „*“ ЕООД гр.*, като от него за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност;
В. На 20.12.2011 г. е присвоил сумата от 312 лв. /получени с РКО № */, като за
улесняване на длъжностното присвояване е извършил и друго престъпление, за което по
закон не се предвижда по-тежко наказание по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 от НК, като на
20.12.2011 г. в гр. *, обл. *, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - № ** с
издател „*“ ЕООД гр. *, като от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност;
Г. На 20.12.2011 г. е присвоил сумата от 93.88 лв. /получени с РКО № */,
представляваща сбор на подлежащи на възстановяване суми по авансов отчет № * и авансов
отчет № *
Обоснована е преценката, че подс. Ш. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на престъплението по чл. 201 от НК.
Деянието е било осъществено от подс. И. Ш., като е представил четирите неистински
фактури /№ */*; № *; № * и № */ и двата авансови отчета с невярно съдържание /№ * и № */
в счетоводството на *, за да оправдае разход в размер на 3768.15 лева. С тази сума
27

подсъдимят Ш. реално не е заплатил предоставени СМР услуги на образователното
заведение, а се разпоредил с присвоеното имущество в свой интерес, взимайки сумата, като
е отнел възможността на собственика на средствата – * гр. * , да се ползва от имуществото
си – по отношение на паричната сума в същия размер.
Налице е и квалифицирания състав на престъплението по чл. 202, ал.1, т.2 от НК,
защото подс. Ш. за улесняване на престъплението е извършил и други две по-леко
наказуеми престъпления - по чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 316, вр. чл. 309,
ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Тези документни престъпления са създали по-благоприятни
условия за извършване на престъплението по основния състав на присвояването.
Законосъобразно е преценено, че всяка една от инкриминираните четири фактури,
представлява неистински частен документ по смисъла на чл. 93, т.6 от НК, т. е. такъв, на
който е придаден вид, че съставлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на
лицето, което го е съставило.
От събраните по делото доказателства се установява, че издателите на фактурите са
нямали търговски отношения, не само с подс. Ш., но и с други служители на * гр. * , не са
предоставяли описаните в първичните счетоводни документи СМР, управителите на
дружествата -доставчици не са полагали подписи в графата „Съставител“.
Поради тези причини Окръжният съд напълно резонно е преценил, че нито една от
тези фактури не е била съставена от лицето, което е посочено да е неин издател, поради
което представлява и неистински документ. От назначената почеркова експертиза се
установява, че подписите за съставител в процесните фактури не е положен от подсъдимия,
поради което не следва да се ангажира отговорността на същия за съставянето им, а
единствено за използване на неистинския документ.
На следващо място, съставените два авансови отчета съдържат неверни факти от
обективната действителност за извършени СМР по четирите фактури. Установено е по
категоричен начин, че в * гр. * , фактурираните СМР не са били извършвани не само в
самата гимназия, но и в учебната й база.
Съставените, въз основа на представените три неистински фактури - № */*[10]; № * и
№ *, два авансови отчета - № * и № * са дали правно основание подс. Ш. да се разпореди със
сумата 3362.27 лв. в свой личен интерес. Респективно, външно е проявил промяна на
основанието, на което е упражнявал фактическа власт върху сумата – първоначално е
държал, пазил и управлявал сумата от 3362.27 лв., със съзнание, че същата е собственост на
*то, като впоследствие с представянето на двата отчета и неистинските фактури,
подсъдимият е започнал да упражнявала фактическа власт върху сумата, като негова
собственост, като по този начин се разпоредил със същата в свой интерес.
Подсъдимият Ш., като подотчетно лице е подписал двата авансови отчета,
28

декларирайки в счетоводството на * гр. * привидното им изразходване, подкрепено с
използването на неистинските фактури, а от друга страна в качеството на ръководител е и
одобрил разхода. Като * на *, същият е утвърждавал отчетните и разходните документи за
изходящите средства от касата на образователното заведение, с което юридически се е
разпоредил със сумите, предоставени му за управление. Именно такава разпоредителна
дейност е осъществил при утвърждаването на РКО № * и РКО № * за сумите от 312 лева и
93.88 лева, като е бил наясно с привидните основания за плащане на сумите към самия себе
си като подотчетно лице.
Настоящият въззивен състав намира, че са налице условията на продължавано
престъпление по чл. 26, ал.1 от НК, не само към цялостното престъпление по чл. 202, ал.1,
т.1 от НК, но и спрямо съпътстващите извършването му две по-леко наказуеми
престъпления по чл. 311, ал.1 от НК и по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 от НК, тъй като се касае за
повече от две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на престъпление,
като са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на последващите.
От субективна страна всички деяния, включени в цялостното продължавано
престъпение са извършени от подс. Ш. при условията на пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е общественоопасните им последици
и е искал тяхното настъпване.
Това е така, защото подс. Ш. е съзнавал, че предметът на престъплението
представлява чужди парични средства, собственост на * гр. * , че същите са му предадени за
пазене и управление в качеството му на длъжностно лице - * на учебното заведение, но
въпреки това се е разпоредил с тях в свой личен интерес, макар и да не му се следват.
Действал е с ясното съзнание, че с цел да бъдат създадени по-благопроятни условия за
извършването на присвоителната дейност е използвал неистински частни документи –
процесните фактури и е съставил официални документи с невярно съдържание - двата
авансови отчета.
Правилно са преценени като неоснователни доводите на защитника на подс. Ш., че е
бил притиснат от обстоятелствата - от една страна за извършване на аварийни ремонти, а от
друга, заради липсата на достатъчно средства в патримониума на *, които са го принудили
да извършва административни нарушения. Тази теза, напълно основателно е съобразено, че
не намира опора в доказателствения материал, поради което се явява необоснована.
По отношение на извършената индивидуализация на наказанията.
За престъпленията, за които подсъдимият И. Ш. е признат за виновен, законодателят е
предвидил съответно – по чл. 219, ал.3, вр. ал.1 от НК, наказание „Лишаване от свобода” от
2 до 8 години и възможност да се постанови лишаване от право по чл. 37, ал.1, т.6 от НК, а
29

по чл. 202, ал.1, т.1 от НК - наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 10 години, а съгласно
ал.3 лишаването на виновния от права по чл. 37, ал.1, т.6 и 7 и възможност за конфискация
до ½ от имуществото на виновния.
Направеното от защитата искане за намаляване размерите на наложените наказания е
неоснователно, тъй като при определянето им Окръжният съд е взел предвид всички
обуславящи отговорността на подс. Ш. обстоятелства и правилно е приел, че следва това да
стане при спазване на принципите на чл. 36 от НК и общите условия на чл. 54 НК.
Обосновано, по отношение на престъплението по чл. 219, ал.3 от НК, Окръжният съд
е преценил като отегчаващо обстоятелство високата степен на обществена опасност на
деянието, тъй като с него се засягат обществените отношения, осигуряващи нормалното
функциониране на икономическите дейности в държавата и в отделните стопански отрасли.
Този вид престъпления неслучайно се извършва само от длъжностни лица, които са
задължени да бъдат образец за стриктното спазване на закона, като нарушаването му от
тяхна страна, значително повишава и обществената им опасност. В конкретния случай
обществената опасност на конкретното деяние, извън квалифициращите елементи на
състава на престъплението, също е сравнително висока.
Смекчаващи за отговорността на подс. Ш. обстоятелства се явяват, това че същият до
момента не е осъждан, с висше образование, женен. Също така деянието е извършено преди
повече от 7 години.
Въпреки последното, правилно е преценено, че в случая няма изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да дадат основание да се
определи наказание под минимума, предвиден в закона за извършеното престъпление с
оглед нормата на чл. 55, ал.1, т.1 НК.
Затова и напълно справедливо Окръжният съд е приел, че следва на подс. Ш. да се
определят наказания за това престъпление при условията на чл. 54 от НК при сериозен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размери близки до минималните
предвидени в закона, а именно - в размер на 2 години лишаване от свобода и на основание
чл. 37, т.6 НК, лишаване от право да заема държавна длъжност „* на *“ за срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила.
За престъплението по чл. 202, ал.1, т.1, вр. чл.201 от НК, съдът при така установената
правна квалификация, съобразявайки високата степен на обществена опасност на деянието,
данните за личността на подс. Ш., продължителното наказателно преследване от почти 9
години и целите по чл. 36 от НК, коректно е преценил, че следва да му се определи
наказание при условията не на привилегированата разпоредба на чл. 55 от НК, а по чл. 54 от
НК при сериозен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – от 2 години.
Правната прецизност изисква въззивната инстанция да констатира, че
първостепенният съд е пропуснал да се произнесе по предвидените в чл. 202, ал.3 от НК
наказания – лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 и 7 и възможност за конфискация до ½ от
30

имуществото на виновния, но тъй като няма подаден съответен протест, настоящия състав
не би могъл да реши този въпрос във вреда на подсъдимия, предвид забраната по чл. 337,
ал.2 от НПК.
Законосъобразно на основание чл. 23, ал.1 и ал.2 от НК съдът е определил едно общо
най-тежко наказание на подс. Ш. в размер на две години лишаване от свобода, към което е
присъединил и наказанието лишаване от право да заема държавна длъжност - * на * за срок от
три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Не се оспорва, че спрямо подс. Ш. са налице условията за приложението на чл. 66 от
НК за отлагане изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен
срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Определеният размер на наказанието лишаване от свобаода е под 3 години, деецът до
момента не е осъждан и целите на наказанието, свързани с личната и генерална превенция
могат да се постигнат и с условното му осъждане. Подсъдимият Ш. отдавна не работи в *, от
2015 г. и няма данни за други негови противоправни прояви, като правилно е прието, че по
този начин би могло същият да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите
нрави, да му се въздейства предупредително и да се отнеме възможността да върши други
престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
членове на обществото, склонни към извършване на подобни деяния.
По отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата.
Пазарджишкият окръжен съд е приел за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск срещу подсъдимия И. Ш., на основание чл.45 от ЗЗД от * гр. * ,
представлявана от *а Н.К.Д. за сумата от 8 768,15 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на извършените от
него престъпления.
Пред първоинстанционния съд, а и пред въззивната инстанция беше направено
изрично възражение от подсъдимия и неговия защитник, в качеството му на ответник по
гражданския иск за изтекла погасителна давност и по аргумент от разпоредбата на чл.120 от
ЗЗД.
Това възражение, правилно не е споделено.
Деянията предмет на настоящето производство са извършени - по чл.219, ал.3, вр.
ал.1 НК в периода от 06.12.2012г. до 01.2013 г., а по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26,
ал.1 НК в периода от 30.06.2011г. до 20.12.2011г.
Безспорно, според чл.110 ЗЗД общата давност е петгодишна, като независимо от
развитието на наказателното производство, гражданският иск трябва да се предяви в
петгодишния давностен срок, като образуването на досъдебно или съдебно производство по
31

НПК не спира протичането на този срок. Или ако не е предявен своевременно граждански
иск, висящият наказателен процес не води до спиране на погасителната давност[11].
Но давността за погасяване на вземанията за вреди от непозволено увреждане,
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо по силата на чл.114, ал.1 от
ЗЗД. А съгласно чл.114, ал.3 от ЗЗД, давността започва да тече от о.то на дееца. И това е
релевантният момент, от който вземането се счита за изискуемо за вредите от непозволено
увреждане, вкл. и при престъпление. В настоящия случай, извършването на
инкриминираните деяния и о.то на дееца не съвпадат, поради тази причина и давностният
срок е започнал да тече по-късно.
Досъдебните производства срещу И. Ш. №100/2016г. и №175/2016г., с оглед на
престъпления по чл.201, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26 от НК, както и по чл.311, ал.1 и чл.219, ал.1
от НК са образувани на 13.06.2016г. и на 19.07.2016 г. /Вж. т.1, л. 19-20 и л. 81 от ДП/. И. Ш.
е привлечен за първи път към наказателна отговорност на 30.10.2017г. за престъпление по
чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.202, ал.1, т.2, вр. чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК /Вж. т.4, л.98-
99 от ДП/.
При тези факти, извършителят би могло да се счете, че е станал известен най-рано с
образуването на досъдебното производство срещу конкретно лице или от момента на
привличането му като обвиняем. Тази дата се явява и началният момент, от който може да се
счита, че е открит дееца, респективно е индивидуализиран автора на инкриминираното
деяние и от тогава е започнала да тече 5 годишната погасителна давност[12].
Гражданският иск срещу подсъдимия Ш. е предявен от Н.Д. като * на * гр. * – * пред
съда и приет в проведеното разпоредително съдебно заседание на 14.05.2019г., поради което
и това е станало явно преди изтичане на предвидения 5 годишен давностен срок.
Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на
обвинението, като в конкретния случай, подлежащи на обезвреда са причинените
имуществени вреди от престъпните деяния, за които на подс. И. Ш. е повдигнато обвинение
на обща стойност от 8 768,15 лева.[13]
Сумата от 5 000 лева, представлява невърнат аванс в касата или по банкова сметка на
* гр. * , в резултат на деянието по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Общата сума от 3768.15 лв. е сбор на присвоените средства - 1662,27 лева[14] по
авансов отчет № 20 от 30.06.2011 г. за извършени СМР на водопроводи на учебното
заведение; 1700 лева, вписани в авансов отчет № 21 от 01.01.2011 г. за извършени ОСМР на
ламаринен покрив на сградата на учебното заведение; 312 лева, получени с РКО № 453 –
20.12.2011 г. и 93,88 лева, получени с РКО № 456 от 20.12.2011 г. – имуществени вреди от
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201,вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В конкретния случай, действително са налице всички изискуеми предпоставки за
32

ангажиране на гражданска деликтна отговорност на подс.Ш.: непозволено увреждане,
противоправно поведение, причинна връзка между резултата и противоправното му
поведение, както и вина.
Затова и напълно законосъобразно, след като окръжния съд е признал подс. Ш. за
виновен по предявените му обвинения, са налице предпоставките на чл.45 и сл. ЗЗД за
уважаване на предявения граждански иск от * гр. *, в инкриминираните размери за
обезщетение на причинените им имуществени вреди. Това е довело и до извода, че
предявеният граждански иск е доказан по основание и размер, като подс. Ш. е осъден да
заплати на * гр. * – гр. * сумата от 8 768,15 лв., ведно със законната лихва, както и ДТ в
размер на 351 лв.
С оглед на признаването на подсъдимия И. Ш. за виновен по повдигнатите
обвинения, същият ще следва на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати, направените по
делото разноски за експертизи от досъдебното и съдебно поризводство, съответно по сметка
на ОДМВР * за сумата от 729,98 лв. и по сметка на Окръжен съд * за сумата от 597,86 лв.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната
съдебна инстанция не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални
нарушения, служебно или по повод твърденията на защитата във въззивната жалба.
В мотивите на присъдата е бил подробно обсъден всеки един от доводите на защитата
и подсъдимия във връзка със съставомерността на инкриминираните събития, базиран на
пълноценен анализ на доказателствената съвкупност по делото.
Не отговаря на действителността и твърдението, че осъдителната присъда срещу
подъдимия е произнесена на базата на предположения, без наличието на конкретни
доказателства, което да изисква оправдаването му по повдигнатите обвинения. Обърнато е
внимание на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като разпитаните
свидетели са били разделени на отделни групи, в зависимост от обсъжданата
инкриминарана проблематика, както и защо показанията на единствената свидетелка - Р.,
която подкрепя тезата на подсъдимия за действителността на извършените ремонти в *, не
следва да се кредитират.
По повод на възникналите съмнения за правилността и обосноваността на част от
експертните изводи, съдът е назначил две повторни технически експертизи, чиито
заключения също са обсъдени изчерпателно, като вещите лица по тях са извършили и оглед,
добивайки лично впечатление спрямо „ремонтираните“ обекти, което им е позволило да
дадат категорични отговори на поставените задачи.
Наличието на допуснати някои технически грешки при изписването в присъдата и
мотивите на две от фактурите - № * и № *, вместо вярната 2011 г. беше констатирано на
няколко места от въззивния съд, но това се прецени, че не е повлияло при реализирането на
33

правото на защита на подсъдимия и неговия защитник, като не съставлява съществено
процесуално нарушение[15].
Водим от горното Апелативният съд и на основание чл. 338 от НПК,

[1] Очевидно техническа грешка при изписването на № ** на стр. 3 – 4 от присъдата, предвид на данните по
делото, че става въпрос за 2011 г.
[2] Отново техн. грешка при изписването на № ** на стр. 4 от присъдата, предвид на данните за 2011 г.
[3] ТР № 73 от 23.XII.1974 г. по н. д. № 66/74 г., ОСНК на ВС, т. 2 за чл. 93, т.1, б.“б“ НК, както и ППВС №
7/23.12.76 г., изм. ППВС № 6/29.12.1984 г. и ППВС № 7/6.08.87 г.; Р 103/28.12.87 г. на ОСНК.
[4] Вж. повече за изпълнителното деяние „неполагане на достатъчно грижи“ при безстопанствеността – Р № 307
от 06.03.2018 г. по н. д. № 1116/2017 г., I н. о. на ВКС.
[5] Вж. Р № 62/22.08.2017 г. по н. д. № 8/2017 г. на II н. о., ВКС.
[6] В тази насока е посоченото Р № 319/10.10.2011 г. по н. д. № 1606/2011 г., ІІІ н.о., ВКС.
[7] Очевидно техническа грешка на стр. 37 от посочената в мотивите 2018 г., предвид на установената 2011 г.
[8] Отново техническа грешка в последния абзац на същата страница.
[9] Техническа грешка в мотивите на стр. 38 с отразена 2018 г., предвид на предходно посочената 2011 г.
[10] Очевидно същата техн. грешка в мотивите на стр. 39.
[11] ТР. №5/05.04.2005 г. по т.д. №5/2005 г. на ОСГТК.
[12] Р. №579/26.03.2013г. по н.д. №1914/2012г. на I н.о. и Р. №264/23.01.2017г. по н.д. №733/2016г. на III н.о. на
ВКС за по-ранното о. на дееца, Р. №63/11.05.2015г. по н.д. №34/2015г. на III н.о. и Р. № 42/08.2020г. по н.д.
№47/2020г. на I н.о. ВКС за по-късното о. на дееца с привличането му като обвиняем.
[13] ППВС № 9/61 г., изм. с ППВС № 7/87г.
[14] Очевидно техническа грешка, в мотивите на с.42 е записано 1622,27 лева, а преди това навсякъде е посочена
вярната сума от 1662,27 лв.
[15] Р. №86/2.05.2011г. по н.д. №662/10г. на I н.о., Р. № 321/29.06.2012г. по н.д. № №993/12г. на III н.о. и Р. №
157/28.06.2016г. по н.д. №562/16г. на II н.о. на ВКС и др.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 19/06.07.2020 г. по НОХД № 272/2019 г. на
Пазарджишкия окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15-дневен
срок от съобщаването пред ВКС.
34

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
35

Номер на акта:	143
Дата:	9 ноември 2020 г.
Съдия:	Иван Христов Ранчев

Дело:	20205000600411
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 август 2020 г.

Решение по дело №411/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Съдържание на акта