МОТИВИ към АНД №2013/2016 г.:
Срещу К.К.Р. *** е започнато наказателно производство
затова, че на
23.07.2014 г. в гр.Пазарджик е потвърдил неистина, че е изгубил свидетелството
си за управление на моторно превозно средство в гр.Пазарджик на 18.07.2014 г.,
в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български
лични документи, която по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на
власт, като я е представил пред служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр.Пазарджик за удостоверяване истинността на горните обстоятелства - престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Въз основа на
събраните по това производство доказателства Пазарджишка районна прокуратура е
приела с Постановление от 28.09.2016 година, че по отношение
на подсъдимия К.К.Р. за извършеното от него престъпление са налице основанията за прилагане на чл.78а от НК,
поради което е внесла делото заедно с горецитираното постановление в
Пазарджишкия районен съд с предложение за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание.
Производството
пред Пазарджишкия районен съд е по чл.378 и сл. от НК.
В
съдебно заседание подсъдимият К.Р. не се явява.
Неговият
защитник пледира за приложение на чл.78а от НК и определяне на административно
наказание в размера на минимума.
Представителят
на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на
подсъдимата следва да се приложи чл.78а от НК.
Пазарджишкият
районен съд, като обсъди събраните по
делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
Подсъдимият К.Р. е правоспособен
шофьор и притежавал валидно издадено СУМПС №*********. На 17.07.2014 г.
подсъдимият Р. се намирал в Букурещ Румъния, където управлявал лек автомобил,
когато бил спрян за проверка от румънските власти. При проверката било
установено, че подсъдимия Р. управлява нерегистрирано моторно превозно
средство. Пред полицейските служители, извършващи проверката, подсъдимият Р.
представил СУМПС №*********, издадено от българските власти за категории В и М.
По повод констатиранато нарушение, горепосоченото свидетелство за управление,
представено от подсъдимият К.Р., било иззето от румънските компетентни власти,
като срещу Р. било образувано наказателно дело №330/Р/2014 за управление на
нерегистрирано МПС. К.Р. бил лишен от право да управлява МПС съгласно
румънското законодателство за срок от 90 дни, считано от 02.08.2014 г.
На 23.07.2014 г. подсъдимият Р.
се явил в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пазарджик. На
гише №1 на смяна била свидетелката Б.Д.. Пред нея подсъдимият Р. заявил, че е
изгубил свидетелството си за управление на МПС, като уточнил кога и къде и
заявил желание да му бъде издаден дубликат. Свидетелката Д. му обяснила, че
следва да попълни заявление за издаване на ново свидетелство, към което да
приложи декларация съгласно чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от ПИБЛД.
Подсъдимият Р. попълнил предоставената му от свидетелката Д. декларация, в която саморъчно записал, че е изгубил
свидетелството си за управление на МПС
на 18.07.2014 г. в гр.Пазарджик. Свидетелката Д. представила така
попълнената от подсъдимия Р. декларация на Тодор Тодоров – началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр.Пазарджик, за преценка. Тодоров поставил върху нея
резолюция да бъде издаден АУАН на лицето, като поради множеството неплатени
глоби, първоначално било отказано разпечатване на заявление за издаване на ново
свидетелство за управление на МПС до заплащането на всички дължими глоби,
наложени на подсъдимия Р. за нарушения на ЗДвП.
На подсъдимия Р. било издадено ново СУМПС №*********, което той получил
на 19.12.2014 г.
На 01.10.2015 г. в сектор ПП при
ОД на МВР гр.Пазарджик постъпило писмо от ГД „Национална полиция“, в което се
съдържала информация относно обстоятелствата по отнемането на СУМПС №*********,
издадено на подсъдимия Р., като било приложено и отнетото свидетелство. След
извършена проверка в информационните масиви било установено, че на подсъдимия Р.
е било издадено ново свидетелство за управление на МПС. Предвид наличието на
данни за извършено документно престъпление била сезирана РП Пазарджик. След
извършена предварителна проверка било образувано настоящото досъдебно
производство.
В хода на разследването е
изготвена почеркова експертиза /л.39-43 от ДП/, от заключението на която е
видно, че подписът за декларатор в
горепосочената декларация е положен от подсъдимия Р..
На подсъдимия Александров било
издадено ново СУМПС с №*********, което той получил на 04.07.2014 г.
Тази фактическа обстановка съдът прие въз
основа на показанията на свидетелите Б.Д., заключението на почерковата
експертиза, както и писмените
доказателства приложени към делото и прочетени по реда на чл.378, ал.2 във
връзка с чл.283 от НПК.
Въпросната декларация съгласно чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БЛД задължително се
подава при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен
документ в срок до три дни в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи. В същата подателят е задължен
да декларира, че за вписването на
неверни данни в тази декларация носи наказателна отговорност.
В този смисъл част от състава на
престъплението е осъществен, а именно че по изрична законова разпоредба,
подсъдимият е задължен да удостовери истината в подаваната пред ОД на МВР
гр.Пазарджик декларация.
Не е спорно по делото
обстоятелството, че декларацията е подписана и подадена от подсъдимия Р..
Следователно същият е употребил документа, като доказателство за удостоверите в
нея обстоятелства.
Не е спорно, което се установи от
обясненията на подсъдимия, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство не е изгубено, а
отнето, заради извършено административно нарушение. Следователно декларираното
от подсъдимия обстоятелство, че е изгубил свидетелството си за управление на
МПС е невярно.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, прие, че подсъдимият К.К.Р. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на чл.313, ал.1 от НК,
като на 23.07.2014
г. в гр.Пазарджик е потвърдил неистина, че е изгубил свидетелството си за
управление на моторно превозно средство в гр.Пазарджик на 18.07.2014 г., в
писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи, която по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на власт,
като я е представил пред служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пазарджик
за удостоверяване истинността на горните обстоятелства.
Подсъдимият е действала умишлено,
като е съзнавали всички обективни и субективни елементи на състава на
престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида
и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
Р. за извършеното престъпление, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът отчете обществената
опасност на деянието, като висока. Това е престъпление,
засягащо обществените отношения свързани правилното функциониране на държавния
и обществения апарат.
При
определяне обществената опасност на подсъдимата съдът взе предвид характеристичните
данни за същия, които са положителни.
Разпоредбата на чл.313, ал.1 от НК
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.
Видно
от събраните по делото доказателства подсъдимият К.Р.
не е осъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.
При
тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
същите на административно наказание глоба.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени чистото съдебно минало и
положителните характеристични данни.
В този
смисъл съдът на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи К.К.Р. от
наказателна отговорност за престъплението по чл.313, ал.1 от НК и му наложи
административно наказание ГЛОБА в
размер на 1 500 лева, платими в
полза на Държавата, по сметка на съдебната власт.
При
определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и
имотно състояние на подсъдимия.
С оглед
разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият К.Р. бе осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 130,64 лева, от които 110,64, платими
по сметка на ОД на МВР Пловдив, 20 лева платими по сметка на Районен съд
Пазарджик, както и по 5 лв. ДТ, при служебно издаване на изпълнителни листове,
платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: