№…………………………/29.03.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, XІV
състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Анна
Димитрова, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2586 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. 107 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на „*** ***“
****, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.. „Х. Д.“ № **, ет. *, ап.№ *,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И.З. от АК – Сливен срещу
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ – 2214 от 28.02.2018 г., издаден от старши инспектор „КРД“ от
дирекция „Местни данъци“ към община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на дирекция
„Местни данъци“ към община Варна, с който на дружеството – жалбоподател, са
установени задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса за битови
отпадъци (ТБО) за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 615,15 лв. и лихва
за просрочие към 28.02.2018 г. – 93,42 лв.
Дружеството – жалбоподател „*** ***“ **** изразява недоволството си от
процесния Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК,
намирайки го за неправилен, незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва се материалната
компетентност на лицето, издало акта за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК, предвид липсата на доказателства за наличието на обективна
невъзможност на Кмета на община Варна да изпълнява служебните си задължения на
дата 26.04.2017 г., което съответно да е наложило издаването на Заповед № К -18
от 25.04.2017 г. Също така се посочва като порок в процедурата по издаване на
процесния Акт за установяване на задължения, че същият никога не е бил връчван
на представител на дружеството – жалбоподател. Поради гореизложените
съображения, дружеството моли за отмяна на процесния Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и претендира присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
В проведеното на 10.03.2021 г. открито съдебно заседание в производството
по адм. дело № 2586 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна,
дружеството „*** ***“ **** не се представлява нито от законен, нито от
процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на
делото по същество. В депозирана на 10.03.2021 г. молба, адресирана до XIV състав на Административен съд –
Варна, процесуалният представител на дружеството – жалбоподател – адв. И.З.
заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
процесния Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
В проведеното на 10.03.2021 г. открито съдебно заседание в производството
по адм. дело № 2586 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна,
ответната страна Директорът на дирекция „Местни данъци“ към община Варна се представлява
от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Я. М., който моли за
отхвърляне на оспорването срещу процесния Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК, обосновавайки се, че същият е издаден от компетентен
орган, притежаващ необходимата материална компетентност, като също така
претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството „*** ***“ **** притежава
собствеността върху имот с партиден № *********0001, находящ се в гр. Варна,
район „Младост“, м. „Пчелина“ 100, представляващ земя, с идентификатор № 10135.3506.693
с площ 1649 кв. м. За същия този имот е подадена данъчна декларация по
чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК 14020485/14.11.2014 г.
По партидата на дружеството има
задължения, представляващи данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци. Дружеството – жалбоподател не е заплатило задълженията си в
законоустановения срок, поради което служебно е бил издаден процесния Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ – 2214/28.02.2018
от Нели Никова, старши инспектор „КРД“ към дирекция „Местни данъци“ към община Варна.
С процесният АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, на дружеството „*** ***“ **** са
установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци
в общ размер на 615.15 лв. и лихва в размер на 93.42 лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Процесният АУЗД № МД – АУ/28.02.2018 г.
издаден от ст. инспектор „КРД“ към дирекция „Местни данъци“ е бил изпратен на
адреса – седалище и адрес на управление на дружеството чрез „Български пощи“
ЕАД, като видно от представената обратна разписка, писмото се е върнало с
отбелязване „непотърсено“.
След като писмото, приложено съдържащо
АУЗД се е върнало непотърсено от жалбоподателя, органът по приходите е
предприел процедурата по чл. 32, ал. 6 от ДОПК. Органът по приходите е изготвил
съобщение до жалбоподателя, в което посочил, че следва негов представител да се
яви в дирекция „Местни данъци“ към община Варна, отдел „КРДПС“ в гр. Варна, за
връчване на АУЗД. Посочено е в съобщението, че при неявяване в 14 – дневен срок,
АУЗД ще се счита за връчен, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 6 от ДОПК.
Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ДОПК предвижда, че връчване чрез прилагане към
досието се извършва в случаите, когато лицето, негов представител или
пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава
съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най – малко
две посещения, осъществени във времеви период през 7 дни. В случая няма данни,
че жалбоподателя не е намерен на адреса за кореспонденция, след най – малко две
посещения през 7 дни. Не са представени доказателства, че е спазена процедурата,
предвидена в ал. 1, на чл. 32 от ДОПК, защото не са били съставени протоколи за
всяко посещение на адреса за кореспонденция, както изисква ал. 2 на същата тази
разпоредба. Разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ДОПК от своя страна допълва, че съобщението
за връчването да се поставя на определено за целта място в териториалната
дирекция и е необходимо да се публикува и в интернет пространството, но в
настоящия случай няма никакви данни въпросното съобщение, съдържащо се на л. 10
от адм. преписка дали и къде е било поставено, както и дали е било публикувано
в интернет пространството. Разпоредбата на 32, ал. 5 от ДОПК предвижда заедно с
поставяне на съобщението органът по приходите да изпраща и писмо с обратна
разписка, както и електронно съобщение, в случай, че лицето е посочило
електронен адрес, но в случая отново не са представени от административния
орган доказателства, че е било изпратено писмо с обратна разписка до адреса –
седалище и адрес на управление на дружеството – жалбоподател. Предвид
гореизложеното, настоящият състав на Административен съд Варна намира, че
процедурата, очертана в разпоредбата на чл. 32 от ДОПК не е спазена, поради
което АУЗД не е надлежно връчен на дружеството – жалбоподател.
Видно от доказателствата по делото и
съвсем конкретно от Молба от община Варна до ЧСИ Р.Т.с рег. № 717, с район на
действие: района на Окръжен съд – Варна, за образуване на изпълнително дело във
връзка с издаден АУЗД от 28.02.2018 г., същата е била депозирана в кантората на
частния съдебен изпълнител на 15.06.2020 г., а жалбата от дружеството –
жалбоподател срещу АУЗД е била подадена на 17.07.2020 г. Съдът приема, че след
като от страна на органа по приходите не са представени доказателства кога е
получен съставения АУЗД от дружеството, то жалбата срещу АУЗД е била депозирана
от жалбоподателя след като е узнал от ЧСИ Р.Т.за образуваното изпълнително дело
по повод процесния АУАЗД. В този смисъл жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, подадена в преклузивния 14 – дневен срок по реда на чл.107, ал. 4
от ДОПК.
Жалбата срещу процесния АУЗД е била
депозирана до Директора на дирекция „Местни данъци“ към Община Варна на
17.07.2020 г. (л. 1 от адм. преписка). Срокът за произнасяне на решаващия орган
е до 15.09.2020 г. , по арг. от чл. 155,
ал. 1 от ДОПК.
В случая е налице мълчаливо
потвърждаване на процесния АУЗД – чл. 156, ал. 4 от ДОПК, поради което срокът
за оспорването му предвид нормата на чл. 156, ал. 5 от ДОПК е 30 – дневен от
изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган. Следователно подадената
на 30.09.2020 г. жалба до съда срещу въпросния АУЗД не се явява просрочена.
Жалбата е редовна и допустима като
отговаряща на изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК и като подадена от лице
с правен интерес, доколкото с АУЗД се засяга неблагоприятно правната му сфера.
По отношение на компетентността на
органа, издал оспорения акт:
Обжалваният АУЗД е издаден на основание
чл. 107, ал. 3 от ДОПК от Нели Хрисомирова Никова – старши инспектор „Контролно
– ревизионни дейности“ в дирекция „Местни данъци“ към община Варна. Като
длъжностно лице, заемащо длъжността съгласно допълнително споразумение
№00332/18.09.2014 г., сключено между Кмета на община Варна и Нели Хрисомирова Никова,
същата е сред лицата, определени със Заповед № 1172/26.04.2017 г. (т.2.7.3) за
органи по приходите на основание чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ. Представени са доказателства
за отсъствието на кмета на Община Варна към датата на издаване на Заповед № 1172/26.04.2017
г., която заповед е издадена от Зам. Кмета в условията на заместване, въз
основа на Заповед № К – 018/25.04.2017 г. на Кмета на община Варна. Изложеното
обосновава извод, че оспореният акт е издаден от материално и териториално
компетентен орган, поради което не е нищожен, както твърди жалбоподателя. Тези заповеди на Кмета на община Варна представляват
официални свидетелстващи документи, които имат обвързваща съда материална
доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното изявление на
органа. В потвърждение на извода, че заповедта от 26.04.2017 г., с която Зам. Кмета на община Варна е
определил за органи по приходите длъжностни лица, не е нищожна, е факта, че с
разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредба за командировките в страната за
министрите, ръководителите на ведомства и предприятия, областните управители,
председателите на общинските съвети и кметовете на общини писмена заповед за
командироване не се издава. Предвид липсата на предвидено в закона нормативно
изискване, когато кмет на дадена община се намира в командировка или поради
друга причина се намира в обективна невъзможност да изпълнява функциите си да
се издава писмена заповед за командировка, то съдът не може да се съгласи с
възражението на жалбоподателя, че следва да бъдат представени доказателства, че
кмета не може да изпълнява функциите си на конкретната дата.
По отношение спазване на изискването за
форма на акта:
Съдът намира, че от посочените в акта
фактически основания могат да се установят юридическите факти, от които органът
черпи конкретно упражненото от него субективно право.
Според АУЗД задълженията на оспорващото
дружество произтичат от подадена декларация за притежаван от него недвижим имот
по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № ДК14020485/14.11.2014 г., като имотът е с партиден № *********0001,
находящ се в гр. Варна, район „Младост“, местност „Пчелина“ 100, представляващ
земя. Посочено е, че са взети предвид данъчната оценка на земята, отчетната
стойност и притежаваната идеална част декларирана от дружеството.
С АУЗД, за ДНИ за 2015 г., 2016 г. и за
2017 г. са определени задължения в общ размер на 208.53 лв. и лихва в размер на
31.67 лв.,
С АУЗД, за ТБО за 2015 г., 2016 г. и за
2017 г. са определени задължения в общ размер 406.62, и лихви в размер на 61.75
лв.
Посочено е и правното основание за
издаването на акта – чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Не се установява съществено нарушение на
изискванията във връзка с формата на акта, което да представлява самостоятелно
основание за отмяната му.
По отношение спазването на
административно - производствените правила:
Съдът не установява съществено
нарушение на административно -производствените правила, доколкото органът се е
произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и
при спазване на процесуалните правила. Оспорваният АУЗД е издаден в
производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с подадена декларация по чл.
14 от ЗМДТ. Изпълнено е изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК за обжалване на акта
пред горестоящия административен орган като задължителна предпоставка за
обжалването по съдебен ред.
Относно съответствието на акта с
материално – правните разпоредби:
С оспорения акт за установяване на
задължения по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК е определена дължимостта и
размерът на задължението за ДНИ и ТБО за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., като са
начислени и съответните лихви за неизпълнение в срок на това задължение. В
разпоредителната част на акта са посочени задълженията по вид, период (по
години), правно основание и размер, както и задълженията за лихви за просрочие,
като общият размер на задължението е 708.57 лв., от които главница – 615.15 лв.
и лихва – 93.42 лв.
Данъкът върху недвижимите имоти, с
оглед на чл. 9б във вр. с чл. 62 от ЗМДТ и таксата за битови отпадъци, се
установяват в рамките на административно производство, при което данъчният
субект и данъчната общинска администрация съгласно чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ
имат задължения, които изпълнени в установената последователност водят до
изчисляване на размера на дължимия данък и такса. Съгласно чл. 14 ЗМДТ
собственикът, съответно ползвателят на недвижим имот по смисъла на чл. 10, ал.
1 ЗМДТ е задължен да подаде декларация, чрез която декларира пред компетентните
органи основанието за придобиване на имота, както и да установи дали неговото
право се разпростира върху целия имот, или върху негова идеална част.
Последната няма пряко установително действие за данъка, съответно за таксата,
защото на базата на декларираните факти и обстоятелства общинската данъчна
администрация извършва проверка и установява действителния размер на дължимия
данък и такса.
Законодателят е предоставил на
общинската данъчна администрация правомощие да издаде АУЗД по декларация, което
може да стане при следните предпоставки: а) установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица; б) неподадена
декларация и неизвършена ревизия; в) неплатено задължение и неизвършена
ревизия. Тъй като става въпрос за правомощие на орган, а не за свободна воля на
частен правен субект, елемент на законосъобразността на издаден при условията
на чл. 107, ал. 3 ДОПК АУЗД по декларация е и спазването на предпоставките за неговото
издаване.
Безспорно по делото е, че задълженията
не са платени в законоустановения срок. Това обстоятелство по смисъла на чл.
107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е самостоятелно и достатъчно
фактическо основание за съставяне на АУЗД, следователно не е налице основание
за незаконосъобразност, поради невярно установена фактическа обстановка.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и след
като е налице неплатено задължение и не е извършена ревизия, третата хипотеза
на чл. 107 от ДОПК е налице.
Органът по
приходите няма задължение в АУЗД да изписва механизма на изчисляване на данъка
за съответния данъчен период. Съдебната практика приема, че непосочване в АУЗД
на начина на изчисляване на дължимата такса/данък, не се отразява върху
законосъобразността на същия, като подобен подход би бил изцяло формален и
несъответстващ на целта на акта. Задължение на органа по приходите е посочване
на дължимата и незаплатена такса/данък, а разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ДОПК дава
възможност на задълженото лице да поиска справка за начина, по който е
изчислено задължението. В конкретната хипотеза, дружеството не се е възползвало
от тази възможност. Предвид това, съдът намира, че неизписването в АУЗД на
механизма на изчисляване на установения данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци не е съществено процесуално нарушение.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, наведено пред Директора на дирекция „Местни
данъци“ към община Варна, че АУЗД не му е връчван, поради което същият не може
да породи правни последици. Това възражение има касателство по отношение
допустимостта на жалбата, но не и по отношение законосъобразността на оспорения
АУЗД.
След като е
узнало за съставения АУЗД, дружеството – жалбоподател е упражнило правото си да обжалва същия по
административен ред, като същият е мълчаливо потвърден от по – горестоящия
орган. В законоустановения срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК е обжалван съставения
АУЗД, поради което не е нарушено правото на защита и участие в производството,
както пред административния орган, така и пред съда. Не е налице лишаване от
право на участие в началната фаза на административното производство, в
нарушение на основните принципи гарантирани в административното производство от
чл. 9, 26 от АПК и чл. 5 от ДОПК, като относимите към облагането обстоятелства
са правилно установени от АО и не се нуждаят от допълнително изясняване, което
да налага провеждането на процедура различна от тази по чл. 107 от ДОПК. Няма
спор и по отношение на периодите и размера на задълженията. Не е налице
съществено нарушение, което до обоснове у органа различни крайни изводи по
отношение на дължимите задължения.
Доказването
на спазването на законовите изисквания при издаването на административния акт е
в тежест на администрацията. Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ е публична. Основа за
определяне на размера на задължението за ДНИ и ТБО е данъчна оценка на имота.
Ставките на ДНИ и на ТБО са установени в съответната наредба. Спор по реалното
предоставяне на услугите и изчисляването на вземанията по делото липсва.
С оглед
гореизложените аргументи, съдът намира, че оспореният АУЗД № МД – АУ – 2214/28.02.2018
г., съставен от ст. експерт „КРД“ в дирекция „Местни данъци“ към община Варна, с който въз основа на
декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № ДК 14020485/14.11.2014 г., за периода 2015
г. - 2017 г. на жалбоподателя „*** ***“ **** са определени задължения за данък
върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихва за забава, изчислена към
28.02.2018 г., в общ размер на 708.57 лв., се явява законосъобразен, като
издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на
съществени нарушения на административно – производствените правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
жалбата против него се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
При този
изход на делото направените от дружеството – жалбоподател разноски остават в
негова тежест. Предвид направеното своевременно искане и на основание чл. 161,
ал. 1, т. 3 от ДОПК, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид
искането на процесуалният представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., то същото следва да бъде
присъдено в този размер.
С оглед
размерът на установените в случая задължения с обжалвания АУЗД – 615.15 лв.
както и лихва за просрочие към 28.02.2018 г., в размер на 93.42 лв., решението
на административния съд е окончателно – чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*** ***“ ****, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул.. „Х. Д.“ № **, ет. *, ап.№ * срещу Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ – 2214 от
28.02.2018 г., издаден от старши инспектор „КРД“ от дирекция „Местни данъци“
към община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на дирекция „Местни данъци“
към община Варна, с който на „*** ***“ ****, са установени задължения за данък
върху недвижими имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за 2015 г., 2016
г. и 2017 г. в общ размер на 615,15 лв. и лихва за просрочие към 28.02.2018 г. –
93,42 лв.
ОСЪЖДА „*** ***“ ****, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул.. „Х. Д.“ № **, ет. *, ап.№ * ДА ЗАПЛАТИ на Директора на
дирекция „Местни данъци“ към община Варна парична сума в размер на 100 лева
(сто лева), представляващо юрисконсултско възнаграждение в производството по
адм. дело № 2586 по описа за 2020 г. на Административен съд Варна.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: