Решение по дело №2753/2019 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 184
Дата: 27 април 2020 г. (в сила от 26 октомври 2020 г.)
Съдия: Невена Тодорова Кабадаиева
Дело: 20195310102753
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

                                                               гр. Асеновград,  27.04.2020г.                              

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV граждански състав на   двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

 При секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА   като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 2753 по описа за 2019г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове  с правно основание  чл.178 ЗМВР, чл. 86 ЗЗД.

           

           И.Н.М. с адрес *** моли да бъде постановено решение, с което да бъде  осъдена Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР с адрес гр София , ул „Пиротска“ № 171 А,  да му заплати сумата  от 1718,88лв главница, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за 257часа за периода от 10.12.2016г до 10.12.2019г в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, обезщетение за забава върху главницата в размер на 223,93лв за периода  31.01.2017г до  25.11.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.  Твърди, че  от 12.02.1999г работи в структурите на МВР като  началник дежурна смяна в РСПБЗН Садово към Регионална дирекция ПБЗН Пловдив. Съгласно ЗМВР заеманата от ищеца длъжност е със статут на държавен служител. За периода 10.12.2016г-10.12.2019г ищецът е изпълнявал служебните си задължения  на смени, всяка от които с продължителност от 24 часа съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За този период е положил общо 1800 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 2057 часа дневен труд. Твърди, че  по силата на чл. 178 ЗМВР  към основното месечно възнаграждение се изплаща допълнтелно възнаграждение за извънреден труд , а съгласно чл. 179 ЗМВР се дължи допълнително възнаграждение   за полагане на труд на официални празници, изчислявани съгласно Заповед на Министъра на вътрешните работи. Наредбата за структурата и организацията  на работната заплата предвижда преизчисление на положения нощен труд.  В Наредба № 8121 з-776/29.07.2016г,   8121з-40/15.01.2015г  на МВР  липсва изрична регламентация на преизчисляването на нощния труд в дневен, , поради което и намира приложение НСОРЗ. На ищеца не са  изплатени 257часа положен извънреден труд , който при преизчисляване  следва да бъде компенсиран с по 6,47лв така че дължимото възнаграждение на ищеца е в размер на 1662лв.  Поради неизпълнение задължението на работодателя да изплати трудовото възнаграждение, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение , считано от първото число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 10.12.2019г. Ангажира доказателства, претендира разноски.

               Ответникът оспорва  иска по основание и размер.  Не оспорва, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника. Счита твърденията на ищеца за преизчисляване на нощния труд по реда на НСОРЗ за неоснователни, като твърди, че този ред е неприложим, тъй като ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, а правилото за преизчисляване на нощния труд се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и нощния труд от 8 часа дневен труд и 7 часа нощен труд при 5 дневна работна седмица,  а съгласно специалния ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР с часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като е предвидено при работа на смени полагането на нощен труд като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Поради това счита неприложимо правилото за преизчисляване на положения нощен труд. Оспорва и твърдението на ищеца, че положеният нощен труд следва да се преизчисли като извънреден, тъй като в ЗМВР е регламентирано изплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд,  чийто размер се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, а извънредният труд е регламентиран като работа извън редовното работно време, което за служителите от категорията на ищеца се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Оспорва като неоснователна и претенцията за лихви.  Ангажира доказателства, претендира разноски.

             След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:   Ищецът  служи   като  началник  на дежурна смяна   в РС Пожарна безопасност и защита на населението – Садово  към РДПБЗН гр Пловдив(л.4). Със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи е разпоредено за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,0ч и 06.00ч на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв, а за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на ОМВ. Представените и приети по делото приложени на л.19-23вкл  писмо от 29.08.2011г на МТСП и  правна консултацияпо прилагането  на чл. 187 ал.1 вр. ал.3 ЗМВР  на проф. Мръчков не са  писмени доказателства по смисъла на ГПК и не се коментират. Ищецът полага труд съобразно длъжността му на 24 часови смени съгласно утвърдени графици(протоколи за отчитане на отработеното време в РСПБЗН Садово между 22.00ч и 6.00ч за периода от 01.10.2016г до 31.12.2019 г  - л.25-104вкл).

   Съгласно заключението на допуснатата  ССчЕ, неоспорено от страните ищецът е отработил за периода 10.12.2016г-10.12.2019г 211 нощни смени по 8 часа или общо 1688 нощни часове, както следва: 2016г – 32 часа, 2017г-544 часа, 2018г – 616 часа, 2019г – 496часа. Видно от заключението, положеният нощен труд не е бил преизчислен с коефициент в дневен труд, а отработените 1688часа нощен труд преизчислени в дневни съгласно Наредба за структурата и организацията на работната заплата с коефициент 1,143 възлизат на 1929,38часа , като размерът на допълнителните часове е равен на 241,38часа. Въз основа на това екпертът сочи, че на ищеца не е  заплатено допълнително възнаграждение  в резултат на преизчисляване на нощните часове в дневни, а ежемесечно за действително положеният нощен труд е заплащано допълнително възнаграждение по 0,25лв/час. Като размер на брутното допълнително възнаграждение  за положените часове нощен труд, изчислено като извънреден труд с 50% завишена часова ставка за исковия период дава сумата от 1718,88лв, с размер на обезщетението за забава върху сумата от 01.02.2017г до предявяване на иска -10.12.2019г -  223,93лв.

   Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:  Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178 ЗМВР – за заплащане на допълнително ТВ за положен извънреден труд в периода  10.12.2016г-10.12.2019г,  както и с правно основание чл. 86 ЗЗД -  за заплащане   обезщетение за забава върху главницата.

По допустимостта:    Исковете са допустими, като  предявени в предвидения от чл. 358 ал. 1 т. 3 от КТ тригодишен срок, ищецът е активно легитимиран да ги предяви с оглед твърденията за неизплатено допълнително  ТВ. 

            Разгледани по същество:

            По иска с правно основание чл. 178 ЗМВР.  Не се спори по делото, че ищецът   за процесния период - 10.12.2016г-10.12.2019г - е работил на длъжност началник дежурна смяна в РС Пожарна безопасност и защита на населението – Садово при РД "Пожарна безопасност и защита на населението" - гр. Пловдив. Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици съгласно представените протоколи, при режим на нощна смяна от 22,00 часа до 06,00 часа сутринта с продължителност 24 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР. Ищецът твърди, че  за исковия период е положил  1500 часа нощен труд, които  следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143 съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преобразуване на нощния труд към дневен и да му бъде заплатен положеният извънреден труд. Ответникът не  оспорва  броя часове положен нощен труд за исковия период, но счита че когато положеният нощен труд е в рамките на осем часа, последният не се трансформира в дневен и се заплаща в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0.25лв. на час. Съдът намира за неоснователно това възражение. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение  за извънреден труд  изрично е уредено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Текстът на  чл.143 от КТ определя като извънреден труда, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време.  Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица (чл.187 ал.1 от ЗМВР). Съгласно действащата към релевантния период, а и към настоящия момент разпоредба на  чл. 187 ал.3 от ЗМВР  работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8,12 или 24-часови смени - сумарно за тримесечен период.  За служители на МВР работещи на смени работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл.187 ал.5 т.2 ал. 6  от ЗМВР.    За процесния период   действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тази наредба не е регламентирано изрично преизчисляване на нощен труд към дневен(за разлика от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумарно отчитане на отработеното време следва да бъде умножен общия брой часове положен нощен труд с коефициент от 1,143).  Това, че липсва изрична уредба  по отношение  приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. При липса на специално правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време по отношение на служителите в системата на МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на общото трудово законодателство - КТ  и чл.9 ал.2 от НСОРЗ, за да не бъдат поставяни в по- неблагоприятно положение работещите по служебно правоотношение в сравнение с тези, работещи по трудово правоотношение.  Според чл. 9 ал.2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Според чл.140 ал. 1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ, а нормалната продължителност на седмичното работно време при дневен труд е 8 часа на ден/ 40 часа седмично(чл.136 ал.1 и 2 от КТ), или  приложимият коефициент по чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при деление на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд (8:7). Поради гореизложеното настоящият състав приема, че положеният от ищеца нощен труд за периода 10.12.2016г. – 10.12.2019г. следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143 за часовете, отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се дължи съответна добавка за нощен труд, така, както е определено от Министъра на вътрешните работи - по 0.25лв./час, а след приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият работен ден - и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за сумирано отчитане на  3-месечен период(съгл. текста на чл.187 ал.3 ЗМВР). Според неоспореното заключение на ССчЕ  преобразуването на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143  води до разлика от 241,38 часа, представляващи извънреден труд. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ, като е дало заключение, че неизплатената сума за извънреден труд за процесния период е 1718,88 лв,  а за размер на обезщетението за забава е посочило сумата от 223,93лв за периода  01.02.2017г-10.12.2019г.   Ето защо искът се явява основателен и доказан до размерите, изчислени от вещото лице.

            По предявения иск с правно основание  чл.86 от ЗЗД: поради забава плащането на допълнителното ТВ ответникът дължи  обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от посл. число на месеца следващ съответното отчетно тримесечие от процесния период. В настоящия случай искът за дължимо възнаграждение е основателен, начиная от декември 2016г, която дата попада в четвъртото тримесечие на годината -  октомври – декември и падежът на задължението е 31.01.2017г, или ответникът е изпаднал в забава на 01.02.2017г. Ето защо искът се явява основателен и доказан до размерите, изчислени от вещото лице.

            Следва да бъде присъдена  и законната лихва от предявяване на иска – 11.12.2019г.

            При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.1 ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството(съгласно представените доказателства  за направени такива)в размер на 400лв заплатено адвокатско възнаграждение.

            Съгласно чл. 83 ал. 1 т.1 от ГПК, производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Ето защо,  съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да  бъде осъден ответника  да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград   77,71лв дължима ДТ, както и заплатеният депозит  за ССчЕ в размер на 120лв.

           Мотивиран от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

       

         ОСЪЖДА   Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР с адрес гр София , ул „Пиротска“ № 171 А да заплати  на И.Н.М. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1718,88(хиляда седемстотин и осемнадесет лв осемдесет и осем ст)лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 241,38 часа в периода: 10.12.2016г. – 10.12.2019г., ведно с обезщетение за забава в размер на 223,93(двеста двадесет и  три лв деветдесет и три ст)лв за периода 01.02.2017г-10.12.2019г , ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 11.12.2019г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски по производството в размер на 400(четиристотин)лв

          

 ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР с адрес гр София , ул „Пиротска“ № 171 А да заплати    по сметка на Районен съд – Асеновград   77,71(седемдесет и седем лв седемдесет и една ст)лв дължима ДТ, както и 120(сто и двадесет)лв разноски ССчЕ.

 

             Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: