Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12.04.2020г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, трeти
граждански състав на първи март две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА
секретар Неделина Рабаджиева
като разгледа докладваното от съдия М.
КАРАДЖОВА гражданско дело № 1654 по описа за 2020г.
и като обсъди:
Иск с правно
основание чл.127 от СК.
Ищецът А.А.Ч. твърди, че той и Б.Б.Д. са родители на
детето А.А.Ч., родено на 26,06,2020г., като живели заедно на съпружески начала
в неговия дом в гр. Асеновград, ул.“Княз Борис |“ №33. На 01.08.2020г. ответницата
напуснала жилището и заедно
с детето се преместила да живее в гр. Асеновград, ул.“Сливов дол“ №9. От тогава тя
препятства контактите му с А. и отказва да му предостави възможност да го види.
Поради това страните не могат да постигнат съгласие относно времето, в което да
се осъществяват личните отношения между бащата и детето и отношенията между тях
силно се влошили. Твърди, че в интерес на А. е да поддържа връзка и с баща си и
да изгради емоционална връзка с него и отношения на взаимна привързаност,
уважение, обич и доверие. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да
се определи режим на лични отношения между него и детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, които
мерки да се осъществяват в дома му, както и един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката. Моли да се допусне предварително
изпълнение на решението.
Ответницата не оспорва, че с ищеца са родители на детето А., че са живели в жилището
на ищеца от началото на 2018г. на семейни начала, както и че към момента не
живеят заедно. Причината е тормозът, който осъществявали над нея ищецът, родителите му
и баба му и дядо му. Още първия път след раздялата им, когато А. взел детето,
проявил безотговорно отношение като вместо да го върне в 14,00 часа, направил
това в 14,30 часа. Следващия път закъснял с 20 минути и когато тя му позвънила
да го попита каква е причината, той отговорил, че е в гр. Пловдив, а е оставил
детето на неговите родители. Ищецът не притежава необходимия родителски
капацитет да отглежда и възпитава сина им. Родителите му също не притежават
нужните качества, за да го подпомагат в тази отговорна дейност. Ищецът не може
да се отдели от родителите си и да има самостоятелно семейство. Точно по тази
причина и до сега той не знае с какво се храни детето и какви основни грижи
трябва да се полагат за него. Ето защо счита, че посоченият в исковата молба
режим на лични отношения не е подходящ и не е в интерес на детето.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Не е спорно между
страните, а и от събраните доказателства се установява, че са родители на детето
А.А.Ч., родено на 26,06,2020г., както и че не живеят заедно. Не се спори също
така, че към настоящия момент грижите за него се полагат изцяло от майката.
Настоящият състав намира, че това фактическо положение следва да бъде запазено
с оглед ниската възраст на детето – същото не е навършило една година. Още
повече, че ищецът не претендира местоживеенето на детето да бъде определено при
него, съответно на него да се предостави упражняването на родителските права.
Ответницата не оспорва основателността на предявения иск и по-конкретно, че
между бащата и детето следва да се определи режим на лични отношения. Спорът се
отнася до това какъв да бъде той, като майката не посочва и не предлага
подходящи според нея време и начин на осъществяване на контактите между
двамата. В същото време от показанията на свидетелката Димитрина Чолакова,
майка на ищеца, се установява, че в случаите, в които детето А. е при баща си,
той се грижи за него, като го храни, преоблича, преспива. Както той, така и
свидетелката, изпълняват всички указания, дадени от майката и свързани с
грижите за бебето – за смяна на пелените, за храненето и даването на вода. От
показанията на свидетелката Николина Димитрова се установява, че в повечето
случаи бащата иска да вземе детето в дома си, а не да го вижда в жилището на Б.,
като не искал и тя да присъства на срещите им. Бащата не полага грижи за
детето, не знае как се гледа, какви са разходите за издръжката му, кога се ходи
на консултации, кога трябва да се поставят ваксини, не оказва съдействие за
осигуряване на транспорт на майката и детето до личния лекар, не е попитал дали
майката или детето имат нужда от нещо. Единственото което иска е да вземе А..
Свидетелката не знае дали Б. е потърсила от него помощ или съдействие за
осъществяване на грижите за детето.
Безспорно е, че в
първите две-три години след раждането на детето активна роля за отглеждането му
е на майката, поради което местоживеенето на А. следва да се определи при нея.
Като естествена последица от това на ответницата следва да се предостави и
упражняването на родителските права, а за бащата следва да се определи режим на
лични отношения, по отношение на който страните не могат да постигнат съгласие.
Установи се, че отношенията между родителите
са изключително влошени, както и че ползването на социални услуги от Агенция за
социално подпомагане, отдел „Закрила на детето“ е било напълно безуспешно. Поради
това не е подходящо срещите между ищеца и детето да се осъществяват в
присъствието на майката. Конфликтите между тях и между тях и роднините им
създават изключително неспокойна обстановка, което не е в интерес на детето. Освен
това местата и времето, през което се провеждат, не са съобразени с неговата
възраст и дневен режим. В същото време се установи, че няма никаква опасност
детето да бъде взимано от бащата, тъй като той не създава опасност за
физическото и психическото му развитие. В тежест на ответницата е да установи
чрез пълно и пряко доказване, че поведението на ищца спрямо детето е
безотговорно. Тя не е направила това. Действително не се събраха доказателства,
че той е предлагал помощ в отглеждането му, но настоящият състав счита, че това
се дължи именно на влошените отношения между родителите и липсата на нормална
комуникация между тях. Такава констатация е направена и в приетия социален
доклад. Ето защо този факт не би могъл да обоснове извод, че бащата не
притежава необходимите качества да бъде родител. Единственият проблем е
комуникацията с ответницата. Той би могъл да бъде избегнат като съдът
регламентира личните отношения между него и детето.
Съдът намира, че
изцяло в интерес на детето е изграждане на силна емоционална връзка с всеки
един от родителите и поради това е необходимо да се определи режим на лични
отношения с бащата, който естествено да бъде съобразен с възрастта на А.. При
определяне на времето, през което ищецът ще има право да взема детето следва да
се има предвид и огромното желание на бащата да се грижи за сина си и да
прекарва повече време с него, което е изцяло в интерес на А.. Посоченият в исковата
молба режим на лични отношения е обичайно определяният, поради което е към
настоящия момент е подходящ и достатъчен за изграждане на емоционална връзка
между бащата и А.. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен.
Ищецът дължи издръжка безусловно, тъй като детето не е навършило пълнолетие. Страните не са
ангажирали доказателства относно фактите, които да определят размера на същата. От показанията
на свидетелите не се установява, че детето има разходи извън обичайните за
възрастта му. Няма данни за доходите на бащата, но същият е в трудоспособна
възраст и няма задължение за издръжка към други непълнолетни деца. Поради това
и тъй като непосредствените грижи по отглеждане на детето са поети от майката,
съдът намира, че той би могъл да осигурява по-голяма част от необходимите
средства за отглеждане на А.. По изложените съображения ищецът следва да бъде
осъден да заплаща на детето си издръжка в размер на 250 лева, считано от постановяване
на решението /тъй като не е предявен иск за заплащане на издръжка, а от
събраните по делото доказателства се установи, че бащата заплаща доброволно
такава в размер на 150 лева месечно/ до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване.
Поради липса на
претенция за направените по делото разноски съдът не присъжда такива.
Направеното искане
от ищеца за допускане на предварително изпълнение на решението в частта му, с
която се определя режим на лични отношения, е неоснователно, тъй като в чл. 242
от ГПК изрично са посочени хипотезите кога съдът може да допусне предварително
изпълнение и настоящата не попада сред тях.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на А.А.Ч.,
ЕГН ********** при неговата майка Б.Б.Д., ЕГН ********** ***, като ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА върху А.А.Ч., ЕГН ********** на неговата майка Б.Б.Д., ЕГН **********
***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения между бащата А.А.Ч., ЕГН ********** *** и детето А.А.Ч., ЕГН **********
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 18,00
часа в неделя в дома на бащата, както и един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА А.А.Ч., ЕГН ********** *** да заплаща на детето си А.А.Ч.,
ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Б.Б.Д., ЕГН **********
***, месечна издръжка в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, считано от постановяване
на решението до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на предварително изпълнение на решението в частта
му, с която е определен режим на лични отношения.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: