№ 12215
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110168441 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.07.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 68441 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. Й. Д., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ......, против „....” ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.
...., представлявано от изпълнителния директор ......, за установяване по отношение на
ответника, че Г. Й. Д. като наследник на Й.... Д. К.... не дължи на „.....” ЕАД сумата от
1 062,21 лв., представляваща 1/2 част от начислена сума за топлинна енергия за периода от
месец септември 2007 г. до месец юли 2008 г. за имот, находящ се на адрес: гр. ......, за
абонатен № 259780, поради липса на облигационно правоотношение между страните, липса
на извършена доставка на топлинна енергия за процесния период и погасяване на вземането
по давност, претендира направените по делото разноски.
В исковата си молба ищцата твърди, че по партида с абонатен № 259780, открита за
адрес: гр. ......, на името на титуляра Й.... Д. К.... се дължали суми за топлинна енергия. Също
така се твърди, че Й.... Д. К.... починал и оставил за свои законни наследници съпругата си
Верка Асенова Козарска, сина си Г. Й. Д. и дъщеря си Силвия Й.а Д.а. След смъртта на
Верка Асенова Козарска, починала на 07.06.2010 г., наследници останали ответникът и
сестра му. След извършена от ищеца справка в деловодството на ответника разбрала, че
ответникът претендира от ищцата суми за доставена топлинна енергия за периода от месец
септември 2007 г. до месец юли 2008 г. на обща стойност 2 124,42 лв. Оспорва доставяне на
услуги до процесния имот, както и доставяне на топлинна енергия. Оспорва извършена
доставка на топлинна енергия, както и ползване на услуги от ищеца. Оспорва качеството на
потребител на топлинна енергия. Оспорва наличието на облигационно отношение между
страните. Излага твърдения за настъпила погасителна давност, доколкото претендираните от
ответното дружество суми са начислени за периодични плащания. Позовава се на съдебна
практика, излага подробни съображения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи иска, претендира направените по делото разноски, прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника „....” ЕАД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата
претенция като недопустима и неоснователна. Сочи, че за процесния недвижим имот не
съществува партида с абонатен № 829315, а с абонатен № 259780, като за процесния период
наследодателят Й.... Д. К.... е бил титуляр на партидата. Също така сочи липса на правен
интерес у ищеца за предявяване на иска. Твърди, че за процесния период ищецът и сестра му
са били собственици на процесния отопляван недвижим имот, като същите са собственици
по силата на наследствено правоприемство и отговарят при условията на разделна
2
отговорност за задълженията на праводателя си. Излагат се подробни съображения. Не
оспорва, че към датата на предявяване на исковата претенция процесните вземания са
погасени по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата
претенция като неоснователна, а при разглеждане на евентуалния иск за погасяване на
претенцията по давност, моли съда да уважи същия при признание на иска. Претендира
направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира
направените по делото разноски,
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК. Направено е искане от страните по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения от ищеца заверен препис от удостоверение за наследници № ГСР-
04-00371 от 11.05.2010 г., издадено от община Елин Пелин, се установява, че Й.... Д. К.... е
починал на 08.11.2008 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Верка
Асенова Козарска и децата си Силвия Й.а Д.а и Г. Й. Д., а от представения заверен препис
от удостоверение за наследници № 658 от 10.05.2010 г., издадено от Столична община,
район „Младост“, се установява, че Верка Асенова Козарска е починала на 07.06.2010 г. и е
оставила за свои законни наследници децата си Силвия Й.а Д.а и Г. Й. Д..
От представената справка за задълженията на абонатен № 259780 се установява, че
неплатените задължения за топлинна енергия на абоната за периода от месец септември
2007 г. до месец юли 2008 г. възлизат на сумата от общо 2 124,42 лв. за главница.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че Й.... Д. К.... е
подал молба до ответното дружество за откриване на партида за имот, находящ се на адрес:
гр. ......, а от представените съобщения към фактури се установява, че на името на Й.... Д.
К.... за процесния недвижим имот е била открита партида с абонатен № 259780.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “.....” ЕАД на потребители в гр.София, приети с Решение по т.
11 от Протокол № 26 от 18.09.2007 г. на СД на „.....” АД и одобрени с решение на ДКВЕР на
основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, публикувани във вестник „Дневник” от 14.01.2008 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, че “.....” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон,
както и че ответникът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в
топлоснабдявания район, в който район ищецът твърди, че притежава имот. Безспорно е
установено, че на името на наследодателя на ищеца е открита партида с № 259780 за имот
на адрес: гр. ....... Не се спори, че ищецът е собственик по наследство на 1/2 идеална част от
3
процесния отопляван имот с оглед на събраните по делото писмени доказателства. Спори се
за размера на дължимите от ищеца към ответника суми за доставена топлинна енергия за
периода от месец септември 2007 г. до месец юли 2008 г.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, с оглед на данните по делото, че е налице фактурирана и
незаплатена топлинна енергия, а именно: Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия,
приетия впоследствие Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът
се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има
качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на
потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката. Съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни
от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Следва да се
отбележи, че по делото не се спори относно собствеността върху недвижимия имот на
ищеца. От събраните по делото писмени доказателства за съда се налага извод, че между
страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
за процесния период и за процесния имот, като е налице и извършена доставка, за което са
били издадени съобщения към фактури. Ето защо исковата претенция се явява
неоснователна на две от претендираните основания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. По делото не се спори, че ищецът е собственик на обект в
сграда – етажна собственост.
Съгласно ЗЕЕЕ /отм./ и впоследствие ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът
за дялово разпределение е регламентиран в ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и
действалите през процесния период подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 112 от
ЗЕЕЕ /отм./ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна
собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, като количеството топлинна енергия
за отопление е сумата от количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на
отделните имоти. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части
4
и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда – етажна собственост.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
определя за потребители всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им вменява задължение да
монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да заплащат топлинната енергия
по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия за
периода от месец септември 2007 г. до месец юли 2008 г. и по отношение на процесния
имот от ищеца, както и стойността на топлинната енергия. Видно от събраните по делото
доказателства размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и
отопляем имот възлиза на общо 2 124,42 лв. за главница.
В исковата си молба ищецът се е позовал на изтекла в тяхна полза погасителна
давност за процесния период. Съдът следва да се произнесе с оглед на задължителната
практика на ВКС.
По отношение на претендираната недължима главница, представляваща стойността
на доставена топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия
са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия
относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за тяхното плащане. Ето защо към момента на предявяване на исковата претенция –
30.11.2021 г. съдът приема, че е изтекла тригодишната погасителна давност по отношение
на претендираните вземания за периода от месец септември 2007 г. до месец юли 2008 г.
Задълженията за главници за процесния период са в размер на 2 124,42 лв. или за частта на
ищеца – 1 062,21 лв. Съдът намира исковата претенция за главница за недължимост на
сумата от 1 062,21 лв. за основателна и доказана, поради което следва да бъде изцяло
уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за основателно, съразмерно
5
уважената част от исковите претенции, като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 50 лв., представляващи платена държавна такса. На ищеца се дължат
разноски и за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е
видно, че адвокатът е предоставил на ищеца безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2
във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ищцата
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 300 лв., представляващо
минималното такова. За пълнота следва да се отбележи, че размерът на възнаграждението е
определен въз основа на действащата наредба към момента на сключване на договора за
правна помощ и съдействие.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, направено в отговора на исковата молба, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което
разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от Г. Й. Д., с ЕГН
**********, от гр. ......, против „....” ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.
...., представлявано от изпълнителния директор ......, че Г. Й. Д. като наследник на Й.... Д.
К.... не дължи на „.....” ЕАД сумата от 1 062,21 лв. /хиляда шестдесет и два лева и двадесет и
една стотинки/, представляваща 1/2 /една втора/ част от начислена сума за топлинна енергия
за периода от месец септември 2007 г. до месец юли 2008 г. за имот, находящ се на адрес: гр.
......, за абонатен № 259780, поради погасяване на вземането по давност, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за установяване недължимост на същата сума поради липса на
облигационни отношения между страните, както и поради липса на доставка.
ОСЪЖДА „.....” ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. .....,
представлявано от изпълнителния директор ......, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й. Д., с ЕГН
**********, от гр. ......, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „.....” ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от изпълнителния директор ......, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Ф. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ...., сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7